27 Окт 2006

Бoгдана и Симo за: - Кой да става нощем – мама или татко?

Публикувана в Любопитно
Оценете
(0 гласа)

В няколко поредни броя ще ви предложим текстове, написани от Богдана и Симо – водещите на сутрешното шоу “Стартер” на БГ Радио. ТЯ (Богдана) представя женската гледна точка за бременността, раждането, майчинството и родителството. ТОЙ (Симо) пък описва съкровените емоции на Таткото.

Тя каза:
Действието се развива, когато нощната тишина е най-дълбока и сънищата се размотават напред-назад в тъмното. Майката влиза в стаята, стъпва тихо и си представя как ей сега ще си легне и ще заспи. Какво...? Ще заспи ли...? Тя вече спи, нищо че още не си е сложила главата на възглавницата, даже вече сънува как спи и не се буди! И точно тогава... “Мама-а-а-а!” (може и само “Уа-а-а-а-а!” – виковете варират според възрастта). “Защо ти не станеш поне един път?” – пита майката, която не си спомня откога не е спала истински. Всъщност не, спомня си – отпреди четири месеца и дванайсет дни. Тогава таткото вероятно отговаря нещо от типа: “Е, стига, де! Защо да ставам аз? Не чуваш ли, че детето вика “мама-а-а-а”! Дори това “уа-а-а-а” е съкратено от “мама-а-а-а”, а не от “татко-о-о-о”... не е ли повече от ясно?!” Хм-м-м!
Почти същата история се е разиграла между майка ми и баща ми, когато аз съм била в ролята на нощния тормоз, малко по-голяма от четири месеца и дванайсет дни. Майка ми, естествено едвам дишаща от недоспиване, задала популярния въпрос на баща ми, а той, леко похъркващ от преспиване, отговорил по популярния начин: “Ми, тя вика теб!” Тогава майка ми предложила: “Хайде да се разберем така – когато Богдана извика мен, ще ставаш ти, когато извика “татко”, ще ставам аз. Искаш ли?”
Баща ми приел, нямам представа защо. (Може би е имал способността да вижда в бъдещето. Жалко, че го осъзнавам чак сега...) И... през нощта аз съм промрънкала както обикновено, мама се наместила по-удобно, защото знаела какво може да очаква – гръмко “ма-ма-а-а-а-а”. Само че точно тогава аз съм се изправила в леглото и съм извикала предателски “тати-и-и-и”! От тази нощ майка ми не ми говори... Шегувам се. Станала е милата за пореден път от леглото, за да ме успокои и ако може... после да поспи.
Сега, когато разсъждавам по темата (колкото мога, разбира се, нали не съм спала от четири месеца и дванайсет дни), си мисля, че майка ми тогава е станала за пореден път не само заради уговорката. Не защото е трябвало да спази условието, което сама е поставила, а просто защото е майка. Струва ми се, че ние, майките, колкото и да се сърдим и да задаваме на бащите въпроса “Защо не станеш ти?”, пак ще си ставаме от леглата, защото не можем по друг начин!
Не че не се доверявам, но съм по-спокойна и сигурна, когато аз съм до детето. Ето например аз усещам и знам какво точно значи това “у-а-а-а-а-а”! “У-а-а-а-а” в зависимост от интонацията, от вложената емоция и силата на вика, може да означава “вода”, може и “храна” или “неспокоен съм”, или “студено ми е”, или “левият ми крак се е промушил между решетките на леглото и ме боли, защото е изтръпнал”... Майките умеем това, защото имаме вътрешен сензор за точен превод, или казано по друг начин, не сме “загубени в превода”, както се случва с много татковци. Това ни е вродено... раждането и разбирането за бебетата.
Затова, осъзнавайки, че пак ще предам майка ми и още много други майки – най-добре е нощем да става мама!
А таткото ще е истински добър, ако от време на време, не всяка нощ, разбира се, става с нея. Само за подкрепа. За да не се чувства тя сама и безпомощна, ако по някаква случайност “се загуби в превода” и не може да разбере какво точно означава това “у-а-а-а-а-а-а”!!!

Той каза:
Бях чел някъде, че една трета от живота на човек минава в спане и ако някой си мисли, че това е загуба на време, добре е да знае, че без тази една трета другите 2/3 са невъзможни. В това се уверяваш най-добре, когато ти се роди бебе. Тогава съотношението става още по-логично и просто – 3/3 от живота ти са посветени на него. Тогава вкарваш в обръщение резерва. Караш на батерии.
Спането на бебето е много по-различно от твоето спане. То спи, когато си поиска и най-често – колкото дълго поиска. При това обикновено неговото спане не съвпада с твоето. Още повече, че докато то спи, мама и тати се опитват да свършат максимално много работа и точно когато я свършат и си помислят, че е време за почивка или някоя друга ере(о)тична мисъл мине през главите им, бебето се събужда и всичко започва отначало...
Нека не се заблуждаваме. Ставането нощем никога не е приятно, рядко е за кратко и почти винаги ставаш ти, а не другият. Кой да става?
Ами това е приоритет на мама и си има обяснение. Чисто емоционално, тя има най-близка връзка с бебето, защото още преди да се роди, и тя, и то са свиквали един с друг в продължение на девет месеца, а инстинктивно, като жена, няколко милиона години преди това. Майката е майка, защото знае, без да е чела, какво му е точно в този момент – дали е гладно, дали иска водичка, дали бибата е достатъчна, или е дошъл моментът с коликите... Причините за плача на бебето нощем са много, но при всички случаи мама е достатъчната причина то да се укроти. Вярно е, че тати също може да донесе водичка, да даде биба или просто да поноси малко бебето, но никой не е запомнил песничките, които тати пее, нито изражението на тати, който стои до креватчето, докато бебето заспива, нали? Това е една от неписаните разлики между мъжа и жената. Изводът е, че Тя безкомпромисно доминира. Не е несправедливо и е естествено, момичета!
Както един мъж може с лекота да смени маслото на автомобила, така със същата лекота мама ще приспи бъдещия младеж, на когото тати ще покаже как да сменя маслото на първата си кола. Ако е девойка, тати ще я закара на първата й среща и после ще я вземе (така си представя всеки “женски” татко нещата), измервайки със студен поглед този, който я изпраща. И този поглед би означавал “Ти ли, нескопосанико, ще отведеш дъщеричката ми от къщи?”
Май избягах от темата “Кой да става нощем” и “скочих” напред петнайсетина години...
Да се върна... През първите месеци, в които бебето се буди най-често, мама е в отпуск и има повече сили да става, защото тя може да поспи и през деня и не й се налага да тръгва рано за работа. С времето бебето се успокоява, семейството привиква към неговия ритъм, то се буди все по-рядко. Дори тогава, когато мама вече е на работа сутринта, пак става тя, за да е сигурна, че всичко е наред.
Разбира се, има моменти, когато тя трябва да е отменена. Ако е болна или изнервена, ако бебето се буди за седми път през нощта, ако му никнат зъбки и има нужда дълго да бъде носено... тогава и в други подобни случаи се намесва тати. Мама е незаменима, но и тя има нужда от почивка и разбиране и именно в такива моменти той би могъл да й покаже любовта си.

Още в Мнението на специалиста

Пасивното пушене причинява отит

Децата на пушачите страдат от ушни инфекции по-често от връстниците си, отглеждани в семейства на непушачи. До това заключение са стигнали учени от университета в… Прочети още »

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

Калкулатори
Овулационен калкулатор
Изчислете най-добрите дни за зачеване
Калкулатор бременност
Изчислете вашата гестационна седмица
Калкулатор за пола на бебето
Вижте момиче или момче очаквате
Калкулатор за кръвна група
Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
Най-новото от "9 месеца"
Избрано видео
  • Последно публикувани
  • Най-четени
Душ гел & шампоан за деца с портокал
EN CMYK Orange Kids ShowerShampoo
Слънцезащитен лосион с еделвайс за чувствителна кожа SPF 30
00 RGB SUN Baby Kids SPF 30 150ml 24047700 PAC
Слънцезащитен лосион с еделвайс за чувствителна кожа SPF 50
00 RGB SUN Baby Kids SPF 50 50ml 24047400 PAC
Душ гел & шампоан за деца със сладка ванилия
EN CMYK Vanilla Kids ShowerShampoo
Душ гел & шампоан за деца с освежаващ лимон
EN CMYK Lime Kids ShowerShampoo