25 Май 2009

Да усещаш с... корема си

Публикувана в Любопитно
Оценете
(0 гласа)

Слушай сърцето си! Това е познат съвет, който получават младите майки. Дали наистина е и най-правилният при всички случаи? Нина описва пред психолога, че житейските ситуации могат да са малко по-сложни.

Когато забременях с Лина, бях студентка в последния курс. Тогава разбрах как се работи с научен подход – всичко трябва да е обективно, логично и доказуемо. Ако се налага да се отговори на някакъв въпрос, нужно е да се прегледат различни проучвания и статистически данни и да се направят правилните изводи. Който работи „по усет”, просто губи.
Отначало подходих по същия начин и към бременността. И изведнъж установих, че нещата не се получават. Напротив – след като проучих едва ли не всички съвети към бременните, оказа се, че нямам никакво понятие кое е правилно.

Добър съветник
Къде да родя – в държавна или в частна клиника? Кой да наблюдава бременността ми? Нямаше статистика, която да ми подскаже кой е по-добрият и по-сигурен избор. В края на краищата при бременност без риск всичко зависи от това дали бъдещата майка се чувства добре. „Вслушайте се в корема си!” може би е подходящ съвет.
Сложих ръка на корема си. Отвън нищо не напомняше, че в него расте малко човече. Дали „коремното чувство” идва наистина оттам? Трудно беше да си го представя. Четох в Интернет, че усещането от корема всъщност идва от мозъка, макар и от друга област. То (доказано научно) наистина е добър съветник, особено при бременност, раждане и отглеждане на бебето. Тогава това се нарича майчин инстинкт. А той ми подсказваше, че се страхувам от болници и лекари, а не се боя от приятелката си, която е акушерка. Харесва ми нейната увереност, че раждането е най-естественият процес, в който външни хора трябва да се намесват колкото е възможно по-малко.

Усещането е приятно
Десета седмица. Посещавам три кабинета. Първо се запознавам с опитността на лекаря, с квалификацията му. След това установявам, че едната лекарка ми действа добре, излъчва спокойствие и опипва корема ми с истинско уважение. Избирам тя да проследява бременността ми.

С ум, сърце и ръце
Моята лекарка е фен на „коремното чувство”. Когато я питам как е бебето ми, тя ме кара аз да й отговарям. Разбира се, редовно проследява сърдечните тонове на детето, кръвната ми захар и т.н. От нея се уча как да се доверявам на усещането си и при това да не губя представа за обективните факти.

Перфектно съчетание
Стана така, че и след раждането умът и сърцето ми се допълваха перфектно. Все едно дали ставаше въпрос за кърмене, или за носене – правех това, което смятах за правилно, а специализираната литература, която четях, предлагаше аргументи защо действително това е правилно. Природата се е погрижила майката да долавя от какво се нуждае детето й – такова е моето убеждение.

Заблудите на интуицията
По едно време с уплаха установих, че „коремният ми усет” не е толкова естествена даденост, колкото си мислех. След като всички настояваха, че трябва да захранвам Лина на 6 месеца, а тя упорито отказваше, реших, че това наистина трябва да стане. Тогава обаче приятелка ми намери информация, която подкрепи интуицията ми, и продължих да кърмя дъщеря си, докато тя сама не прие захранването.
Лина започна да сяда доста късно, въпреки че се мъчеше да се надига. Не я подкрепях, защото позната физиотерапевтка твърдеше, че детето започва да сяда, когато мускулатурата на гърба му е готова за това.
Хубавото в тези случаи беше, че съветите, които получавах, бяха научно обосновани и освен това лесно се приспособяваха към моя усет.

Атака към „коремния” усет
Най-трудният въпрос за мен беше какво трябва да предприема, ако експертният съвет и инстинктът ми се окажат на коренно противоположно мнение. И ако няма възможност за обективно решение. Тези въпроси започнаха да ме измъчват, когато Лина упорито се бунтуваше да лежи в креватчето си. Когато я люлеех на ръце, всичко беше наред, но щом я сложех в креватчето, плачът й огласяше цялата къща. Изчетох купища литература, без да получа задоволително обяснение. Една психоложка съветваше да оставя с чиста съвест детето да си плаче, стига да не е болно. В края на краищата щяло да се успокои само...

Право в сърцето
Общото при всички подобни съвети е, че те не работят с факти, а се целят право в сърцето на майката. Внушават, че усетът й е неправилен и че не умее да разбира детето си. В такива случаи съветът да не се действа срещу собствения усет изглежда подигравка. Защото колко ли е останало от него след подобни манипулативни обяснения...
Истината е, че никой не знае какво точно става с плачещото бебе. Всяка майка обаче може да каже какво й причинява този плач.

Без угризения на съвестта!
Не искам да ме обвиняват за интуитивното ми самоуспокоение, но не съм готова да оставя плача на Лина да се превърне в предмет на субективни спекулации. В резултат на това се вслушвам какво ми казва моето вътрешно чувство. Когато момиченцето ми заплаче, сърцето ми започва да бие по-бързо. Първият ми импулс е да го взема на ръце, да го гушна и да го успокоявам и след това да го оставя да заспи в ръцете ми, на гърдите ми или на спалнята. Това, което ми казва моето „коремно” чувство, е, че близостта не може да е прекалена. С това имам предвид не само телесната близост при носене и при кърмене, а „вътрешната близост” – чувството, че е добре да допусна дъщеря си съвсем близо до себе си, да се опитам да я разбера, да взема насериозно нуждите й.

Кой иска да е като мен?
Какво може да се каже обобщено за този понякога неопределен, понякога непреодолим глас отвътре, т.е.„коремното” чувство?
Първо – има въпроси, при които инстинктът не помага. Тогава е нужна препоръка на специалист, основана на научни знания. Най-висшата инстанция по проблемите на бебешкото здраве за мен е Световната здравна организация (СЗО), чиито съвети се основават на повече проучвания, отколкото човек е в състояние да проследи. Затова не си позволявам да изпълнявам само препоръките, които случайно се покриват с „коремното” ми чувство.
Второ – когато се комбинира с познаване на фактите, вътрешното усещане служи добре на бременността, на отглеждането на бебето и на малкото дете. То е почти незаменимо и когато се поставя въпросът каква майка искам да съм и колко близост, респ. дистанция е добра за детето ми.

Детето ми ще порасне
Лина наближава втория си рожден ден и забелязвам, че трябва да пренастроя вътрешното си усещане. Дъщеря ми расте изумително бързо. В началото коремът ми се присвиваше при мисълта, че трябва да я оставя няколко часа на грижите на чужд човек, но вече до мен крачи човече със самочувствие и оживено ми разказва как е прекарало времето при „своята леля” – детегледачката. Вътрешното чувство ми подсказва, че нещата около детето ми са наред...

Вера Антонова
психолог

Още в Развитие

Храна за студа

През студените зимни месеци потребностите на човешкия организъм се повишават. Атмосферните условия благоприятстват развитието на вирусни и бактериални инфекции. Имунната система се натоварва повече, тъй… Прочети още »
9 Месеца

Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

Калкулатори
Овулационен калкулатор
Изчислете най-добрите дни за зачеване
Калкулатор бременност
Изчислете вашата гестационна седмица
Калкулатор за пола на бебето
Вижте момиче или момче очаквате
Калкулатор за кръвна група
Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
Най-новото от "9 месеца"
Избрано видео
  • Последно публикувани
  • Най-четени
Крем за бебета с невен против подсичане
3
Душ гел/шампоан за коса и тяло
4
Подхранващо мляко с невен
2
Паста за зъби за деца
6
Чай за кърмачки
chaichai