Не може ли да е по-кратко?

В идеалния случай съжителството на майката и плода в утробата завършва около 266 дни след зачеването. Плацентата спира прехраната за бебето и то трябва да поеме към белия свят.
Всъщност нероденото и неговата майка заедно определят кога да завърши бременността. Тогава се отделят хормони, които дават старта на раждането.

Повече знания и...
Колко трае раждането е въпрос, на който акушер-гинеколозите още не могат да дадат точен отговор. Учебниците от началото на ХХ в. определят 24 часа като пределен срок за появата на бебето. В онези времена основната грижа на акуширащите била да са търпеливи и да изчакват, а на раждащите и през ум не им е минавала мисълта, че процесът може да е безболезнен.
Днес благодарение на все по-усъвършенстваната апаратура и квалификация на специалистите родилните контракции са разгадани и изучени до последното потрепване на мускулатурата, а раждащите (най-вече посещавалите училищата за подготовка на бъдещи родители) и медицинският персонал имат точна представа как протича раждането.
Колкото повече наближава терминът, толкова по-логично обаче е бъдещата майка да си задава въпроса защо бебето изминава краткия път към живота така бавно, а при това процесът е силно болезнен. Не може ли бебето “да се изстреля” с една-единствена контракция?

Защо не може
Човек започва своя старт в живота с тегло около 3 кг. През цялата бременност шийката на матката трябва да е плътно затворена, за да не може плодът да излезе преждевременно. За да се роди бебето, отворът на шийката трябва да се разшири до 10 см. Ако това стане с една контракция, болката би била непоносима. Твърде бързото излизане на бебето би причинило разкъсване на тъканите със сериозни последици.
С постепенното, милиметър по милиметър, разширяване на родилните пътища болката нараства, но е поносима за раждащата.
Според статистическите данни продължителността на раждането от 1900 г. е намаляла наполовина. Днес при първо дете тя средно е 8–12 часа, а при второ – 6–8 часа.

Само приблизително?
Всъщност, че раждането днес става по-бързо, е само на книга. Откакто децата се раждат предимно в клиника, времето се измерва по друг начин (други са и възможностите за спешна намеса). Точно може да се определи само моментът на раждането. Продължителността на процеса се пресмята от часа, в който бебето излезе на бял свят, назад до началото на контракциите. Данните обикновено са само приблизителни, тъй като първата фаза на разкритие е слабоболезнена и не винаги жените я приемат като начало на раждането.
“Източник на грешка" е и закъснялото постъпване на жената в родилната клиника (след търпеливо изчакване на зачестилите контракции вкъщи), като съответно в протоколите се отразява по-кратка от реалната продължителност на раждането.

По-продължително = по-леко?
Оказва се, че по-продължителното раждане не винаги е по-леко. Някои раждащи имат малко, но ефективни контракции и не губят търпение. Други не могат да изтърпят дългия процес, защото силите им ги напускат.
Как ще протече процесът, зависи от характера и от реакциите на жената, от наследственото предразположение. От значение е и какво е слушала от роднини и близки за раждането. Ако то е представяно като естествено и щастливо събитие, а не като инквизиция, нагласата на раждащата ще е съвсем различна.

Кое го забавя?
Една от най-силните спирачки на раждането е психиката на бъдещата майка. Не са редки случаите, когато след формалностите по приемането в клиниката обзетата от уплаха, възбуда и обърканост бременна чува хладното заключение: "Нямате още разкритие, по-добре е да се върнете вкъщи!" В такива случаи при много жени контракциите спират и са нужни доста усилия на волята, за да може въпреки всичко бъдещата майка да се концентрира върху раждането.
В тази ранна фаза в някои клиники прилагат естествени ускорители на раждането – топла баня, разходка, лек масаж на таза с топка или отвличане на вниманието с леко похапване.

Извори на сила
Когато раждащата вярва повече в собствените си сили и има доверие в акушерката, контракциите напредват с по-добро темпо.
Дали ще е дълго, или по-кратко – по-важно е контракциите да се засилват постоянно, при което разкритието на матката се увеличава с около един сантиметър на час. Разширяването може да е и с половин сантиметър, основното е жената да се чувства добре и да не губи кураж.
Може би преди 100 години акушерките и лекарите са били по-търпеливи, но няма спор, че днес раждащите са в далеч по-благоприятно положение. Те не са длъжни да се измъчват пряко сили при раждането. Защото същественият въпрос, който интересува екипа около раждащата, е не колко ще продължи процесът, а как се чувстват бъдещата майка и бебето.
При много жени, когато има нужда от кратка пауза за отдих, се прилага медикаментозно забавяне на контракциите. При други пък раждането се ускорява със съответни средства. Истинско блаженство е непоносимите болки да се облекчат, дори и това да забавя процеса. Такава намеса обаче не бива да се прилага без съгласието на раждащата. Изборът е ваш!