14 Дек 2011

Нова година в родилния дом

Публикувана в Любопитно
Оценете
(0 гласа)

Новогодишната нощ обичайно е време за празненства, щур купон до зори и пожелания за бъдещето. Но какво е да прекараш празника не с приятели и роднини, а в родилния дом?

Ето историите на две майки, чиито бебета не грабнаха приза на националната кампания „Бебе на годината“, но са били най-желаният новогодишен подарък за своите родители.

Миглена Младенова, София

Със съпруга ми Милчо не сме планирали бременността така, че да родя на Нова година. Когато разбрах че съм бременна и отидох на преглед, лекарят определи датата на термина – 6 януари.

През цялата бременност татко Милчо се шегуваше, че ще родя точно на Нова година. Със съпруга ми бяхме планирали да посрещнем новата 2009 година на гости при приятели. В последния ден на декември обаче контракциите започнаха да стават много силни и следобед постъпих в болницата. Заради празниците нямаше други бременни в отделението и бях настанена съвсем сама в стаята. Всички дежурни лекари, сестри и акушерки се суетяха около мен и очакваха дъщеря ми да стане Последното бебе за 2008 или Първото за 2009 година.

Малко преди полунощ целият екип на родилното отделение се беше събрал в стаята на сестрите, за да празнува. Поканиха и мен да се присъединя, за да не стоя сама. Имаше и наздравици и пожелания, дори и хоро. Акушерките се шегуваха, че ако се хвана на хорото, със сигурност ще родя Първото бебе за годината. Въпреки че никак не ми беше до веселба, се присъединих към тях и дори се хванах на хорото. В първите минути от Новата година си пожелах детето ми да се роди живо и здраво и да има много щастливо и безгрижно детство.

Часовете минаваха, но малката Мишел отказваше да излезе, а аз ставах все по-напрегната. Към 2 ч. през нощта в родилното постъпи още една жена. За нея това беше второ раждане и за разлика от мен тя беше много по-уверена. Държеше ми ръката, окуражаваше ме и ме успокояваше, че всичко ще бъде наред.

През това време Милчо празнуваше с приятели и с нетърпение очакваше новината, че е станал баща, но не смееше да ми се обади по телефона.

На сутринта постъпих в родилната зала, а Мишел проплака чак към 14 ч. на 1 януари. Раждането беше дълго и уморително и за двете ни. Но когато взех в обятията си моята малка дъщеря, разбрах, че чакането и болките са си заслужавали. За мен и за гордия татко тя беше най-прекрасният подарък.


Мария Дачева, 33 год., Бургас

На 18 април 2010 г., когато тестът за бременност показа 2 чертички, бях много щастлива и развълнувана. Въпреки че бременността ми беше планирана и желана, нито аз, нито бъдещият татко сме предполагали, че бебето ще се роди около Нова година. Терминът ми беше определен за Бъдни вечер и ние очаквахме с трепетно вълнение мига, в който ще прегърнем бебето. В четвъртия месец разбрахме, че ще имаме дъщеря, а в 8-ия избрахме и името й – Яница. Седмиците минаваха, коремът ми растеше и ето, че неусетно дойде Големият ден, в който бебето трябваше да се роди. На Яница обаче й беше удобно в корема на мама и изобщо не искаше да излиза. На 28 декември отидохме на преглед в болницата и д-р Георгиев реши, че се налага да предизвикат раждането, тъй като околоплодните води бяха намалели.


Още същия ден бях настанена в празното родилно отделение и с нетърпение очаквах появата на малката ми принцеса. Към 19 ч. ми доведоха компания – друга бъдеща майка, на която й  предстоеше първо раждане и беше ужасно уплашена. Към 22 ч. лекарите я отведоха за секцио и аз пак останах сама. Напрежението и нетърпението ми се засилваха. Изгарях от желание вече да прегърна бебето си, но то упорито не искаше да се роди.

С много помощ от лекарския екип (защото аз вече нямах сили), дъщеря ми Яница се появи на бял свят малко след полунощ на 29 декември. След около два часа тя за първи път се срещна с баща си. И аз, и таткото бяхме много щастливи и горди с прекрасната си дъщеря, но и малко уморени...

И така, двете с Яница посрещнахме новата 2011 година в компанията на лекарите, акушерките и още една млада майка с бебето си. Гледахме фойерверките, честитихме си Новата година, а аз си пожелах дъщеря ми да е най-щастливото, обичано и здраво дете.

През първия ден на Новата година се прибрахме у дома с най-желания член на нашето семейство – Яница. Дъщеря ни беше истинско ангелче. Накърмих я, сложих я в новото й креватче и тя кротко заспа.

Разказите записа:
Даниела Добрева

Още в Раждане

Епидуралната аналгезия – най-добрият избор

Болката, изпитвана от раждащата, може да се повлияе от много фактори, сред които са психологична подготовка, предхождащи раждания, инфузия с окситоцин и др. В АГ… Прочети още »
9 Месеца

Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

Калкулатори
Овулационен калкулатор
Изчислете най-добрите дни за зачеване
Калкулатор бременност
Изчислете вашата гестационна седмица
Калкулатор за пола на бебето
Вижте момиче или момче очаквате
Калкулатор за кръвна група
Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
Най-новото от "9 месеца"
Избрано видео
  • Последно публикувани
  • Най-четени
Крем за бебета с невен против подсичане
3
Душ гел/шампоан за коса и тяло
4
Подхранващо мляко с невен
2
Паста за зъби за деца
6
Чай за кърмачки
chaichai