26 Сеп 2006

Таткото в родилна зала

Публикувана в Любопитно
Оценете
(0 гласа)

В няколко поредни броя ще ви предложим текстове, написани от Богдана и Симо – водещите на сутрешния блок на БГ Радио. ТЯ (Богдана) представя женската гледна точка на бременността, раждането, майчинството. ТОЙ (Симо) пък описва съкровените емоции на Таткото.

Богдана:

Представете си родилната зала. Ако все още не сте влизали в нея, спомнете си някой американски филм, в който има кадри с раждане... Е, почти същото е. С малки разлики. Във филма бъдещата майка е облечена в нощница на точици с връзки на гърба и най-често ражда четиримесечно съвършенство, розово бебенце... В действителност раждащата не е с нощница на точици, а бебето е много по-малко, по-скоро синьо и не толкова красиво. Както и да е. В тази уникална суматоха, в която се чува: “Дишай! Дишай! Затвори устата сега! Напъни! Силно! Напъвай, момиче, още, още... давай, още малко...”, стои ТАТКОТО! Защо? Наистина ли е нужно?
Не съм сигурна. И затова разсъждавам и търся къде е истината... за мен. Ще започна с това, че веднъж станах свидетел как вземат кръв от вената на мъж. Най-рутинна процедура за определяне на кръвната група. Той беше обърнал глава встрани, стискаше очите си със същата сила, с която гуменото маркуче беше стиснало ръката му. Вече усещаше болка, въпреки че иглата още не беше докоснала ръката му. След като сестрата приключи, той си тръгна съвсем блед и леко олюляващ се. Забрави якето си на закачалката.
Може би изобщо нямаше да се сети за него, ако не го бяха догонили да му го мушнат в ръцете. А ако го бяха попитали как се казва, вероятно щеше да изрече съвсем друго име... Е, как да вкарам този човек в родилната зала?
Не искам да прозвучи като дискриминация, но той, развълнуваният бъдещ татко, няма да е щастлив и няма да може изобщо да е полезен, докато половинката му ражда. Истината е, че вероятността да припадне кротко до родилната маса е много голяма. Ако все пак не припадне (има и такива мъже, признавам), ще започне да се опитва да помага на любимата си и заедно с това да пречи на лекарите да си вършат работата: “Докторе, жена ми има силни болки, направете нещо! Докторе, тя не се чувства добре, дайте й някакво обезболяващо! Докторе, не трябва ли да лежи, защо й казахте да ходи?”... М-м-м-м, тук лекарите се изнервят, вземат един остър скалпел... шегувам се, просто молят хладно и категорично таткото да напусне залата.
И той постъпва правилно – излиза.
Вероятно много майки – бъдещи и настоящи, сега четат и не се съгласяват с мен. Сигурна съм в това. Съвсем скоро открих статистика, според която 30% от бременните държат мъжете им да присъстват на раждането, 45% искат само ако той има желание, а някакви 12 % смятат, че това е излишно. Аз май съм от 12-те процента.
Да, знам колко е нужно раждащата да усеща подкрепата на своя любим, но също така знамкак всеотдайно и сериозно се справя всяка женас най-съкровената и предопределеност – да стане майка.
Така че според мен раждащата ще се справи блестящо и без таткото.
А той... нека е наблизо, пред вратата на родилния дом например. Нека потропва нервно, нека обикаля напред–назад и да чака да му съобщят най-желаното: “Честито! Имате момиченце!” или “Роди ви се син!”, или “Имате си и от двете!”
Така мисля аз!
И накрая въпреки всичко искам да поздравя горещо всички припаднали и неприпаднали смели мъже, които ще влязат в родилната зала само защото любимата им иска това от тях! Ей така, от женска солидарност!

Как му казах, че ще става татко
“Тъмно. Тихо. Нито звук. Но почакай... той е тук...” – така започва монологът на Пък в Шекспировата романтична комедия “Сън в лятна нощ”.
И при мен беше нощ, но зимна. Той спеше, също като в пиесата. А аз не... защото имах сериозно съмнение и тестът за бременност беше в чантата ми. Помня, че исках тестът да е положителен и същевременно ужасно се страхувах, че тестът може да е положителен. И понеже не можах да заспя от вълнение и притеснение... станах в три през нощта, направих си теста, след това видях двете чертички, разтреперих се, върнах се в леглото и... ревнах! Той се събуди стреснат и когато след около половин час успя да разбере защо всъщност плача, ми каза: “Това е прекрасно! Сега ще се оженим и ще си живеем щастливо!” Така и стана! 

Симо:

Самият факт, че все повече раждащи предпочитат мъжът им да е с тях по време на раждането, е показателен аргумент за ползата от присъствието на бъдещия татко при това тайнство. Клиниките, които предлагат и допускат присъствие на таткото по време на раждането, на практика са почти всички родилни домове в страната, което означава, че лекарите са преценили, че мъжете в операционната нито припадат на поразия, нито буйстват, нито са чувал с картофи, на който не можеш да му намериш мястото.
Бъдещият татко в родилната зала не задава безсмислени въпрос, не досажда на лекарите и не изпада в паника.
Това го правят невротиците. Вярно е, че мъжът няма с какво да помогне на обучените лекари и с нищо не е полезен на процеса на раждане, но това не е причина той да не е там. Та нали в родилната зала е семейството му – раждащата му половинка и отрочето им. Не е ли това най-естественото нещо? Нима не е най-важното в една връзка присъствието на другия? Понякога може и да не си кажете нищо, но идеята, че половинката ти просто е до теб, е достатъчна, за да се чувстваш спокойно....
Когато бъдещият татко става свидетел на раждането, той вижда какво означава това и повече никога не би и помислил да омаловажава родилните мъки на жената. Поне аз не бих.
Смятам, че след присъствието ми по време на раждането на нашия син уважавам повече жена си...
Да, аз присъствах. Бях там и не съжалявам. Да, аз съм от тези мъже, които забелват поглед, когато им вземат кръв, но по време на секциото на жена ми бях толкова мобилизиран, че нито за секунда не почувствах, че ми прилошава. Станах свидетел на работата на изключителен екип от лекари, които нито за миг не даваха нишан, че нещо не е наред. Нямаше напрежение, нямаше нищо общо с това, което сме гледали в “Спешно отделение”. Във филма лекарите тичат един през друг и всички са без дъх и това може да го каже човек, който е бил там. Останалото са само доста възрастни митове...
По време на раждането не сина ми си говореха за музика, едната сестра си беше купила кола и обсъждаха марката. (В залата за раждане разбрах, че рено 19 гние, колкото опелите...) Имаше един изключителен анестезиолог, който ми обясни как действат машините и апаратите, а когато вадеха бебето, не можех да повярвам с какво усилие стана това.
Със същите усилия аз бих сменял вътрешната гума на ТИР... Когато извадиха бебето и го увиха в пелена, съвсем естествено го гушнах, а то беше толкова спокойно... Това са моменти, които се помнят цял живот за разлика от времето, в което обикаляш коридорите в болницата и между кафе-машините не сваляш ухо от мобилния телефон, отговаряйки на въпросите на родители и близки – “Какво става? Роди ли? Какво е? Момиченце ли? Момченце ли?”
Категорично смятам, че присъствието на бъдещия татко в родилното отделение е правилно, естествено и отразява желанието на мъжа да споделя дори това, което е набедено за “женска работа”.

Как разбрах, че ще ставам татко
Жена ми ми определи среща в пицария “Колизеум”, която отдавна беше сантиментално място за нас. Това стана в един от тези ноемврийски дни, в които дъждът те подтиква да се прибереш у дома и да спиш. Но новината, която ми носеше, нямаше да ме остави да спя спокойно... поне през следващите 18 години.
Когато се настанихме един срещу друг на масата, Мариана* ми каза, че има подарък за мен. Аз предположих, че е нещо за ядене, но тя ми отвърна, че поне според нея не става за ядене. Честно казано, бях малко разочарован, но я оставих да разкрие изненадата, защото вече нямах търпение. Тя ми подаде едно писмо и каза: “Подаръкът накрая”. Беше едно изключително прочувствено и емоционално писмо – от онези, които си разменяхме от време на време. Писмо, което, когато го прочетеш, чувстваш, че имаш сили да завъртиш планетата на обратно.
Денят не беше случаен – Архангел Михаил, ден на ангелите, както ми беше написала жена ми с едно “дребно” уточнение, че в този ден тя ми дарява най-големия подарък, който би могла да ми направи някога. Първоначално не реагирах, а се зачудих къде е подаръкът, но това беше само за част от секундата. В следващия момент осъзнах какво ми казваше Мариана с последните думи в писмото си и мислите ми запрепускаха по-бързо от ритъма на сърцето ми. Погледнах я, не можех да повярвам, че ще имаме бебе. Бяхме го решили, но не очаквах, че ще стане така внезапно!
Идеше ми да крещя от радост, страх и въодушевление, да се похваля на всички, дори на сервитьора, който тъкмо ми поднасяше “Старопрамен” с недоумение, но точно навреме...

* Мариана Векилска – новинар в сутрешния блок на бТВ.

Още в Бременност

Кожата на бременната жена – защо и как се променя

Повечето жени са суетни по природа, а бременността не променя този факт. Напротив, през специалния период в очакване бебето да се появи, красотата на кожата… Прочети още »

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

Калкулатори
Овулационен калкулатор
Изчислете най-добрите дни за зачеване
Калкулатор бременност
Изчислете вашата гестационна седмица
Калкулатор за пола на бебето
Вижте момиче или момче очаквате
Калкулатор за кръвна група
Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
Най-новото от "9 месеца"
Избрано видео
  • Последно публикувани
  • Най-четени
Душ гел & шампоан за деца с портокал
EN CMYK Orange Kids ShowerShampoo
Слънцезащитен лосион с еделвайс за чувствителна кожа SPF 30
00 RGB SUN Baby Kids SPF 30 150ml 24047700 PAC
Слънцезащитен лосион с еделвайс за чувствителна кожа SPF 50
00 RGB SUN Baby Kids SPF 50 50ml 24047400 PAC
Душ гел & шампоан за деца със сладка ванилия
EN CMYK Vanilla Kids ShowerShampoo
Душ гел & шампоан за деца с освежаващ лимон
EN CMYK Lime Kids ShowerShampoo