14 Мар 2017

Раждането – през очите на акушерката и на майката

Публикувана в Раждане
Оценете
(4 гласа)

Когато се запознахме, Мария очакваше второто си дете. Свалихме бърза анамнеза на първото раждане: индуцирано раждане, епидурална анестезия, стресирана, далеч от близките си хора и заобиколена от непознати, без никаква възможност да откаже определени ненужни процедури, Мария описа раждането като „стресиращ процес“. За мен обаче раждането е много повече от „процес“: то е магия, ново начало на едно красиво бъдеще, неповторима отговорност.

И така, когато приех Мария и бъдещия татко Георги в родилната зала, моята мисия беше предначертана: исках да им осигуря онези невероятни мигове от раждането на детето им, които щяха да помнят завинаги.

Мария искаше да проведем водно раждане. Контракциите вече бяха ритмични и последователни, а тя беше доста притеснена, затова просто й предложих да влезе в родилната вана и да се отпусне. „Беше страхотно. Топлата вода за момент ме накара да забравя болката. Чувствах се почти в безтегловност“, сподели Мария след раждането.

Аз бях почти изцяло погълната от следенето на бебешките тонове, пулса на мама и контракциите. Но всъщност най-голямата ми грижа беше да накарам и Мария и Георги да се отпуснат и де се радват на мига. Винаги казвам, че след всяко раждане ми остават за спомен по няколко бели косъма, но се радвам, че моето напрежение е „зад кадър”.

Мария се успокои и раждането започна. Нямаше нужда да я насърчавам или напътствам. Чакаше търпеливо следващата контракция и единственото, което искаше, беше да я държим, за да не потъне, не че ваната беше дълбока...

Аз си имах моите грижи – не знаех как напредва раждането, защото не исках да вадя Мария от водата, и само следях контракциите и нейните реакции. Слушах тоновете на всеки 5 минути, отговарях на въпроси и давах предложения, но не исках да се намесвам без причина. Когато изтекоха околоплодните води, се подготвих за появата на малкото човече, но се опитах да не прибавям напрежение – мама се справяше чудесно.

Мария поиска помощ чак накрая – усещаше, че остават само няколко напъна и искаше да е сигурна, че съм там и няма да пропусна нищо.

Аз започнах мислено да „пренареждам“ плановете как ще премине последната фаза на раждането; как ще изродим плацентата; ще има ли нужда от „реконструкция“ на перинеума; как да подкрепя таткото, ако има нужда; под ръка ли са ми медикаментите при нужда; подготвена ли е колежката ми да помага, ако ми се наложи; готова ли съм за бебето... и още поне стотина сценария, но ясно си спомням, че само повтарях „още мъничко“ и „спокойно“.

Малкият Гошко се роди в късните часове на нощта. Прекрасно бебе, а мама и татко бяха щастливи, много щастливи. Изродихме плацентата, позаших тук-там и когато излязох от родилната зала, бях доволна, че оставям едно щастливо семейство. Върнах се малко по-късно с чай и сандвичи за мама и за да претегля и премеря малчугана, който вече прочистваше гласните си струни. Раждането мина леко и без усложнения. Вече можех да се отпусна и наистина да се посмеем.

Но всъщност какво точно се случи? Раждането е физиологичен процес, чието нормално протичане зависи в най-голяма степен от няколко малки молекули, наречени окситоцин или още познати като „хормона на любовта“. Окситоцинът се произвежда от хипоталамуса и се транспортира от хипофизната жлеза. Освобождаването на хормона по време на раждането е от огромно значение, защото той стимулира маточната функция и регулира броя на контракциите, а също така стимулира и производството на кърма. Много важно обаче е да се разбере, че окситоцин се произвежда само когато майката е спокойна, сигурна и подкрепяна. Колкото повече напрежение и стрес изпитва тялото й, толкова повече произвежда адреналин, а адреналинът, за съжаление, е и най-силният антидот на окситоцина. Тоест пътят към едно красиво раждане се оказва много прост – ако мама е спокойна и се довери на собственото си тяло и хората около нея, ако те са спокойни и търпеливи, раждането се превръща в магия.

Няколко месеца след събитието отново стана въпрос за раждането на малкия Гого. Не липсваха моменти, на които да се посмеем, и тогава попитах:

– Мария, какво най-много ти помогна да се успокоиш тогава?

– Това, че си говорехме на български, това, че те познавах, но най-вече това, че се чувствах сигурна. Не се тревожех за нищо и макар в началото да се притеснявах от Георги, присъствието му ми даде голяма увереност и спокойствие.

– А какво беше най-стресиращо по време на първото раждане?

– Фактът, че не знаех какво става, фактът, че бях сама и че акушерката ми беше (според мен) леко неопитна. Имаше обаче и нещо друго: никой не ми обясняваше какво става и защо. След като родих, отнесоха бебка в детската стая и ми я донесоха чак сутринта, а аз исках да я кърмя – как беше хранена през нощта, нямах представа.

– Мария, знам, че е трудно да се сравнява, а и в много случаи епидуралната анестезия е почти неизбежна, но ако трябва да избираш пак, какво би избрала – епидурална анестезия или водно раждане?

– Права си, не могат да се сравняват. Не бих заменила водата за епидуралната анестезия. Второто ми раждане беше наистина като освобождаване. Имах усещането, че чувствам всеки мускул в тялото си и в същото време нито се страхувах, нито се напрягах. Тялото ми знаеше какво да прави и сякаш родих, без да разбера.

– Мария, имаше ли момент, в който се притесни по време на раждането?

– Само веднъж, когато малкият се роди, ти ми го подаде, а той не изплака веднага. Спомням си, че ми каза: „Дай му минутка“. След това всичко беше страхотно.

Разказах ви една съвсем истинска история. За едно раждане без страх и за това колко важно е мама де се чувства сигурна и спокойна. Винаги ли се случва така? Не, но ако помогнем на бъдещата майка да преодолее страха си и й осигурим максимална подкрепа по време на раждането, ще спестим много болки и проблеми. Искам най-сърдечно да благодаря на Мария Атанасова и нейното прекрасно семейство за възможността да разкажа тяхната история. Благодаря и на това прекрасно списание за невероятния шанс, който ми се дава. Пожелавам спокойствие, много окситоцин и леко раждане на всяка една от вас, очакваща с трепет предстоящото събитие!

 

Текст: Гергана Николова, акушерка, магистър, Лондон

Още в Да бъдеш баща

Баща... по майчинство?

В България те са редки екземпляри – татковците, които след 6-ия месец поемат ежедневните грижи за бебето, а нежната им половинка печели пари и професионални… Прочети още »
9 Месеца

Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

Калкулатори
Овулационен калкулатор
Изчислете най-добрите дни за зачеване
Калкулатор бременност
Изчислете вашата гестационна седмица
Калкулатор за пола на бебето
Вижте момиче или момче очаквате
Калкулатор за кръвна група
Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
Най-новото от "9 месеца"
Избрано видео
  • Последно публикувани
  • Най-четени
Бочко Шампоан за коса и тяло Липа и Лайка
bocho shampoo 200 400
Един продукт с комбинирани измиващи функции и нежна формула, с балансирано рН. Без сълзи 200мл и 400мл
Бочко Мляко за тяло Маслина
bochko mlqko maslinaa
Подхранва кожата и я прави по бебешки мека 200мл
Бочко Гел за никнещи зъбки Шипка, Лайка и Градински чай
bochko pasta za zubi
Успокоява и помага при израстването на първите зъбки благодарение на натуралните билкови екстракти 20 мл
Бочко Олио за тяло Пшеничен зародиш
Bochko
Богато подхранване, съчетано с деликатно докосване за бебешката кожа. С ценно масло от пшеничен зародиш 150мл
Бочко Крем при подсичане и кожни раздразнения Смрадлика
krem smradlika 2
Верен помощник при появата на първите признаци на подсичане и кожни раздразнения 40мл и 65мл