11 Мар 2019

Раждането в Англия

Публикувана в Раждане
Оценете
(1 глас)

В миналия брой ви разказахме историята на една млада жена, родила и двете си деца в Италия. Сега отправяме поглед към Англия. Поговорихме с Гергана и Мария, които ни споделиха историите за ражданията си в Обединеното кралство. Какви са предимствата и недостатъците на здравната система там, в какво се изразяват грижите за бременните жени, какви изследвания се правят през 9-те месеца, могат ли жените да избират акушер-гинеколог, при когото да родят, и още други подробности ще разберете в следващите редове.

 Мария Атанасова, 38 год., Windsor, Англия

Мария, как премина бременността Ви с първото и с второто Ви дете?

И при двете бременности ми се гадеше, повръщаше ми се до края на 4-ия месец и имах постоянни контракции.

Първата ми бременност протече в България. Тогава работех постоянно, но лекарят ми ме предупреждаваше, че трябва повече да си почивам. Към края на 7-ия месец контракциите зачестиха, спрях работа, два месеца само лежах и пиех хапчета за задържане. Чувствах се обаче сигурна и спокойна, защото имах доверие в лекаря ми,.

Втората ми бременност протече в Англия. Отново имах контракции, но следящата ме акушерката казваше, че всичко е нормално и на всеки мой въпрос отговаряше по този начин. Спрях работа още в началото, защото този път знаех, че трябва да слушам тялото си, а не акушерката. Като цяло бременността ми премина спокойно и не се наложи да вземам никакви лекарства. В Англия хората казват, че има големи специалисти, каквито всъщност не срещнах, може би защото се появяват само при спешни случаи. А и нямах мой лекар, всеки път на смяна беше различен лекар и това ме караше да се чувствам като поредния nhs номер, а не като пациент.

Как протекоха двете Ви раждания?

Първото си дете родих през 2009 г. в България. През последните 10 дни от 9-ия месец бебето не беше пораснало и докторът предложи да предизвика раждане седмица преди термина. Тогава се съгласих, сега ми се струва излишно прибързване. Отидох в болницата към 8:00 ч. сутринта, а дъщеря ми се роди в 10:58 ч. същата сутрин – общо три часа раждане от началото до края. Показаха ми бебето, след това го сложиха на кислород и така беше до другата сутрин, когато най-накрая ми го донесоха за кърмене. През другото време са я хранили с шише, без да съм разрешавала. Всички бебета бяха в детска стая, отделно от майките.

Синът ми се роди в Англия през 2015 г. Първата контракция беше около 21:00 ч., след това около час не усещах нищо. Изведнъж започнаха много интензивни контракции, обадих се по телефона на акушерката и й обясних, че постоянно имам контракции и не мога въздух да си поема от болка. Тя каза, че е на домашно раждане и затова трябва да тръгна към болницата веднага. Обадих се на мъжа ми да се прибере от работа, той дойде след около 20 мин и тръгнахме. Бях по пижама, от болка не успях да се облека. Болницата е на 15–20 мин от дома ни. Качихме се директно в birth centre. Спомням си, че асансьорът се отвори и на вратата чакаше Гери – акушерка, която е българка. Не мога да ви опиша колко спокойна се почувствах. Няколко дни преди това попаднах на видео, което тя беше заснела с помощта на колегите си – как да разпознаем знаците на ранното раждане, какво да приготвим за болницата, кога да тръгнем... Веднага си помислих: „Гергана Николова – 100% е българка”. Но не съм си представяла, че ще я срещна и ще ми води раждането. Отидохме директно в стаята с басейна, Гери ме провери, каза, че ми остава най-много половин час до раждането. Влязох веднага в басейна и болката ми намаля наполовина. Мисля, че по някое време използвахме газ, но не усетих някаква разлика. Напъните започнаха, болеше, но не колкото първия път. Предпочитам още няколко пъти така да родя пред сухо раждане, макар и с упойка. Синът ми се роди в 11:45 ч. същата вечер. Гери го изкара от водата и ми го подаде, изчакахме няколко минути и тогава тя каза на таткото да пререже пъпната връв. След това му го даде увит в кърпа. Мен ме закара в друга стая и там ме заши. През цялото време мъжът ми е бил сам с бебето, гушкайки го в родилната стая. Всичко това би ме хвърлило в голям шок – без педиатър или неонатолог, но с Гери се чувствах много спокойна. След като ме заши, дойде мъжът ми в същата стая, Гери взе малкия, сложи му витамин K, облече го и пак ни го даде. Мен ме изместиха в обща стая, с кошарката до леглото ми. През същата нощ се родиха още няколко бебета, а Гери постоянно наминаваше между ражданията. Сутринта си тръгна, но се уговорихме тя да е акушерката ми за домашни посещения. И така си станахме повече от пациентка и акушерка. На другия ден по обед педиатър прегледа малкия и си тръгнахме. Възстанових се много по-бързо, отколкото първия път, нямах нужда от никакви обезболяващи – мисля, че е от водното раждане. Всички се съобразяват с желанието на майката – да кърми или не, и никой не смее да си позволи да направи нещо без разрешение на родителя. Дори е прекалено, когато педиатърът минава да прегледа бебетата, да изчака майката да си бърбори по телефона, за да извърши прегледа, но такива са правилата в тази държава.

Какви са условията в болничните стаи?

В България родих в частна болница. Стаята беше с две легла, телевизор, маса с две столчета, чисто, новичко, приятно, не се чувстваш като в болница. Престоят ми беше 3 дни. В Англия стаята беше огромна, имаше повече от 5–6 легла, оборудвана с доста неща на стените, които не ми беше ясно за какво са, също много чисто и ново. Престоят ми беше около 13–15 часа.

Как е уредена домашната патронажна грижа (акушерка или лекар) в първия месец след раждането?

В Англия имах може би 3 посещения в рамките на десетина дни, включително вземат кръв от петичката на детето за генетични изследвания.

След като се роди дете, как се избира педиатър? Той посещава ли дома, за да ви насочва в грижите?

За съжаление, в Англия не можеш безплатно да избереш педиатър, който да следи развитието на бебето. Следи се от джипи. Ако аз усетя проблем, насрочвам среща с него и само ако той прецени, че е сериозно, ме пренасочва към педиатър.

Държавата предлага ли финансова помощ, насърчаваща раждаемостта?

В Англия има доста семейства, дори поколения, които живеят на помощи благодарение на децата си и ползват много облаги. Не знам дали това се нарича насърчаване на раждаемостта, или тези хора просто са намерили начин да живеят на гърба на другите.

Какви са цялостните Ви наблюдения относно здравните грижи?

В ЮК разполагат с модерна апаратура, всякакъв вид помощен персонал – санитари, сестри, портиери, секретари, но лекарите са „кът”. От 5 години лекувам дъщеря ми с класическа хомеопатия и почти не ми се е налагало да водя децата на лекар. Но всички майки, които познавам, са крайно недоволни от джипитата и начина им на лечение или по-скоро нелекуване. Или ние прекалено се притесняваме, или те доста спокойно я карат. Златната среда още не сме я намерили. Хубавото е, че с рецепта всичко за децата до 18 години е безплатно. Но в крайна сметка с данъците, които ни удържат, сме си изплатили всичко „безплатно”, и то многократно.

 

Гергана Станоева, 29 год., Slough, Англия

Гергана, как премина бременността Ви?

Имах много лека бременност, бях активна до последния ден. Правех дълги разходки и работех до 8-ия месец. Можех и още, но мениджърът ми реши така. Към 6-ия месец имах болка ниско долу от разширяването на костите. Назначиха ми физиотерапия, на която ходех през 2 седмици – чак до 34-ата седмица. Ползвах болничен (3 седмици). В началото ми се гадеше, но не съм повръщала. Качих 13 кг през бременността, като до 6–7-ия месец си носех дрехите отпреди бременността и до последно коремът ми беше много малък. Родих 4 дни след термина.

Какви изследвания се препоръчват или правят по време на бременността? Колко често ходехте на преглед и при кого?

По време на бременността правех кръвни тестове на всеки 3 месеца. При първите кръвни тестове (около 10-ата седмица) установиха hemoglobin j-Paris-i в кръвта ми. Проба от моята кръв беше изпратена за тестване в специална лаборатория в Университета в Оксфорд и извикаха спешно бащата на детето ми, за да му вземат кръв и да се провери дали и при него е налице същото. Беше ни обяснено, че е свързано с преноса на кислород към плода и че ако се открие и при бащата, ще трябва да проверят дали и плодът се е „заразил". Преносител бях само аз и вероятността тя да го има, беше малка. Казаха ни, че това са аномалии в кръвта, които се срещат в Индия, Египет и други страни с много топъл климат.
Водеха бременността ми за рискова, защото пия еутирокс за проблеми с щитовидната жлеза и метаформин за проблем с инсулина или за поликистоза на яйчниците (в крайна сметка и те не знаеха защо го пия). На това лечение бях 3 години преди да забременея и все още продължава.

Какво беше отношението на специалистите към Вас в този период?

Отношението на всички лекари, сестри и акушерки, които са ме преглеждали, беше страхотно. Бяха много мили и отзивчиви.

Как протече при Вас раждането?

Контракциите започнаха в сряда сутринта. Бяха на всеки 10 мин, но не бяха много болезнени. Вечерта същия ден направих много дълга разходка. В четвъртък през деня болките намаляха. Вечерта се обадих в болницата – казаха ми, когато контракциите са на 3–4 мин или ако детето не се движи, да отида в болницата. Детето се движеше, но послъгах, че не съм сигурна, за да ме прегледат. Отидохме в болницата в четвъртък към 9 ч. вечерта.
Сложиха ме на апарат за следене на тоновете на бебето. Попълниха някаква бланка и ме попитаха колко ме боли по скала от 0 до 3. Казах 2,5, за да ми обърнат внимание. Стоях около 2 часа на апарата за тонове, дойде една акушерка и ме попита дали съм сигурна, че раждам, или просто ме боли. Бях озадачена – та нали апаратът за тонове показва и контракциите. Поисках да ме види лекар. Той дойде, прегледа ме, погледна за разкритие. Каза, че имам 1 см разкритие и съм в първи стадий на раждането. Докато ми оформят документите, за да си отида вкъщи, казаха, че се съмняват за тоновете на детето и пак ме сложиха на уреда за тонове. Вече беше към 1:00 ч. през нощта. Към 3:00 ч. сутринта ми казаха да се прибера вкъщи, защото имало време до раждането. Контракциите бяха на 3–4 мин, но акушерката ми каза, че трябвало да ме боли 10 пъти повече и ме изпрати у дома.
Към 3:20 ч. се прибрахме. Получих контракция, отидох до тоалетната и шепа кръв падна в ръцете ми. Звъннахме до болницата, но никой не отговори на телефона. Звъннахме на Бърза помощ. Обяснихме на диспечера какво се случва. След 3–4- минутен разговор по телефона първата линейка беше пред вкъщи. Детето вече се раждаше, придържах го с ръка, буквално за да не изпадне. Лекарят изтича по стълбите и детето изпадна в ръцете му. Роди се в амниотичния сак, докторът го спука и то изплака веднага. Втората линейка вече беше дошла, лекарите се качиха и започнаха да асистират на първия доктор. Сложиха бебето на гърдите ми, докато още беше свързано с пъпната връв, и то засука. След няколко минути срязаха пъпната връв. Преместиха ме в спалнята и пак ми дадоха детето. Бяхме skin to skin през цялото време. Лекарите започнаха да преглеждат мен и бебето, за да се уверят, че сме добре. След около 10 мин дойде първата акушерка, а след нея още една. Лекарите от Бърза помощ почистиха и събраха всичко кърваво и се отделиха да оформят документите. Поеха ни акушерките. Прегледаха бебето, биха му витамин K (с мое съгласие) и го облякоха (не го измиха, тук няма такава практика, а и нямаше нужда – беше като след баня). През това време излезе плацентата, показаха ми я и не попитаха дали я искам. Последва почистване на раната, упойка и няколко шева. Много важно беше да отида до тоалетната по малка нужда, за да са сигурни, че всичко е наред. Но бях уморена и обезводнена и не можах. Вече всичко беше наред. Акушерките си тръгнаха към 6:30 ч. сутринта с уговорката да ми оправят документите в болницата и да се върнат към 13:00 ч. да ни видят как сме и да проверят дали съм ходила до тоалетната по малка нужда. Така и стана. На следващия ден отидохме в болницата (в родилното отделение), видях се с акушерката, която следеше бременността ми. После на детето и на мен направиха и други прегледи. Моят преглед се състоеше в натискане на коремната област и оглед на шевовете. На детето му направиха по-обстоен преглед. Огледаха го за родилни белези, ставите, устната кухина, коремната област. Също така му направиха и преглед на ушите. Всички бяха изключително мили и отзивчиви.

Как е уредена домашната патронажна грижа (акушерка или лекар) в първия месец след раждането?

След около седмица дойде акушерката, която следеше бременността ми. Измери теглото на детето и взе кръв от петата му за изследвания. Попита ме как съм и дали искам да погледне шевовете. След около още седмица дойде и медицинската сестра. Пак премери теглото на детето. Зададе въпроси за семейството – болести, пушачи, как се чувстваме като родители, условията, в които ще живее детето. Насочи ме към най-близката клиника или място, където всяка седмица мога да ходя, ако имам въпроси или искам да претеглят детето.

Какво е заплащането за раждането?

Раждането е безплатно, включително всички прегледи, лекарства, изследвания. Също така майката има сертификат за безплатни лекарства (изписани от лекар) за нея в рамките на 1 година и някои стоматологични услуги. Всичко за детето, изписано от лекар, също е безплатно. Доколкото съм запозната, за да избегнат „медицинския туризъм" за раждане, вече изискват да се докаже, че майката живее минимум от 2 години в страната. Иначе раждането се заплаща около £4000.

Наскоро ми попадна информация, че се отделя голямо внимание на психологичното здраве на майката. Какви са вашите впечатления?

Ако след раждането страдаш от следродилна депресия, личният лекар може да те насочи към специалист, напълно безплатно е. В моя случай ми препоръчаха да се възползвам от тази въможност, но аз отказах. Може би беше грешка, защото определено имах нужда. Но по български реших сама да се справя.

Какви са цялостните Ви наблюдения относно здравните грижи?

Бавна и тромава здравна система. Трудно става насочването към специалист. Постоянно се парадира, че е безплатно, но само за хората, които са на социални помощи. Работещите хора плащат доста високи здравни осигуровки и не мисля, че получават необходимата здравна грижа. Затова, ако искаме адекватно лечение, ходим в спешните центрове, чакаме с часове, но поне обръщат внимание на пациентите. Също така масово хората имат застраховки, които покриват и медицински услуги.

На каква възраст жените раждат първото си дете? Към момента какви са изследванията по въпроса?

Нямам точна информация. Това, което виждам, е, че раждат млади, вземат социални помощи и имат по много деца (3–4–5). Ако реша да имам второ и трето дете, пак бих предпочела тук да родя, въпреки всичко, което преживях.

Разговора проведе Даниела Старидолска

Още в Проблемна бременност

Кога почивката е опасна? - Емоционални предизвикателства при рисковата бременност

  Определянето на бременността за рискова може да предизвика страх у бъдещата майка. “Рискова” е широко понятие, което означава, че жената е изложена на по-голяма… Прочети още »
9 Месеца

Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

Калкулатори
Овулационен калкулатор
Изчислете най-добрите дни за зачеване
Калкулатор бременност
Изчислете вашата гестационна седмица
Калкулатор за пола на бебето
Вижте момиче или момче очаквате
Калкулатор за кръвна група
Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
Най-новото от "9 месеца"
Избрано видео
  • Последно публикувани
  • Най-четени
Душ гел & шампоан за деца с портокал
EN CMYK Orange Kids ShowerShampoo
Слънцезащитен лосион с еделвайс за чувствителна кожа SPF 30
00 RGB SUN Baby Kids SPF 30 150ml 24047700 PAC
Слънцезащитен лосион с еделвайс за чувствителна кожа SPF 50
00 RGB SUN Baby Kids SPF 50 50ml 24047400 PAC
Душ гел & шампоан за деца със сладка ванилия
EN CMYK Vanilla Kids ShowerShampoo
Душ гел & шампоан за деца с освежаващ лимон
EN CMYK Lime Kids ShowerShampoo