15 Фев 2019

Раждането в Италия

Публикувана в Раждане
Оценете
(1 глас)

Италия е една от най-красивите страни. За нейния чар допринасят уханието на вкусна храна, ароматното вино и отзивчивите, усмихнати италианци. Такава е и Ивета. Официално тя е и италианка, и българка. Живее в Италия от 12 години. Родила е и двете си деца там. Поговорихме си дълго, но разбира се, темата, която ни интересуваше най-много, беше свързана с бременността и раждането в тази привлекателна за туристите страна. Какво е отношението към бременните жени, какво представляват прегледите, какви изследвания се правят, как преминават ражданията, какви суми се заплащат и на още много други въпроси ни отговори Ивета. Ето какво ни разказа тя.

Ивета, как премина бременността ти с първото и с второто дете?

Първата ми бременност протече, когато бях на 21 години, нещо нормално за българските разбирания и култура. За италианците бях още дете. Разбира се, колкото по-млад си, толкова по-безгрижно и „розово” приемаш нещата. Бременността ми дойде след два месеца опити. Това се случи в далечната 2006 г., когато България не беше член на Европейския съюз и ние бяхме „extracomunitari” (извън общността). Аз все още нямах документи за постоянно пребиваване, но Италия предлага „permesso di soggiorno per gravidanza” (разрешение за пребиваване при бременност и малко време след раждането), важащо за бременни жени на територията на страната, които са граждани на страни извън Европейския съюз. Трябваше да отида на частен преглед за установяване на бременността, който беше в 11-ата гестационна седмица. Струваше 75 евро.

Първите 3 месеца, като повечето жени, не понасях почти никаква храна, оцелях благодарение на българското чудо таратор – 3 месеца се хранех почти само с таратор. От 51 кг начално тегло спаднах до 45 в края на третия месец. По време на бременността бях много спокойна, щастлива, сигурна, че всичко ще е наред. Интересното е, че още в началото усещах, че бебето е момче, въпреки че не бяхме сигурни до 7-ия месец. Бях анемична почти през цялата бременност. Приемах желязо, но стойностите му не се нормализираха. Тепърва навлязох в света на форумите за бъдещи майки. Бях със скъсена шийка на матката от 7-ия месец, което наложи максимално да почивам, за да не родя по-рано. До такава степен почивах, че даже преносих някой друг ден. Почти непрекъснато лежах пред телевизора (защото дори и до магазина не ми позволяваха да отида) и поглъщах огромно количество мандарини – изяждах до 4 килограма на ден. (Предполагам, че затова синът ми сега много ги обича.) В края на бременността ми бях 61 кг, които при моя ръст (156 см) усещах като щанга на врата си.

С второто ми дете се появиха смесени чувства, защото точно бях получила и предложение за работа – хората искаха да инвестират в мен и в обучението ми дори, но реших, че тъй като ми предстои скоро да си остана вкъщи, не е редно да отнема позицията на някого, който може да се отдаде на работата и да бъде пълноценен. Усетих, че съм бременна още преди датата на следващата менструация. Леко ми се гадеше и си спомням, че беше точно в деня на интервюто за работа.

Като цяло това беше една бременност, в която бях много по-запозната за всички опасности за бебето, защото вече бях минала „обучението във форумите” и до последно в мен имаше напрежение дали всичко ще е наред. Наложи се да събирам багаж и да се върна в България за три месеца и след това предстоеше преместване от Чернуско сул Навильо, където живеехме и живеем и в момента, в Милано. Бременността си следях в Чернуско сул Навильо, като по време на престоя ми в България ходех на частни прегледи. Когато имаш друго дете, бременността е леко по-ангажираща. Случвало ми се е да се грижа за сина си и да ми се доспива неконтролируемо, но не можех да направя нищо, освен да подскачам стресната на всеки 5 минути, чудейки се „Всичко наред ли е?!”.

От края на 5-ия месец и началото на 6-ия започнаха контракции, които не бях имала при бременността със сина ми. Приемах магнезий. Към края на 6-ия месец, най-вече вечерно време и през нощта, усещах силни болки в пубисната кост, които продължиха почти до края. Последния месец имах 3,5 см разкритие. Килограмите ми бяха същите като предния път, но този път ги усещах все едно бяха двойно повече и ми беше доста сложно придвижването. Дори си купих аеродинамични обувки, за да мога да вървя. Накрая всички ме питаха дали чакам близнаци. ­­­­­­Синът ми беше много активно бебе – в корема, а и навън, за разлика от дъщеря ми (да, забравих да кажа, че второто ми дете е момиче), която почти не мърдаше, което си беше повод за голямо притеснение. Сега си наваксва. И този път преносих точно толкова, колкото и предния път. Явно така съм програмирана.

Какви изследвания се правят през 9-те месеца на жените?

В Италия бременността се следи в семейна консултация – структура отделно от болницата, в която има психолог, гинеколог, сестра и акушерка, които помагат на семействата в различни аспекти от репродуктивността – забременяване, стерилитет, бременност, раждане, кърмене, аборт, проблеми с подрастващи младежи.

За резултатите от изследванията обикновено се чака седмица.

Първо тримесечие

Pap test (цитонамазка), ако не е правен в последните три години;

Кръвни изследвания – пълна кръвна картина, кръвна група и Rh,Test Coombs (тест за антитела);

Гликемия;

Тест за антитела за рубеола и токсоплазмоза;

Тест за сифилис и ХИВ;

Изследване на урина и стерилна урина;

Първи ехограф.

Второ тримесечие

Тритест – тест за риска от хромозомни аномалии и дефекти в невралния стълб;

Второ изследване за глюкоза, изследване за гестационен диабет;

Изследване за токсоплазмоза (средно на всеки 4–6 седмици);

Втори ехограф – морфологичен ехограф;

Пълни изследвания на урина и стерилна урина.

Трето тримесечие

Ехограф;

Пълна кръвна картина (горе-долу по един път месечно);

Тест за антитела на Coombs;

Изследване за токсоплазмоза;

ХИВ, хепатит Б и сифилис;

Пълни изследвания на урина и стерилна урина;

Вагинален секрет за стрептококи тип Б;

След 40-ата г.с. слушане на тоновете на бебето в болницата.

Колко често ходеше на преглед?

След установяване на бременността прегледите са всеки месец. Първия път е за опознаване на бременната, семейни обременености, заболявания, операции и други важни за правилното протичане на бременността неща.

Прегледите в семейната консултация в общи линии включват измерване на кръвното налягане, тегло, обиколка на корема, вагинален преглед на уголемяването на матката и състоянието на шийката, преглед на гърдите, разчитана на изследванията, когато са правени преди прегледа. През цялата бременност ехографските прегледи са три, като в семейната консултация няма ехограф, а ти дават направление за болнична структура.

Какво беше отношението на специалистите в този период?

В семейната консултация гинеколожката и сестрата се държаха професионално, уважително и любезно. След време знаеха историята на мен, на моя син и дъщеря ми. Като цяло лекарите и медицинските лица през този период проявяват разбиране и подкрепа.

По време на бременността с дъщеря ми една седмица преди термина се подхлъзнах в банята и паднах с цялата си тежест върху корема на ръба на ваната. Естествено, много се притесних и веднага отидох в болницата, в която бях решила да раждам. С голям професионализъм се грижиха за мен, оставиха ме няколко дни за наблюдение, за да се уверят, че с бебето всичко е наред. Това беше университетска болница и много ми хареса отношението на младите специалисти, подхода им, това как утвърдилите се вече лекари ги наблюдаваха и напътстваха.

Какво е мнението на лекарите за секциото?

Италия е страна, в която се подкрепя изключително естественото раждане. При моите бременности секциото никога не е споменавано като опция за избор – винаги се имаше предвид естествено раждане. Не съм чувала за избор на секцио, само ако има някакви опасения и медицински причини.

Ти как роди децата си – нормално или със секцио?

Никога не ми е минавала мисълта за секцио – може би защото изпитвам известен страх от операции. А и нали знаете, има неща, които просто си идват така, естествено – за мен това беше естественият ход на края на бременността ми и просто не бях обмисляла други варианти.

Как протекоха двете ти раждания?

Не ме беше страх – това е най-странното. Нито при едното, нито при другото раждане. При първата бременност преносих няколко дни и бях нетърпелива да видя моето момченце – това са първите щрихи на предродилните ми вълнения. Когато започнаха контракциите, бях сама вкъщи. Започнаха от сутринта и към 21:00 ч. вече бяха на 5 минути и по-дългички. Живеех в историческия център на Чернуско сул Навильо – на пет минути пеша от болницата. След като си взех освежаващ душ и проверих отново дали съм приготвила всичко в чантата за болницата, тръгнахме с майка ми и мъжа ми. На няколко крачки от входа ми падна тапата. Приеха ме, като се преоблякох, оставих багажа си в стаята, в която щях да бъда след това, и трябваше да чакам разкритие. В началото седях навън, където беше чакалнята, която е пред предродилната и родилната зала. Разхождах се, стисках зъби на всяка контракция. Към 03:00 ч. реших, че ми се почива и отидох да спя. Каква оптимистка бях! Легнах и след 5 минути ми изтекоха водите. Вкараха ме в предродилната зала с мъжа ми – така бяхме решили предварително. Контракциите започнаха да стават все по-болезнени – най-добре го разбра съпругът ми, чиято ръка зверски стисках при всяка нова контракция. Когато имах пълно разкритие – заветните 10 сантиметра, се преместих на магарето в родилната зала. Мъжът ми стоеше до главата ми. Оказа се, че Алберто има увъртяна пъпна връв около врата си и докато аз напъвах, той се връщаше обратно. Напъвах цели два часа. Започнаха да идват още медицински лица в стаята и ми казаха, че се налага да натиснат с лакът корема ми и ако бебето не излезе така, ще се наложи секцио по спешност. За щастие, бебето излезе, веднага срязаха пъпната връв и ме зашиха от разкъсването. След това ми го дадоха да го гушкам. Беше неописуемо. Сложиха го на гърдите ми. След това го взеха, почистиха го, премериха го и го облякоха. Казаха ми, че ще седя известно време в следродилната зала. Помолих да го оставят при мен, защото държах веднага да опитам да го кърмя. Бях чела, че е много важен контактът кожа до кожа за бебето, за да чува сърцето на майка си след раждането. Бебето беше при мен в стаята почти през цялото време. След задължителните прегледи на четвъртия ден ни изписаха.

Второто ми раждане беше доста по-експедитивно. Започна с леки контракции от сутринта. Бяхме на гости и (с извинение) цял ден организмът ми се чистеше сам (естествена клизма). Прибрахме се. Контракциите бяха все така леки, но вече на 5 минути. Решихме да се разходим до болницата, да видим какво е положението, тъй като, както споменах, през последния месец бях с 3,5 см разкритие. Лекарите веднага ме сложиха на апарата за мерене на тоновете и силата на контракциите, прегледаха ме две млади и много мили стажантки и казаха да си ходя, било рано. Аз пратих мъжа ми за всеки случай до колата за сака, а те решиха да чуят тоновете отново. Точно когато сложиха ластика на корема ми, се чу едно шумно „бум”. Този път, за разлика от предното раждане, при изтичането на водите много ме заболя. Занесохме багажа в стаята и отидохме в родилната зала. Разкритието ми започна прогресивно да расте, но при това раждане усетих желание за напъване още преди пълното разкритие. Накараха ме да застана в кучешка поза, за да не усещам натиск. Мъжът ми беше отново плътно до главата ми и на разположение за стискане при болка. Този път ми направиха епизиотомия и същия ден вече можех да сядам, докато предния път се възстановявах години.

Родих три часа след като пристигнах в болницата. Както при предното раждане, Киара остана с мен през цялото време. (Имаме снимка от този момент – мъжът ми изглежда все едно той е раждал.)

Какви са условията в болничните стаи?

Болничните стаи, в които съм била, са много чисти, с две или три легла, баня с тоалетна, болнично легло с механизъм на облегалката, шкафче, над леглото бутон за повикване на сестра. Чувствала съм се много комфортно в тях.

Какво е заплащането за раждането там?

Раждането е напълно безплатно, не съм дала и една стотинка на никого, нито подаръци, за да се подмазвам. Нито един път не съм познавала предварително израждащия лекар, защото бременността се следи на друго място. Аз лично имам доверие в лекарите и не съм имала притеснение кой ще ме изражда. Но тъй като не съм работила

Наскоро ми попадна информация, че се отделя специално внимание на психологичното здраве на майката. Какви са твоите впечатления?

В семейната консултация има психолог, към когото човек може да се обърне при нужда. Това е преди бременността, при аборт, по време на бременността, след като се роди детето. Самите лекари и сестри са внимателни към бременните и това е достатъчно, за да бъде бъдещата майка спокойна. След като се роди бебето, винаги са насреща при многобройните притеснения и затруднения на току-що станалата майка. След раждането аз лично получих много голяма помощ при кърменето, тъй като имах цистит и гърдити ми постоянно се пълнеха с ужасно много кърма. Ходех там, показваха ми как да изцеждам млякото от гърдите си, как бебето да захапе правилно зърното, за да суче пълноценно. Тази практическа помощ ми донесе голямо спокойствие.

След като се роди дете, как се избира педиатър? Той посещава ли дома, за да насочва в грижите?

След като се приберат майката и бебето у дома, се ходи в семейна консултация: мерят бебето, помагат на майката при кърменето, показват й различни практики, свързани с грижите за бебето. Ходи се в санитарната структура, наречена ASL, където се търси педиатър по район. Педиатърът не посещава дома. Всеки месец се ходи на преглед при него. Ваксините се бият в отделна здравна структура, която се занимава само с това – идват писма по пощата с напомняне кога трябва да се запише час.

Какви са цялостните ти наблюдения относно здравните грижи в Италия?

Цялостно съм доволна от здравните грижи в Италия. Случи ни се в един период да ходим при различни специалисти и да правим доста изследвания – всичко протече много добре. Но трябва да се знае, че в Италия всичко става доста бавно, дори човек да се организира рано. За всяко изследване или преглед се чака дълго – имам предвид, ако е по здравна каса. Случвало ми се е да искам да запазя час при специалист за сина ми и да ми дадат дата за след 6 месеца. Това за мен е прекалено дълго. Има контролни прегледи и изследвания, които правя в България, защото ми излиза същото като заплащане. В Италия всеки преглед по здравната каса се плаща около 28 евро. В България ги правя максимум за няколко дни, а и резултатите излизат много по-бързо.

Какво може да се подобри?

Разбирам, че Италия е голяма страна и най-вероятно има огромен брой пациенти, но чакането е сериозен проблем. Също така не мога да си обясня, защо на една лаборатория й трябва седмица, за да изготви резултатите от изследване на кръв и урина.

Италианките на каква възраст раждат първото си дете? Към момента какви са изследванията по въпроса?

Когато дойдох в Италия през 2006 г. и се разхождах в парковете, често се чудех жената с детето майката е или бабата. Тук раждат тогава, когато са се изучили, работили са и в повечето случаи са си купили и къща, в общи линии, когато вече са устроили живота си – средно след 30-годишна възраст.

Отправи съветите си към читателките на списание „9 месеца”, на които им предстои раждане.

Мили бъдещи майки, радвайте се на всяка една секунда от бременността си, тя е чудо, с което сме благословени. За съжаление, природата е нещо, което не можем да контролираме. Пожелавам ви да имате до вас специалист, който да ви подкрепя и успокоява в този важен момент и всичко да мине по най-добрия възможен начин!

Разговора проведе Даниела Старидолска

Снимка: Shutterstock

 

Още в Новини

Зачеване на БЕБЕ 2011

Днес, 6 април 2010 г., на пресконференция в БТА беше открита Дванайсетата национална кампания БЕБЕ 2011, организирана от специализираното списание за бременност и майчинство “9… Прочети още »
9 Месеца

Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

Калкулатори
Овулационен калкулатор
Изчислете най-добрите дни за зачеване
Калкулатор бременност
Изчислете вашата гестационна седмица
Калкулатор за пола на бебето
Вижте момиче или момче очаквате
Калкулатор за кръвна група
Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
Най-новото от "9 месеца"
Избрано видео
  • Последно публикувани
  • Най-четени
Sensimo Baby 0+ течен перилен препарат
READYSensimoBaby Detegrent
Здраве Бебе БИО шампоан за коса и тяло
READYZdraveBebeBio Shampoo
Здраве Бебе БИО хидратиращо мляко за тяло
READYZdraveBebeBio MoisturizingBodyMilk
Здраве Бебе БИО крем против подсичане
READYZdraveBebeBio NappyRashCream
Здраве Бебе Био подхранващ крем за лице и тяло
READYZdraveBebeBio NourishingCream