12 Ное 2010

Раждане с песен

Публикувана в Видове раждане
Оценете
(0 гласа)

Традицията повелява раждането да се свързва с болка, страдание, викове и кръв. Традицията повелява акушерката да е груба, а лекарят да заплашва раждащата с шамари. Традицията повелява майката и бебето да плачат… Дали обаче традициите не се променят? Всъщност раждането може да е приятно, да е придружено от усмивки и дори от песен. Не е задължително то да оставя горчив спомен у майката, дори напротив. Д-р Валентина Мазнейкова, д.м., началник на АГ отделението в МБАЛ „Света София” – София, може да разкаже редица весели случки от своя богат опит с бъдещите майки.

Болна или бременна
През последните десетилетия броят на цезаровите сечения в световен мащаб непрекъснато расте. В някои частни клиники по света те достигат дори 70%. Защо е така? „Бременността не е болест. Няма нищо по-естествено жената да забременее и да стане майка, да даде живот на друго човешко същество. Статистиката сочи, че само при 10% от бременностите има някакъв проблем, т.е при 1 на 10 бъдещи майки съществуват индикации за цезарово сечение. Страховете на бременните обаче често са причина случаите на оперативно родоразрешение да се увеличават”, обяснява д-р Мазнейкова. Според лекарката раждането може да се превърне в удоволствие за бъдещата майка, ако тя е достатъчно подготвена за него и прекрачи прага на родилния дом уверена в собствените си сили. „Вече има достатъчно училища за бременни, в които те могат да получат информация какво ги очаква. Когато дойдат позитивно настроени и с желание да съдействат на екипа, раждането протича по-лесно”, твърди лекарката.

Песни за раждането
Преди време в болницата постъпила бременна, последователка на Бялото братство. Жената настоявала да роди напълно естествено без обезболяващи средства. „През дългите часове по време на контракциите и напъните тя пееше песни и се усмихваше. Раждането за нея беше песен. Всичко мина лесно и без никакви проблеми. Придружаваше я жена, също последователка на Дънов, която й помагаше. До раждащата беше съпругът й, който снимаше всеки момент от процеса”, разказва д-р Мазнейкова. Бъдещата майка дошла в болницата с положителна нагласа и бебето поело първия си дъх, чувайки майчиния глас. „Когато всичко свърши, родителите ме помолиха да им дам плацентата, за да я заровят в корените на дърво, защото така се осъществява връзката между човека и Вселената. За съжаление плацентата е биологичен отпадък и съгласно изискванията на болницата трябва да я изхвърляме”, обяснява лекарката.

Назад към природата
През последните години по света, а и у нас се забелязва тенденция за връщане към законите на природата. Все повече семейства искат да живеят природосъобразно. На Запад тази тенденция набира скорост, но и България не изостава. Организации като „Естествено” имат все повече последователи. Те се противопоставят на раждането чрез цезарово сечение, на храненето на бебето със заместители на майчина кърма. Някои от възгледите им дори са малко крайни – например раждането у дома. Последователи на природосъобразния живот били и двама американци, родители на бебе, родено в клиниката на д-р Мазнейкова. „Жената дойде при нас през зимата и се наложи да й направим цезарово сечение, защото имаше индикации за това. След раждането обаче тя и съпругът й настояха сами да се грижат за новороденото. То беше оставено съвсем голо, само по пелена за еднократна употреба. Парното в стаята беше изключено. Бебето се хранеше само от гърдите на майката и тя категорично отказваше да му дава и вода. Всички в отделението се молехме детето да не се разболее, но за щастие двамата си тръгнаха със здраво бебе”, разказва д-р Мазнейкова. 

Татковци с легени
Българските татковци не плачат, когато видят първородната си рожба, убедена е д-р Мазнейкова. Най-често те присъстват на раждането въоръжени с камера и фотоапарат, за да заснемат събитието. Не са много тези, които наистина искат да са до своята половинка в този така важен момент. „Раждането е голяма отговорност, а често мъжете не са подготвени за това. Дори да са посещавали курс за родители, реалността е съвсем различна. Когато видят какво се случва в действителност, много от тях изпадат в паника и бягат навън. Понякога започват да задават безброй въпроси и дори да пречат на лекарския екип. Често има и такива, които не могат да сдържат вълнението си и докато режат пъпната връв, ръката им трепери”, усмихва се лекарката. Тя вече не си спомня случаите, когато безстрашните татковци са припадали само при вида на кръв в родилната зала. Лекарите и акушерките вече приемат припадналия татко за част от процеса.
„Има много смели бащи, които са наясно с всичко и искат да са до съпругата си във всеки момент. Имахме случай, при който веднага след раждането на бебето мъжът изхвърча от родилната зала и след секунди донесе голям леген. Беше го купил специално за мъничето. Настояваше той пръв – преди акушерката – да изкъпе новороденото. Така и направи”, разказва д-р Мазнейкова.

Чужденки & българки
В МБАЛ „Св. София” идват да раждат жени от всички националности. „Европейките се държат почти като българките. Различни са единствено германките. Те са много по-дисциплинирани и винаги се вслушват в съветите и указанията на лекарския екип. Допреди няколко години американките настояваха да раждат само чрез цезарово сечение и с епидурална упойка. Сега все повече изпадат в другата крайност – искат всичко да е колкото може по-близо до природата и по-естествено”, споделя лекарката.

Млади & стари
В родилната зала по-младите са по-безстрашни, но и по-безотговорни. „Без съмнение жените, които на 30–35 години са решили да станат майки, се вслушват много повече в думите на лекаря и на акушерката”, допълва д-р Мазнейкова.

Агресията поражда агресия
Обикновено раждането продължава между 11 и 13 часа. Рядко са щастливките, които гушват бебето си по-бързо. В началото болките са слаби, но с течение на времето постепенно се засилват. „Към 5–6-ия час е най-трудно. Жената е изтощена, боли я и дори в началото да е била твърдо убедена, че иска да роди вагинално, без упойка, често моли за обезболяващо. Важно е в този момент лекарят или акушерката до нея да се вслуша в думите й, да откликне и да й помогне. Ако екипът е агресивен, и раждащата ще проявява агресия. От значение е лекарите да са любезни и да помагат. Тогава жената ще почувства подкрепа и ще се успокои, ще възвърне силите си и ще преодолее болката. Понякога в родилното отделение идват не бъдещите татковци, а майката или сестрата на бъдещата майка. Те са много по-добри помощници”, смята д-р Мазнейкова.

Мая Ковачева

Още в Да бъдеш баща

Татковците – модел, закрила, смях

Темата за таткото в семейството ми е любима и е зачената от моя баща Никола – 50 години по-възрастен от мен, той ми даде радостта… Прочети още »
9 Месеца

Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

Калкулатори
Овулационен калкулатор
Изчислете най-добрите дни за зачеване
Калкулатор бременност
Изчислете вашата гестационна седмица
Калкулатор за пола на бебето
Вижте момиче или момче очаквате
Калкулатор за кръвна група
Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
Най-новото от "9 месеца"
Избрано видео
  • Последно публикувани
  • Най-четени
Бочко Шампоан за коса и тяло Липа и Лайка
bocho shampoo 200 400
Един продукт с комбинирани измиващи функции и нежна формула, с балансирано рН. Без сълзи 200мл и 400мл
Бочко Мляко за тяло Маслина
bochko mlqko maslinaa
Подхранва кожата и я прави по бебешки мека 200мл
Бочко Гел за никнещи зъбки Шипка, Лайка и Градински чай
bochko pasta za zubi
Успокоява и помага при израстването на първите зъбки благодарение на натуралните билкови екстракти 20 мл
Бочко Олио за тяло Пшеничен зародиш
Bochko
Богато подхранване, съчетано с деликатно докосване за бебешката кожа. С ценно масло от пшеничен зародиш 150мл
Бочко Крем при подсичане и кожни раздразнения Смрадлика
krem smradlika 2
Верен помощник при появата на първите признаци на подсичане и кожни раздразнения 40мл и 65мл