01 Сеп 2010

Различното раждане

Публикувана в Видове раждане
Оценете
(0 гласа)

Три жени с различни разбирания, вяра и начин на живот се обединяват от едно – красотата да създадеш нов живот и да станеш майка. Предлагаме ви историите на Амия, Маги и Луси.

Молих се за детето си

Амия Комдури, 25-годишна майка на 3-месечната Алия, живее в Бристол (Великобритания):

Откакто станах на 11 години, като мюсюлманка се моля по пет пъти на ден. Не се притеснявах да го правя дори по време на раждането. Процесът напредваше, но когато околоплодните води се спукаха, вече не можех да извършвам целия ритуал. Това беше знак да спра. Също като при мензес, при раждане е прието жената да се въздържа от молитви. Въпреки това мислено умолявах Аллах да ме дари със здраво и усмихнато бебе. Тръгнах за болницата през нощта, когато контракциите ми бяха много интензивни. Като добра мюсюлманка съм задължена напълно да покрия главата и раменете си. Ръцете и лицето ми можеха да останат открити. В този момент в колата ме придружаваха двете ми сестри и не се притеснявах да махна шала от главата и раменете си. Така се чувствах по-спокойна. Сестрите ми щяха да са до мен по време на раждането. Повечето мюсюлманки избират техните майки или сестри да са до тях в този важен миг от живота си. Когато пристигнах в болницата, имах 5 см разкритие. Кръстът силно ме болеше. Дълбокото равномерно дишане ми помогна да се справя с контракциите. Въпреки това болката в кръста беше постоянна. Помолих да ми поставят упойка, за да мога да заспя. На следващата сутрин страданието ми беше още по-силно. Реших, че не мога да издържа и помолих за епидурална упойка. При други обстоятелства щях да се срамувам, че анестезиологът вижда голия ми гръб, но този път беше различно. Когато обезболяващото подейства, можах да се отпусна и да се насладя на раждането. След два часа получих пълно разкритие и напъните започнаха. Правех всичко по силите си, но бебето не искаше да излезе. След два часа мъки акушер-гинекологът се опита да измъкне Алия с форцепс, но не успя. Молех се всичко да е наред. Лекарите решиха, че се налага да направят спешно секцио. Бях ужасена. През цялото време мислех за по-голямата си сестра, която роди и двете си деца със секцио без никакви проблеми. След много премеждия дъщеря ми се роди в 2 ч. следобед. Когато я прегърнах, ръцете ми трепереха от щастие. Преживях 9 невероятни месеца в очакване на това малко чудо и вече го държах в обятията си. Семейството ми спазва мюсюлманските обичаи и когато Алия навърши седмица, избръснахме главата й и боядисахме челото й в златно. Веднага щом кървенето ми спре, отново ще мога да се моля и да благодаря на Аллах за красивото бебе, което ми изпрати.

Жената е достатъчно силна, за да се справи

Маги Хавел, 41-годишна, майка на 1-месечния Даниел, живее със съпруга си и четиримата си синове в Хамшир (Великобритания):


Когато забременях с първото си дете, чух за хипнотерапията и реших, че е пълна глупост. Не можех да повярвам, че жената може да използва силата на мисълта си, за да направи раждането по-безболезнено. Бях заинтригувана и реших да опитам. Посетих курсове за хипнотерапия и останах изумена. Научих се как да блокирам усещането си за болка и дори изпробвах това, като забождах карфица в пръста си. Когато не усещах болката, се запитах: щом мога да постигна подобно нещо, какво друго мога да направя? Когато родих първото си дете, бях все още скептично настроена. Резултатите бяха невероятни, не се страхувах, не изпитвах болка. Това преживяване промени живота ми. Исках да покажа на другите жени, че раждането е естествен процес и че организмът може да се справи с него. Започнах да преподавам уроци по хипнотерапия. Това е все едно да сънуваш през деня. Изключваш рационалното мислене и не анализираш. Важно е да се довериш на тялото си и да усетиш как страхът ти изчезва. По време на последната ми бременност контракциите започнаха седмица след термина рано сутринта. Продължиха и станаха много ритмични през деня, но към 9 ч. вечерта постепенно отслабнаха и съвсем изчезнаха. Бях уморена и изтощена. Близките ми имаха свръхочаквания от мен. Вместо да следвам инстинктите си, аз исках да им угодя. Всеки ден повтарях на десетки жени, че хипнотерапията помага, а по време на раждането на моето дете се паникьосах. Не знаех какво да правя. За щастие съпругът ми беше до мен. Той ме успокои и скоро контракциите започнаха отново. Часовете минаваха и вече се бях настроила позитивно. Без съмнение упражненията, които знаех, вече действаха. Наслаждавах се на процеса. Фокусирах се върху дишането си. Казвах си, че това ще е моето последно раждане и трябва да го изживея с усмивка. Бяхме решили, че ще родя у дома. Обадих се на акушерката възможно най-късно, защото присъствието на друг човек щеше да наруши хармонията. Представях си как шийката на матката постепенно се разтваря. Визуализирах как бебето бавно се спуска надолу по родилния канал и дишах ритмично. Скоро след като акушерката дойде, вече усещах как синът ми се спуска надолу. Това беше моментът, в който още веднъж изпитах съмнение в силите и способностите си. Погледнах съпруга си и му казах, че не мога да се справя сама. В същия миг усетих невероятен прилив на сила и напъните започнаха. Нежно започнах да избутвам бебето навън. Даниел се роди в 3 ч. през нощта – спокоен, без дори да проплаче, едва отворил очи. Прегърнах го и тогава чух гласа му. Съпругът ми събуди най-големия ни син, който много искаше да види раждането. Бях щастлива да е до мен в този момент. Бях уверена, че организмът ми ще се справи с всички предизвикателства.

Вярата ми беше силна, въпреки риска

Луси Лорд, 23-годишна, майка на 10-месечния Оливър, живее в Лондон:

Преди раждането лекарят ме попита: „Ако е въпрос на живот и смърт, какво искаш да направя?” Отговорих му, че каквото и да стане, не искам да ми преливат кръв. Срещнах се с него няколко дни преди раждането. Като стриктна последователка на „Свидетелите на Яхова” не можех да приема кръвопреливането. Всички от моята църква вярват, че тази манипулация е грешна, защото Господ така казва. Помолих, ако се наложи, да ми сложат хормон, който стимулира костния мозък да произвежда червени кръвни клетки. Знам, че някои от решенията ни звучат странно, но нашата вяра е силна. Разбира се, знаех, че има рискове, но не се страхувах. Станах последователка на „Свидетели на Яхова” на 15 години и се чувствам добре сред братството. Следвайки принципите на Библията, животът ми се подреди.
Раждането започна 12 дни след определения ми термин. Когато отидох в болницата, нямах никакво разкритие. Лекарят ми даде приспивателно, за да мога да заспя. На другата сутрин вече имах 3 см разкритие. Подадоха ми кислород и райски газ, за да мога да се справя с болката. Контракциите бяха много силни и начесто. Изведнъж мониторът показа, че кръвното ми налягане се е повишило. Лекарят се притесни, че имам прееклампсия. Междувременно бях получила пълно разкритие и трябваше да напъвам. Казаха ми, че трябва да родя възможно най-бързо, защото имаше риск и за мен, и за бебето. Напъвах три часа. Всички знаеха, че трябва да родя по естествените пътища, защото операцията беше свързана с кръвопреливане. Бебето обаче не искаше да излезе. Усещах, че нещата са извън контрол. Лекарите не можеха да стабилизират кръвното ми налягане. Направиха ми епизиотомия и използваха вакуум-екстрактор, за да извадят детето. Не усещах почти никаква болка. След три напъвания Оливър вече беше навън. Получих силен кръвоизлив. За щастие лекарите се справиха със ситуацията и кървенето спря. През следващите два дни получих още три по-леки кръвоизлива. Бях толкова слаба, че не можех да седна в леглото, за да прегърна бебето си. Убеждаваха ме да ми направят кръвопреливане, защото състоянието ми беше критично. Един акушер-гинеколог дори ме попита дали искам да живея, за да видя сина си. Все пак аз вярвах, че Господ ще ме спаси. Бях убедена, че всичко ще мине. Постепенно състоянието ми се стабилизира. Въпреки че съпругът ми също беше уплашен, нито веднъж не постави решението ми под въпрос. След две седмици се възстанових напълно и с Оливър се прибрахме у дома. Сега съм здрава и мога да прегръщам детето си. Когато се връщам назад, се стряскам от мисълта какво е можело да случи. Все пак съм горда, че взех правилното решение.

Из чуждестранния печат
Мая Пламенова

Още в Здраве

Неврози при малки деца

Проф. Венета Божинова, началник на Клиника по нервни болести за деца, УМБАЛ по неврология и психиатрия „Св.Наум”, София, ни отговори на важни въпроси, които родителите… Прочети още »
9 Месеца

Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

Калкулатори
Овулационен калкулатор
Изчислете най-добрите дни за зачеване
Калкулатор бременност
Изчислете вашата гестационна седмица
Калкулатор за пола на бебето
Вижте момиче или момче очаквате
Калкулатор за кръвна група
Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
Най-новото от "9 месеца"
Избрано видео
  • Последно публикувани
  • Най-четени
Бочко Шампоан за коса и тяло Липа и Лайка
bocho shampoo 200 400
Един продукт с комбинирани измиващи функции и нежна формула, с балансирано рН. Без сълзи 200мл и 400мл
Бочко Мляко за тяло Маслина
bochko mlqko maslinaa
Подхранва кожата и я прави по бебешки мека 200мл
Бочко Гел за никнещи зъбки Шипка, Лайка и Градински чай
bochko pasta za zubi
Успокоява и помага при израстването на първите зъбки благодарение на натуралните билкови екстракти 20 мл
Бочко Олио за тяло Пшеничен зародиш
Bochko
Богато подхранване, съчетано с деликатно докосване за бебешката кожа. С ценно масло от пшеничен зародиш 150мл
Бочко Крем при подсичане и кожни раздразнения Смрадлика
krem smradlika 2
Верен помощник при появата на първите признаци на подсичане и кожни раздразнения 40мл и 65мл