9 Месеца

    9 Месеца

    Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

    Аз съм Александра Николова. Още преди да се родя, батко ми Васил измислил моето име, както и галеното обръщение Али. Звучи толкова нежно.
    Родих се във II МБАЛ и първото нещо, което видях, беше усмихнатото лице на акушерката Пепи Димитрова и един чаровен мъж. Мама ми каза, че това е д-р Станев. Те бяха много радостни, че ме виждат жива и здрава. Огледах се и забелязах мама. Бях много учудена, защото тя плачеше ли, плачеше. По-късно ми обясни, че било от радост, задето най-накрая се срещаме. Реших да се присъединя към нея и аз също заплаках. Но топлите й ръце бързо ме успокоиха.
    Трябва да ви разкажа и за един много важен човек в живота ми – батко. Той е на 8 години и вече е ученик. Понякога му завиждам за това – има толкова книги и тетрадки. Мама и татко силно са искали второ бебе, но в продължение на 7 години щастието ги е подминавало и затова е голямата ни разлика с батко. Но ако питате мен, това е по-добре, защото той много помага на мама, непрекъснато се грижи за мен, дори събира пари в касичката си и от време на време ми купува подаръци. А колко е забавен и какви песнички знае – не мога да ви опиша.
    Татко работи в радио, винаги е зает и по цял ден го няма. Но когато вечер се върне… Ах, колко е хубаво да усетя бодливата му буза и топлата му ръка да ме погали по главичката. Той дори ми показа топката си за ръгби, която има много странна форма, и ми обеща, че като порасна малко по-голяма, ще се науча да играя с нея. Нямам търпение това да стане по-скоро. Но мама пък иска да стана балерина. Не знам дали това ще ми е по сърце, защото аз съм голяма бърборана, а в балета и в спорта трябва все да си мълча.

    Казвам се София и ще се родя след няколко месеца. Моят татко Стефан все още не е сигурен, че съм момиче, но аз и мама знаем това. Той все се съмнява, че докторът не е видял добре, че съм госпожица. Аз съм убедена, че това не го интересува много и че най-важното за него е двете с мама да сме здрави и тя да ме роди бързо, без проблеми и усложнения.
    Много се гордея с моя татко Стефан и малко ме е яд, че все още не мога с никого да споделя това. Той много ме обича и всеки ден ме целува и гали през корема на мама. Много е зает и работи до късно, сега пише докторат, а доколкото разбирам, това е много сериозна работа.
    Всяка сутрин моят татко става рано и пали камината. Приготвя си кафе, а за нас с мама – чаша мляко, и чак когато се стопли стаята ни, помага да станем от леглото. После, след като мама се облече (и тук той е незаменим, защото на нея вече й е трудно да си обува чорапите и обувките), отиваме на разходка. Той не идва с нас, защото има много работа. Когато обаче трябва да пазаруваме, той е с нас и тримата купуваме най-хубавите неща за ядене – за да сме здрави с мама. Вечер, когато си легнем, през коремчето на мама татко Стефан се опитва да разбере кога заспивам. Аз отвръщам на ласките му, но той през цялото време мисли, че ритам вътре в корема.
    Мама и татко всеки ден благодарят на Бог за мен, а пък аз, надявам се, ще им се отблагодаря някой ден за грижите и любовта! Когато се родя, ще им покажа колко ги обичам и как се радвам, че имам най-страхотните родители на света.

    Така се случи, че имах възможност да чета “9 месеца” много време преди да стана баба. Тридесет години работех като детска учителка, възпитавах малчуганите и все по-често се замислях и за ролята си на баба. Подготвях се търпеливо за този ден, изчаквах подходящия момент да подсетя децата си и когато преди две години синът и снаха ми ме поздравиха за Коледа, аз им казах: “Пожелайте ми да стана баба!”
    Още в началото на март ми съобщиха, че пожеланието ми е на път да се сбъдне. За жалост радостта ми бе кратка – бременността на снаха ми беше проблемна, още от втория месец получи кръвоизлив с отлепване на плацентата. Със свито сърце приех новината, четях статиите в “9 месеца” и молех Бог да бъде благосклонен към нас. Надеждата и страхът ни растяха с всеки изминал ден. В четвъртия месец тя отново получи кръвоизлив, последван от ново отлепване на участък от плацентата… Лекарят бе категоричен – може само да чакаме и да се надяваме. От седмия месец снаха ми бе под непрекъснат лекарски контрол. След консултация още на втората седмица от деветия месец след цезарово сечение се роди Даяна. Мъничка, безпомощна, но жадна за живот. Безкрайно благодарна съм на д-р Панова и нейния екип в болница “Св. София”. Благодаря им от все сърце. Благодарение на високия професионализъм те изчакаха до последно и оперираха успешно.
    Бързо забравихме страховете през всичките девет месеца. Сега моята внучка расте здрава и емоционална, обградена с много внимание и любов, а аз вече с натрупан “опит”, но с мисълта, че всичко лошо е загърбено. Няма по-прекрасно нещо от детската прегръдка, няма по-голяма гордост от тази да разхождаш внучето си, а удоволствието да си баба е неизмеримо!

    Аз съм батко Тони (Стоян) и съм вече на цели 4 години. От дълго време заедно с малката ми сестричка Тина се каним да напишем писмо и да разкажем за нашите прекрасни родители.
    Трябва да призная, че никак не е лесно да си батко. Често пъти се будя вечер, когато сестра ми плаче, съжалявам мама, че се уморява и тичам да й помагам. Редовно нося шишето и лигавника на Тина и дори й пея песни, за да заспи по-бързо и всички да се върнем в леглата.
    През деня съм още по-зает. Когато татко е вкъщи, работата е повече. Освен че се грижим за малкото бебе, трябва да ремонтираме колата или да оправим мазето, да боядисаме някой перваз или пък да свършим разни други “мъжки” работи. Без излишна скромност мога да кажа, че се справям много успешно и вече не съм “студентското бебе” (роден съм точно на студентския празник – 8 декември), а съм истински батко и помощник вкъщи. Мама винаги е заета, сега още повече, защото пише дипломна работа, а трябва едновременно с това да сменя пелените на малката Тина. Затова аз гледам да й помагам колкото мога, да не хленча, ако не ми обръща много внимание. Заплаче ли Тина, аз тичам да й дам биберона, ако пък се смее, аз винаги съм там, за да си играем. Само не разбирам защо прави такива смешни физиономии. Понякога ме обърква – както се смее на глас, изведнъж започва да плаче… женски номера.
    Когато татко се върне от работа, става най-весело. Първо ни целува всички, а мама най-много и след това започва играта. Понякога, докато се боричкаме, той просто заспива в ръцете ми, но аз му прощавам, защото знам, че е много уморен. Вкъщи никога не е скучно. Редуват се усмивки и закачки (е, понякога и по някое шамарче), но съм горд, че съм батко и понасям всичко стоически. Блазе й на Тина, тя си има батко. Ех, защо и аз си нямах, когато бях бебе.

    Бяхме женени от две години, но все още не смеехме да си помислим за дете. Завърших висше образование, но дълго време не можех да си намеря работа. Щом чуеха, че съм семейна, а нямам деца, отказваха да ме вземат с аргумента: “Утре ще кажеш, че излизаш в отпуск по майчинство.” Най-сетне с помощта на познати и с голяма доза късмет станах счетоводител в търговска фирма. Работата беше интересна, а и колективът много добър.
    През пролетта на 2002 г. за няколко дни ходихме с приятели на една вила в планината. В деня, в който се върнахме, разбрах, че съм бременна – радостта ми беше огромна. Със съпруга ми се наслаждавахме на всеки ден от бременността. Единственият проблем беше хранителната алергия, която получих още в началото на 9-те месеца, но мина леко. Когато разбрах, че ще имаме момиченце, не можех да си намеря място от радост. Съпругът ми беше неотлъчно до мен през цялото време. Направихме ремонт вкъщи, а той се зае да поправи парното отопление, защото не може на малката ни хубавица да й е студено. Вече имахме креватче, но от познати взехме и люлка, за да му е комфортно на бебето през първите месеци.
    Раждането беше тежко, но още докато лежах в предродилната зала, чувах неспокойните стъпки на съпруга си и това ми даваше сили в моментите на най-силна болка. Мисля, че за раждащата е много важно да знае, че в безличната сива болница не е сама и че отвън я чакай някой, който се тревожи за нея и й стиска палци. Моите близки раждаха с мен и заедно дочакаха появата на дъщеричката ни. Кръстихме я Диляна. Вече се преборихме с коликите, с нощните събуждания и с новите зъбки. Сега, когато Диляна се усмихне, сякаш всичко наоколо грее и вкъщи става по-весело. Моят съвет към бъдещите родители е да се радват на рожбите си всеки ден и да ги даряват с цялата обич и внимание, на които са способни.

    Калкулатори
    Овулационен калкулатор
    Изчислете най-добрите дни за зачеване
    Калкулатор бременност
    Изчислете вашата гестационна седмица
    Калкулатор за пола на бебето
    Вижте момиче или момче очаквате
    Калкулатор за кръвна група
    Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
    Най-новото от "9 месеца"
    Избрано видео
    • Последно публикувани
    • Най-четени
    Bebino шампоан - вълшебства за бебета
    beb2
    Bebino сапун - син - вълшебства за бебета
    beb3
    Bebino пудра - синя - вълшебства за бебета
    Beb1
    Инфлуцид - Първа линия на защита от вируси
    infl
    Шуслерова сол №3 - За "железен" имунитет
    sh