16 Фев 2010

    Когато сърцето е ранено

    Публикувана в Из дневника на мама
    Оценете
    (0 гласа)

    Носителката на „Оскар” Хелън Мирън сподели пред медиите, че в тийнейджърските си години гледала филм за раждането, който й нанесъл психична травма, останала до ден-днешен. Това станало причина тя да не стане майка. „Нямам деца и не искам да чуя нищо за раждането”, категорична е 62-годишната актриса. За много жени може би подобна позиция изглежда твърде крайна и в голяма степен – плод на егоизъм. Тези жени смело са преминали през физическата болка, справили са се с емоционалните предизвикателства на раждането и знаят, че всичко това си е заслужавало 100%. Пък и нали природата на жената се е погрижила да създаде свои механизми, с чиято помощ
    младата майка
    бързо да забравя родилната болка

    и да се концентрира върху грижите за бебето. Това показват и резултатите от немско проучване, според които около два месеца след раждането споменът за болката при мнозинството от жените вече е мъгляв и далечен. 
    Човешката психика обаче е коварно нещо и за някои се оказва твърде трудно просто да забравят…
    Според анкета на „9 месеца” почти 20% от родилките оценяват раждането си като дълго и мъчително. По-голямата част вероятно си спомнят за този момент с гордост и дори обичат да разказват за преживяната болка и за перипетиите, довели ги до щастливия момент, в който са прегърнали бебето си.
    Сред тях има и жени обаче, за които това събитие от живота им все още не е станало спомен, част от миналото. Ден след ден то
    неусетно се промъква в мислите им
    и терзае душите им
    Според статистики в световен мащаб между 2 и 5% от родилките страдат от нещо повече от следродилна тъга или дори депресия. Това е т.нар. посттравматичен синдром вследствие на раждането. Тези жени са сполетявани от кошмари и натрапчиви мисли, които превъртат лентата на този житейски епизод отново и отново. Често младите майки с месеци продължават да търсят медицинска информация за раждането. Сексуалният им живот е напълно разбит. Най-сериозният им проблем обаче е, че не успяват да изградят стабилна връзка с детето си,
    докато не се справят със спомена, който ги гнети. „Тези жени изпитват противоречиви чувства. От една страна, радваш се на здраво бебе, но от друга – все се връщаш към болката и шока, които си преживяла при раждането. Това провокира чувството за вина: „Ето другите са се справили, родили са и са продължили напред, пък аз все още мисля за раждането”, обяснява Елена Кръстева – психотерапевт. Тя води групова терапия за жени, преживели травматично раждане.
    Причината едно раждане да бъде прието като травмиращо събитие най-често е комбинация от субективни и обективни фактори. Сред обективните са твърде продължителният или пък краткият, но много болезнен родилен процес и секциото по спешност, наличието на някаква опасност за живота на бебето, отделянето за дълъг период на бебето от майката, ако то е недоносено и трябва да бъде поставено в кувьоз, и т.н. „В тези случаи майката изпитва благодарност за спасения живот на детето, но в душата й има и едно усещане, че се е провалила, че е виновна за развоя на събитията.”
    Причина за непълноценно изживяното раждане може да е грубото отношение на медицинския персонал, множеството приложени интервенции или пък разминаването между представата на бременната за по-активната й роля в процеса и реалността.
    В такъв случай
    има ли правилна нагласа

    с която, пристъпвайки към раждането, жената да си спести травматичното изживяване?
    „Подготовката за раждането е важна, но за това няма универсална рецепта. Когато сюблимният момент настъпи, за някои жени многото информация за родилния процес е от голяма помощ. На други пък това им действа тревожно и отключва различни страхове („Ами ако нещо се обърка?”). Трети най-силно в този момент пък се нуждаят единствено от доверен човек до себе си, който да им вдъхва сигурност. Бих посъветвала бременните
    да се вслушват повече в инстинкта си
    Това ще ги насочи към най-доброто за тях.”
    Според психотерапевта Александър Заутер от Германския институт по психотравматология жените, които в детството си са имали стресиращи преживявания или имат трудни отношения с майка си, са по-предразположени да изживеят раждането като критично събитие. Появата на нов живот отключва спомени за по-ранната им травма, която те проектират върху този ключов момент от живота си, твърди немският експерт. 
    Мъчителните спомени от раждането стават причина някои да се отказват от втора бременност. „Жени, които през първата си бременност са имали желание да имат и второ дете, след раждането решават да отложат тези планове за неопределено време. Или пък
    избират планово секцио
    от страх, че пак ще се сблъскат с изживяната болка”, отбелязва Елена Кръстева.
    „Спомням си, че след много дългото и мъчително, с помощта на вакуум-екстрактор раждане на първия си син, си казах: „Запомни и никога вече не се подлагай на това мъчение!” Така се случи, че втората ми бременност беше непланирана. Мъчех се да не мисля за наближаващото раждане. Когато настъпи моментът, постъпих в клиниката, в която се роди първото ми бебе. Щом обаче видях познатия коридор и родилната зала, изпаднах в панически страх. Започнах да крещя и да моля лекарите да ми направят секцио. Те тръгнаха да ме успокояват и да ме уверяват, че съвсем скоро – до половин час, ще родя. И наистина така и стана”, споделя своето преживяване 29-годишната М. Г. – майка на две момчета от Пловдив.
    Травмиращият спомен от раждането се отразява на хармоничния живот на младата майка, затова е нужно тя да потърси подкрепа отвън. „Сред българите е разпространено убеждението, че
    раждането трябва да е болезнено
    Че е нормално да е страшно и трудно и че жената трябва стоически да изтърпи всичко”, твърди Елена Кръстева. Затова и много жени се притесняват да споделят с близките си какво ги тормози. „Разговорите с партньора, както и с други жени, преживели същото, са много важни. Това е идеята на груповите терапии. На тези срещи под наблюдението на специалист жената може да споделя чувствата си – безпомощност, гняв, отчаяние и т.н. Няма критерий за това кой е по-изстрадал и кой – не. Крайната цел на терапията е мъчителните спомени от раждането на жената завинаги да спрат да я разстройват. Тя най-сетне да намери вътрешен мир и вече да не е обсебена от мисълта за раждането”, заключава психотерапевтката. 

    Сандра Керелезова

    Още в Развитие

    Първото зъбче на детето

    През първата година от живота на детето се появява първото му млечно зъбче, което също е знаменателно събитие в живота му. То показва, че детето… Прочети още »
    9 Месеца

    Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

    Оставете коментар

    Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

    Калкулатори
    Овулационен калкулатор
    Изчислете най-добрите дни за зачеване
    Калкулатор бременност
    Изчислете вашата гестационна седмица
    Калкулатор за пола на бебето
    Вижте момиче или момче очаквате
    Калкулатор за кръвна група
    Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
    Най-новото от "9 месеца"
    Избрано видео
    • Последно публикувани
    • Най-четени
    Bebino шампоан - вълшебства за бебета
    beb2
    Bebino сапун - син - вълшебства за бебета
    beb3
    Bebino пудра - синя - вълшебства за бебета
    Beb1
    Инфлуцид - Първа линия на защита от вируси
    infl
    Шуслерова сол №3 - За "железен" имунитет
    sh