9 Месеца

    9 Месеца

    Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

    С бащата на любимия ми син Никола нямаме сключен граждански брак, но това не ни пречи да сме щастливо семейство. Обичам и двамата така, както не съм и мечтала, че ще обичам. С приятеля ми искахме бебе, и двамата се вълнувахме, когато разбрахме, че мечтата ни за дете най-накрая се е сбъднала.
    Докато бях бременна, усещах как в утробата ми става нещо велико – зараждаше се нов живот, едно мъничко човече, което Бог беше решил да ми подари. Дори типичните за бременността неразположения не можеха да ме потиснат и да сломят духа и желанието ми да съм майка.
    Всеки месец с таткото ходехме на консултация и се радвахме, когато лекарката ни показваше малкото човече на екрана на ехографския апарат. Наблюдавахме го как си смуче палеца и как непрекъснато се обръща.
    Лекарят се смееше – след като е толкова игриво още в утробата, какво ли ще е, след като излезе навън. Представях си едно жизнено и усмихнато бебе.
    Дните минаваха мъчително бавно до следващата консултация, когато отново щях да зърна моето малко съкровище.
    Вечер лежах отпусната в леглото с ръка на вече поизпъкналия корем и си представях бъдещето. През 5-ия месец се случи истинско чудо. Отново бяхме на преглед и за пореден път щяхме да видим мъничето през екрана на апарата. И докато лекарят оглеждаше всичките му органи… изведнъж то махна с ръка. Все едно знаеше, че го гледаме и искаше да ни поздрави, да ни каже за първи път: “Здравейте, мили родители!” Първоначално реших, че си въобразявам, че това е само плод на моята фантазия и на огромното ми желание да съм по-близко и по-скоро до така мечтаната рожба, но и докторът, и приятелят ми го бяха видели. Приех този жест на бебето като опит то да се свърже с нас, макар да звучи налудничаво. Сякаш едва сега напълно осъзнах колко здраво съм свързана с това малко създание. Исках да му махна и аз, копнеех да му покажа колко много го обичам, да го гушна и да му даря само любов.
    Срещите с бебето ме изпълваха с щастие и дни наред след това гледах снимките и мечтаех за деня, в който най-накрая ще се срещнем.
    Често си припомнях момента, в който мъничето махна с ръка, и бях убедена, че то вече знае за нашето присъствие. Разбира се, имаше и моменти, в които ме обхващаха меланхолия и тъга. Притеснявах се за бъдещето, за това дали ще се грижа достатъчно добре за бебето, дали ще съм добра и нежна майка, как ще се оправяме финансово. Но в момента, в който бебчо ме подритнеше отвътре, забравях всички притеснения и опасания и отново летях от щастие. Така, докато се люшках между радостта и тъгата, дойде денят, в който моето малко съкровище най-накрая щеше да излезе на бял свят…

    Съпругът ми е бивш футболист и много искаше да има момчета. Планирахме две деца – така и стана въпреки притесненията и трудностите, които съпътстват раждането и отглеждането на едно дете в наше време.
    Родих първия си син леко и почти без проблеми, макар че бременността ми не беше много приятна. Щастието ми беше огромно. Решихме да го кръстим Алекс, а мъжът ми веднага започна да го нарича Алекс дел Пиеро (италиански футболист, на когото той много се възхищава).
    Няколко години по-късно пак бях бременна. Всичко се повтори и отново на бял свят дойде едно момченце. При раждането на първия ми син вярвах, че съм изживяла най-скъпоценните моменти от живота си, но сега се убедих, че съм сгрешила. Много се чудех какво име да дам на второто си момче, така че всички вкъщи да са доволни. Накрая се спрях на Кристиян. Татко му, разбира се, отново го “прекръсти” и се обръща към него с “Кристиян Виери” (пак италиански футболист). Близките ни хора непрекъснато се смеят, че ако продължаваме така скоро ще направим футболен отбор, а съпругът ми само се усмихва и ми намига. Кой знае – не сме планирали трето, но както е тръгнало…
    Сега къщата ни е изпълнена със смях и веселие. Няма нищо по-хубаво от това да си родител и да виждаш как си дал живот на две прекрасни деца, които растат с всеки изминал ден. А и ние твърдо вярваме, че колкото повече деца има, толкова по-забавно и интересно ще е у дома.

    Тъкмо бяха отминали вълненията около абитуриентския бал на дъщеря ми и аз мечтаех за малко почивка, когато любимото ми дете и приятелят й ме изненадаха с новината, че ще правим сватба и скоро ще ставам баба. Първата ми реакция беше бурна – всяка майка на 18-годишна дъщеря, която е поставена пред такова изпитание, ще ме разбере. Но се успокоих и се заехме с приготовленията за сватбата. Всичко мина добре и едва след това разбрах какво трябва да правя оттук нататък. С дъщеря ми започнахме да посещаваме женската консултация, постепенно свиквах с мисълта, че моето момиче ще става майка, а аз баба. Прекарвахме повече време заедно и много се сближихме. Бременността беше спокойна и без проблеми. 10 дни след определения термин заведох дъщеря си в болницата. Тя остана под наблюдение и на сутринта й включиха система, за да предизвикат раждането. Но родилна дейност нямаше. Преживях дълги часове, изпълнени с напрежение. Раждането щеше да се проточи, затова реших да се прибера у дома, където по-малката ми дъщеря очакваше новини. Поседях малко, телефонът звънна и ми съобщиха най-хубавата вест: “Честито, бабче, имаш внучка!” След десетина минути бях в болницата. Раждането беше минало без усложнения, въпреки увитата пъпна връв около врата на бебето. И двете ми момичета бяха добре. След три дни се прибраха вкъщи.
    Бях на върха на щастието, когато за първи път гушнах малкото човече. Държах в ръцете си един нов живот, на който щях да дам цялата си нежност и любов. Нарекоха бебето Жаклин. Скоро след раждането дъщеря ми се разболя и повериха мъничето на мен. То се променяше с всеки изминал ден. Сега все едно отново съм майка. Около мен има три прекрасни момичета – две дъщери и една внучка.

    Бях забравила всичко около бременността, докато Господ не реши друго. Преди 16 години родих първия си син и мислех, че повече няма да се насладя на щастието да гушна малко ревящо бебе.
    Като видех малко дете, което плаче, си казвах: “Това няма да ми се случи вече, не мога да го издържа още веднъж!” Но съдбата ми беше подготвила изненада. На 39 години съм и животът ми е наситен с преживелици и трусове. На третия рожден ден на сина ми баща му почина. С него имахме 4 години щастлив семеен живот, но изведнъж всичко се срути. Загубата беше огромна. Съвзех се макар и трудно, и разбрах, че трябва да продължа да живея с мисълта за любимия човек, който никога вече няма да се върне, с грижата за детето, с работата…Така прекарахме със сина ми 7 дълги години.
    Справяхме се, въпреки тежкия живот. В един момент на хоризонта изгря нов татко. Решихме да се съберем.
    Той беше преживял един несполучлив брак, от който имаше дъщеря. Тя живееше при него след развода. И така станахме семейство. Нямахме планове да създаваме бебе. Може би децата ни нямаше да одобрят присъствието му в къщата и щяха да ревнуват.
    Но уви… Учителка съм по математика и един ден след работа, подтиквана от някакви вътрешни съмнения, купих тест за бременност. За моя изненада той беше положителен. С втория ми съпруг бяхме заедно цели 6 години и не бяхме говорили за бебе. Започнахме да мислим – да го оставим ли, или не. Везните клоняха ту в едната, ту в другата посока. Малко след като разбрах за бременността, заминах с учениците на екскурзия. Имах време да мисля и да реша. Оставих прегледа при гинеколог за края на месеца. По моите сметки бременността трябваше да е между втория и третия месец – идеално време за прекъсването й. Не мислех, че ще мога да родя нормално на моята възраст. А и учениците, на които бях класна, щяха да кандидатстват след VIІ клас и трябваше да ги подготвя. Заплатите на учителите често закъсняваха, имаше трусове в семейството – тези и ред други причини бяха натежали и бях взела решение да се отърва от тази грижа. Но не било писано да стане така. Д-р Горчева от болницата в Дулово категорично отказа да прави аборт, защото установи, че бременността е в 15-ата гестационна седмица. Не повярвах – моите изчисления бяха други. Реших да отида във Варна при друг специалист. И там след прегледа диагнозата се потвърди. Стана ясно, че в началото бременността ми е била “цветна” и съм закъсняла с прекъсването й. Рисковано бе да се предприема каквато и да била интервенция. На монитора на ехографския апарат се виждаше добре оформен плод. Не можех да повярвам. Как ще родя това дете? Ще мога ли да износя бременността? Ще бъде ли нормално – на моята възраст рисковете са по-големи за бебето. Таткото обаче беше спокоен. Реши, че трябва да отгледаме детето и че ще се справим въпреки трудностите. Трябваше да кажем на близките… Преди всичко на децата. Но как да стане? Те не бяха малки. Уж по случай приключването на учебната години и на малкия ремонт вкъщи отидохме в Силистра в приятен ресторант. Беше топла лятна вечер. Настъпвахме се под масата с таткото и си правехме знаци кой ще започне пръв да говори. Аз взех инициативата в свои ръце и обявих, че след няколко месеца нашето семейство ще се увеличи с още един член. Синът ми изглеждаше толкова учуден, едва не падна от стола. А дъщеря ми подскачаше от радост, че ще има братче или сестричка.
    Всички зачакахме щастливото събитие. Бременността ми протичаше нормално и за мое най-голямо учудване нямах проблеми. До петия месец непрекъснато ми се гадеше, но това беше единственото неразположение, с което се сблъсках в този период. Реших да изляза в отпуск по болест и напуснах училище още в началото на учебната година. Все пак бях на възраст и рискът за бебето беше голям. Не трябваше да го подценявам. Определиха термина ми за 31 декември и всички познати се шегуваха, че може да родя “Първото бебе на годината”…

    Решението да имаме бебе дойде някак спонтанно. Бъдещият ми съпруг Владислав се оказа по-нетърпелив и от мен. Купихме тест за бременност и не се наложи да чакаме дълго, докато се появят двете чертички. Чувствах се отлично… Очаквах да ме споходят симптомите на бременността – да ми се гади, да повръщам, да имам вълчи глад… Учудващо всичко беше както преди.
    Междувременно събитията се завъртяха като на виенско колело. Направихме сватба – песни, танци до зори… Дойде ред и на сватбеното пътешествие. Съпругът ми беше решил да отидем в Барбадос. Карибите са страхотно място за почивка. Обадих се на гинеколога ми, за да се консултирам дали това няма да навреди на бебето. Той ми препоръча да пропусна пътуването, но нещата вече бяха подредени. Реших да се доверя на интуицията си, която никога не ме е подвеждала и която ми подсказваше, че всичко ще бъде добре. Така и стана – отлично понесох пътуването. Почивката беше като малко бижу – разходки по плажа още преди да изгрее слънцето, екскурзии из острова, посещение на столицата… Върнахме се отпочинали и доволни.
    Рутинното ежедневие отново ни завъртя. С колеги от офиса решихме да направим кратко пътуване до Аман. Бях в четвъртия месец. Не можех да повярвам, че съм такава късметлийка и че всичко протича без проблеми. Мисля, че заслугата беше на моя прекрасен съпруг, който през цялото време ме подкрепяше и беше неотлъчно до мен. Речено – сторено. И ето ни в Аман. Решихме да посетим един от най-известните старинни храмове там. Пейзажът беше пустинен – оскъдна растителност, вятърни електроцентрали и тук-там някое оазисче. Към обяд пристигнахме в долината на Мойсей. След час стигнахме до храма. Гледката беше невероятна, дъхът спираше от възхищение. От жегата се бях подула, но се държах. Усещах как устата ми се пълни с прах и пушилка. Салатата, която бях хапнала на обяд, неусетно тръгна от стомаха ми обратно. Повърнах за първи и последен път.
    Отново у дома… гоним задачи, изпити, срещи. Лятото дойде, нашите приятели тръгнаха към морето. Коремчето ми беше добре подчертано, но освен че стъпалата ми се подуваха от жегата, нямах други симптоми на бременност. Взех отпуск, съпругът ми нямаше вече изпити. Решихме, че можем да отскочим до един приятел в Италия на гости. С малко багаж – ето ни на летището в Рим. Оттам тръгнахме с кола към Неапол. Разхождахме се непрекъснато, дори се качихме на корабче. Бяхме очаровани от невероятната красота. След това поехме към Рим – нали всички пътища водят натам. Правех компания на съпруга ми само първия ден, след това предпочетох да остана в хладната хотелска стая и да си спестя юлските жеги. Сега най-важното беше да сме добре с бебчо, който растеше в мен. Вече ми бяха казали, че ще е момиче. Коремът ми беше остър и стърчеше и старите хора ми казваха, че ще се радвам на син. Вътрешно в себе си бях убедена обаче, че ще родя момиче. С таткото бяхме единодушни за името и без колебание се спряхме на Александра.
    Дойде краят и на това пътуване. Мислех си, че бебето измина доста километри и до края на бременността ще си остана на спокойствие в София. Но не било писано. Изпратиха ме на курс в Рим, а вече бях в седмия месец. След като се прибрах в София, започнах подготовката за голямото събитие. Понеже се чувствах добре останах на работа до последно. Определих си час за преглед, защото трябваше да решим кога ще вляза в болница. Поради високия ми диоптър беше предвидено да родя чрез секцио. Щом ме видя на ехографския апарат, доцент Чернев отсече: “Бебето е готово, влизай в болница, няма какво да чакаме повече”. Терминът ми беше след две седмици, но след като лекарят така прецени, реших, че няма нищо лошо да го родя по-рано. И така рано сутринта след няколко дни лежах на операционната маса. Съпругът ми беше в съседната стая и чакаше. Преди да ми сложат упойка, искаха да ми махнат очилата, но аз бях против: “Как ще видя бебето без очила!” Операцията започна. По едно време чух: “Господи, пъпната връв се е оплела около врата на бебето. Добре, че беше със секцио…”
    След малко ми подадоха малка ревяща червена топка – моето бебе пътешественик. Най-накрая дойде финалът на това 9-месечно пътуване до така желаната рожба.
    Емоцията да дариш живот, е уникална. Пожелавам на всяка жена да я изживее поне веднъж…

    Калкулатори
    Овулационен калкулатор
    Изчислете най-добрите дни за зачеване
    Калкулатор бременност
    Изчислете вашата гестационна седмица
    Калкулатор за пола на бебето
    Вижте момиче или момче очаквате
    Калкулатор за кръвна група
    Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
    Най-новото от "9 месеца"
    Избрано видео
    • Последно публикувани
    • Най-четени
    Bebino шампоан - вълшебства за бебета
    beb2
    Bebino сапун - син - вълшебства за бебета
    beb3
    Bebino пудра - синя - вълшебства за бебета
    Beb1
    Инфлуцид - Първа линия на защита от вируси
    infl
    Шуслерова сол №3 - За "железен" имунитет
    sh