25 Юли 2019

Много усмивки в един дом част II

Публикувана в Семейство
Оценете
(1 глас)

Стартирахме поредица статии, посветени на семействата, осмелили се да се впишат в графата „многодетни”. На Мария Йорданова предизвикателството да е майка на 4 деца, се удава с такава лекота, че за много родители, дори и само с едно хлапе, тя би могла да е полезен пример.

Семейство Йорданови

Мария е едва на 30 год., а е майка на Димитър (9 год. и 8 мес.), Преслава (6 год. и 3 мес.), Марк (4 год. и 3 мес.) и  Лъчезара (1 год. и 7 мес.). Приема учудените погледи на минувачите по улиците с усмивка: „Преди и аз съм се впечатлявала от многодетни семейства, но сега вече съм от другата страна и просто се забавлявам. Наричам себе си „подвижна атракция”. Хората ми се радват. Напълно съзнателно станах майка толкова млада. Отдадох се на любовта, която все още изпитвам към съпруга си, и не съжалявам. Ако бях отложила с четири-пет години раждането на децата, сега би трябвало да съм бременна с третото... Не, категорично не съм сгрешила ”.

Смелост по 4
„Планирахме първото дете, очаквахме второто, третото беше изненада, а четвъртото беше смелост от моя страна, колкото и нескромно да звучи.
И двамата със съпруга ми сме от семейства с по две деца, но това, което повлия най-вече на решението ми да имаме повече деца, е фактът, че баща ми има две сестри и един брат, с които поддържаше прекрасни взаимоотношения. Имах примера пред себе си. Шегувах се със съпруга ми, че ще имаме къща с камина в планината и на Коледа четирите ни деца и 16-те внуци ще са около нас на масата...

Именно майката на баща ми – баба Мария, на която съм кръстена, беше единственият човек, от когото усетих подкрепа за решението да имаме и четвърто дете. Тя ми каза: „Ех, мама… и аз имам четирки… и всичките са ми били добре дошли на белия свят”. Иначе коментарите бяха, че ще ни бъде много трудно, как ще се справим, хората по две не правят, а пък ние – четири, а даже имаше и един: „А бе, дано да е за хубаво!”. Почти никой не ме потупа по рамото, но съм щастлива, че имах смелостта да послушам сърцето си.”


Ред и четири деца – съвместими!
„Когато вляза в детската и видя, че всичко е с главата надолу, а децата се забавляват, ги оставям да лудуват, а след това подреждаме заедно. Ако обаче вляза и видя, че е разхвърляно и всеки си прави каквото си иска, ги карам заедно да прибират и след това да продължат със заниманията си. Но само в детската стая е разрешено това. В останалата част от къщата винаги трябва да е подредено.
Няма кой да ми помага, пък и мисля, че нямам нужда. Разпределили сме си задълженията: аз се справям в домакинството и с децата, а таткото е по финансовата част.

По отношение на финансите дали имаш малко, или много, винаги трябва да си правиш сметка. Добрият бюджет е въпрос на математика. Още едно детенце вкъщи няма да направи хората по-бедни, а напротив – ще им донесе още толкова усмивки и щастливи мигове, колкото са имали и с първата си рожба.
Израза „Нямам време” съм го изтрила от речника си. „Който няма време за нищо, значи нищо не прави. ” Гледам да си опростявам домакинските дейности, за да намирам време и за себе си. А това, което могат да го свършат децата, им го възлагам като задължение. Слагам ги по леглата в 20:00 ч., за да имам време и за таткото. Всичко е въпрос на организация.”

Конфликтите

„Неминуемо има и конфликти, и то често. Обикновено породени от навлизането в личното пространство на другия. Всеки човек трябва да има лична свобода и пространство. Когато единият не иска да си даде играчката, другият трябва да се примири с мисълта, че не всичко може да е негово. Но пък, ако има два сладоледа, те задължително се разделят на четири.

Ревност имаше само при появата на второто дете. После намаля при третото и изчезна при четвъртото.

Не знам дали се справям добре, или не с конфликтите, а и със сигурност не съм намерила формула, с която да ги предотвратявам, но е ясно, че всеки е с различен характер и ще трябва да мине време, за да си паснат. Колкото по-малко се меся, толкова по-добре. Повече наблюдавам и съветвам, намесвам се в краен случай.”

И все пак...

„Най-трудно ми беше чисто физически да се разделя със здравия нощен сън. От близо 10 години не е имало вечер, в която да не се събудя. В емоционален план най-трудно е възпитанието. Опитвам се да давам положителен пример на децата си, за да знаят кое е правилно, защото родителят е огледало за тях.“

Продължение?

„Към момента не планираме повече деца, но пък третото и четвъртото също не бяха планирани, така че нищо не се знае..."

Да израснеш сред братя и сестри

 

Втора част на интервюто с Мария Недева, психолог в ЦСРИ за деца с увреждания – В. Търново, и на свободна практика

Какви са главните предизвикателства пред родителите с много деца?

Многото деца са свързани с повече ангажименти и отговорности. Предизвикателство е родителите да се научат да разпределят вниманието си и да балансират между децата, да организират ежедневието си, да не пропускат малките неща, важни за всяко дете. Предизвикателство за родителите е и да не забравят себе си и личните си взаимоотношения като мъж и жена.

Как да се избегне ревността между децата?

Ключов момент при отглеждането на повече деца е да се запази индивидуалният подход и да се избягва сравнението. Предпоставките за възникване на ревност намаляват, когато родителите приемат всяко дете с неговите силни и слаби черти, показват уважение и любов към индивидуалните му особености и не използват модела „Брат ти/сестра ти … а пък ти…”. Такова сравнение, дори и при отглеждане на едно дете, е изключително проблематично, тъй като поражда съмнение у детето относно любовта и одобрението на родителя.

Трябва ли родителите да се намесват, когато възникнат конфликти между децата, или е добре да ги оставят да се справят сами със ситуацията?

Трудно е да се отговори еднозначно. Важна е причината за възникване на конфликта. Понякога конфликтите са дребни, незначителни, свързани предимно с изграждането на вътрешна йерархия между децата. Тогава е добре родителите да останат пасивни наблюдатели, а при необходимост да показват разбиране към емоционалното състояние на търсещото подкрепа дете. Пораждането на трайна конфликтна ситуация обаче е предпоставка за формиране на негативни взаимоотношения и чувства на омраза, ненавист, гняв. Затова при възникване на постоянни конфликти между някои от децата е препоръчителна намесата на родителите за уточняване и преодоляване на причините за неразбирателството.

Как родителите да насърчават задружността на децата?

Преживяването на общи положителни емоции би подобрило взаимоотношенията и връзката между децата. Това може да се случи при извършване на обща дейност, интересна за всички деца, при въвеждане на забавна семейна традиция, при игри на открито, при изграждане на нещо заедно... Родителите познават най-добре децата си и могат да подберат занимание, което да се хареса на всички.

Кои са честите грешки в отношенията на родителите към големите деца в семейството, към тези в средата и към най-малките?

В практиката ми като проблематични отношения към децата често съм срещала сравняването на постиженията им. Също изискването големите деца да гледат и да отговарят за по-малките, когато играят навън. Както и настояването големите да отстъпват на малките, защото са по-малки. Тези решения пораждат проблеми, защото пренебрегват индивидуалността на всяко дете, отнемат уважението и правата му. Все пак и големите деца искат да играят навън, а и невинаги за конфликта с по-малките причината е в тях.

Може ли да се каже по какъв начин се отразява на характера на човек това кое по ред дете е в семейството?

Семейната среда най-много влияе върху формирането на характера. От нея човек черпи първия си социален опит. Гледайки своите родители, своите братя и сестри, по-малките деца в семейството заучават и копират поведенчески модели, модели на изразяване на емоции и лични потребности, на вербално изразяване.

Първото дете трябва да раздели вниманието и любовта на родителите с новия член на семейството. Всяко следващо дете израства в среда на съревнование. Последното пък често носи постоянния етикет „най-малкото". Това може да предизвика някои проблеми, но от друга страна, изгражда и много положителни качества у децата, като отзивчивост, съпричастност, готовност за споделяне, социална адаптивност, гъвкавост в комуникацията на различни нива.

Текст: Ана Кашкавалджиева

Още в Новини

Безплатни прегледи при специалисти по акушерство и гинекология, имунология, ендокринология

По повод 10-годишнината от създаването си Медицински център „Клиничен институт за репродуктивна медицина" в Плевен стартира поредица от дарителски инициативи. На 6 и 10 март… Прочети още »
9 Месеца

Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

Калкулатори
Овулационен калкулатор
Изчислете най-добрите дни за зачеване
Калкулатор бременност
Изчислете вашата гестационна седмица
Калкулатор за пола на бебето
Вижте момиче или момче очаквате
Калкулатор за кръвна група
Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
Най-новото от "9 месеца"
Избрано видео
  • Последно публикувани
  • Най-четени
Sensimo Baby 0+ течен перилен препарат
READYSensimoBaby Detegrent
Здраве Бебе БИО шампоан за коса и тяло
READYZdraveBebeBio Shampoo
Здраве Бебе БИО хидратиращо мляко за тяло
READYZdraveBebeBio MoisturizingBodyMilk
Здраве Бебе БИО крем против подсичане
READYZdraveBebeBio NappyRashCream
Здраве Бебе Био подхранващ крем за лице и тяло
READYZdraveBebeBio NourishingCream