9 Месеца

    9 Месеца

    Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

    Отваряме очи, посрещаме новия ден и с чаша кафе в ръка нетърпеливо започваме да скролваме в Instagram. Един от любимите ни профили е magisanvlog. Маги е видеосъздател, изключително креативен и позитивен млад човек, а от съвсем скоро и мама на бебе Дивна. Съдържанието, което Маги твори и публикува определено е полезно, интересно и качествено, а за нас е удоволствие и огромна радост, че тя не пропуска брой на списание "9 месеца". Хайде, знаем - нетерпеливи сте да прочетете какво ни сподели тази чаровна дама, не губете време, а вижте по-долу. 

    Маги, ти си влогър. Какво представлява животът на един влогър, какво носи тази прфесия в ежедневието и какво отнема?

    Влогърството е доста времеемко занимание, но аз отказвам да го възприема като професия, поне за себе си. За мен то е най-вече хоби, което с течение на времето стана ежеседмично задължение поради изискванията на аудиторията и особеностите на платформата YouTube. А животът на един влогър е като този на всеки друг човек, с малката разлика, че обмисля постоянно коя част от ежедневието му е подходяща за заснемане и доколко би била интересна на публиката. Живеем в ера на споделянето, благодарение на което човек лесно намира съмишленици и успокоение, че не е сам в дадено начинание. Ние, влогърите, често говорим за непопулярни теми и показваме реални случки, в които зрителите се припознават. Лично за мен тази работа носи голямо удовлетворение, особено когато получа обратна връзка от зрител, че даден мой клип му е бил полезен, разчувствал го е или просто го е разсмял. Неизбежно обаче влогърството отнема и част от личното ти пространство. Аудиторията има изисквания, въпроси, критика, желание за личен контакт и по-специално отношение. Понякога не е лесно да кажеш „не“ по вежлив начин и да отстояваш границите си.

    Може ли човек да има и личен живот, въпреки че е влогър?

    Категорично да. Хората пропускат да осъзнаят, че в клиповете си влогърите показват своя живот в рамките на няколко минути и всеки кадър е минал през монтаж. Не говоря за цензура, а за съзнателно поставяне на граници за това какво и до колко да споделяме в публичното пространство.

    Споделяхте всичко свързано с беременността  в профила ти в социалните мрежи. Разкажи ни малко повече за този период.

    Бременността ми беше планирана и имах предварителни очаквания за това какво ще е чувството, доколко да споделям за случващото се и как ще поднеса новината пред публиката. За моя огромна изненада след като разбрахме, че очакваме детенце, желанието ми да споделя за това с целия свят се изпари. Неочаквано за всички, с приятеля ми Дими пожелахме да запазим този интимен момент само за нас си. Очакваше ни най-голямото чудо на света и опазването му в тайна се усещаше като блажена необходимост. Споделихме веднага със семействата си, а след третия месец и с най-близките ни приятели. Последователите ни разбраха едва в шестия месец, когато вече започваше и да ми личи. Съобразих се с усещанията си напълно и дори за миг не се почувствах длъжна да споделям за събитието на по-ранен етап. А самата бременност протече много спокойно и безпроблемно. След като обявихме новината разказах за всичко и нищо не съм спестила на аудиторията. Най-любопитен за мен беше хормоналния процес, през който преминава жената и как се изменя мисленето й по време на тези 9 месеца. В началото мисълта за дете е стряскаща, защото това е най-голямата отговорност в живота на човека. Но с всеки следващ ден хормоните те подготвят за родителството и 9-те месеца се предостатъчен период за подготовка за появата на малчугана както на емоционално ниво, така и в практическата част – четене на книги, посещение на курсове, пазаруване на бебешки пособия, ремонти и други приготовления.

    Дойде и големият момент –  раждането...

    Избрах да раждам в Окръжна болница „Св. Анна“ в София. Проследяващият ми лекар бе д-р Елка Дачева, но по стечение на обстоятелствата тя беше извън страната в деня на раждането и изборът ми за израждащ лекар бе д-р Димитър Манев. Терминът ми беше на 10-ти януари и имах среща с д-р Манев на 28 декември, защото трябваше да планираме секцио. Причината: детенцето бе със седалищно предлежание и въпреки огромното ми желание да раждам естествено, знаехме, че рискът от усложнения е твърде голям. Самата аз съм раждана седлищно, моята майка – също. Но предвид големите шансове от заклещване на главата при естествено раждане и притискане на пъпната връв, изборът за секцио бе логичен и наложителен. Дъщеря ни Дивна обаче реши да се роди ден преди тази среща – на 27 декември, по естествен път и само за 3 часа. Час и половина след изтичането на водите ми започнах да изпитвам нужда да напъвам и се отправихме към болницата по-рано от уговореното. Там се оказа, че съм с 10 см. разкритие. Не бях разбрала как се е случило това за толкова кратко време. Родих за не повече от половин час след пристигането ми в родилното отделение. Дори нямаше време за спешно секцио. От моята гледна точка раждането протече много бързо и без големи страдания. Екипът на Окръжна болница се справи брилянтно. Да, главата наистина излезе трудно, но благодарение на бързите реакции и професионализма на д-р Манев и дежурните му колеги, детето се появи на бял свят живо и здраво. Споделих за раждането на Дивна и в YouTube, където вашите читатели могат да чуят и видят историята в детайли.

    В социалните мрежи не закъсняха и снимките на малката ви дъщеричка Дивна. Каква е тя?

    Дивна е добричко и спокойно детенце. През цялата ми бременност си повтарях, че всичко ще е наред и смятам, че тази ми нагласа сякаш се материализира. Посетих няколко курса за бъдещи родители, на които научих най-важното за кърменето, за живота с бебе и отношението ни към него. Бях добре подготвена и знаех, че ако аз съм спокойна, ДивнаМа също ще е добре. И наистина – още от първия ден разбрах, че ако аз съм изнервена или недоспала, детето прихваща от моите емоции и също става неспокойно.

    Напоследък все повече известни личности правят профили на своите деца в социалните мрежи...

    Всеки родител е свободен да прави с децата си това, което смята за редно. За нашето семейство е достатъчно, че Дивна се появява в моите социални мрежи и тези на баща й. Когато порасне, тя сама, със своята свободна воля, ще реши дали иска да има публични профили и с нашите наставления ще избира какво да споделя за себе си. Дотогава е наша отговорност да осигурим нужното й спокойствие въпреки публичността.

    Как гледаш на това, че някои хора са много суеверни и крият децата си от хорските погледи месеци наред?

    Това отново е личен избор. По отношение на суеверията вече споменах, че децата прихващат емоциите на околните. Ако при споделянето на снимка с лика на бебето родителят се притесни, че някой може да го урочаса, детето мигновено прихваща този страх и става неспокойно. Според мен така работят суеверията: човек сам си втълпява нещо и посява страха у себе си, а с това вреди и на себе си, и на околните, защото мислите ни лесно се материализират. Далеч по-резонно е родителите да не споделят снимки на децата си в мрежата заради сигурността им и все по-голямата опасност от кражба на самоличности онлайн. Темата за „Sharenting” (Sharing + Parenting, в превод публично споделяне на моменти от родителството) вече е попаднала в полезрението на науката и много изследвания показват, че споделянето на всеки детайл от живота на детето може да навреди на бъдещето му в личен и кариерен план. Ето защо дори аз не смятам да споделям прекалено много информация за Дивна. По-скоро ще разказвам за това, което уча като родител, но в никакъв случай не бих си позволила да злепоставя детето.

    Как би реагирала, ако след време Дивна също стане влогър? 

    Дивна е дъщеря на двама влогъри и според законите на Природата ще бъде всичко друго, но не и като нас. Аз съм завършила медийни науки и филмово продуцентство, а баща й е графичен дизайнер. И двамата упражняваме професии на изкуството, тъй че няма да се учудя Дивна да прояви интерес към… астрофизика или нещо много далечно от нас. А ако все пак реши да прави влогове, ще предадем наученото от „занаята“ на драго сърце!

    След 20 години ще съществува ли тази професия според теб или вече ще е демоде?

    Споделянето винаги е вълнувало света – и в разказвателна, и в писмена, и във филмова форма. Влогърството също е вид споделяне и ще живее още дълго. То обаче може да е професия тогава, когато има кой да го финансира, а към днешна дата това се случва благодарение на спонсорства и рекламодатели, с които не всеки влогър може да се похвали. Изчезне ли тази подкрепа, „професионалните“ влогъри много бързо също ще се насочат към друга работа. Дори в момента повечето влогъри имат и стандартно работно място освен своя YouTube канал. А дали ще е демоде – вероятно. Със скоростта, с която се развиват технологиите, няма да се учудя съвсем скоро да се появи нова социална мрежа, която да бъде новият хит.

    Разговора проведе Деница Янкова

    Нели Маринова е старша акушерка в родилна зала на Университетската акушеро-гинекологична болница Майчин дом, София. Тя е акушерката с най-дълъг стаж в болницата – 26 години. През 2011 година е удостоена със званието „Златни ръце“, като нейните отпечатъци са запазени в архивите на най-голямата родилна болница у нас. Тази година по повод Деня на родилната помощ Нели сподели за промените, емоциите, сълзите и трудностите в своята професия.

    Какво се промени в столичния „Майчин дом“ за тези двадесет и шест години, през които работите там? 

    Всички сме много щастливи, че вече имаме Деня на родилната помощ, а не Деня на бабите, защото в тази болница за всички служители акушерството означава медицина. Вече не се употребява т.нар. „бабуване“, както е било в миналото. Тъй като медицината много се е развила през 1951 г., празникът Ден на бабите е преименуван в Ден на родилната помощ. В нашата болница потенциалът, който има и акушерският, и лекарският екип, е огромен. Факт е, че при този демографски срив, който се наблюдава в България, в софийския „Майчин дом“ ежегодно нараства броят на ражданията. Гордо заявявам, че през 2019 г. те са били 3876, със 181 повече от 2018 г. От началото на 2020 г. до средата на януари – само за половин месец – бяха 250.   

    Проучванията сочат, че все по-малко са нормалните раждания у нас. Бихте ли споделили каква е ситуацията в най-голямата държавна родилна болница?

    Положението в нашата болница не е обективно. Дали имаме 48% или 50% нормални раждания, предвид тежките здравословни състояния на пациентките, които постъпват при нас, не е от значение. Затова броят на нормалните раждания и ражданията със секцио в „Майчин дом“ не е показателен за общата картина в страната. Със сигурност в „Майчин дом“ броят на ражданията със секцио е по-голям, тъй като най-тежките случаи на проблемни бременности се обслужват именно тук.

    Разкажете ни малко повече за Вашата лична практика. За 26 години акушерство колко бебета сте изродили?

    Преди осем години в болницата преброиха ражданията ми. Дотогава децата, които са дошли на бял свят в моите ръце, бяха 4000. Когато станеш старша обаче, ти се ангажираш и с огромни административни задължения. Така ражданията остават малко встрани.

    Помните ли първото Ви раждане?

    Първото ми раждане беше, когато бях във втори курс. Беше по време на задължителната практика, но никога няма да го забравя. Не помня добре майката, нито пола на бебето, но никога няма да забравя емоцията, която преживях. Може би затова останах акушерка толкова дълги години.  Акушерството е омайна професия. Когато те завладее, когато наистина почувстваш, че реализираш себе си и пациентът е удовлетворен, колкото и трудности да е имало, помниш всичко до края на живота си.

    Днес това да сте част от появата на нов живот, носи ли Ви същата емоция? Свиква ли се?

    Не се свиква. Емоцията винаги е същата. Случи ми се скоро да остана за две раждания след работно време. Останах след полунощ, до малките часове на нощта. Накрая обаче, когато пациентката се обърна и ми благодари, че съм била до нея и че се радва, че е избрала точно „Майчин дом“, часът и умората загубиха значение.

    Колко деца ражда българката и колко според Вас трябва да роди?

    Категорично поне три деца трябва да роди българската майка. За да преборим този заплашителен прираст и да вървим напред. Не е достатъчно двама души да създадат две деца. Ако обаче всяко семейство има по три деца, много бързо прирастът ще се вдигне – това е изключително нужно. Младите вече масово напускат страната. Много обаче започнаха и да се връщат, затова трябва сериозно да помислят да имат повече деца.

    С годините променят ли жените държанието си по време на раждане?

    В момента българската жена има достъп до информация от цял свят, както са жените и зад граница. Училищата за бременни, отворените врати, които организират болниците, сбъднаха мечтата ни майките да бъдат по-информирани за това какво трябва да правят по време на раждане. Пациентките все по-често идват с почти професионални знания. Прагът на болка се е променил дори. Аз винаги съм твърдяла, че той се контролира от различните емоционални състояния, но когато жената е по-подготвена, със сигурност всичко се случва по-лесно. Идва по-спокойна и готова за раждането.

    Много пенсионирани акушерки работят в „Майчин дом“. Какво се случва с младите кадри?

    В родилна зала имаме и много млади кадри. Четирима души сме в пенсионна възраст, останалите са млади акушерки. Единственото нещо, което различава младите кадри от по-възрастните, е, че все пак са в крак със съвременния свят. Знаете, сега върви дебатът за разликата в заплащането в частните и държавните болници. Тогава, когато една акушерка премине през тази зала на тази болница или в което и да е отделение тук, тя ще научи толкова, че винаги ще бъде много реализирана и ще намери място и в друга болница. Когато на един млад човек предложиш огромна заплата, съвсем нормално е да я предпочете. Но има и една друга доминанта – ако ти знаеш, че това е твоята болница, няма да я напуснеш.

    Посветена сте на професията, остава ли Ви време за Вашето семейство?

    Аз имам една-единствена дъщеря и причината за това е работата ми. Старала съм се в годините да отделям достатъчно време за нея, но не успях.  Преди три години тя каза пред мен и колеги – оставете майка ми, стига е работила, аз нямах майка, нека поне внукът й да има баба.

    Разговора проведе Деница Янкова

    Aко си мислите, че само българите са суеверни и вярващи в чудеса и предзнаменования, добре е да знаете, че и останалите народи също се опитват чрез ирационални практики да заложат добро бъдеще в живота на своите деца.
    Общочовешка е вярата в магическата предопределеност, която косите, ноктите, зъбите… на новороденото имат. Но може би най-важна е пъпната връв, която през бременността е свързвала плода с майката. В миналото всеобщо разпространена у нас е била практиката да се отрязва пъпната връв със сърп. Вярвало се, че това ще направи детето трудолюбиво и сръчно. Подобна е традицията и сред нашите балкански съседи, докато в западноевропейските общества за целта се е предпочитал ножът, защото се е вярвало, че той има силата веднага “да отреже” и желанието на злите сили да навредят на новороденото.

    Пъпната връв се връзва с бял памучен конец, за да е светъл и хубав животът на детето, или с червен конец против уроки. Тя не бива да се връзва с черен конец, "за да не се почерни детето”, да не умре. Няколко дни след раждането остатъкът от пъпната връв пада. Той трябва добре да се измие и да се изсуши на слънце. Това е практика, която се спазва навсякъде по света. Италианците съхраняват тази тъкан дълги години наред. Щом се появи нов член в семейството, те му дават да изяде стрито на прах късче от пъпна връв от негов праотец с пожеланието да няма вражда между поколенията.

    Поляците зазиждат пъпната връв в стената на къщата или я зариват под прага на външната входна врата. Така късметът на детето ще остане вкъщи. Българите увиват пъпната връв в хартия, за да не го лови детето зло и да не бяга далеч от къщи. Германците изсушават пъпната връв на мъжката си рожба и я стриват на прах. Щом момчето навърши седем години, те му дават да изпие тази прах, примесена с вода, с пожеланието никога да не ходи никога войник. Французите показват три пъти на новороденото остатъка от пъпната му връв, “за да му се проясни зрението”.

    Словаците вярват в лечебната сила на тази част от човешкото тяло, затова я пускали във водата, с която къпят новороденото – против болести. Според българската практика пъпът може да се зашие в повоя на детето, за да бъде сръчно, да му се удават всяка работа и занаят.

    Много по-често отрязаният пъп на новороденото се хвърля, заравя или оставя някъде. Мястото предопределя и бъдещата съдба на детето. Старите българи са предпочитали градината, нивата, ралото, плуга, двора на черквата или училището – места, свързани с определени способности, които всеки човек трябва да усвои. Ако детето е момче, предпочитало се е ралото – за да бъде работно, яслата – за да гледа добитъка или каруцата, да е добър чифчия (земеделец), яхърът – за да държи на дома, при воловете – за да стане заможен човек и животът му да е лек и безгрижен. За момиче мястото обикновено било върху стана – за да стане добра домакиня, или градината – за да е работно в земеделските работи. Освен това пъпът на детето се хвърлял някъде из зимника, за да не ходи по чужди къщи и села, като порасне.

    Сакралното значение на отрязаната и съхранена пъпна връв на новороденото е брилянтно изразена в сицилианската поговорка, която гласи, че “пъпът е вратата към душата на човека”.

    От първата книжка с картинки до веселите приключенски истории – книгите помагат на децата да разберат по-добре света и стимулират развитието на тяхната интелигентност.
    Бебетата обичат книгите. Любима е картонената книжка с картинки, която човечето може да пъхне в устата си и да хвърли на пода. Чудесна е и пластмасовата книжка, с която може да пада игра дори във ваничката. А меката, шумоляща книга пък развива всички сетива.
    Дали детето разбира нещо от това, което му четете от книжките? Да! От около 6-месечна възраст бебето се радва преди всичко на ярките цветове и на обикновените форми. Постепенно и бавно то започва да разпознава – отначало с помощта на мама и татко, скоро и само – неща от своето всекидневие. То открива патето, топката, мечето... и им се радва.
    Важно е да знаете, че колкото по-схематични са илюстрациите, толкова по-добре. Прекалено многото детайли изморяват и объркват детето. След първата година, седнали в скута на мама или на татко, децата обичат да им се чете от книга. Психоложката Клаудия Мартин от Вюрцбург (Германия) твърди, че четенето на детето укрепва емоционалната му връзка с родителите, защото при това занимание детето усеща специалната отдаденост на мама или на татко към него. Доказано е, че деца, на които от ранна възраст е четено много, в училище по-бързо се научават да четат и да пишат. Когато четете на детето си, стимулирате едновременно три компонента на детската интелигентност.

    Умението да се разпознават символи

     В началото бебето възприема пожарната кола в илюстрованата книжка само като нещо червено. То не я свързва със звуковия сигнал на улицата. Едва след първата година то започва да открива, че картинката в книгата показва колата със сирената. Това е голямо постижение за детето.
    Чрез книгите децата разпознават символите. Това по-късно ги подготвя да разбират принципа на илюстрациите и на различните шрифтове.

    Говорът

    През първата година децата учат майчиния си език пасивно, т.е. чрез слушане. След усвояването на първите думи речникът им бързо се обогатява. Във “фазата на именуването” четенето помага на детето да назовава предметите, които то отдавна познава. По-късно, когато му четете, то запаметява автоматично, без никакво усилие и принуда, изрази и изречения, докато седи в скута на мама и татко, където се чувства напълно защитено. Ако говорите за книги пред детето си, вие му отправяте и едно важно послание: ти си умно и умееш да учиш. Това е много нужно за самочувствието на детето.

    Паметта

    Все едно е дали детето слуша любимата си приказка за десети или за стотен път – то винаги внимава. Реагира възмутено, ако мама си позволи да пропусне и една-единствена дума. Защото непрекъснато проверява дали приказката звучи точно така, както я е запаметило.
    Децата се нуждаят от повторения, за да постигнат ново знание и да обогатяват паметта си.

    Две сестри на 30 и на 26 години родиха бебетата си в един ден в УМБАЛ „МЕДИКА РУСЕ“. Момченцата са втори деца за семействата. Първото раждане на по-голямата сестра е било чрез цезарово сечение, но за второто тя избира да бъде по нормален път. След консултации и проследяване на бременността в „Медика“, д-р Галина Аръшева преценява, че това е напълно възможно. По случайност или по неведомите пътища на съдбата, майката отключва родова дейност точно в деня, когато е планирано раждането на сестра ѝ.  Така голямата сестра, преди броени минути, ражда напълно здраво момченце с тегло 3 540 гр. и ръст – 51 см. По-малката сестра също ражда момченце – 3 220 гр., 49 см., тази сутрин. Малките астрални близнаци и техните майки са в добро състояние. Гордата баба на мъниците д-р Димитрова – Хвърчилкова, хематолог, ще може да се порадва на живо на голямата радост, след края на извънредното положение, когато ще дойде края на мерките за физическо дистанциране. До тогава ще може да се наслаждава на бебетата, само чрез мобилните средства за комуникация, но това не е в състояние да помрачи радостта от появата новия живот.

    Екипът на "Медика" и екипът на списание "9 месеца" пожелава на семействата здраве и много щастливи мигове с мъниците!

    Калкулатори
    Овулационен калкулатор
    Изчислете най-добрите дни за зачеване
    Калкулатор бременност
    Изчислете вашата гестационна седмица
    Калкулатор за пола на бебето
    Вижте момиче или момче очаквате
    Калкулатор за кръвна група
    Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
    Най-новото от "9 месеца"
    • Последно публикувани
    • Най-четени
    Bebino шампоан - вълшебства за бебета
    beb2
    Bebino сапун - син - вълшебства за бебета
    beb3
    Bebino пудра - синя - вълшебства за бебета
    Beb1
    Инфлуцид - Първа линия на защита от вируси
    infl
    Шуслерова сол №3 - За "железен" имунитет
    sh