9 Месеца

    9 Месеца

    Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

    Баба съм на три чудесни малки момиченца: Димана, Йоанна и Габриела. Когото бях млада, много исках да имам дъщеря, но Господ ме дари с две прекрасни момчета – Стефан и Здравко. Така мечтата ми остана неосъществена. След много години на радост и тревоги по отглеждане им те поеха по своя път в живота. Притеснявах се дали ще се задомят навреме, дали ще случат на добри и умни жени. Не след дълго двамата се ожениха и създадоха прекрасни семейства, но все още нещо липсваше. Голямата ми снаха не можеше да забременее, а малката имаше проблеми със задържането на плода. Силно се молех и упорито вярвах, че Господ ще ме дари с внуче. Не мога да опиша радостта, когато през 1999 г. се роди слънчевата Димана, една година по-късно и прелестната Йоанна, а миналата година – чаровната Габи. Сега с радост чакам да чуя прекрасните гласчета на моите мили внучки.
    Преминахме през упорито и дълго очакване, за да се сбъднат мечтите на всички ни. Благодаря на Бог, че ми отреди такова щастие.
    Съпругът ми Данчо ми помага много в отглеждането на децата. Йоанна и Димана живеят при нас, а малката Габи и родителите й – във Варна. Опитваме се да помагаме с каквото можем и виждаме колко са щастливи децата, когато се съберем всички заедно.
    Пожелавам на всички настоящи и бъдещи баби такава радост, защото няма нищо по-хубаво от вълшебството децата да те наричат с нежност “бабо” и да те гледат с невинните си детски очи.
    Обичам много и внучките си и се моля от все сърце да съм здрава, за да продължа да им помагам с каквото мога. Знам, че те имат нужда от мен, както и аз не мога без тях. Те са моето щастие!

    Пиша ви от далечното добруджанско село Победа. През най-красивия женски месец – март, ни се роди първата внучка, която носи хубавото българско име Славея. Тя спечели награда в конкурса “Щъркелът пристигна” и стана ваш абонат благодарение на прекрасното предаване на Българското национално радио. Аз, бабата, съм много щастлива, защото съм майка на двама синове и сега тази красавица ме зарежда с топлина и обич. Тя е много далеч от мен. Живее с мама и татко в София в тихия и уютен квартал “Лозенец”.
    През септември (при нас той е месецът на царевицата) малката Сави ми гостува за първи път на село. Това ми донесе много щастие. Нейните родители беряха царевица, а ние двете се гледахме, играехме и си направихме хубави снимки. Изпращаме една и за читателите на “9 месеца”.
    Искам чрез вас да поздравя обичната си снаха Елена и сина си Митко, като им пожелавам да са здрави и щастливи, да отгледат и възпитат с много любов красивото слънчице Славея. Обичта към моята внучка ме направи и поетеса. Посветих й едно стихче:

    Баба много я обича,
    чак до София ще тича,
    малката Славея да си гушне,
    приказчица да й шушне.

    Аз съм една щастлива съпруга и майка на вече 5-годишен син. Един ден със съпруга ми решихме, че синът ни Боян е достатъчно пораснал и е време да помислим за братче или сестриче. Щастливата вест дойде след месец. Точно в навечерието на Великден разбрах, че отново ще ставам майка. Мисля, че този Великден ще е незабравим. Със съпруга ми бяхме много щастливи. Той ми каза, че очите ми имали особен блясък и много ми се радваше. Синът ни Боян не знаеше за бебето до четвъртия месец на бременността, но от този момент започна да се нарича батко. Децата имат особена интуиция.
    След голямата радост започнаха да се прокрадват и притесненията от първото раждане със секцио. Тогава трудно излязох от упойката, имах проблеми с белите дробове и с възстановяването. И сегашната бременност протече с контракции през цялото време. Въпреки това аз стоически издържах провеждащия се Верди-фестивал в Античния театър в Пловдив – свирех в оркестъра на виола. Тогава бях в третия месец. От друга страна, беше забавно, защото нашият татко пееше на сцената, а синът ни Боян участваше в операта “Кармен”, като маршируваше с други деца.
    Коремът ми започваше да расте и нямах търпение да кажа на целия свят, че ще имам бебе. Бях много горда. Лятото премина в посещения на двете баби във Варна и в Русе. Ходехме на плаж с Боян (таткото беше заминал по работа) и той ме караше да правя кофички от пясък. Наистина трудно се правят кофички с 6-месечно коремче, но детето не пита, всеки иска своето, а и отвътре малкият човек напомняше за себе си с ритници.
    По всички изчисления бебето трябваше да е момиченце, а и аз много исках да имам дъщеря. Коремът ми обаче започна да се заостря както първия път и аз започнах да се съмнявам. И така в седмия месец се оказа, че пак ще е момче. Съпругът ми ме успокояваше (на шега), че третото ни дете ще е момиче.
    По това време започна преместването ни в по-голяма квартира. В продължение на месец подреждахме и пренареждахме, защото трябваше да има място за две детски легла. Впоследствие баткото сам поиска да се отдели.
    В осмия месец, въпреки че не трябваше да пътувам заради контракциите, се наложи да отидем до София. Там батко Боян участва в конкурса “Кой е по-по-най”, което за него беше незабравим момент. Влизайки в деветия месец, започнаха притесненията за упойката, защото раждането трябваше пак да е планово секцио, а имах неприятни спомени. Молех се бебето да изчака планираната дата, а не болките да се появят по-рано както първия път. Исках то да порасне достатъчно, за да има сили да суче, защото няма нищо по-добро от майчината кърма. Господ ме чу и на 3 декември 2004 г. се роди бебе Михаел – цели 3.400 кг . Поставиха ми спинална упойка, наложи се да ми поставят и още една и да ме приспят. Идването в съзнание е ужасен кошмар от болка и чувство на объркване на кой свят се намираш. Едва отворила очи, поисках да видя бебето. В този момент вече нямаше значение дали е момче, или момиче. То беше част от мен и любимия ми съпруг и имаше нужда от нашата любов и закрила. Много съм благодарна на екипа на д-р Йончев от Окръжна болница – Пловдив, и на акушерките, които се грижеха за нас.
    Като дете на музиканти, бебе Михаел е доста гласовито и почти не спи. Може би отсега се подготвя за кариера на тенор. Това е доста изморително за мен, но като се усмихне и изгука, забравям безсънната нощ и си казвам: “Ето, това е смисълът на живота.” Смятам, че съм една щастлива жена с две прекрасни дечица и любещ съпруг, който винаги е до мен и много ми помага.

    Аз съм Наталия, а моят тати Валко има най-прекрасната усмивка. Докато бях в коремчето на мама, тя си пожелаваше да приличам на него, защото той е най-нежният, най-грижовният и най-добрият на света! Всяка сутрин, преди да тръгне за работа, татко целува мен и мама, за да ни е хубав и весел денят. Той работи много, но вечер бърза да се прибере при нас, а аз с нетърпение го очаквам, за да си играем. И наистина, докато минат няколко мои дремки и закуски, тати пак ми се усмихва от вратата и ме целува толкова силно и нежно, както само той може! След това започваме да лудуваме.
    Когато тати е до мен, моите играчки оживяват и започват да говорят толкова смешно, да ме гъделичкат и да ме гушкат, докато аз не ги ухапя по нослето. А колко е весело, когато играем на криеница и правим “Ку-ку”. Най ми е приятно да танцуваме и да правим смешки пред огледалото – тати ми показва колко голя-я-я-ма ще стана, как пляскат ръчичките ми, как се надува балончето, а после ме държи и аз подскачам нависоко, ча-а-к до лампата.
    Много обичам съботите и неделите, когато тати е постоянно до мен, а мама приготвя разни вкуснотийки и за двама ни, за да сме неуморни в игрите.
    На пода в хола тати ми прави страхотен замък от завивки и възглавници, в който се боричкаме. Когато пък ме къпе, татко отваря вратата на гардероба, така че да мога да виждам всичко в огледалото – той ми прави ушички на зайче и ме гъделичка по крачетата.
    Преди да заспя, тати Валко ме гушва и ми разказва тихичко приказка за лека нощ, която така и не успявам да чуя до края. Сънчо идва много бързо, защото тати ме гали по главичката и нежно ме целува.
    Ето така весело минават моите бебешки дни и вечери с най-прекрасната усмивка на света – усмивката на моя татко.

    Някои хора твърдят, че бебето се влияе от това, което майката е правела през бременността. Ако е така, нашето дете определено ще стане юрист. Докато бях бременна, с него в моя корем изкарахме две сесии и взехме седем изпита. А след последния родих.
    Забременях месец преди лятната сесия. Бях много разочарована, когато първият тест беше отрицателен. Закъснението на мензеса ми продължаваше и отидох на лекар. Той не установи бременност и дори ми препоръча лекарства, с които да се предизвика мензесът. Аз обаче отказах и сякаш водена от някакво предчувствие, си купих нов тест, който показа две черти. Онемях от радост, а после със съквартирантките ми отпразнувахме случая с шоколадови десертчета. Прибрах се в Широка лъка, където живеехме с таткото, и казахме на родителите си. Естествено всички бяха щастливи.
    Много бързо след радостта от новината за бременността трябваше да се настроя на друга вълна – предстоящата сесия и учене за три много трудни изпита. Ставаше ми лошо, а трябваше да ходя на занятия в университета.
    След един инцидент в автобуса, когато припаднах след лекция по административно право, се отказах от тези лекции и започнах сама да уча. Умората, прилошаването и безапетитието си казваха думата, а изпитите бяха през малък интервал от време. След като успешно взех и трите, бях грохнала от умора и дни наред не можех да се наспя. Сега обаче следваше едно вълнуващо лято – сватба, море... и най-важното – да гледам как коремчето ми малко по малко расте.
    Лятото отмина, наближаваше времето, когато пак трябваше да се явявам на изпити. Датите бяха обявени за началото на декември. Коремът ми вече беше пораснал и четенето беше много неудобно, защото както и да седях, все не намирах подходяща поза. Открих обаче начин да приспособя големия си корем към трудната задача – опирах учебниците си на него и така четях. Когато дойде време за първия изпит аз (+бебчо) и таткото заминахме за София, където щяхме да останем до последния изпит. Тук е време да вмъкна, че за мое голямо учудване се сблъсках не само с липса на толерантност към бременните жени от страна на хората, но дори и с грубост. Това се случи на третия ми изпит, когато преподавателят буквално се разкрещя, че не може да ме изпита, защото не си бил прочел докрай лекциите и нямало откъде да се подготвя за изпита му, въпреки че си бях купила ужасно скъпия му учебник. След като накрая склони да ме изпита и влязох в аудиторията, отново се разкрещя, че съм влязла, без да ми е позволил, а аз, почти разплакана, му заявих, че ако ме изгони навън, сигурно ще родя в коридора. След това той благоволи да ме изпита. Бях изумена от този човек. Аз четях сериозно по всички предмети и никога не съм разчитала на корема си, за да си вземам изпитите, но не бях очаквала такова отношение от преподавател.
    Въпреки премеждието, бях щастлива, защото дойде денят на последния ми изпит. Докато чаках пред аудиторията, кръстът доста ме наболяваше, но сметнах, че е нормално, защото два дни преди това бях влязла в деветия месец.
    След изпита отпътувахме за Пловдив, където беше моят лекар и където исках да родя. На прегледа докторът каза, че всичко е нормално, предписа ми още витамини и се разбрахме да се срещнем отново след Коледа. На тръгване той ме попита къде ще ходим, а аз му отговорих, че ще пътуваме за Широка лъка. Тогава той се позамисли и отвърна: “За всеки случай нека те прегледам отново, все пак ще пътувате.” Малко след това усмивката му изчезна и той каза, че никъде не можем да отидем, защото имам три сантиметра разкритие и раждането ще започне всеки момент. Препоръча да се приберем някъде да пренощуваме (аз имам роднини в Пловдив) и когато процесът започне, да му се обадя. Аз обаче се смеех и въобще не вярвах, че ще родя, защото нямах болки и дори настоявах пред съпруга ми да отидем да пазаруваме за бебето.
    На другата сутрин в 8 ч. ме приеха в родилното отделение, а в 13 ч. и 3 мин вече бях станала майка. И както обичаме да казваме със съпруга ми – на връщане от София и от изпити се отбихме през Пловдив, за да... родя. Това беше всъщност най-важният ми изпит и аз го взех с 6!

    Калкулатори
    Овулационен калкулатор
    Изчислете най-добрите дни за зачеване
    Калкулатор бременност
    Изчислете вашата гестационна седмица
    Калкулатор за пола на бебето
    Вижте момиче или момче очаквате
    Калкулатор за кръвна група
    Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
    Най-новото от "9 месеца"
    • Последно публикувани
    • Най-четени
    Bebino шампоан - вълшебства за бебета
    beb2
    Bebino сапун - син - вълшебства за бебета
    beb3
    Bebino пудра - синя - вълшебства за бебета
    Beb1
    Инфлуцид - Първа линия на защита от вируси
    infl
    Шуслерова сол №3 - За "железен" имунитет
    sh