24 Апр 2008

    Бебешка история в Монреал

    Публикувана в Споделено
    Оценете
    (0 гласа)

    “Може да си разочарован, ако не успееш, но си обречен, ако не опиташ.” Това бе мотото, което водеше мен – Елица Димитрова – Бебечева, и съпруга ми Димитър по пътя на емигрирането ни от България. Дълго се подготвяхме, но трудът ни се увенча с успех – и двамата получихме статут на постоянно пребиваващи граждани в Канада. Само времето ще покаже дали решението, което бяхме взели, е правилно, но едно е сигурно – провинцията Квебек, в която живеем, е прекрасно място, за да създадеш семейство и да отгледаш децата си. Още когато започвахме процедурата по емиграцията, със съпруга ми бяхме решили, че искаме детето ни да се роди в Канада. Само два месеца след като пристигнахме, разбрах, че съм бременна – това бе новогодишният подарък за младото ни семейство.

    В началото всичко вървеше като по вода. Лекарите и акушерките се грижеха за мен всеотдайно. Първият проблем, с който се сблъскахме, беше

    езиковата бариера

    Беше трудно още на първия ден в Монреал да започна да говоря и на английски, и на френски. Това се оказа проблем и в болницата. За щастие бързо научих медицинските термини и с лекота задавах въпроси, които ме вълнуват. Разбира се, постоянно четях в българските Интернет сайтове, посветени на бременността, бях взела със себе си 2 книги за майчинството. Носех много броеве на “9 месеца”, които прелиствам и до днес, тъй като за мен те са “пътеводител за майката”. Получавах ценни съвети от приятелки и така събирах информация, откъдето мога.
    Накрая се почувствах малко по-спокойна за идването на бебчето.
    След всички проучвания осъзнах, че има

    големи разлики

    в грижите за бременната в Канада и в България. Медицинските прегледи, раждането и следродилният период бяха различни.
    През бременността посещавах курсове в университета в Монреал, за да приравня дипломата, която имах от България. Със съпруга ми разбрахме, че за да работим тук, се налага да имаме канадски дипломи. Когато си емигрант, трябва бързо “да вземеш живота си в ръце”.
    Двамата с Митко направихме точно това и се справихме чудесно. На бебчето много му харесваше да ходи на лекции в университета и по време на часовете винаги бурно риташе. Забелязах, че когато не ми допада някой преподавател или курс, бебето седеше кротко в корема ми, но когато по време на часовете аз се забявлявах, и малкото човече също се радваше заедно с мен.

    Много тъгувах за роднините си в България – родителите ми, брат ми и неговото семейство. Ето защо със съпруга ми решихме, че едно пътуване до родината ще ми се отрази добре. И така, бременна в 17-ата гестационна седмица, с бебето в корема ми прелетяхме над океана. Беше прекрасно! Едномесечният престой в България ми подейства благотворно и с нови сили се завърнах в Канада, за да продължа да се боря за новия живот, който бях избрала. В България направих и първия преглед с видозон, защото в Канада това става едва в петия месец. Не можех да чакам толкова дълго. Бях нетърпелива и исках по-рано да се уверя, че всичко е наред. За първия ми ултразвуков преглед се доверих на д-р Щерев и той ме успокои, че бебето се развива добре и ми каза, че ще имам момиченце.

    След като се върнахме в Монреал, продължих да уча, но прекъснах работата и подадох документи за отпуск по майчинство. Бременността ми напредваше и много се разхождах. Близо до мястото, където живеехме, има прекрасни паркове и това ме улесняваше. Стремях се да се храня здравословно и да обръщам повече внимание на човечето, което се развива в мен. С Митко непрекъснато му говорехме, галехме корема ми, пеехме му песнички и го обсипвахме с нежност.
    Месеците минаваха неусетно. Датата на термина ми наближаваше. Четох много за родилния процес и когато една сутрин в 3 ч. сутринта започнаха контракциите, разбрах, че моментът настъпва. Със съпруга ми изчакахме още 2 часа, както ни беше посъветвал лекарят, и след това взехме подготвения багаж и се отправихме към болницата.

    Пристигнах с 4 см разкритие

    Настаниха ме в самостоятелна, прекрасно обзаведена стая. Там щеше да стане и самото раждане. Само ако настъпеха усложнения или ако се наложеше оперативна намеса, щяха да ме преместят в една зала. Контракциите се засилваха и след много колебания помолих да ми поставят епидурална упойка. След това обаче осъзнах, че напразно съм поела този риск, защото няколко часа преди бебето да излезе, спряха анестезията и болките се върнаха. По-късно разбрах, че някои от акушерките го правят по своя воля, за да може раждането да протече по-естествено и напъните да са по-силни. Така се роди дъщеря ми. Бях щастлива, че всичко приключи и успях да усетя този велик и невероятен момент. Една от акушерките ми каза:
    “Това е сделката – без болка няма живот!” Следобед посрешнахме нашата нова любов. Съпругът ми преряза пъпната връв. После двамата, горди и изтощени, гушнахме малкото ни ангелче – Никол. Кръстихме я на майка ми. Веднага щом я поставиха на гърдите ми, тя спря да плаче и сякаш веднага позна гласовете ни и се успокои. Всяка майка знае, че думите са безсилни да опишат този момент, в който нищо няма значение – нито болката, нито умората, защото все едно майката получава криле и също се ражда. Почти веднага накърмих Никол и акушерките ми обясниха и ми показаха всичко, свързано с кърменето.
    Така вече почти 5 месеца кърмя Никол, и то най-вече защото ме научиха, че

    кърменето не е даденост, а философия

    и трябва много да се стараеш, за да усвоиш всички негови тънкости.
    Благодарна съм на моите роднини и приятели, които въпреки хилядите километри разстояние бяха до мен и ме подкрепяха. Имах късмет и в Канада да намеря близки хора, които да ме окуражават и да са до мен през цялото време. Най-много обаче благодаря на съпруга ми. Той е моята опора винаги, готов е без колебание да ми подаде ръка в тежък момент. Благодаря и на Господ, че бди над нас и ни помага, че ни дари с прекрасната малка Никол!

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    Още в Игри за бебета

    Конструктор или кукла?

    Конструктор, кукла или плюшено мече? В магазините има толкова хубави играчки за деца на всякаква възраст. Изборът е почти невъзможен. Дали обаче това, което ще… Прочети още »
    9 Месеца

    Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

    Оставете коментар

    Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

    Калкулатори
    Овулационен калкулатор
    Изчислете най-добрите дни за зачеване
    Калкулатор бременност
    Изчислете вашата гестационна седмица
    Калкулатор за пола на бебето
    Вижте момиче или момче очаквате
    Калкулатор за кръвна група
    Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
    Най-новото от "9 месеца"
    Избрано видео
    • Последно публикувани
    • Най-четени
    Душ гел & шампоан за деца с портокал
    EN CMYK Orange Kids ShowerShampoo
    Слънцезащитен лосион с еделвайс за чувствителна кожа SPF 30
    00 RGB SUN Baby Kids SPF 30 150ml 24047700 PAC
    Слънцезащитен лосион с еделвайс за чувствителна кожа SPF 50
    00 RGB SUN Baby Kids SPF 50 50ml 24047400 PAC
    Душ гел & шампоан за деца със сладка ванилия
    EN CMYK Vanilla Kids ShowerShampoo
    Душ гел & шампоан за деца с освежаващ лимон
    EN CMYK Lime Kids ShowerShampoo