27 Юни 2011

    Дневник - историята на Ирина

    Публикувана в Споделено
    Оценете
    (1 глас)

    Наградата от миналия брой спечели
    Мама: Ирина Дачева, 27 год., офис-сътрудник, Бургас
    Тати: Десислав Дачев, военнослужещ
    Бебе: Ивайло, род. на 3 февруари 2010 г.

    Реших да разкажа историята си, в която има незабравими моменти на радост, но също и на тъга и разочарования… Всичко започна в деня, когато моя приятелка ме попита дали не съм бременна, защото малко съм напълняла. Първоначално не й обърнах внимание, но вечерта се замислих, че менструацията ми закъснява. Не казах нищо на мъжа ми и на сутринта направих тест за бременност – показаха се една ясна чертичка и една по-бледа. След два дни отидох при гинеколожка – първата, при която имаше свободни часове за прегледи. Лекарката ме прегледа и каза, че има нещо, но още е рано за радост. Изписа ми фолиева киселина и ми записа час за преглед след две седмици. Изненадах мъжа ми, като му оставих снимка от ехографа с едно писмо. Решихме все още да не казваме на родителите си.
    На втория преглед обаче лекарката дълго ме преглежда, без да каже и дума. Накрая ми съобщи, че бебето не е могло да оцелее и развитието му е спряло твърде рано. Каза, че не се налага аборт, а пък и без това сега имала много работа. Предписа ми хапчета и ми каза след един месец да отида на преглед. В този момент не знаех къде се намирам. Не спирах да плача. Обадих се на мъжа ми, а той се опита да ме утеши. Решихме да потърсим второ мнение. Не казах нищо пред втория лекар, въпреки подпухналите ми от плач очи. Диагнозата се повтори. Не можех да понеса това – два пъти за няколко часа ми бяха съобщили, че бебето ни е мъртво и единственото, което бяха направили, е да ми предпишат хапчета. Питах се „Защо на нас?“, „С какво сме го заслужили?“
    След месец, изпълнен с мъчителни мисли, осъзнах, че все още мензесът ми не е дошъл. Това ме провокира да направя последен опит и да потърся трето мнение. Бях слушала за една частна клиника в Сливен. Веднага се свързах с един от лекарите в нея – без да го познавам и без въобще да съм чувала отзиви за работата му. Благодаря на Господ, че ме изпрати точно при него! Обясних на гинеколога случая, показах му снимките и рецептата. Той ги погледна и се засмя, след което дружелюбно ме покани да се подготвя за преглед. Накрая ми каза: “Иринче, това е звукът от сърцето на бебето ти.” Не смеех да се радвам. Попитах го дали не е станала някаква грешка. Той отново ми пусна звука от сърдечните тонове, показа ми бебето и ме увери, че е живо и здраво.
    След като се върнахме в Бургас, съобщихме радостната вест на бъдещите баби и дядовци. Бяха шашнати как сме изтърпели всичко това и сме си мълчали през цялото време.
    От този момент имах най-леката бременност и най-грижовния мъж до себе си. Той не пропусна нито един преглед, интересуваше се как се развива бебето в утробата, как се чувствам през всичките 9 месеца. Датата на термина ми беше 14 февруари 2010 г., но през последния месец на бременността кръвното ми налягане започна да се повишава. Лекарят се притесни, тъй като и резултатите от изследванията ми не бяха особено добри. Налагаше се да родя със секцио, защото и сърдечните тонове на бебето започнаха да се влошават. Стреснах се от мисълта за операция. Бях се настроила, че ще раждам по естествен път. Насрочиха дата за цезарово сечение – 4 февруари. На 3 февруари обаче лекарят каза, че не трябва да се губи повече време и така в 12.30 ч. се роди нашето малко момченце Ивайло. Таткото естествено го видя преди мене, а аз – 4 часа след раждането. То бе толкова мъничко, с черна коса и… приличаше на ангелче. Не мога да опиша чувството, което ме обзе, когато го видях и за първи път го гушнах. 
    На следващия ден след операцията станах за раздвижване. Възстановявах се изненадващо бързо.
    Мъжът ми и днес е винаги до нас, помага ми във всичко – в домакинската работа и в грижите за бебето. А синът ни, щом усети, че баща му се прибира, започва да се радва, да се смее и да вика “тата”. Това беше и първата му дума!
    Благодаря на д-р Р. от Бургас, че я домързя да си свърши работата докрай и само ми предписа хапчета.
    От цялото си сърце благодаря на д-р Здравко Пенков – ако не беше той, нямаше да те има тебе, слънчице, за да ни радваш със смеха си и понякога да ни ядосваш с пакостите си…
    На всички бъдещи майки искам да кажа да не престават да вярват в добрия изход и когато имат проблеми, да търсят второ, пък и трето мнение. Има лекари, които си вършат работата с удоволствие и карат пациентите да им вярват безрезервно.
    Благодаря и на списание „9 месеца”, че ни дава възможност да споделяме историите си!

    Мама Ирина

    Още в Възпитание на детето

    Двуезичното възпитание на децата

    Гуд бай или довиждане? Държат ли родителите на двуезичното възпитание на децата си – как е в някои страни по света? Може би да. Нека не предполагаме,… Прочети още »
    9 Месеца

    Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

    Оставете коментар

    Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

    Калкулатори
    Овулационен калкулатор
    Изчислете най-добрите дни за зачеване
    Калкулатор бременност
    Изчислете вашата гестационна седмица
    Калкулатор за пола на бебето
    Вижте момиче или момче очаквате
    Калкулатор за кръвна група
    Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
    Най-новото от "9 месеца"
    Избрано видео
    • Последно публикувани
    • Най-четени
    Bebino шампоан - вълшебства за бебета
    beb2
    Bebino сапун - син - вълшебства за бебета
    beb3
    Bebino пудра - синя - вълшебства за бебета
    Beb1
    Инфлуцид - Първа линия на защита от вируси
    infl
    Шуслерова сол №3 - За "железен" имунитет
    sh