25 Юли 2011

Дневник - Историята на Силвия

Публикувана в Споделено
Оценете
(0 гласа)

Наградата от миналия брой спечели
Мама: Силвия Бойчева, 27 год., експерт инженеринг и маркетинг, Казанлък
Дете: Станислав, 4 год.  


Бях доста млада, но вече се чувствах готова за дете и семейство. Може би защото исках семейството, което никога не бях имала. Мама си отиде рано – когато бях на шест, и семейството ни се разпадна.
Имах дългогодишна връзка. Обичах Станислав много, но нещата не вървяха гладко. Бях студентка на 22 години, но се налагаше и да работя като сервитьорка. Един ден, беше по обедно време, беше пълно с клиенти в заведението и трябваше да бързам, за да мога да обслужа всеки. Имах болки в корема, на моменти дори не можех да се държа на краката си и се налагаше да приклякам между масите. Изпитвах и вълчи глад. Помолих за храна в кухнята, но в суматохата никой не ме чу. Отворих фризера и видях замръзнали сърми, имах чувството, че не съм се хранила от дни...  Изядох ги така – студени и като камък. Нещо се случваше с мен, усещах го, а мензесът ми закъсняваше само ден. Приятелката ми отиде до аптеката, купи тест и застана нетърпеливо пред тоалетната. „Колко чертички виждаш? Аз виждам две, но може би така ми се струва”, й казах. Чертичките наистина бяха две, потвърдиха го и следващите шест теста, които направих. Лекарката каза, че трябва да почивам, защото има риск за бебето. Два месеца полежах у нас. Сама. Таткото работеше на морето и когато се прибираше, или му се ходеше на хижа или на рожден ден.
Имаше и друг проблем – трябваха ми пари. Вече бях работила на морето като управител на ресторант и знаех, че е тежко, но нямах голям избор. Заминах бременна в третия месец. По това време се чувствах доста потисната, тъй като таткото ми бе съобщил, че не желае да се ожени за мен и мечтите ми за истинско семейство просто рухнаха. Но сърцето, което биеше в мен, ми даваше сили. То бе моята опора.
В ресторанта беше много тежко – често работехме по осемнайсет часа в денонощието, бях непрестанно на крак и постоянно се налагаше да решавам конфликти с клиентите, с персонала и… с шефа. Не исках той да разбере, че съм бременна, знаех какво ще се случи, а парите ми трябваха. Той все пак разбра и се опита да ме изгони. Не му трябваше някаква си бременна, която да вземе да падне по стълбите и след това какви проблеми може да му създаде тази „трудова злополука“. След мъчителен разговор ми бе позволено да работя, а и все пак бе средата на сезона, нямаше голям избор на квалифициран персонал.
Господи, колко трудно ми беше! Детето растеше в мен,  трупах килограми, работата беше много. Едва заспивах от болките в кръста и в краката. Бъдещият татко също беше на морето, живееше на квартира (а аз – в хотела, на чийто ресторант бях управител) и вечер след полунощ,  когато свършвах работа, исках да съм до него, поне в съня си. Изкачвах огромен баир пеша, за да стигна до къщата, в която живееше той, а после още четири етажа. Лягах и заспивах до него, а след около три часа трябваше да се връщам обратно. Таткото понякога дори не разбираше, че съм нощувала до него.
Вече влизах в осмия месец, когато болките в кръста станаха нетърпими. Лекарите казаха, че ми трябва почивка, тъй като страдах от радикулит (наддадох  четирийсет килограма) и ако не спазвам препоръките, имало риск да си навлека по-сериозни проблеми. Чувствах се сама, абсолютно сама…
Датата на термина беше 1 ноември, а вече бе 6 ноември, без да има никакъв сигнал за предстоящо раждане. Наложи се да вляза в болница за преносване, сложиха ми системи, за да предизвикат раждането. В продължение на шестнайсет часа имах болезнени и интензивни контракции, но не и разкритие. След дълги мъки, кръвоизливи в очите и зашиване на епизиотомията без упойка, синът ми се роди. Кръстих го от обич Станислав – на таткото. Тежеше 3. 300 кг. Прекрасен! Отначало не изплака. Роди се с увита около врата пъпна връв, но оцеля. И как не – той бе моята награда за всичките ми мъки. Станислав днес е на четири години – красиво, умно, талантливо и… приказливо момченце. Той е най-нежното, истинско и смислено нещо в живота ми, с което съм благословена. Част от мен живее в него... сърцето ми.

Мама Силвия

Още в Бебе

Достатъчно ли е нахранено бебето

Някои бебета и малки деца се хранят трудно. Това обаче не е причина родителите да се тревожат. Причините да се потърси помощ са няколко:  Трудностите… Прочети още »
9 Месеца

Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

Калкулатори
Овулационен калкулатор
Изчислете най-добрите дни за зачеване
Калкулатор бременност
Изчислете вашата гестационна седмица
Калкулатор за пола на бебето
Вижте момиче или момче очаквате
Калкулатор за кръвна група
Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
Най-новото от "9 месеца"
Избрано видео
  • Последно публикувани
  • Най-четени
Крем Живокост-балсам
Untitled 4
Крем Бифлекс
Untitled 3
Крем Антисиняк-Експрес
123456654321
Крем Антисиняк-Експрес с гримиращ ефект
Untitled 1
Бочко Крем при подсичане и кожни раздразнения Смрадлика
krem smradlika 2
Верен помощник при появата на първите признаци на подсичане и кожни раздразнения 40мл и 65мл