20 Юли 2010

Историята на Кристина

Публикувана в Споделено
Оценете
(0 гласа)

Наградата от миналия брой спечели Мама Кристина Бочева – 30 год., Плевен

Бе минал едва месец от запознанството ни с Марин и чудото на бременността се случи. Планирахме бебе, но не очаквахме, че щастливото събитие ще дойде толкова скоро. За мен обаче последваха месеци, в които се чувствах доста зле. Постоянно ми се гадеше. Не можех да задържам никаква храна, нито дори вода, и отслабнах с 6 килограма. Тати Марин обаче имаше здрави нерви, за да ме изтърпи и да се грижи за бъдещия батко Йордан. Към четвъртия месец усетих първите ритничета в корема ми. Започнах да хапвам по малко и постепенно да се възстановявам. Вече заприличвах на нормалните бременни – чувствах се щастлива.
Марин продължаваше да ми угажда и да се грижи за мен – редовно му се случваше да отскача до денонощния магазин в среднощни часове, за да удовлетворява моите капризи.
Забавлявахме се, като залагахме какъв пол ще е бебето. Аз естествено исках момиченце, а тати Марин и батко Йордан си пожелаха още един мъж в семейството. И в крайна сметка те спечелиха.
С напредването на бременността започнах доста да натежавам. Имах стари контузии, които се заобаждаха, в резултат не можех дълго да стоя изправена, а всяко движение бе болезнено.  
Вече наближаваше Нова година и си мислехме, че има шанс бебето да се роди точно на празника. Бях нетърпелива, но се притеснявах как ще мине раждането. Копнеех да гушна малкия и да му обличам сладките дрешки, които бях приготвила за него.
Новогодишната нощ обаче мина, а бебчо не пожела да стане кандидат за "Бебе на годината". Три дни след празника бях на преглед, на който д-р Ставрева ме зарадва с новината, че до вечерта ще си имаме бебче. Искаше да ме задържи в болницата, но аз предпочетох да се върна у дома и спокойно да се приготвя за предстоящото раждане. Таткото бе изненадан от бързия развой на събитията. Не знаеше как да реагира и като че ли започна да се паникьосва. Бързо обаче се взе в ръце и ми помогна да се приготвя за болницата. Постепенно започнах да усещам контракции, но вместо тревога, чувствах радостно нетърпение. В колата си пуснахме AC/DC и с весело настроение потеглихме към родилното.
Раждането бе доста болезнено и трудно – напъните ми не бяха ефективни и главичката на бебето не искаше да излезе навън. Лекарите тъкмо взеха решението да ме подготвят за операция, когато бебето най-сетне тръгна към белия свят. Малкият Самуил тежеше 4.6 кг и бе дълъг 54 см. Когато го зърнах за първи път, сякаш видях нацупеното лице на баща му – много приличаше на него. А таткото бе на седмото небе от гордост и щастие.
Благодарна съм на целия медицински екип и на д-р Ставрева от Плевен, както и на д-р Ангел Йорданов. Но повече от всичко благодаря на тати Марин, който бе неотлъчно до мен и в най-трудните моменти. Обичам те, Марине!

Мама Кристина

Още в Да бъдеш баща

Чрез бащините грижи

Как детето свиква с баща си? Много важно е бащата активно да участва в отглеждането на детето – да го къпе, преоблича, гушка... Това е… Прочети още »
9 Месеца

Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

Калкулатори
Овулационен калкулатор
Изчислете най-добрите дни за зачеване
Калкулатор бременност
Изчислете вашата гестационна седмица
Калкулатор за пола на бебето
Вижте момиче или момче очаквате
Калкулатор за кръвна група
Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
Най-новото от "9 месеца"
Избрано видео
  • Последно публикувани
  • Най-четени
Крем за бебета с невен против подсичане
3
Душ гел/шампоан за коса и тяло
4
Подхранващо мляко с невен
2
Паста за зъби за деца
6
Чай за кърмачки
chaichai