25 Мар 2008

Либийска история

Публикувана в Споделено
Оценете
(0 гласа)

libiqКазвам се Мария, на 29 години съм и четейки списание „9 месеца”, реших да ви разкажа моята история.
В края на март разбрах, че съм бременна с близнаци. С мъжа ми бяхме много щастливи от факта, че ще ставаме родители, и то на две дечица. Бях бременна в третия месец, когато се наложи да остана вкъщи, тъй като бременността с близнаци е по-тежка и рискова. Необходима ми бе повече почивка, затова прекарах месеците до раждането в болнични. Като цяло бременността ми преминаваше нормално, с обичайните неразположения в началото. Стараех се да съм спокойна. Тъй като мъжът ми много ме подкрепяше, знаех, че няма да има проблем.

След третия месец двамата започнахме да обсъждаме подробности около раждането и отглеждането на децата. Психически се бяхме настроили, че когато на бял свят се появят двете малки ангелчета, ще се справяме сами. Майка ми беше оперирана и нямаше да може да ми помага, а свекърва ми работи в чужбина.
Месеците минаваха, коремът ми ставаше все по-голям и в края на лятото знаехме, че чакаме момченце и момиченце.
В началото на септември свекърва ми подготви всички необходими документи и визи, за

да отидем при нея на гости в Либия

Тя работи там като лекар в спешно приемно отделение и реанимация в болницата на град Мсалата. И така отлетяхме за Либия. Пътуването мина без проблеми, а пристигането ни съвпадна с началото на техния празник – Рамадан, който продължава един месец. В този период не бива да се яде и да се пие през деня, защото според мюсюлманството така се пречистват душите и се опрощават греховете. Не ми беше приятно, защото в горещината непрекъснато бях жадна. Налагаше се навън да се крия, когато пиех вода.

В началото се чувствах добре. Когато свекърва ми почиваше, се разхождахме до столицата Триполи, която е на около 150 км.
След дълго обсъждане със съпруга ми решихме да остана и <Pда родя в Либия

където през зимата климатът е по-мек, отколкото у нас. Тук можех да разчитам и на помощта на свекърва ми.
В 8-ия месец останах на легло, коремът ми беше огромен. Всяка седмица ходех на преглед в болницата. В България бях свикнала мъжът ми да присъства на всеки преглед, но в Либия се оказа, че това е невъзможно. Беше ми неприятно и се зачудих дали бях взела правилното решение. Вече обаче беше късно. Молех се всичко да мине добре. Ехографът, който използваха лекарите в болницата, беше стар, не можеше да разпечатва снимките, нито с него да се определи колко тежи бебето. По-късно разбрах, че има и друг ехограф, но той е заключен и се използва само от шефа. Успокоявах се, че единият от лекарите е българин, а свекърва ми също е до мен и се ползва с авторитет. В България ми казаха, че най-вероятно ще родя със секцио. В Либия обаче акушер-гинеколозите ме уверяваха, че бебетата са в правилно предлежание и е най-добре да родя през естествените пътища. Не се съгласих, защото вече се бях консултирала с няколко лекари у нас. Поисках да насрочат в края на октомври дата за цезаровото сечение, но се оказа, че там тази операция не се планира, а за нея се взема решение в процеса на раждането. Чаках със свито сърце момента, в който дечицата ми ще се появят на бял свят.

Една ранна сутрин водите ми изтекоха. Съпругът ми и свекърва ми се събудиха и приготвиха всичко необходимо за болницата. Лежах изплашена и развълнувана, че скоро ще прегърна децата си. Притеснявах се дали лекарите, които трябва да ме оперират, ще се появят. Успяхме да се свържем с българския лекар, който щеше да асистира при цезаровото сечение. Оставаше да открием и либиеца.

След няколко часа бяхме в болницата, където всичко ми се струваше все по-чуждо. Наложи се съпругът ми да остане отвън. Безкрайно съм му благодарна, че постоянно ми се обаждаше по телефона, за да ми вдъхва кураж и да ме подкрепя. Настаниха ме в предродилното отделение и ми оставаше само да чакам. За щастие

и двамата лекари се появиха

Оказа се, че нямам разкритие и те се чудеха какво да правят. Решиха да изчакат. Българският лекар реши, че ще си тръгне, защото е почивният му ден. Исках всичко най-накрая да свърши. С много молби и увещания и след намесата на свекърва ми най-накрая започнаха да подготвят операционната, за да ми направят секцио. Лежах и се молех така, както никога през целия си живот. Сестрата ми постави инжекция за предстоящата операция. За първи път влизах в операционна зала и единственото, за което мислех, е, че скоро всичко ще приключи. Екипът беше интернационален: лекарите бяха българин и либиец, анестезиолозите бяха украинци, сестрата беше филипинка, а санитарят – арабин. Поставиха ми обща упойка и малко по-късно се роди синът ни Симеон, с тегло 2.640 кг, а няколко минути след него – и дъщеря ни Елена, 2.680 кг. И двете бебета бяха 47 см. Когато се събудих, свекърва ми беше до мен и ми каза, че съм станала майка на

две здрави и красиви бебета

Останах в реанимацията два дни. Със съпруга ми бяхме най-щастливите родители. На третия ден обаче настъпи суматоха. Стаите се напълниха с лекари, акушерки, полиция. Всички тичаха напред-назад и се надвикваха. Успях да разбера, че е станала тежка катастрофа. Обадиха се на съпруга ми да дойда да ме прибере и така набързо ме изписаха.

Около две седмици след раждането мъжът ми отиде в общината, за да запише децата и да им издадат либийски актове за раждане. След това ги преведохме, за да може българският консул в Триполи да издаде пасавани, за да се приберем в България. Оказа се, че

актовете за раждане са грешни

Беше написано, че съм ги родила в друга болница, в друг град, презимето и фамилията на децата бяха объркани и аз от икономист, работещ в банка, се превърнах в... доктор. През декември със съпруга ми решихме да се приберем в родината. Ден преди Коледа кацнахме на българска земя, но заради мъглата не в София, а на летището в Бургас и оттам отпътувахме с автобус до столицата.

Със съпруга ми не съжаляваме за това приключение. То ни направи малко по-мъдри и вече гледаме с други очи на нещата от живота. Сега животът се състои основно от грижи за децата, а те са прекрасни. Трудно се гледат близнаци, но, както обича да казва моят съпруг: “Може да не е лесно, но пък е чудесно.”

Още в Новини

Кога да потърсим лекарска помощ?

Доц. Боряна Слънчева, началник на клиниката по неонатология към СБАЛАГ „Майчин дом” – София, пред списание „9 месеца” Кога задължително трябва да се търси спешна… Прочети още »
9 Месеца

Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

Калкулатори
Овулационен калкулатор
Изчислете най-добрите дни за зачеване
Калкулатор бременност
Изчислете вашата гестационна седмица
Калкулатор за пола на бебето
Вижте момиче или момче очаквате
Калкулатор за кръвна група
Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
Най-новото от "9 месеца"
Избрано видео
  • Последно публикувани
  • Най-четени
Душ гел & шампоан за деца с портокал
EN CMYK Orange Kids ShowerShampoo
Слънцезащитен лосион с еделвайс за чувствителна кожа SPF 30
00 RGB SUN Baby Kids SPF 30 150ml 24047700 PAC
Слънцезащитен лосион с еделвайс за чувствителна кожа SPF 50
00 RGB SUN Baby Kids SPF 50 50ml 24047400 PAC
Душ гел & шампоан за деца със сладка ванилия
EN CMYK Vanilla Kids ShowerShampoo
Душ гел & шампоан за деца с освежаващ лимон
EN CMYK Lime Kids ShowerShampoo