26 Фев 2015

    Момчил Степанов: Гласът ми е моята благословия и моето проклятие

    Публикувана в Споделено
    Оценете
    (0 гласа)
    „Роден съм и съм израснал в Самоков. В семейството ми няма професионални музиканти или артисти. Но дядо ми, на когото дължа руската и австрийската си жилка, е бил много музикален и е свирел на седемструнна китара. Според родителите ми от него съм наследил артистичните си заложби. Една вечер, трябва да съм бил около 10-годишен, бяхме на гости на баба ми. Там имаше една стара китара, останала от дядо ми. Една от струните липсваше и беше нетърпимо разстроена, но реших, че ще дрънкам на нея и ще пея... Желанието, с което дърпах струните, явно е направило впечатление на баща ми, защото същата вечер, на път към вкъщи, той ме попита дали искам да ходя на уроци по китара. Отговорих му, че изобщо не искам и че това е за смотаняци. Истината е, че ме беше срам. Най-добрият ми приятел по онова време свиреше на цигулка и всички му се подиграваха. Мислех, че и с мен ще е така... Баща ми обаче явно има усет, защото съвсем небрежно подхвърли, че дядо ми е свирел на китара и всички момичета са били влюбени в него. Може да се каже, че тази вечер предопредели живота ми до голяма степен. Месец по късно, за Коледа, получих първата си китара и съвсем скоро след това вече ходех на уроци. Години по-късно, вече в гимназията, пеех в рок банда, свирехме по фестивали, клубове... Междувременно започнах да се увличам все повече по театъра и така се стигна до кандидатстването ми в НАТФИЗ, за ужас на учителите и на майка ми. Приеха ме „от раз" през 2005-а в класа на проф. Пламен Марков и доц. Ивайло Христов. От завършването ми насам съм актьор и певец на свободна практика и правя всичко възможно да съчетавам двете големи мои страсти – актьорството и пеенето!”, разказа Момчил Степанов. И още… 


    За първи път излязох на сцена, когато бях на 6 – на тържеството за края на учебната година в предучилищната. Трябваше да изпея някаква песничка, но точно преди моето участие микрофонът спря да работи и се наложи да пея колкото ми глас държи, за да се чувам. Но бях много разочарован, че не пях на микрофон – това ми беше направо мечта! Чак няколко години по-късно успях да я сбъдна.

    Най-милият спомен от детството ми е малко парадоксален. Когато бях на три, се наложи да ме оперират от апендицит. С майка ми бяхме в „Окръжна болница“ в София, а баща ми работеше в Михайловград и изобщо не очаквах да дойде преди операцията. Но той дойде и ми донесе един дървен меч, с който „да победя лошите“ и да оздравея!

    Гласът ми е моята благословия и моето проклятие! Най-ценното нещо, което притежавам! Най-смислената инвестиция, което съм направил през живота си, са уроците по пеене, часовете по правоговор и сценична реч, всички неща, които съм правил и продължавам да правя, за да го развивам. А е мое проклятие, защото съм толкова зависим от него, че една обикновена настинка и леки болки в гърлото могат напълно да ме извадят от релси.

    Театърът е част от моя път. В момента е леко встрани, но ми е дал толкова много и така го обичам, че няма как да не се върна към него... Надявам се да е скоро. Би било прекрасно, ако ми се удаде възможност да съчетая пеенето и театъра в някой хубав мюзикъл! Винаги съм отворен за интересни предложения в тази посока.

    Музикалните ми проекти… В момента е основно един – бандата ми „Funkastic”. Подготвяме сингъл по мои музика и текст, на финалната права сме!

    В главната роля винаги си ти! Колкото и да бягаш от себе си, колкото и да се криеш, накрая винаги се настигаш. И това, което носиш в себе си – хубаво, лошо, излиза наяве. Колкото по-рано се приемеш, толкова по-добре.

    Самоков е градът, в който разбрах какво е приятелство, в който намерих любовта, в който обикнах музиката и театъра, в който разбрах какъв искам да стана, като порасна, в който се връщам винаги, когато имам възможност. Самоков е градът, където се чувствам най-близо до корените и семейството си и който с гордост наричам свой дом.

    А България е страната, в която няма невъзможни неща...

    Мечтая за свят, в който хората да не се страхуват да мечтаят и да сбъдват мечтите си. В който не те съдят, ако го правиш, а напротив! Подкрепят те!

    Любовта се крие вътре в нас. В умението да обичаме себе си и живота си. Тогава привличаме и други хора, търсещи и даряващи любов. Хората са жадни за любов и когато ние самите сме неин извор, те сами идват при нас.

    Разговора проведе Даниела Граховска

    Още в Мнението на специалиста

    Тръгвайте към болницата

    Какво да направя, когато изтекат околоплодните води? Когато околоплодният мехур се спука и ви изтекат водите, не чакайте да започнат контракциите, а веднага тръгнете към… Прочети още »
    9 Месеца

    Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

    Оставете коментар

    Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

    Калкулатори
    Овулационен калкулатор
    Изчислете най-добрите дни за зачеване
    Калкулатор бременност
    Изчислете вашата гестационна седмица
    Калкулатор за пола на бебето
    Вижте момиче или момче очаквате
    Калкулатор за кръвна група
    Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
    Най-новото от "9 месеца"
    Избрано видео
    • Последно публикувани
    • Най-четени
    Bebino шампоан - вълшебства за бебета
    beb2
    Bebino сапун - син - вълшебства за бебета
    beb3
    Bebino пудра - синя - вълшебства за бебета
    Beb1
    Инфлуцид - Първа линия на защита от вируси
    infl
    Шуслерова сол №3 - За "железен" имунитет
    sh