02 Авг 2006

Наградата от миналия брой спечели Мама Ангелина Симова, Казанлък

Публикувана в Споделено
Оценете
(0 гласа)

Бременността ми не беше лека, но тревогите и притесненията ми си струваха. Със съпруга ми като всяко младо семейство искахме да имаме дете, на което да се радваме, което да дарим с любовта си и да обградим с грижи и внимание. За щастие не след дълго забременях. Всичко беше страхотно. Бях невероятно щастлива, но за съжаление това не трая дълго. Съвсем в началото на бременността (в 7-ата гестационна седмица) един ден забелязах, че имам кървави петънца по бельото си. Веднага отидох във ВМИ – Стара Загора и там ме приеха в отделението “Патологична бременност”. Кървенето продължи две седмици. Бях под постоянно наблюдение. Изписаха ме чак след месец, но лекарите ме предупредиха да се пазя много и да почивам колкото може повече. В болницата лежах с много мили жени, които непрестанно ме окуражаваха и ми даваха сили да се боря с мрачните мисли. Но като гледах как почти всеки ден приемат по спешност бременни, преживели спонтанен аборт, сърцето ми се свиваше от страх. Притеснявах се какво ли ще се случи с мен. За щастие бебето беше добре. Така мина и вторият месец от моята одисея.
През третия месец си бяхме вкъщи, чувствах се малко по-добре, но трябваше да се пазя. Влязох в четвъртия месец. Точно преди Великден, в четвъртък, боядисвах яйца и със свекърва ми правихме сладки. Тя ги майстореше, а аз само й помагах, като ги поръсвах със захар. Вечерта много силно ме заболя коремът. Наложи се пак да постъпя по спешност със силни контракции в отделението “Патологична бременност”, но в болницата в Казанлък. Лекарите ми поставяха инжекции в продължение на 20 дни – в началото дори през 2–3 часа. Прегледаха ме на ехограф и д-р Димов ми каза, че бебето е добре и няма място за притеснения. Успокои ме и ми обясни, че всеки организъм понася различно бременността и че колкото по-спокойна съм, толкова по-добре е за детето ми.
В болницата всяка седмица ме преглеждаха на ехограф, изследваха ми кръв и урина. За щастие всичките ми резултати бяха в норма. Винаги си записвах с колко милиметра е пораснало моето бебче. Гледах снимките му и им се радвах. Знаех, че това е то и скоро ще го гушкам. Така изминаха и следващите няколко месеца. Имах усещането, че бременността ми няма край. Броях дните и седмиците до термина. Изживявах всяка секунда, всяко ритване на малкото човече. Чудех се дали и другите майки преживяват така тези емоции.
Седмица преди термина ми на поредната консултация резултатите от изследванията ми не бяха много добри. Отново се появиха проблеми и притеснения. Сърдечните тонове на бебето бяха прекалено ускорени и лекарите ми препоръчаха да остана в болницата в Стара Загора. Бях в същото отделение. Правеха запис на сърдечните тонове на бебето през 4–6 часа. Бях под вещото наблюдение на д-р Илиана Колева и на целия екип на отделението. Искам сърдечно да благодаря и на д-р Стефанов, д-р Лазаров, д-р Стоянов. Всички бяха изключително мили и внимателни към мен.
След няколко дни състоянието ми се подобри. Чувствах се отлично. Вече не се страхувах, защото бях на финала, а и бебето сякаш знаеше и се наслаждаваше на всяка секунда в утробата ми.
Изписаха ме от болницата и последната седмица прекарах в обикаляне по магазините. Купихме количка, дрешки, ваничка и какви ли още не дреболии, от които се нуждае бебето. Бях въодушевена от всичко. Количката купихме точно в деня на термина ми. В магазина ме попитаха кога го чакам и след като разбраха датата, много се шегуваха с това. На следващия ден часът дойде. Следобед започнаха леки контракции, но не бяха много ритмични. Отидох в болницата. До вечерта имах 5–6 см разкритие. Свалиха ме в предродилната зала. Поставиха ми система, но контракциите ми пак бяха много неритмични – ту едната беше много силна, ту следващата много слаба. Към 1–2 ч. през нощта лекарите спукаха околоплодния ми мехур. С помощта на д-р Колева и акушерката Косева сутринта се роди моето момиченце Пламена. Показаха ми я и я целунах. Не ми я дадоха да я гушна, защото трябваше да ме зашият след епизиотомията, която се наложи да ми направят.
Два часа по-късно ме заведоха в стаята и вече ми донесоха бебчето. Тогава се почувствах най-щастливата жена на земята.
Сега знам, че всичко хубаво има цена и моята Плами заслужава страданията ми. Тя е спокойно, жизнерадостно и енергично бебе и вече има две зъбчета.

Още в В помощ на мама

По какво се различава алергичният обрив от храна от обрива следствие на ухапване от насекомо?

Симетричността е един от признаците Случва се и лекарите да се затруднят да определят причината за появата на обрив, особено в началния му стадий. Обривът,… Прочети още »

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

Калкулатори
Овулационен калкулатор
Изчислете най-добрите дни за зачеване
Калкулатор бременност
Изчислете вашата гестационна седмица
Калкулатор за пола на бебето
Вижте момиче или момче очаквате
Калкулатор за кръвна група
Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
Най-новото от "9 месеца"
Избрано видео
  • Последно публикувани
  • Най-четени
Крем Живокост-балсам
Untitled 4
Крем Бифлекс
Untitled 3
Крем Антисиняк-Експрес
123456654321
Крем Антисиняк-Експрес с гримиращ ефект
Untitled 1
Бочко Крем при подсичане и кожни раздразнения Смрадлика
krem smradlika 2
Верен помощник при появата на първите признаци на подсичане и кожни раздразнения 40мл и 65мл