25 Сеп 2007

Наградата от миналия брой спечели мама Мария Мутафчиева – 30 год., адвокат, Бургас

Публикувана в Споделено
Оценете
(0 гласа)

С бъдещия ми съпруг Боян направихме годеж през юли. Разбрах, че съм бременна няколко месеца по-късно на рождената си дата. Изтълкувах го като знак на съдбата. Реших, че от този момент нататък започвам да се храня здравословно и пълноценно и да се движа много. Чувствах, че трябва да осигуря подходяща вътрешна и външна атмосфера за малкото същество, което започваше да живее и расте в общия за двамата свят.

През 7-ата седмица от началото на последния ми мензес започна неразположението ми. Чувствах се изключително отпаднала и уморена. Кръвното ми налягане постоянно варираше. Най-неприятно ми беше изключително силното гадене, което ми причиняваха определени миризми. Повръщах както през деня, така и през нощта – беше много мъчително, още повече, че се придружаваше от задъхване и задушаване.

През 3-ия месец на бременността общото ми неразположение продължаваше. В този период объркаха резултатите от кръвните ми изследвания (защото в болницата нямаше лекар вирусолог) – казаха ми, че имам Австралийски антиген. Слава Богу, в ХЕИ ми направиха допълнителни изследвания, които доказаха, че всичко е наред. Тези моменти обаче ми костваха много неприятни изживявания. Благодаря на съпруга и на родителите си, че непрекъснато бяха до мен и ме успокояваха.

В тези месеци ми се гадеше дори и когато пиех вода, защото тя ми сладнеше на вкус. Бях дехидратирана – утолявах жаждата си единствено с прясно изцеден сок от портокал и лимон. Въпреки продължителното обезводняване резултатите от изследванията показаха, че нямам ацетон в урината. До края на 4-ия месец можех да консумирам единствено препечен хляб, сирене и банани, в резултат на което отслабнах с 4 килограма.

На 19 декември за първи път усетих малкото същество, което живееше в мен. Бях притеснена, защото често ме питаха дали вече рита. Цяла вечер му говорих и се молех да ми даде някакъв знак за съществуването си. И ето че на сутринта получих едно леко шутче в корема си. Бяха ми казали, че първоначално е нещо като гъделичкане или пърхане на пеперуда. При мен усещането беше доста силно и аз подскочих от удивление. И така всеки ден започнах да очаквам сигналите от бебчо.

В 6-ия месец се разболях от грип, но категорично отказах да приемам лекарства, за да не навредя на “душко”. В крайна сметка се наложи да използвам капки за нос, тъй като тъпанчето ми беше хлътнало и изпитвах силна болка. В края на този месец по време на консултацията лекарката ми каза какъв е полът на беборанчо – момче. Отначало не повярвах. Съпругът ми Боян разгледа снимките от ехографа и потвърди, че е видял “първичния полов белег”.

През 7-ия месец ми се появиха юнашки киселини. Не можех да спя от парене и болки в стомаха. Опитвах какво ли не – пиех сода, ядях само бисквити, но уви, нищо не помагаше. Сметнах, че тези неприятни усещания са краят на неразположенията ми, но най-неочаквано за мен получих дископатия. Малкият беборанчо с главичката си беше притиснал нерв в дясната част на кръста ми, което ми причиняваше много страдания. По принцип търпя физическа болка, но тогава плачех при всяко движение, независимо дали лежах, или стоях изправена. В този период се наложи да уреждам някои неща, свързани с осигуровките ми, и трябваше да изминавам дълги разстояния пеша. Явно невероятните усилия при тези “разходки” бяха причината пък за внезапното кървене, което получих в 8-ия месец. След като видях кръвта, веднага посетих гинеколожката ми, която установи, че съм получила 1.5 см разкритие. Тя ме посъветва 10 дни да избягвам да се движа, да лежа и да не ставам. След 10 дни околоплодните ми води изтекоха, уведомих съпруга си, че явно това е Денят и се отправихме към болницата. Бях получила 4.5 см разкритие, но родилната дейност още не беше започнала. Екипът в отделението изчака 6 часа, но промяна в състоянието ми така и не настъпи. Включиха ми система и след 3 часа родих. Пъпната връв на малкото ми момченце беше увита около вратлето му, което допълнително усложни раждането. Въпреки всичко Васко е един истински герой, защото макар и “осмак”, се роди цели 2.800 кг. Задържаха го 3 дни в интензивното отделение, но сега той е весело, енергично и очарователно дете – слънцето в нашия дом.

Още в Из дневника на мама

Вредно ли е “бялото вълшебство”?

Усмихната домакиня посреща гости с пита и сол – най-скъпите и насъщни Божи дарове. През последните 10–15 години станахме свидетели  как солта – изконното бяло… Прочети още »
9 Месеца

Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

Калкулатори
Овулационен калкулатор
Изчислете най-добрите дни за зачеване
Калкулатор бременност
Изчислете вашата гестационна седмица
Калкулатор за пола на бебето
Вижте момиче или момче очаквате
Калкулатор за кръвна група
Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
Най-новото от "9 месеца"
Избрано видео
  • Последно публикувани
  • Най-четени
Крем за бебета с невен против подсичане
3
Душ гел/шампоан за коса и тяло
4
Подхранващо мляко с невен
2
Паста за зъби за деца
6
Чай за кърмачки
chaichai