01 Фев 2006

Наградата от миналия брой спечели мама Милена Бъчварова – 27 год., работи в сладкарница, Бургас

Публикувана в Споделено
Оценете
(0 гласа)

Преди да сключим брак със съпруга ми, бяхме заедно цели девет години. Запознахме се още като ученици на една екскурзия в Пловдив. Всичко стана много бързо – явно е имало привличане от пръв поглед. Когато се прибрахме в Бургас, започнахме да се виждаме и така постепенно се влюбихме един в друг. Пламна голяма, изпепеляваща любов. Разбрахме, че сме създадени един за друг. Дори и днес, след като толкова много години сме заедно, знаем, че обичта ни никога няма да угасне и все едно сме в началото на връзката ни. Бяхме щастливи и се наслаждавахме на малките радости в живота. Преди две години решихме да заживеем заедно. Първоначално се притеснявахме, но нещата се подредиха и се разбирахме идеално. Въпреки това все още не се бяхме решили да имаме дете. Обсъждахме този въпрос, но и двамата бяхме на мнение, че това е прекалено голяма отговорност, а и нямахме собствено жилище. Искахме да стъпим на краката си, преди да предприемем решителната крачка.
Една година по-късно обаче неочаквано забременях. Бях много щастлива, въпреки че бебето не беше планирано. След като разбрахме, че ще ставаме родители, решихме, че е най-добре да се оженим. Направихме годеж, а месец по-късно и сватба. Всичко стана много бързо, но не съжалявам, защото нещата се наредиха перфектно. Тържеството мина добре, забавлявах се, чувствах се отлично, бях щастлива, от една страна, с бебето, от друга – че се омъжвам. Животът изглеждаше прекрасен. След сватбата родителите ни направиха великолепен подарък – екскурзия в Гърция. Прекарахме медения си месец там. Беше великолепно и незабравимо. Бях пощадена от типичните за бременните жени неразположения – сутрешно гадене и повръщане. Бременността ми беше лека и приятна. Наслаждавах се на мисълта, че ще ставам майка.
Неприятните усещания дойдоха едва в последния месец. Появиха ми се киселини – може би от прекалено големия ми вече корем. Започнах да повръщам и се чувствах отпаднала. Не можех да се храня добре, ограничавах се, много внимавах с пържените и тестените храни.
Като пренебрегна неприятните болежки по тялото си, всичко останало се нареждаше добре. Малко след като се прибрахме от Гърция, разбрахме, че мъжът ми е получил нова работа – в жандармерията. За това той мечтаеше отдавна. Преди да започне обаче, трябваше да замине в школата в Пазарджик за 3-месечна подготовка. Знаех, че няма да ми е лесно сама, но бях щастлива, че една негова голяма мечта се осъществява. Останах при моите родители, на които съм безкрайно благодарна за вниманието и грижите към за мен.
Месеците летяха и аз бях заета с подготовката за идването на бебето. Със съпруга ми се виждахме през почивните дни и се чувахме по телефона. Липсваше ми, но знаех, че скоро всичко ще свърши и двамата пак ще сме заедно, а към нас ще се присъедини и малкото човече, което вече усилено риташе в корема ми.
Терминът наближаваше и най-накрая съпругът ми се прибра за постоянно у дома. Вече бях спокойна, че той си е вкъщи и нищо лошо не може да се случи. Точно тогава обаче му съобщиха, че ще се наложи да замине за още една седмица в школата в Пловдив, а датата на голямото събитие почти беше дошла. Притесних се, че може да родя, когато той няма да е до мен в този така важен и за двамата ден и че няма да може да споделим радостта от появата на нашето съкровище.
Дните минаваха бавно и мъчително. За моя радост бебето сякаш чу молбите ми и не бързаше да се представи. Родих точно на термина си. Съпругът ми беше се прибрал вкъщи и час по-късно контракциите започнаха. Изчакахме няколко часа, за да се уверим, че тревогата не е фалшива, защото не исках да отивам прекалено рано в болницата. Мъжът ми действаше спокойно, закара ме в родилното и ме остави там. Нямах предварителна уговорка с лекар. За мой късмет попаднах на чудесен екип, на който съм безкрайно благодарна и най-вече на акушерката Яна Ченешева – една изключителна жена. Пожелавам й здраве, късмет и нека бъде все така всеотдайна! Родих благополучно едно очарователно създание. Съпругът ми успя да го види един час по-късно.
Сега сме вкъщи и се опознаваме взаимно.

Още в Из дневника на мама

Да звънна… или да не звънна?!

Мобилният телефон вече е неразделна част от живота на повечето съвременни жени. В момента в България около 3 млн. души ежедневно ползват това средство за… Прочети още »
9 Месеца

Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

Калкулатори
Овулационен калкулатор
Изчислете най-добрите дни за зачеване
Калкулатор бременност
Изчислете вашата гестационна седмица
Калкулатор за пола на бебето
Вижте момиче или момче очаквате
Калкулатор за кръвна група
Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
Най-новото от "9 месеца"
Избрано видео
  • Последно публикувани
  • Най-четени
Крем Живокост-балсам
Untitled 4
Крем Бифлекс
Untitled 3
Крем Антисиняк-Експрес
123456654321
Крем Антисиняк-Експрес с гримиращ ефект
Untitled 1
Бочко Крем при подсичане и кожни раздразнения Смрадлика
krem smradlika 2
Верен помощник при появата на първите признаци на подсичане и кожни раздразнения 40мл и 65мл