28 Ное 2005

Наградата от миналия брой спечели Мама Николинка Георгиева, 27 год., Добрич

Публикувана в Споделено
Оценете
(0 гласа)

Мислех, че няма да мога да имам деца. След петгодишна връзка с бившия ми приятел и година и половина със сегашния не можех да зачена, въпреки че не се пазехме. Реших да отида на лекар – може би имах някакъв здравен проблем. Избрах гинеколог, но прегледът беше болезнен, стана ми лошо и след това цяла седмица се чувствах ужасно. Добрата новина беше, че докторът не откри никаква причина да не мога да забременея. Въпреки това пак не се получаваше.
Реших да потърся второ мнение и отидох при друга гинеколожка. Кръвните изследвания показаха, че нямам овулация. Започнах да вземам хапчета, да меря базалната температура и най-хубавото за приятеля ми – да правим секс всеки ден. На втория месец мензесът ми закъсня, но това се беше случвало и друг път. Въобще не се надявах, че ще имам бебе. Сестра ми обаче купи тест за бременност. Не исках да го правя, за да не се разочаровам, но въпреки това опитах. Чертичките бяха две! Наистина ли ще имам бебе?! Бях безумно щастлива.
Във 2-рия месец ми направиха снимка на ехографски апарат. Виждаше се само малка черна точка, но бях безкрайно щастлива. Започнахме да се подготвяме за сватба. Бях в 4-ия месец и коремчето ми личеше, а бюстът ми стана двойно по-голям. Нямах търпение бебето да започне да мърда.
Все още ходех на работа, но към края на 4-ия месец напуснах. Работех като барман и носенето на каси и стоенето права в опушеното заведение ми тежаха. Слава на Бога, не навредих по никакъв начин на бебето. Чувствах се добре.
В 5-ия месец разбрах, че очаквам момиче. Таткото беше радостен, защото в целия му род имало само момчета. За мен нямаше значение. Исках обаче близнаци. Мъжът ми казваше: “Близнаци? Не! В този случай и бащата става майка.”
Усещах, че много напълнявам, но просто не можех да огранича яденето. През първите три месеца наддадох доста, хапвах все тестени неща. Изпаднах в шок, когато разбрах, че само през 6-ия месец съм наддала пет килограма. Плачех, виждах се грозна. Появиха ми се стрии, въпреки че непрекъснато се мажех с различни кремове. Дрехите в гардероба не ми ставаха. Можех да нося само един чифт дънки, сукман и фланелки. Нова година ме завари в 7-ия месец. Мъжът ми се обръщаше към мен с “Шиши” и “Слонче”. Разказваше на приятелите ни как съм ядяла банани – както съм лежала в леглото, само съм протягала “хоботче” и съм си вземала от купата на масата.
Успокоявах се с мисълта, че за една година ще възвърна старото си тегло.
Обожавах да гледам как коремът ми мърда. Милвах го, но ми се виждаше неестествено да му говоря. Предпочитах да усилвам музикалните канали и да пея. Чела бях, че бебето чува гласа на майката.
Вече няколко месеца си стоях у дома и ми ставаше все по-скучно. Мъжът ми ходеше на работа, а когато се прибереше, или лягаше да спи, или отиваше да играе на карти с приятели. Стоях сама и започнах да го обвинявам, че не ми обръща внимание. През цялата бременност не дойде с мен нито на една консултация и това ми тежеше. Не четеше “9 месеца” заедно с мен и съответно не знаеше как се чувствам. Мислеше си, че като плача без повод, го правя заради “женски глупости”. Но и това отмина. В 8-ия месец ме заболя кръстът. Болеше ме толкова много, че вечер не можех да се обърна в леглото, а и едвам ходех. За щастие към края на месеца неприятните усещания отшумяха и вече чувствах, че летя. Противно на старите предразсъдъци аз не исках да оставям всичко за накрая. От сестра ми и кръстницата ми взех бебешки дрешки. Мъжът ми боядиса креватчето и го сложихме в стаята. Вече нямах търпение да поставя моето ангелче в него. Дори направих бебешко парти. Когато влязох в 9-ия месец, изчистих стаите, изпрах пердетата и подготвих две чанти – едната за мен, а другата за малкото човече. Радвах се, че времето се затопля и мога по-често да се разхождам. Бях чела, че е хубаво да излагаш корема си на слънце, защото бебето се къпе в лъчите му. Затова седях на стол в градината и се печах.
Терминът ми дойде, но имах само 1.5 см разкритие. Обадих се на гинеколожката ми, която каза, че ако процесът не започне до вечерта, на другия ден трябва да отида в болницата. Нощта мина спокойно, събудих се рано сутринта, взех си душ и без никакви контракции с мъжа ми се отправихме към родилното отделение. При прегледа се установи, че ми е паднала слузестата запушалка и имам 4 см разкритие. Малко по-късно ми спукаха околоплодния мехур. Контракциите започнаха. Следобед родих дъщеря си Габриела. Когато я видях, ми се искаше да заплача, но не можах. Достраша ме да я пипна дори, толкова беше крехка. Когато я отнесоха и ме оставиха сама, плаках два часа.
Благодаря на екипа, който беше до мен при раждането, и на моята гинеколожка д-р Добревска, че ми обърна специално внимание. Ако не беше тя, нямаше да мога да зачена.

Още в Планиране

Най-подходящият ден

Трудно е да изберете ден, в който да родите. Всичко е въпрос на късмет – бебето само избира кога да се появи на бял свят.… Прочети още »
9 Месеца

Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

Калкулатори
Овулационен калкулатор
Изчислете най-добрите дни за зачеване
Калкулатор бременност
Изчислете вашата гестационна седмица
Калкулатор за пола на бебето
Вижте момиче или момче очаквате
Калкулатор за кръвна група
Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
Най-новото от "9 месеца"
Избрано видео
  • Последно публикувани
  • Най-четени
Крем за бебета с невен против подсичане
3
Душ гел/шампоан за коса и тяло
4
Подхранващо мляко с невен
2
Паста за зъби за деца
6
Чай за кърмачки
chaichai