28 Мар 2007

    Наградата от миналия брой спечели мама Силвия Которова–Филкова, 26 год., банков служител, Бургас

    Публикувана в Споделено
    Оценете
    (0 гласа)

    Започнах да чета списание “9 месеца” още щом разбрах, че съм бременна. В него намирам всичко, което ме интересува, както за бременността, така и за отглеждането на моето малко съкровище. Благодарение на тази информация разбрах какво точно ме очаква през 9-те месеца, а и по време на раждането. Изпитвах страх от това, което ми предстои, но четейки изповедите на читателките, се успокоявах, че не е толкова страшно. Със съпруга ми Николай бяхме заедно от 8 години, а последните четири живеехме в един апартамент. Бяхме във Варна, където аз следвах, а той работеше. Така в неспирни купони и сред много приятели минаха тези години. Винаги се пазехме, знаехме, че някога ще имаме дете, но осъзнавахме, че още не сме готови и често в разговорите ни то присъстваше, но само в бъдеще време. Завърших и двамата с Ники се върнахме в Бургас. Започнахме работа, уредихме добре живота си и постепенно се замислихме за малко сладко бебче. Отначало говорехме много плахо за него, след това по-смело и така решихме да опитаме, пък каквото ще да става... Бях много притеснена дали ще се получи, защото бяхме от дълго време заедно, а бях чувала, че двойки, които много години са отлагали момента за бебе, после не могат да имат деца. Не исках и на нас да се случи подобно нещо. За наша радост и голямо учудване бебето стана още от първия път. Дори знаех точната дата на зачеването му и веднага след това казах на Ники, че е станало. Той не ми повярва и отвърна, че не е възможно да усещам промени, че е прекалено рано за каквото и да било. Въпреки това аз бях убедена, че вече съм бременна и точно след 9 месеца ще сме щастливи родители на малко момиченце или момченце. Нещо дълбоко вътре в мен ми подсказваше, че под сърцето си нося нов живот. Така малко по-късно мензесът ми закъсня точно както го бях предвидила, но понеже никога не е бил много редовен, реших да изчакам още седмица. Чак тогава двамата с Ники, изгарящи от нетърпение, купихме тест за бременност. На следващия ден рано сутринта, преди да отидем на работа, го направих... и двете чертички се появиха. С бъдещия татко седяхме, взирахме се в тях и не можехме да скрием сълзите си от щастие. Той изхвърча веднага, за да купи още един тест. Резултатът беше същият. Отидохме на лекар и той потвърди това, което вече знаехме. Определи и термина ми. Нямахме търпение и веднага съобщихме на родителите си. Те много се зарадваха, защото много отдавна искаха внуче.
    Бременността ми беше много лека, въпреки че до 5-ия месец непрекъснато ми се гадеше и повръщах почти всяка сутрин. Работех и в началото ми беше трудно, защото се чувствах отпаднала. За щастие след това всички неприятни неразположения отминаха. Чувствах се прекрасно и вече можех само да се наслаждавам на непрекъснато растящото ми коремче.
    С Ники отидохме на почивка и много се забавлявахме. По това време решихме да направим и сватба. Съпругът ми идваше с мен на всички консултации и изследвания. Постоянно се грижеше за мен, пое изцяло домакинските задължения, а аз си почивах по цял ден. Глезеше ме постоянно и на мен това много ми допадаше. При един от прегледите лекарката видя пола на бебето – щяхме да имаме момченце. Бъдещият татко не беше на себе си от радост. Веднага започнахме да мислим за име на детето. Когато влязох в 7-ия месец, решихме да отидем на преглед с триизмерен ехограф. Всичко беше наред с бебето – лекарят каза, че то се развива като по учебник. Така се изнизаха всички месеци.
    В края на бременността започнаха нови притеснения – краката ми отичаха, някои от изследванията ми не бяха в норма и се наложи да вземам желязо. Гърбът и кръстът постоянно ме боляха, а и изпитвах страх от предстоящото раждане. С моята лекарка се бяхме уговорили то да стане по естествените пътища. За съжаление 10 дни преди термина се установи, че имам полова инфекция и се налага да родя със секцио след няколко дни. Бях много уплашена от това, което ми предстоеше, но и нетърпелива, че най-накрая ще видя бебето, което толкова дълго бях носила под сърцето си. В петък се роди моето прекрасно момченце. Тъй като ми беше поставена спинална упойка, лекарите ми го подадоха веднага, за да го видя и да го докосна. Синът ми беше съвършен, въпреки че беше толкова малък. Беше прекрасно оформен и много жизнен.
    Така започна един нов етап от живота ми. Сега със съпруга ми не можем да си представим, че сме живели без нашия син. Той расте и осмисля дните ни, изпълва ни с очакване на нещо ново и хубаво.

    Още в Развитие

    Този ужас – плачът! - Какво трябва да знаят изтерзаните родители на плачещите бебета

    Най-дългите и най-честите фази на плач се срещат при бебетата между третата седмица и третия месец. След този период обикновено те затихват. Има и индивидуални… Прочети още »

    Оставете коментар

    Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

    Калкулатори
    Овулационен калкулатор
    Изчислете най-добрите дни за зачеване
    Калкулатор бременност
    Изчислете вашата гестационна седмица
    Калкулатор за пола на бебето
    Вижте момиче или момче очаквате
    Калкулатор за кръвна група
    Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
    Най-новото от "9 месеца"
    Избрано видео
    • Последно публикувани
    • Най-четени
    Душ гел & шампоан за деца с портокал
    EN CMYK Orange Kids ShowerShampoo
    Слънцезащитен лосион с еделвайс за чувствителна кожа SPF 30
    00 RGB SUN Baby Kids SPF 30 150ml 24047700 PAC
    Слънцезащитен лосион с еделвайс за чувствителна кожа SPF 50
    00 RGB SUN Baby Kids SPF 50 50ml 24047400 PAC
    Душ гел & шампоан за деца със сладка ванилия
    EN CMYK Vanilla Kids ShowerShampoo
    Душ гел & шампоан за деца с освежаващ лимон
    EN CMYK Lime Kids ShowerShampoo