21 Дек 2005

    Наградата от миналия брой спечели Мама Венелина Царева, 23 год., домакиня, София

    Публикувана в Споделено
    Оценете
    (0 гласа)

    С приятеля ми сме заедно от 5 години. В един прекрасен слънчев ден решихме, че нещо трябва да променим в живота си – да имаме бебе! Може би вече беше време да станем родители. Започнахме опитите. Един месец пробвахме, но нищо не се получи. Втория месец – пак разочарование, мензесът ми дойде и не бях бременна. Но ето че на третия месец чудото стана! И двамата помислихме, че в живота ни ще настъпят големи промени. Чувствахме се напълно готови за това, което ни предстоеше.
    Започнах най-редовно да ходя на консултация в поликлиниката, да мисля по-трезво, идваха ми невероятни идеи, вкусовете ми се промениха, апетитът ми – също... Всичко вървеше перфектно до момента, в който вече във втория месец получих болки ниско долу в корема. Забелязах, че по бельото ми са се появили и няколко капки кръв. Ужас! Какво щеше да стане с бебето?! Отидох в болницата, за която бях чула най-много хвалби. Бях толкова притеснена, че имах чувството, че сърцето ми ще се пръсне. Лекарят ме прегледа и замълча. Разтреперих се. Какво ставаше? Най-сетне чух това, от което най-много се страхувах. Бях направила аборт. Не! Не може да бъде! Лекарят ме увери, че е истина и че колкото и да съжалява, това се случва точно на мен. Да, но нещо дълбоко в сърцето ми подсказваше, че не е вярно. Тръгнах си объркана. Отидох при друг лекар, който ми каза, че бебето е добре, че има сърдечен ритъм и че не съм направила аборт. Първият гинеколог е гледал кистата, която имах преди да забременея и която се бе спукала и затова е решил, че съм направила аборт. Твърдеше, че бебето няма сърдечен ритъм и че трябва да махне всичко, което е останало от него – явно е гледал не това, което трябва, защото, ако се бях оставила в неговите ръце, днес нямаше да съм майка. Благодаря на Господ, че ми даде сили и предчувствие, че детето ми е живо и го спаси!
    След това недоразумение, което ми костваше много нерви, лекарят ми предписа лекарства и ми каза, че на много жени често им се случва през първите три месеца да прокървят. Понякога това е признак за най-лошото, но в моя случай всичко е наред и ако се вземат мерки навреме, нещата ще се оправят. Така и стана.
    Месеците минаваха бавно. Но ето че моментът настъпи. Околоплодните ми води изтекоха почти 15 дни преди определения от лекарите термин. Бяхме купили почти всичко необходимо за бебето. Може би сме предчувствали, че ще дойде по-рано от предвидената дата. А и аз самата имах такова усещане, въпреки че на всеки преглед акушерката ме уверяваше, че всичко е наред и няма от какво да се притеснявам. Знаех, че ако водите ми изтекат, трябва да отида в болницата. Така и направих. Приеха ме. Преминах през всички необходими процедури. Чаках само лекарят да дойде, за да каже какво е състоянието ми и кога най-сетне се очаква да родя моето малко слънчице. Вратата се отвори и аз бях неприятно изненадана. Оказа се, че лекарят е същият, който ме беше прегледал първия път и беше установил, че... кистата ми няма пулс и бебето ми е мъртво. Изтръпнах, стана ми лошо. Какво ли ме чакаше?! Как можех да поверя моя живот и живота на детето ми в ръцете на този човек?! Ами ако той присъства на раждането? Но нямах никакъв избор. Легнах, за да ме прегледа. Разкритието беше само 1 см. Започнах да чакам. Целият ден премина без никакъв напредък. Бебето не искаше да излиза. На другия ден сутринта започнаха контракциите. Заведоха ме в предродилната зала. Останах там само 4 часа – сториха ми се като песен в сравнение с предишния ден, така и не ги усетих. И след това само за броени минути вече бях в родилната зала. Родих прекрасно момченце. Бяха ми казали, че ще имам момиченце. Но за мен полът не беше от значение. Исках само да родя живо и здраво дете, което да ми донесе много радост. Така и стана. За съжаление бебето тежеше едва 2.850 кг. След като излязохме от болницата, бързо се оправи. Наддаде на тегло, имаше страхотен апетит и дори се чудех дали е нормално да яде толкова много.
    Щастлива съм, че успях да дам един нов живот. Благодарна съм на приятеля ми, че беше до мен, на семейството ми, но най-вече на Господ, че ни дари с такава неземна радост.

    Още в Мнението на специалиста

    Обърнете телевизора

    Синът ми е на месец и половина и много се заглежда в светлината на лампата или в екрана на телевизора. Не отделя очи от тях.… Прочети още »
    9 Месеца

    Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

    Оставете коментар

    Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

    Калкулатори
    Овулационен калкулатор
    Изчислете най-добрите дни за зачеване
    Калкулатор бременност
    Изчислете вашата гестационна седмица
    Калкулатор за пола на бебето
    Вижте момиче или момче очаквате
    Калкулатор за кръвна група
    Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
    Най-новото от "9 месеца"
    Избрано видео
    • Последно публикувани
    • Най-четени
    Душ гел & шампоан за деца с портокал
    EN CMYK Orange Kids ShowerShampoo
    Слънцезащитен лосион с еделвайс за чувствителна кожа SPF 30
    00 RGB SUN Baby Kids SPF 30 150ml 24047700 PAC
    Слънцезащитен лосион с еделвайс за чувствителна кожа SPF 50
    00 RGB SUN Baby Kids SPF 50 50ml 24047400 PAC
    Душ гел & шампоан за деца със сладка ванилия
    EN CMYK Vanilla Kids ShowerShampoo
    Душ гел & шампоан за деца с освежаващ лимон
    EN CMYK Lime Kids ShowerShampoo