20 Сеп 2011

Ще ставам батко!

Публикувана в Споделено
Оценете
(0 гласа)

„Ще ставам батко!”, „Ние ще си имаме бебенце” и какви ли не още хвалби можете да чуете от гордите малки момченца и момиченца,  семейството на които очаква още един член. Как обаче тези дребосъци възприемат промените? А дали и вие сте наясно как да подготвите любимото дете за момента, в който ще дели с някого запазеното място в центъра на вашата вселена?
Опита си споделят три майки.

Калинка Тошковска, майка на Гергана, 6 год., и на Стамен, 4 год
.: „Когато забременях, Гери беше малка и не съм й обяснявала какво ще се случи. Знаеше, че имам бебе в корема и й беше интересно, когато то мърдаше. Говореше му, а то риташе, щом я чуеше. Още я кърмех, но се наложи да спра, защото за мен беше много изтощително. Тя не се възпротиви. Тъкмо  беше тръгнала на ясла и там й беше интересно. Когато Стамен се роди, за Гери се появи още една кукла. Не е страдала от липса на внимание. Тъкмо обаче се беше научила да яде сама с лъжицата, временно се отучи и искаше да „папа цици”`, но не е проявявала ревност. Днес сестричето и братчето ходят заедно на детска градина, играят си...”

Мирослава Сукарева, майка на Мария, 8 год., и на Стоян, 5 год.
: „Втората ми бременност беше неочаквана и с таткото отлагахме да съобщим на каката. Оказа се, че тя разбра по доста стресиращ повод. Една вечер в третия месец получих кръвоизлив и постъпих в болница за две седмици. Трябваше баща й да й обясни, че мама има бебе в корема и тя ще става кака. Не й беше ясно обаче защо това бебе ме е замъкнало в болницата. 
След раждането, веднага щом ме видя, ми каза: „Мамо, ще ме вдигнеш ли?” И аз, родила преди часове, със зверска мускулна треска, приседнах на една пейка и я взех. След 2–3 седмици тя свикна с новата ситуация, привърза се към брат си. Е, искаше да я кърмя и й купихме шише с биберон. Днес със Стоян са неразделни.

Толя Чорбаджиева, майка на Калоян, 6 год., и на Теодор, 1 год. 10 мес.:

„Когато забременях, попитах  Калоян братче или сестриче иска. Той каза „братче”. След известно време му признах, че имам бебе в корема. Обясних му, че ще мине време, ще съм в болница и т.н. При изписването започна да мачка бебето. Постепенно разбра, че с него няма веднага да си играят, но и че все пак положението не е толкова зле. Няколко часа след като се прибрахме, нарече Тео „брат ми”. Понякога, за да привлече вниманието ни, започва да прави „маймунджилъци”. С баща му се стараем да разпределяме „дозите” грижи и обич. Е, имало е и случаи, когато Коко е казвал: „Защо изобщо исках бебе!”, но много по-често възкликва: „Колко обичам това бебенце!”

Експертно мнение
Ани Владимирова, психолог в клиники Торакс и в първия сайт за онлайн консултации www.e-therapy.bg, посочва някои чести родителски грешки, както и подходящи модели на поведение в деликатна ситуация.

Как децата на различна възраст реагират на появата на бебе в семейството?
Разлика от 2 години и по-малко предполага трудни грижи за децата. Голямото се стреми към самостоятелност, но има нужда от физическа и емоционална близост. Когато бебето дойде, първото дете може да изгуби усещането за подкрепа и да се вкопчи в майката. Дете, което вече ходи на гърне и пр., изведнъж започва пак да се нааква... да скубе и щипе. При разлика 3 години голямото дете е във възрастта на игрите и има нови „оръжия” за опознаване на света. Раждането на бебето може да подреже крилата му. Детето често започва да казва „не”,  да плаче. Има и тенденция: „Ще съм послушно, за да ме обичат!” То става пасивно, показва обич към бебето. Това продължава и при разлика от 4 години. Тогава най-силно се забелязват и проявите на регрес: голямото дете иска биберон, бебешко одеялце. Демонстрира прекалено активно поведение, за да привлича вниманието на родителите си.


Грешка е голямото дете да се принуждава да наглежда бебето. Стоварва му се огромна отговорност.

Как да се подготви каката/баткото за появата на бебето?
Детето на 4–5 години – с приказки, филмчета, игри, а на 2-годишното майката трябва да показва оптимистично очакване, защото в тази възраст то много се страхува от изчезването й. Затова е нужно мама да обясни, че ще се върне от родилното, че детето ще я посещава там и че то първо ще види бебето. С игри и приказки първото дете да се подготви, че отначало бебето няма да е другар в игрите, а само ще се храни, спи... но баткото може да е помощник.

Грешна ли е репликата „Мама не може да те вдигне, защото има бебе в корема”?

Нека не се уточнява „заради бебето”, защото така още преди да се е появило, то става потенциален враг за по-голямото дете.

Когато бебето се появи, какво да е отношението към каката/баткото?
Не са добър съюзник нито прекаленото внимание, нито бързото „порастване” на каката и баткото. Грижите за бебето и поддържането на близост с по-голямото дете трябва да са паралелни: да се целуне по-голямото, докато бебето се къпе, да се чете приказка на каката, докато малкото се кърми… Хубаво е и таткото да участва в игрите. Много важно е какви отношения е създал до момента с детето.

Доколко да се увлича първото дете в грижите за бебето?
Грешка е голямото дете да се принуждава да наглежда бебето. Стоварва му се огромна отговорност. Появява се вътрешен конфликт: „Бебето хем ми взе мама, хем трябва да го гледам, но така тя ще ме обича повече!” Ролята на по-голямото ще е по-лека, ако то е представяно като авторитет, от който малкото се учи, но каката не бива да се сближава с бебето и да го опознава за сметка на игрите си.

Правилна ли е репликата „Ти си по-голямо и трябва да отстъпиш”?
Това омаловажава емоциите на голямото дете, а то е много чувствително по отношение на справедливостта. Така ще трупа гняв и към родителя, и към по-малкото. По-добре е да се търси компромисно решение.

Как да се постъпва в случаи на агресия на баткото/каката към бебето?
Агресията говори за объркване, за страх на детето. Ако се реагира агресивно и към него, то ще се почувства виновно, неразбрано и вместо да се снеме напрежението, лошата емоция ще се затвърди. Агресията към бебето може и да не се повтори пред мама, но ще премине в пасивна и тайно проявявана, което е по-опасно.
Първо е добре да се разберат причините, след това да се обясни на по-голямото дете, че то е добро, а когато е било бебе, всички са го пазили. Лоша постъпка не означава лошо дете!

Могат ли всъщност двете деца да се обичат по равно?
И двете деца предизвикват нежност и гордост у мама и татко. Няма как обаче грижите за тях да са еднакви. При първото родителите са по-неопитни. Често правят проба-грешка. С второто са по-уверени, но тогава времето е по-малко. Двете деца имат специфични потребности. Бебето иска физическа близост, голямото – игри. Родителите трябва да се съобразяват с тези разлики и винаги да проявяват отзивчивост.

Ана Кашкавалджиева

Още в Развитие

Как да отговаряте на неудобните въпроси

В купето на бързия влак тригодишно момченце не оставя мама и татко на мира. Защо чичото чете вестник? Защо баба ще ни посрещне? Защо не… Прочети още »
9 Месеца

Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

Калкулатори
Овулационен калкулатор
Изчислете най-добрите дни за зачеване
Калкулатор бременност
Изчислете вашата гестационна седмица
Калкулатор за пола на бебето
Вижте момиче или момче очаквате
Калкулатор за кръвна група
Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
Най-новото от "9 месеца"
Избрано видео
  • Последно публикувани
  • Най-четени
Крем за бебета с невен против подсичане
3
Душ гел/шампоан за коса и тяло
4
Подхранващо мляко с невен
2
Паста за зъби за деца
6
Чай за кърмачки
chaichai