22 Юни 2016

Тя се питаше...дали някога ще бъде обичана

Публикувана в Споделено
Оценете
(0 гласа)
Казвам се Елисавета, на 32 г. и съм инвалид. Когато бях на 21, паднах от един кон и оттогава съм неподвижна от кръста надолу. Приятелят ми, кой­то твърдеше, че ме обича повече от живота си, скъса с мен месец след като се разбра, че никога повече няма да мога да ходя.

Много ме заболя, но го разбирах. Защо му беше саката жена, с която няма­ше да може повече да пра­ви секс и която нямаше да му роди деца. Макар, при­знавам си, една малка ча­стица от мен тайно се на­дяваше, че точно Жоро е благородният принц, който ще се жертва в името на любовта ни. Уви, той беше просто един мъж, който искаше да взима от живо­та с пълни шепи, и имаше право на това. Когато дой­де да ми каже, че ще продължи напред без мен, ме целуна по челото и ме увери, че ще ми се обажда всеки ден, и ако имам нуж­да от нещо, винаги мога да разчитам на него. Повече не го видях, но и не му се обадих. Забраних си да мисля за този мъж и за да не полудея, реших, че не трябва да оставям мозъка си да бездейства.

Тогава бях студентка втори курс, но се пре­хвърлих да уча задочно, защото университетът не беше пригоден за инвалид­ната ми колибка, а не мо­жех да карам майка ми и баща ми да ме разнасят на гръб всеки ден по стълби­те нагоре-надолу. Понеже не можех да работя, реших да се запиша на езикови курсове. Така паралелно със следването освен английски научих испански и немски. Взимах нивата с максимален брой точки едно след друго, сякаш от това зависеше животът ми.

Скоро след като завър­ших университета, запад­нах в една преводаческа фирма, за която можех да работя от компютъра си вкъщи. Нямате представа колко бях щастлива, кога­то получих първия си хоно­рар. Доказах на себе си, а и на всички, че не съм без­полезна и сама мога да изкарвам парите си. Спра­вях се добре с работата и започнаха да ми дават все повече преводи. Понякога не спях с дни, за да завър­ша някоя спешна поръчка, но това не ме изморяваше, а като че ли ми даваше все повече сили.

Погълната от работата си, не ми оставаше време да мисля за глупости и да се самосъжалявам. Освен това приятелите ми не ме забравяха и постоянно ме канеха, когато се събира­ха. Някой от компанията идваше да ме вземе с ко­лата си и ме водеше до кръчмата, където беше ку­понът. Те бяха свикнали с мен и инвалидната колич­ка не им правеше впечат­ление, но погледите на съжаление, които ми хвърляха от съседните маси, се забиваха в мен като стрели. Правех се, че не ги виждам, ала те ме нараняваха дълбоко. За­щото не исках да ме съжа­ляват. С нищо не бях по- различна от останалите момичета в компанията. Дори бях много по-краси­ва и умна от тях. Единстве­ното, което ме различава­ше, бяха проклетите ми крака, които не искаха да помръднат въпреки непрекъснатите терапии, на които ме подлагаха лека­рите. Висяха безпомощно като някакъв излишен при­датък към тялото ми и по­някога се чувствах като парцалена кукла.

Гледах как родителите ми се измъчват и се опит­вах да им вдъхвам кураж.

Уверявах ги, че съм добре и не бива да се притесня­ват за мен. Та аз получа­вах повече от тях с рабо­тата си като преводач, а освен това поех и счето­водството на няколко фир­ми. Пари не ми липсваха, затова реших да им благо­даря за техните грижи, като ги заведа на екскур­зия в Германия. Честно да ви кажа, след тази екскурзия не ми се прибираше у дома. Защото там за таки­ва като мен животът беше много лесен. Навсякъде се придвижвах спокойно с количката си, не ме гледа­ха като извънземна и се обръщаха към мен с ус­мивка, без сянка дори на любопитство или съжале­ние, което толкова нена­виждах.

На връщане в самолета се запознах с млад мъж, който – оказа се – от дълги години живееше във Фран­кфурт. Заговорихме се и постепенно разбрахме, че четем едни и същи книги, харесваме една и съща музика. Освен това той беше много навътре в аст­рологията, номерологията и психоанализата. Беше изчел страшно много по въпроса и беше убеден, че всички проблеми на чове­ка се намират в главата му. Когато се разделяхме на летището в София, разме­нихме координати и си обещахме да се чуваме по телефона и по скайп. Елисаветадвах се, защото у него имаше нещо, което ме при­вличаше неустоимо. Вик­тор, така се казваше мъжът, ми позвъни още на другия ден. Дойде ми на гости и ме изведе на раз­ходка. На него като че ли изобщо не му правеше впечатление това, че съм инвалид. Разговаряхме с часове и когато минаха трите седмици от престоя му в България, аз разбрах, че съм влюбена. Нещо по­вече – позволих си да по­вярвам, че той също не е безразличен към мен. Сърцето ми биеше лудо, а по тялото ми се разлива­ше толкова много любов, че не знам как не се уда­вих в нея. Плаках, когато го изпращах на летището, а той галеше косата ми и ме уверяваше, че ще ми се обади веднага, щом кацне.

Така започна нашата денонощна скайп връзка. Хлътвах по Виктор с всеки изминал ден. В началото криех чувствата си, но по­степенно започнах да му изпращам любовни стихо­ве и нежни балади.

Той ги приемаше с ус­мивка, а после дълго раз­говаряхме за това съще­ствува ли любовта, или е просто измислица на ня­коя романтична душа, ко­ято е заблудила останалия свят, че това е най-велико- то нещо в живота.

Веднъж, когато му писах в скайпа, Виктор не беше на линия. Не вдигаше и те­лефона си. Не ми отговори и в следващите няколко дни. Мислех, че започвам да се побърквам и че и той като Жоро си е дал смет­ка, че е безполезно да продължаваме една такава връзка, която няма никак­во бъдеще. Изпохапах уст­ните си до кръв, за да не позволя на сълзите и мъка­та да ме убият. Когато сут­рин станех, поглеждах се в огледалото и си казвах: Глупачке, набий си в глава­та, че любов няма, а и дори някъде да съществува, тя не е за такива сакати неща­стници като теб!

Повтарях си това ден след ден и като че ли се успокоих. Дори се упрек­нах, че изобщо съм си по­зволила да се влюбя.

Две седмици след това Виктор изведнъж се появи на вратата ми… Носеше огромен букет и още от вратата ме попита искам ли да се омъжа за него. Това ми заприлича на някаква лоша шега и се чух да каз­вам: „Не!“ Той обаче се засмя и каза: „Искаш, не искаш, ще станеш моя жена, защото те обичам и ще напра­вя всичко възможно да проходиш отново!“ После ми разказа, че във времето, в което изчезна, е прекарал в израелска клиника, където е разго­варял с двама професори. С помощ­та на родителите ми им дал епикризата ми и историята на заболяване­то ми. След като проучили всичко, те пожелали да отида да ме видят и го уверили, че ще се възстановя. Наши­те не ми казали нищо, за да ме изне­надат. Едва се сдържали да не ми признаят, че знаят къде е Виктор, като ме гледали как страдам, но удъ­ржали.

Слушах ги, плачех и не знаех дали е истина, или е сън, от който ще се събудя всеки момент. Преди два месеца с Виктор се оженихме. Този път изобщо не обърнах внимание на съжалението в очите на служителка­та от обредния дом, която водеше сватбената церемония. Тя със сигур­ност не разбираше как така един тол­кова красив мъж като Виктор се жени за нещастница като мен. Не ми пука­ше обаче какво мисли тя, защото бях много щастлива.

В началото на август със съпруга ми заминаваме за Израел, където ми предстоят изследвания и няколко опе­рации. Стискайте ми палци, защото имам нужда от всяка добра мисъл, от всяка положителна енергия, насоче­на към мен. Благодаря на Бога, че ми даваше сили през всичките тези го­дини да не се предам, а да извоювам мястото си сред нормалните хора. И знайте, че каквото и да ви се случи, ако сте добри, ако сте отворени към света с цялото си сърце, непременно ще ви се случи нещо много хубаво!

Източник: http://buzzbox.bg

Още в Новини

Женa със Синдром на изчезващия близнак роди здраво момиченце

27-годишна жена от Пловдивска област роди в УМБАЛ-Пловдив здраво момиченце, след като по време на бременността й бе диагностицина с фетална резорбция, позната още като… Прочети още »
9 Месеца

Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

Калкулатори
Овулационен калкулатор
Изчислете най-добрите дни за зачеване
Калкулатор бременност
Изчислете вашата гестационна седмица
Калкулатор за пола на бебето
Вижте момиче или момче очаквате
Калкулатор за кръвна група
Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
Най-новото от "9 месеца"
  • Последно публикувани
  • Най-четени
Sensimo Baby 0+ течен перилен препарат
READYSensimoBaby Detegrent
Здраве Бебе БИО шампоан за коса и тяло
READYZdraveBebeBio Shampoo
Здраве Бебе БИО хидратиращо мляко за тяло
READYZdraveBebeBio MoisturizingBodyMilk
Здраве Бебе БИО крем против подсичане
READYZdraveBebeBio NappyRashCream
Здраве Бебе Био подхранващ крем за лице и тяло
READYZdraveBebeBio NourishingCream