07 Апр 2017

Живот на килограм

Публикувана в Споделено
Оценете
(0 гласа)

Из рубриката „Истории за малки и големи… с Ива Дойчинова”

„Живот на килограм“ е кампания, стартирала преди няколко месеца в столични училища като превенция срещу хранителните разстройства. В същото време това е точна метафора на измеримостта на живота на детето в килограми, неговата реална самооценка и усещане за радост от себе си и света.

„Всеки втори човек, който идва при нас, страда от някакъв вид хранително разстройство, а най-уязвими са децата”, казаха в интервюто ни психотерапевтите Любомира Манчева и Нина Тодорова от „Психодраматична работилница“.

Ранният пубертет е времето, в което всички пробиви в самоуважението и самооценката водят до възможност от психично разстройство, част от което е хранителното. А ако всеки втори млад човек, идвайки при тях, има този проблем, е притеснително, нали?

Колко важна е самооценката на детето и кога се формира тя?

Самооценката се изгражда, когато детето започва да се възприема като самостоятелна личност – около 3-годишна възраст. Най-важната част от този процес е как родителите се отнасят към детето си. Ако те му се радват и го одобряват в повечето му действия, то расте в атмосфера на доверие, обич и приемане. Такова, каквото е. Дори докато спи, ако му се радвате, то поема емоционалната вълна от вашата любов и радост и знае, че е важно просто защото е. И го има.

Детето трябва да бъде подкрепяно и одобрявано и има нужда от това. Критиките и сравнението с други деца ще го направят уязвимо и несигурно.

Никога не сравнявайте детето с другите, колкото и да е изкусително това

Има една много мъдра мисъл, според която човек може да се сравнява само със себе си в миналото и може да бъде по-добър от това, което е сега, в бъдеще. В този смисъл всякакви „модели“ от кориците на списания, тънки, нереални, обработени с фотошоп, ще бъдат неадекватни, защото показват някой друг. Дайте на детето си възможност да реализира своя естествен и индивидуален потенциал, без да го сравнявате с другите деца или възрастни.

Самооценката има няколко аспекта: телесен Аз-образ; социален Аз-образ – взаимоотношения с другите; чувство за принадлежност към определена група; успехи в обучението; спортни умения; таланти, умение да бъдеш ярък в компания и да бъдеш лидер, определящ мнение. Не е нужно във всичките тези сфери вашето дете да бъде номер 1 и няма как да бъде. Важното е да откриете заедно неговата неповторима индивидуалност и да я насърчавате.

Самооценката има изключително влияние върху развиването на усещане за автономност и чувство за контрол над онова, което ни се случва. Колкото по-уверено е детето в себе си, толкова по-спокойно ще бъде то, ще умее да поема отговорности и ще бъде самостоятелно. И по-важното е, че няма да бъде уязвимо от оценката на другите и сравнението с другите. Нормално е детето да има своите модели и идеали (идоли), когато стане на 9–10 години – чрез тях то израства. Но важно е и да развиваме усещането му за неповторимост и уникалност.

Между това да си „популярен“ и „неуспешен“

Да бъдеш „популярен“ и „лидер“ в детската градина, в класа или в махалата, е много модерно напоследък сред децата, а и сред възрастните. Проблемът е, че моделите на популярност невинаги са истинските и същностни модели на индивида. Граденето на устойчива и силна личност не почива върху оценките в училище, марковите дрехи, външния вид и технологичните устройства в ръцете на децата. Но всички тези неща могат да бъдат временен аргумент за това. Дълбоката самооценка се гради върху разбирането „Кой съм аз и кое ме кара да се чувствам силен и щастлив“. Няма друга измеримост на това чувство, освен връзката със същността ни. Градете това у децата си.

Не се страхувайте от грешките на децата си, позволете им да ги правят

Човек е най-силен и смел в решенията си, когато си позволи да прави грешки. Те сами по себе си не са страшни, напротив. Добри са и са учители. Провалът не е край, а начало. Грешките ни учат и да се надсмиваме над себе си, без да се срамуваме. В крайна сметка животът е една голяма игра и нека не отнемаме на децата си, а и на себе си възможността да се забавляваме преди всичко и да опитваме. Грешките и успехите са относителни понятия, основното е да се радваме на живота и на себе си.

Самоуважението на всяко дете и човек му дава броня срещу критиките, неодобрението на другите и трудните моменти. То е гръбнакът на личността, който я прави неуязвима за чуждите „оценки“.

Учете детето си да се радва на живота и да развива собствените си способности. Изчаквайте го, не го изпреварвайте със собствените си претенции към него. Това е много важно. Вие самите не налагайте модели за успешност, защото такива не съществуват във всяко време и не са еднакви за всички. Позволете му да живее своя живот такъв, какъвто му харесва.

Затлъстяването в детска възраст е предпоставка към хранително разстройство в бъдеще

Статистиките са неприятни, но са факт. България е на шесто място в Европа по наднормено тегло на децата и над 200 000 от тях имат някаква форма на затлъстяване. Бабешката радост от големите бузи и гривничките е предпоставка за сериозно объркване в навиците и храненето след това. Ние, като родители, сме отговорни да възпитаме отношение към храната, което е умно. Задръстените със захари храни, празните калории в мазните крекери и чипсове пристрастяват и объркват вкуса на децата. Нека им даваме пълноценна и чиста храна, в която плодовете и зеленчуците преобладават. Нека свикнат на вкуса без сол и захар, на истинската и пълноценна храна, за да бъде тази любов взаимна. Защото, когато пораснат и се появят пълнички в онази безпощадна детска среда на критика, те стават уязвими и намразват телата си и храната. Психолозите от „Живот на килограм“ ми споделиха, че един от най-често задаваните въпроси от тийнейджъри е: „Вредна ли е здравословната храна?“. Но тук става дума за един варен картоф на ден. А това е противоестествено. Храната трябва да се обича и разбира, тя не е вредна, ако знаеш какво слагаш в устата си. А рискуващите здравето си млади хора са изобретателни в това да ви излъжат, че ядат. Повръщат в пликчета и ги хвърлят тайно. Имитират хранене, а се самоизтезават. Дотам ли трябва да стигнем, за да разберем, че нещо не е наред? Храната трябва да се обича и да се различава от боклука, който активно се рекламира.

Децата трябва да обичат и уважават себе си и живота си.

В заключение бих искала да кажа, че за доброто общуване на децата със себе си е важно:

  • да имат висока самооценка такива, каквито са;
  • да не се сравняват с другите, а само със себе си;
  •  да изпитват радост от живота и да не го измерват с грешки и успехи.

 

И най-важното – да имат вашата безусловна любов и подкрепа, докато ги оставяте да намерят и утвърдят себе си.

Още в В помощ на мама

Тонизиране между другото

Първите седмици с новороденото са прекрасни, но и много изтощителни. Обикновено сънят е недостатъчен. Затова е толкова важно да открадвате всяка възможност за почивка. Ето… Прочети още »
9 Месеца

Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

Калкулатори
Овулационен калкулатор
Изчислете най-добрите дни за зачеване
Калкулатор бременност
Изчислете вашата гестационна седмица
Калкулатор за пола на бебето
Вижте момиче или момче очаквате
Калкулатор за кръвна група
Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
Най-новото от "9 месеца"
Избрано видео
  • Последно публикувани
  • Най-четени
Sensimo Baby 0+ течен перилен препарат
READYSensimoBaby Detegrent
Здраве Бебе БИО шампоан за коса и тяло
READYZdraveBebeBio Shampoo
Здраве Бебе БИО хидратиращо мляко за тяло
READYZdraveBebeBio MoisturizingBodyMilk
Здраве Бебе БИО крем против подсичане
READYZdraveBebeBio NappyRashCream
Здраве Бебе Био подхранващ крем за лице и тяло
READYZdraveBebeBio NourishingCream