9 Месеца

9 Месеца

Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

Христо Калоферов е човекът, чийто глас долавяме почти всяка вечер от телевизионния екран. Той е едно от лицата на Нова телевизия – целеустремен и успешен в работата си млад мъж. В какво вярва, какво трябва да притежава една жена, коя е любимата му подправка, готви ли и за какво мечтае, ще научите в следващите редове.

Като дете много се забавлявах с грамофони. Можеха да ме оставят с часове до стария радиограмофон „Латвия“ и в къщата не се разбираше, че има дете. Сигурно близките ми са си мислили, че ще стана DJ, като порасна. Любовта ми към винила продължава и до днес.

В детските години много обичах да карам колело. Символът на свободата за мен беше червен велосипед „Балкан“ с облегалка от естествена кожа. Така описаното транспортно средство е участвало в квартални инсценировки на „Седморката на Блейк“ и в подвизи в чужди квартали. Леките инциденти с малко кръв по коленете и дланите не се броят, макар основно с тях възрастните да свързваха карането на червения „Балкан“. Наличието на багажник предполагаше пренасяне на опасни материали... най-често течен шоколад в тубичка, който трудно се пере от панталоните.

Детската ми мечта беше и остана телевизията. Веднъж, когато бях на 8, бях взел топ хартия и на покрива на блока старателно загъвах ракети с особено внимание и мисъл към аеродинамиката. Постепенно съм се унесъл и така от аеродинамиката прескочих към телевизора. Представих си как ли бих изглеждал да казвам новините на нашия „Рубин 711“, цветен при това. Колко ли горди щяха да са с мен майка ми, баба ми и дядо. Излишно е да обяснявам, че в края на мечтата бях направил около 300 хартиени ракети. Защо ги правиш, ако няма да полетят? И те полетяха, както мечтата ми за телевизията. Естествено, малко по-късно домоуправителката ме намери, посочи ми покритото с ракети пространство пред блока, издърпа ми ухото и учтиво ме помоли да събера и последната гордост на авиацията.

Баба ми и дядо ми посветиха живота си на мен. Обиколил съм цяла България с автобуса на дядо. Бил съм на всички важни и интересни места. Пътуванията до Панорамата, Шипка, Мадарския конник, Рилския манастир и още много други екскурзии са оставили светли спомени в сърцето ми за родината и историята ни. Дядо ми винаги е бил пример за подражание за мен. Честен и справедлив мъж. Баба ми предаде любовта към земята. В почивните дни нямаше търпение да ме измъкне от града, да отидем двамата на вилата, за да работим в двора. За малкия Христо имаше малка мотика и много работа. Почивката след това обаче беше безценно усещане. Да измиеш пръстта от ръцете си, да отчупиш крайшник от топъл хляб и да го хапнеш с топено масло и чубрицата на баба. Да откъснеш домат от двора и да се наслаждаваш на вкуса на почивката под лъчите на родопското слънце на ръба на Тракия. Такива неща споделиха с мен баба ми и дядо.

Кухнята на баба… „Направила съм много хубава манджичка...“ – казва баба ми и веднага следва неизменното... „тлъстичка“. Баба не пести мазнината, но храната, която излиза от фурната, те привлича като магнит. Нищо изтънчено – кокошка с кисело зеле, сарми, боб чорба, свинско с картофи, но вкусът им... И до ден днешен е ненадминат. Баницата на баба е цял раздел от кухнята. Тя експериментира често с плънката, но отново се връща към класиката – яйца, сирене, мляко и неизбежните масло и олио в прилични количества. Така и не успях да я науча да готви със зехтин и май е за добро. В нейната кухня важат нейните правила и никой няма намерение да спори, като усети аромата, който се разнася от фурната.

Любимата ми подправка е домашната чубрица, защото мирише на истината за живота, каквато аз я познавам. Онзи двор, малката мотика и изкарания с пот на челото топъл крайшник с масло и чубрица. И до днес винаги имам в кухнята си чубрица от двора на баба. И доста ястия, които е немислимо да бъдат подправени с нея, са станали жертва на моята фантазия.

Пея, когато съм достигнал някоя крайност – когато съм много щастлив или съм много тъжен. Пея предимно тайно, за да не смущавам хората около мен. Хубавата музика разтоварва, успокоява, дава ти сили и време да излееш емоцията в пика на припева. Не пея под душа вече, защото акустиката в блока, в който живея, не е добра.

Жената трябва да притежава топлина. Жената е тази, която стопля дома, кухнята, ръцете на мъжа, очите, устните, сърцето му. Топлината не се учи. Жената или се ражда такава, или не. Силата да излъчваш топлина с цялото си същество, дори физически, може да прави чудеса. Може да променя характери, да взривява в усмивка всеки гневен поглед, да успокоява и след най-страшната новина. Тази топлина, като се замисля, е едно от агрегатните състояния на любовта, когато всичко е истинско. Тази топлина прави женския портрет – всичко, от началото до края на света.

Красотата се крие във възприятията ни. Учил съм за фотограф и за оператор в киното и в телевизията. Безпогрешно разпознавам красотата. Но красивото за мен, като професионалист, и красивото за някой друг, като човек, са много различни понятия. Можеш да виждаш и усещаш красотата, когато си с отворено сърце към света. Можеш да я срещнеш на най-неочаквани места. Ако не отвориш сетивата си за красотата, ще я виждаш като професионалистите сурова и шаблонна, на очакваните места, но красотата далеч не се изчерпва с Fashion TV. Въпрос на възприятия.

Изкачвам се по стълбата на живота благодарение на… И аз винаги съм се питал кое ме мотивира. Вярвам в доброто, вярвам в любовта. Не съм сигурен, че е само това. Може би има едно неоткрито качество, елемент, който го няма в периодичната таблица с човешки качества. Да успяваш да намериш какво да те мотивира да си щастлив и да продължаваш нагоре. То е форма на инат, ако щете.

Сърцето ми често надделява над разума. Това, естествено, ме прави горд собственик на моменти на пълно щастие и на пропасти от разочарование. Но не го пазя и не го пестя. Сърцето трябва да участва във всяко решение. Трябва да можеш да го дадеш, без да чакаш отплата. Трябва и да се научиш да го лекуваш. Трудна работа, не се наемам да давам съвети.

Вярвам, че ще започна да виждам повече усмихнати хора по улицата. Животът е кратък и втори дубъл няма. Няма време за недоволни физиономии. Човек трябва да може да намери повод да бъде щастлив. Когато се обърне назад след години, трябва да помни усмивки по улицата и онази, споменатата по-горе топлина в дома му.

Първата ми телевизионна изява… Далечната 1999 година, Асеновград. Репортер в седмичната обзорна емисия на местната кабелна телевизия. Темата на репортажа беше, че градската стоматологична поликлиника в регистрите на общината фигурира като зелена площ. Кой да предполага, че това е само първият и най-малък абсурд, с който нашата държава ще ме срещне. Тогава бях много впечатлен – и притеснен, и щастлив едновременно. Операторът беше гологлав чичко, който разбираше от всичко и имаше твърдо мнение по редица въпроси. Добър колега и приятел впоследствие. Микрофонът (който също се оказа добър приятел занапред) беше с кабел. Дебел, червен кабел ме свързваше с камерата. Ярък, като желанието ми да дам всичко от себе си на телевизията. Казах си, че си е струвало приключението с хартиените ракети преди 12 години и даже май отпразнувах първата изява с още няколко хартиени ракети, хвърлени по течението на река Чая.

Най-големият ми гаф в телевизията… Безгрешни хора няма. А грешките човек трябва да приема спокойно и да може да продължи. Правил съм доста гафове за 17 години в телевизията и се надявам да имам възможността да правя още. Аз съм човек като всички останали (за справка  „Господари на ефира“). Гафовете често са повод зрителите, а и аз да се усмихнем. Лошо ли е?

Когато се гледам отстрани… Трудна задача. Но пък имам добри приятели. Доверявам им се за погледа отстрани. Понякога плуваме в бурни води и от дребните корекции в курса зависи дали ще стигнем до пристанището. Вътрешният компас може да бъде заблуден дори от най-обикновен магнит. Тогава, за да изчислиш посоката по азимут, трябва да приемеш за полярна ос посоката, която ти сочат приятелите ти отстрани. Зная, че е много важно да не изпускам тази гледна точка. Така мога да си спестя излишно самочувствие и още куп ненужни илюзии.

През годините най-добре съм работил с… Имам съм щастието да работя с прекрасни професионалисти от първия си ден в телевизията. Винаги попадам в екипи, където приятелството е по-силно от завистта и звездоманията е рядка болест. Щастлив съм, че съм работил и работя с всичките си колеги от ТВ САТ – Асеновград, Пирин ТВ – Благоевград, БНТ 2 – Благоевград, БНТ – По света и у нас и НОВА. Едно име ще спомена – Елена Александрова. Жената, която на 15 септември 1999 повярва в мен и отвори вратите на телевизията в Асеновград. Жената, която ми даде първите ценни уроци за професията и за живота. Боли ме, че тя вече не е между нас. Отиде си млада, но остави следа в сърцата на много хора и споменът за нея ще живее.

Днес мечтая личният ми живот да последва непоколебимостта и посоката на професионалното ми развитие. Като че ли не оставих много време за това през годините. А и те минават доста бързо.

Очите ми се смеят през по-голямата част от времето. Това може би е един от малкото случаи в природата, когато синьото е топъл цвят. Да търсиш доброто у всеки и да подхождаш с чувство за хумор. Така се получава. Пожелавам ви го от сърце.

 

Снимка: Мария Милкова

Особено мъчно е за майка първескиня да се спре на някои от многото предлагани й от стари и „опитни“ ле­ли и баби съвети по отглеждане на детето тогава, когато всички нейни прия­телки, станали вече майки, имат най-модерни схващания по този въпрос. Кому да даде право например по отношение на повиването на новороденото? Младата майка трябва преди всичко да знае, че облеклото на кърмачето трябва да бъде практично, т.е. лесно да се сменя, леко да се изпира, да бъде меко и да задържа необходимата топли­на. И затова именно стегнатото повиване трябва да се избягва. Тази грешка на миналото време има следните неудоб­ства:

bib254

  1. При стегнатото повиване на бебето пеле­ните така плътно се прилепят по него, че оставят болезнени белези и с това трябва да се обяснят често необяснимите му плачове.
  2. Като пречи на движенията на кърмачетата, накърнява перифериалната циркулация на кръвта. Продължителна­та липса на движения, на свиване на мускулите забавя храненето на тъканите и създава почва за рахитизъм.
  3. Като притиска гръдния кош, пречи на правилното функциониране на белите дробове.
  4. Като държи кърмачето вдър­вено, забавя приучването му да издава главата си напред, да извива гърба и да се стреми към сядане. Изобщо пречи на опитите му за мускулна коор­динация.

Първите месеци от живота си де­тето требва да бъде запазено от простиване чрез две групи облекла: дреш­ки и пелени. Дрешките биват:

  • За чистота – широка удобна мека ризка с плоски шевове и триъгъл­на пелена от много меко хасе или опал, която служи като га­щички, понеже трите й края се събират върху коремчето.
  • За топлина: плътна или тънка фланелка със или без ръкавки според сезона.
  • При климатични промени вълненото жакетче, памучните или копринените блузки, според сезона, предпазват кърмачето от настинка. Тук именно младите майки влагат своето умение при употребата им.

За повиването на кърмачето трябват два вида пелени. Необходими са две триъгълни пелени. Едната от много мек тънък плат и друга от бархет, която има за задача да пази топличко тялото на кърмачето. За да повием до­бре бебето, трябва предварително да приготвим на леглото правоъгълните пелени. Първо разстиламе пикетената или фланелена пелена, после хасената и най-после пелената от мекия и лесно попиващ плат. На така приготвените пелени се слага вече облеченото кър­маче. Кръстосва се на коремчето му по диагонал прегъната пелена. После с правоъгълната пелена се загръща ко­ремчето му, като се подвива първо еди­ният край (левият), сгъва се под крач­ката и отгоре се сгъва и десният край върху подгънатия вече ляв. Същата операция се извършва и с пикетената пелена, която се закрепва чрез обвиване с повойче. Кърмачето трябва винаги да си ле­жи в количката или кошчето – постла­ни с чаршафче, над което се слага правоъгълно парче мушама, за да пази дюшечето от намокряне. След три до шест месеца, спо­ред развитието и тежината на кърма­чето, повиването почва да се изо­ставя, като на пъргавите крачета се обуват леки памучни гащички, но все още, запазвайки меката триъгълна пеле­на между крачката. Тя се изхвърля едва към десетия месец, когато гащичките се закопчават на платнено или пикетено елеченце. Триъгълните меки пеле­ни трябва много често да се сменят: винаги преди кърмене и винаги когато детето се намокри. Честото подсушаване приучва кърмачето към чистота и улес­нява приучването му към употребата на нощно гърне. Бельото на кърмачето не се пере с химикали. Хубаво е изваряването му четвърт час във вода със сапун, изстудяването му в същия съд през нощта и изпи­рането му с хладка вода на следваща­та сутрин. При липса на възможност пелените могат да се употребяват и негладени, достатъчно е да бъдат добре сгънати.

Из „Българка”, 1939 г.

*Текстът е осъвременен.

Подай ръка, дари подарък

Публикувана в Новини
26 Юни 2019

„Дари подарък” е безсрочна инициатива на списание „9 месеца”, която вече 6 години събира за децата в неравностойно положение, не просто подаръци, а грижа и подкрепа. Всичко, от което малките се нуждаят е любов! Вие също можете да допринесете за чуждото щастие, дарявайки частица от своето.

Читателите, които желаят да се включат в кампанията, могат да дарят всякакви непарични средства, които биха били от полза на децата – дрешки (чисти и в добро състояние), запечатани бебешки храни, спално бельо, пелени за еднократна употреба, книжки, играчки и др.

Даренията можете да носите в редакцията на списанието, която е на адрес: София, ул. Позитано 169.  Екипът на "9 месеца" се ангажира да разпредели даренията според нуждите на отделните домове.

2

До днес сме успели да помогнем заедно на заведения в София, Дупница и Плевен, SOS Детски селища, Фондация „За Нашите Деца“. Предстоят още!

1

Всяко усилие, за да се случи добрината, си струва блясъка в очите на децата. Последната ни топла среща, която е доказателство за това, беше със сладурите от дома на отец Иван в Нови хан (Дом за сираци „Свети Николай" при манастир „Света Троица").

3

„Подай ръка, дари подарък” и стани част от кампанията сега. За повече информация се обадете на тел 02/946 13 69. Работното време на редакцията е от понеделник до петък, от 9:00 ч. до 18:00 ч.

Родителите с нетърпение очакват момента, в който бебето им ще направи първата крачка. Тази стъпка – нестабилна, неуверена и вероятно последвана от меко тупване на дупе, полага началото на нова ера във вашия дом. Само след няколко седмици бебето ви няма вече да пълзи из дома. То ще тича!

Няма съмнение, че тази първа крачка може да бъде трудна. Да се ​​научиш да ходиш е сложно умение, което изисква координиране на много фактори (от поставянето на единия крак пред другия, до натрупването на увереност, за да се освободиш от ръката или дивана и да се отдалечиш сам).

Ето няколко съвета, които помагат на детето ви да направи тази първа стъпка безопасно:

Мотивация

Опитайте да подредите много и атрактивни играчки върху холната маса или дивана. Това ще помогне на бебето да упражнява умения за балансиране. Докато държи играчка в едната си ръка, то ще трябва да използва другата, за да се задържа за мебелите. 

Избягвайте обувки

Най-подходящите „обувки” за прохождане са босите крачета. Ходенето без обувки ще помогне на бебето да развие умения за координация и балансиране. 

Осигурете възможности за практика

Преподредете мебелите вкъщи, така че да детето да има възможност да „тренира”. Освободете пространство, но не забравяйте да поставите столове в стаята, които бебето да използва за подкрепа. Постарайте се да осигурите на малкото си различни повърхности, върху които да ходи, включително пясък, трева, килими или дървени подове. 

Окуражавайте го

Бебето ви полага големи усилия, за да проходи. Демонстрирайте подкрепата си ежедневно и го насърчавайте по всеки възможен начин. Позволете му да зададе собствено темпо на процеса без да го насилвате. Когато изглежда уморено, нека се заеме с друга дейност или сън. Естествените стъпки са най-стабилни. 

Използвайте играчки за прохождане

Играчките за прохождане, които се бутат от детето, са полезни за подпомагане на уменията, необходими, за да стои и балансира самостоятелно. Това са уменията, от които ще се нуждае бебето, когато започне да прави първите си стъпки. Уверете се, че играчките са ниско на пода и никога не ги поставяйте близо до стълбите. 

Не използвайте проходилки

Те могат да забавят процеса на прохождане и да повлияят на развитието на мускулите на бебето. Освен това проходилките значително увеличат риска от нараняване на детето.

Момчилград е една от 9-те български общини, които са част от кампанията "Роди дете в България" на фондация "Мечта за бебе". Националната кампания ще гостува в Момчилград на 26 юни, сряда, от 20 часа на откритата сцена в градския парк. Жителите и гостите на града ще могат да чуят изпълненията на Теди Кацарова, Дичо и групата му. Ще има и лазерно шоу и DJ програма на DJ Djane Monique. Водещ ще е Наско от БГ Радио. Създател на кампанията е Евелина Рускова, която е преминала през много трудности, но сега е щастлива майка на близнаци – заченати инвитро. Целта е да популяризира DMS номер за събиране на средства за двойки с репродуктивни проблеми и затруднено финансово положение. 

„Станахме част от кампанията, защото каузата наистина си заслужава. Община Момчилград е една от първите общини в България, които започнаха да подпомагат финансово семейства с репродуктивни проблеми. Искрено се надявам  повече хора да бъдат съпричастни към идеята”, заяви кметът на община Момчилград Сунай Хасан.

 

Източник: momchilgrad.bg

Калкулатори
Овулационен калкулатор
Изчислете най-добрите дни за зачеване
Калкулатор бременност
Изчислете вашата гестационна седмица
Калкулатор за пола на бебето
Вижте момиче или момче очаквате
Калкулатор за кръвна група
Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
Най-новото от "9 месеца"
Избрано видео
  • Последно публикувани
  • Най-четени
Обувки за прохождане Ricosta Sandy – ако малкото ви момиченце вече можеше да говори, щеше да си ги поиска!
145
Слънцезащитен лосион с еделвайс за чувствителна кожа SPF 30
00 RGB SUN Baby Kids SPF 30 150ml 24047700 PAC
Слънцезащитен лосион с еделвайс за чувствителна кожа SPF 50
00 RGB SUN Baby Kids SPF 50 50ml 24047400 PAC
Душ гел & шампоан за деца със сладка ванилия
EN CMYK Vanilla Kids ShowerShampoo
Душ гел & шампоан за деца с освежаващ лимон
EN CMYK Lime Kids ShowerShampoo