9 Месеца

9 Месеца

Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

Tя илюстрира майчинството с чувство за хумор, разпръсквайки добро настроение. Умее да се шегува със себе си, което е прекрасно, защото самоиронията е здравословна. Представяме ви Неда Малчева.

Коя е Неда?

Съвсем обикновена майка, съпруга и домакиня. Бих казала, че съм банална до болка. И аз, като всяка майка, изпитвам нужда да бълвам излишна информация за деца и манджи по кафетата с други мами. Клюкаренето също не ми е чуждо. Понякога крещя като истеричка, чуват ме в съседното село, а понякога имам биволско спокойствие. Е, тази разновидност от емоции в момента я свързвам повече с факта, че чакам третото си дете. По принцип терминът ми е определен точно за навечерието на Нова година. Моля му се да не излезе първо за годината, иначе ще се наложи да ме дават по телевизията по нощница. На прекрасната за мен възраст 34 години съм, нищо че дъщеря ми счита, че съм „дърта“. По принцип съм си русенка, както може да забележите от цветущите ми изказвания с изразен диалект във Фейсбук. От няколко години съм се провъзгласила за селянка и се наслаждавам на спокойния живот извън града.

Как минава един твой ден?

Сутрините често са съпроводени от викове и подканвания. Убедена съм, че ако някой чужденец минава покрай къщата ни, ще помисли, че децата ми се казват „Айдьи бее“. Днес обаче, докато излизахме от къщи, казах на децата: „Деца, денят ще е прекрасен. Тази сутрин не викнах по вас нито веднъж“.
И въпреки че съм човек на хаоса, разбрах, че разковничето за тиха и спокойна сутрин е добрата организация вечер. Изпращам ги на градина и училища, които са на около 500 м едно от друго, и това е още една предпоставка за спокойната сутрин. Хубавото на мястото, където живея, е, че няма задръствания и светофари. Сутрин има лека навалица пред детската градина, винаги хващам момента, в който моя приятелка паркира колелото си на улицата и пречи поне на 2 коли да спрат там. Скарах й се вчера, тази сутрин беше на тротоара. Ако чете това, да знае, че я обичам. После работя до следобеда. Колко работя, колко се мотая… Ако времето е хубаво и слънчево, се разсейвам много лесно. За мен хубавото време не бива да се хаби, трябва пълноценно да се използва. Все някой ще ме извика на кафе, на по бира… Ще отида до магазина, а там ще срещна някого и ще говоря половин час с него. Но така е в малкия град – идилия. Не ме разбирайте погрешно – в момента описвам някои от малкото спокойни дни. В други съм залята до ушите с работа, изгърбвам се на компютъра, ставам раздразнителна и агресивна, а това вече е предпоставка за напрегната вечер.
Извън напрежението и разни предпоставки, най-хубавият момент от деня е, когато всички сме си вкъщи. Аз съм си домошарка, обичам уюта на дома, обичам зимите, когато парното топли, децата се бият за една вафла, а аз и съпругът ми тестваме тазгодишната реколта вино (това да се брои извън деветмесечната ми алкохолна почивка).

Къде намираш/търсиш вдъхновението?

Не бих казала, че го търся. Вярно е, че художниците имаме нужда от вдъхновение, но когато рисуването е станало част от живота ти, когато е един вид начин да общуваш с хората, вдъхновението идва винаги и от всичко. Истината е, че в моя случай майчинството ми се превърна в такова. Всеки преживян момент е мигновена светнала крушка над главата ми. Имало е дни, в които действително съм чакала някое от децата да ме провокира, за да ми светне крушката. Било то да направи някоя простотия. Напоследък вдъхновение са ми станали и другите майки. Това обаче крие рискове, понеже ние, майките, сме чувствително общество и бих казала – общество с най-много и големи разногласия. Важното е да хвърляш бомбата смело и да не ти пука особено.

neda1

Мястото на (само)иронията в ежедневието и творчеството?

За себе си лично бих казала, че с годините намерих този чудесен начин да оцелявам и да се чувствам добре в кожата си, а именно, когато спрях да се вземам насериозно. Самоиронията за мен е един вид терапия, начин да покажеш на света, че не си идеален и си живееш супер с тази мисъл. Така, като че ли и светът около теб става по-приемлив. За съжаление, ежедневно се сблъсквам с хора, твърде далеч от тази моя философия. Не оспорвам нищо с тях. Просто стоя настрани. Това е все едно някой да се опита да ме убеди, че хомеопатията действа бързо.

Фейсбук групите за бременност и майчинство – взаимоПомощ?

Тук ще направя една много дълбока въздишка. Не съм привърженик, съвсем честно. Имам наблюдения за едно много дразнещо онлайн поведение на хората през годините. То си е отделна глава от човешката психология. Това поведение се развива най-вече в такива групи и най-много се отличава в майчинските. Не съм убедена трябва ли да се впускам в пълни подробности, за да не обидя никого. Но пък винаги съм се чудила едно… как успяваш да отсееш нужната информация при зададен въпрос на над 20 000 души в една група. С калкулатор? Или екселска таблица? При положение че от 500 отговора един с един не се повтаря или тъкмо са споменали едно и също име два пъти, и вече си отдъхваш, че си намерил правилния специалист, докато някой отдолу не изтипоса: „–1“.
За натрапчивите заядки няма да говоря, те не присъстват само в майчинските групи, а навсякъде.
Истината е, че тук-там в действителност можеш да получиш актуална информация за нещо, ето – не ги отписвам напълно тези групи. Просто има неща, които ме шокират зверски, но пък са страхотно вдъхновение!

68475681 405980846706836 7558635196732407808 n

Майчинството – начин на живот, или живот – начин на майчинство?

Бих искала да кажа, че е първото. Наистина. Да махна с ръка и да кажа: Аз може да имам деца, но съм по-силна от това, мога да се справя с всичко и да имам време да съм красива, независима, еманципирана свободна жена! Да!
После следва моментът, в който се озовавам в аптеката гримирана, еманципирана и свободна, но пълна с въшки, които децата са ми натресли. Разбира се, че може да бъдем всякакви и че трябва да запазим жената в себе си, но родим ли ги тези деца, оставаме си майки завинаги. Даже да ви кажа – сега тази мисъл ме умилява, дори ме просълзява (вероятно е от хормоните). Сигурно ще дойде момент, в който ще са със собствени семейства и деца далеч от мен и аз отново ще пея същата песен за свободата и токчетата, нищо че ще съм на 70+. Но винаги майката в мен ще жужи и ще спами мислите ми, винаги, за Бога.

Важните неща, които държиш да кажеш на децата си?

Че ги обичам до полуда. Че са моят свят, въздухът, който дишам. Но трябва да разберат, че те си имат техен собствен въздух за дишане и свят за живеене. Каквото и да им говоря сега и се опитвам да ги науча, се приема като Народното събрание в петък сутрин от 8-годишно дете. Умират от отегчение и скука. Аз знам, че животът ще ги научи, но ще ги научи, ако са попили правилния пример от мен, ако съм ги подготвила да поемат паденията и ударите.

Сериозните послания на Неда Малчева към другите родители?

Обичайте ги, не ги задушавайте, не им качвайте голите дупета с обриви по групите, а ги водете на лекар. Оставяйте ги да се цапат. Проблемът, че сте ги обули с обувки за 100 лв., е ваш, не е техен. А и те все още не разбират от материални стойности. Разбират само от вашата усмивка. Това е. Бих дала и някои препоръки за музикалното им възпитание, но ще нагазя в дълбоки води, затова няма. Но се надявам да разберете намека.

Настоящи и бъдещи проекти?

Проекти много и разнообразни. Сега гледам да ги избутам по-бързичко заради предстоящото голямо събитие и главно се концентрирам върху книгата ми – „Ежедневието на една луда (майка)“. В бъдеще се надявам някой ден всички да ме оставят на мира и да реализирам мечтата си – тази луда майка да застане зад някоя витрина.

Разговора проведе: Кристина Крумова

Илюстрации: Неда Малчева

Като старши психолог към фондация  „За Нашите Деца“ част от работата ми е да обучавам и консултирам кандидат-осиновители, които посещават нашите подготвителни курсове. Именно по време на един от тези курсове, преди около една година, се запознах с Ангелина и човека до нея. Още тогава те  ми направиха силно впечатление – Ангелина беше сигурна в решението си да осинови дете, защото от години мечтаеше само за едно: да има свое дете,  което да дари с цялата си любов и нежност.

Година след края на курса, Ангелина се свърза с  мен, с молба за помощ. Тя ми сподели, че преди време е получила предложение да осинови момиченце на две годинки, настанено в дом за медико-социални грижи още от самото си раждане, но първите й няколко срещи с детето са изключително стресиращи, както за нея, така и за малката Марина. Ангелина беше получила предложение за осиновяване като сам родител, защото няма брак с човека, с който живее. Затова и цялата история е в единствено число, понеже по закон без брак, вторият родител няма  право да посещава детето и да е въвлечен официално в процеса.

На първата ни среща Ангелина ми каза, че се чувства безпомощна, защото не намира подходящ начин да осъществи пълноценен контакт с детето. Разказа ми, че по време на първите й срещи с детето, то непрекъснато плаче, а тя така и не успява да намери начин и да го успокои. 

Екипът от  дома за деца, пък казали на Ангелина, че може би Марина не е нейното дете, че може би й е писано да осинови друго дете. Разказали й и също така, че от години работят в дома, но такъв случай не са имали. Предполагали, че малката Марина с поведението си отхвърля кандидат-осиновителката. Всичко това накарало Ангелина да се колебае дали да продължи срещите с детето или да ги прекрати, за да може да се намерят по-подходящи родители за Марина. Но прибирайки се след всяка среща, Ангелина усещала, че мисли непрекъснато за детето, в съзнанието си непрекъснато виждала големите очи на Марина, обсъждали надълго и нашироко с човека до нея поведението на детето и възможните причини за него. Вътрешната интуиция на Ангелина й подсказвала, че това е детето, за което е мечтала цял живот.

Познавайки Ангелина, нейната решителност и силното желание да осинови дете, знаех, че това е изключително критичен момент. И  най-важно беше първо  да успокоя Ангелина, за да върна на нея и човекът до нея куража и силата. Обясних, че първоначалните реакции на детето са нормални и естествени, припомних им, че осиновяването е процес, а не еднократно действие и като всеки процес изисква време и търпение. Обещах на Ангелина, че ще бъда до нея през целия период на напасване с детето и й казах: „Сигурна съм 99%, че това осиновяване ще се случи“.

След първоначалния ни разговор започнах да придружавам Ангелина по време на срещите с детето. Първоначално нивата на напрежение продължаваха да бъдат високи, като по думите на Ангелина, това често пъти се дължеше на екипа на дома, но след първите няколко срещи двете, заедно с Ангелина,  изготвихме план за преодоляване на трудната ситуация. За да спомогнем за сближаването  и намирането на общ език между Марина и Ангелина, по време на срещите започнахме да играем със специализирани играчки, които използваме във фондацията, за улесняване процеса на напасване. Показах на Ангелина  различни методи, с които да комуникира по-лесно с малката Марина, дадох й конкретни насоки как да играе с детето, как да го успокоява, което вдъхна на Ангелина увереност и кураж. Малко след това и детето започна да се чувства комфортно по време на срещите.

Посъветвах Ангелина да посещава детето ежедневно, а не само в определените от дома дни за напасване. Последваха десетки срещи, по време на които  Ангелина все повече опознаваше Марина. Постепенно те развиха силна връзка помежду си и Марина започна да се чувства спокойна в присъствието на Ангелина, започна да й има доверие. В последствие вторият родител успяваше да влиза на някои от срещите, но не на всички. По време на срещите ни с детето излизахме навън, започнахме да посещаваме детски площадки. Там пред двегодишното дете се разкри един изцяло нов, напълно непознат за него свят. Марина с огромно любопитство изследваше околния свят, двете години, прекарани в институция, определено бяха оставили своя отпечатък върху крехката й психика. Тя за първи път виждаше мравки, а кучетата и котките бяха абсолютно непознати за нея създания, които караха детските й очи да заблестят от радост и удивление. Детето дори не беше усещало полъха на вятъра, а когато за първи път стъпи на тревата, започна да плаче. По време на всички тези моменти неотлъчно, до нея беше Ангелина, което допълнително задълбочи връзката по между им. Марина започна да се чувства добре в прегръдките на Ангелина. Започнаха да се смеят заедно. Нашите усилия определено дадоха резултат.

Така, след продължителния  процес на напасване, Марина започна да очаква с нетърпение срещите си с Ангелина. Не след дълго настъпи моментът, когато Марина се почувства истински привързана към своята майка. Защото Ангелина вече не беше просто кандидат-осиновител, тя беше майка на Марина. Беше дошло времето да се приберат, двете заедно в своя уютен и сигурен дом, за да бъдат тримата, с втория родител истинско семейство.

Днес Марина и Ангелина са неразделни, емоционалната връзка по между им е изключително силна, сякаш винаги са били заедно. А в Марина няма и помен от първоначалния страх, който изпитваше.

Текст: Катерина Ковачева, старши психолог във фондация „За Нашите Деца“

Първото бебе, което проплака в Специализираната болница за активно лечение по акушерство и гинекология „Майчин дом“ за 2020 г., е момиченце. То се роди в края на първия ден от новата година по естествен път и тежи 3, 040 кг, 49 см и заедно с мама са в отлично здраве.

Последното бебе за 2019 година също е момиченце и проплака в последния час преди полунощ. Тя тежи 2800 гр. и 48 см. Общо за 2019 година в болница „Майчин дом“ са родени 3761 бебета, което е в повече в сравнение с 2018 година.

В новогодишната нощ в родилна зала бе екипа на д-р Анатолий Дуковски. В техните ръце, в последните часове на 2019, проплакаха 4 бебета – 3 момиченца и едно момченце, като в последния ден на 2019 година са се родили общо 7 бебета. В първия ден на новата 2020 година дежурните екипи в родилна зала бяха под ръководството на д-р Дориан Босев и д-р Димитър Гунев.

В Попово започват да дават финансова помощ за млади семейства с осиновено или новородено дете. Първите семейства вече получиха еднократната финансова помощ от общината в размер на 1000 лв. Така малкото населено място ще опита със собствени средства да реши проблема с ниската раждаемост и застаряващото население. 

Населението на Община Попово е 30 000 души. През последните години обаче жителите намаляват. Около 250 са новородените деца през последната година. Местната администрация разполага с бюджет в размер на 14 милиона лева, от които ще задели 250 000 за еднократната помощ на младите семейства, съобщава БТВ.

Предстои и работа по разкриване на родилно отделение към болницата в Попово, което се очаква още повече да подпомогне борбата с демографския проблем в малката североизточна община.

Новороденото, което изплаче първо през новата година в Пловдив ще получи една кметска заплата и специална грамота от общината. Това обяви в социалната мрежа кметът на Пловдив Здравко Димитров. 

Той се похвали, че ще даде голяма финансова помощ на първото бебе на 2020 година. Този мандат кметът получава заплата в размер на 1490 лева.

"На първото бебе, което се роди в през Новата 2020 година, ще даря една кметска заплата и специална грамота от Община Пловдив. Децата са нашето бъдеще и всичко, което правим трябва да бъде с мисъл за тях. Пловдив трябва да става все по-добро място за живеене, за да се повиши и раждаемостта. Амбицията на моя екип е още в първата година на мандата да започне строителството на една нова детска градина и едно училище", е написал в официалната си страница Здравко Димитров.

 

Калкулатори
Овулационен калкулатор
Изчислете най-добрите дни за зачеване
Калкулатор бременност
Изчислете вашата гестационна седмица
Калкулатор за пола на бебето
Вижте момиче или момче очаквате
Калкулатор за кръвна група
Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
Най-новото от "9 месеца"
  • Последно публикувани
  • Най-четени
Bebino шампоан - вълшебства за бебета
beb2
Bebino сапун - син - вълшебства за бебета
beb3
Bebino пудра - синя - вълшебства за бебета
Beb1
Здраве Бебе БИО крем против подсичане
READYZdraveBebeBio NappyRashCream
Здраве Бебе Био подхранващ крем за лице и тяло
READYZdraveBebeBio NourishingCream