9 Месеца

    9 Месеца

    Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

    Жената е малко бебе

    Публикувана в Интимно
    26 Януари 2004

    malkoД-р Анелия Тренчева завършва медицина във Варненския университет и след това работи 13 години в болницата в Разград. Учи за семеен психотерапевт в Нов български университет и в момента консултира проблемни семейства в Младежкия център за психично здраве в София.

    Д-р Тренчева, пред какви проблеми се изправя семейството, когато се появи бебето?
    Преди да се роди бебето, партньорите живеят свободни в истинския смисъл на думата. Всеки поема отговорност сам за себе си. С появата на детето и двамата вече имат строго определени роли – на майка и на баща, и не могат да избягат от тях.
    Кое е основното за тези роли?
    Майката – да се грижи за детето, бащата – да закриля и двамата. След раждането бебето на homo sapiens е много несъвършено. До 6-ия месец мисли, че е част от майка си, не може да изрази с думи какво иска, къде го боли, гладно ли е… Майката долавя неговите потребности, защото е свързана с бебето на емоционално ниво. Такъв инстинкт има единствено жената. Мъжът само може да гадае защо детето плаче.
    Мъжът влиза в ролята на баща едва след 6-ия месец. Той трябва да осигури защита на майката и на детето.
    Кои са най-често срещаните проблеми за майката след раждането?
    В първите дни след раждането майката е твърде объркана. Докато през бременността тя е била обект на внимание и грижи, изведнъж минава на заден план. Според най-новите теории в психоанализата следродилната депресия се дължи на факта, че наблюдавайки бебето, жената открива себе си. В този момент то е безпомощно и невинно. Така се чувства и тя – неговата майка.
    С какви трудности се сблъскват татковците?
    До раждането на бебето цялото внимание на жената е било насочено към партньора. За нашето общество все още е характерно съпругата да е майка както на детето, така и на мъжа си. Щом се появи бебето, бащата остава на заден план. Той се чувства изоставен, пренебрегнат във всяко отношение.
    Къде е ролята на психотерапевта в тази ситуация?
    Много хора подценяват следродилната депресия или пък влошените отношения между партньорите, след като дойде бебето. Ако навреме не се вземат мерки, проблемът може да се задълбочи. Тук е мястото на семейната психотерапия. Решението е партньорите да споделят на глас какво ги измъчва. В кабинета да изрекат това, което потискат дълбоко в себе си. Да излеят гнева и яда, да разкрият притесненията си – на глас, силно, ясно и високо!
    Д-р Тренчева, вярно ли е, че с времето ние ставаме такива, каквито са били нашите майки?
    Не. При кризисна ситуация в първите няколко секунди реагираме така, както майките ни биха направили. След това обаче започваме да мислим съзнателно, действията ни са подчинени на образованието, наученото, новия ни опит.
    В българското семейство е прието да има две деца. Какви проблеми възникват при появата на второто?
    Ситуацията става критична, когато жената роди второ дете. Това е голям шок за по-голямото, което няколко години е било център на вниманието. Досега всички са се грижили за него, то е било цар. От този момент обаче в къщата се появява малко ревливо бебе, което заема неговото място. Съветът ми е в този период да не изпращате по-голямото дете на детска градина или пък при баба му. То ще се почувства изоставено. Казвайте му често, че го обичате, прегръщайте го повече, непрекъснато му се усмихвайте. Много майки се питат: “Дали не бях прекалено строга или пък прекалено либерална…” Днес физическото наказание е напълно отхвърлено. Но в кризисен момент майката трябва да е по-строга. Децата, отглеждани с по-твърда ръка, стават психически по-стабилни, имат по-ясна ориентация към света. Разглезените момченца и момиченца по-трудно се приспособяват.

    trikoveПрез първите месеци на бременността ще носите най-широките дрехи, които имате. Идва момент обаче, в който и те повече няма да Ви вършат работа. След края на 4-ия месец (при някои жени по-късно) ще се наложи да промените гардероба си. Разполагате с три варианта, които не са взаимно изключващи се:
    Да се сдобиете с дрехи за бъдещи майки.
    Да посетите магазин “Гигант” (“XXL”).
    Да приспособите някои облекла към новите си форми.
    Ако искате да се възползвате от някои от сезонните дрехи и да купите най-нужното, прочетете съветите.

    Обичате да експериментирате
    Полите и панталоните на ластик могат да се носят доста време през бременността. Ластикът може да се смени с колан с илици. Така талията ще се регулира според нарастването на корема.
    При хубаво време може да носите различни фланелки под разкопчаната блуза или ризата на своя партньор.
    Късата лятна рокля с копчета отпред може да се превърне в блузон, ако закопчаете само горните копчета.

    Сръчна с иглата
    Разпорете страничния шев на панталона от талията до бедрото и добавете триъгълно парче плат от същия цвят.
    На правата пола отстранете колана и отворете горната част на страничните шевове. Зашийте правоъгълно парче от трико и го прегънете в горната част, за да можете да сложите ластик.
    Широката рокля може да Ви е тясна в бюста. Може да я разширите с едно парче от двете страни.

    Помощ от конфекцията
    Избирайте рокли, които се разкрояват отпред или са с волан на гърдите или талията.
    Ризите или блузите с класическа кройка (с ръкави с маншети) ще свършат добра работа, ако ги купите по-голям размер. Под тях с фланелка или с еластично боди ще изглеждате фантастично.
    Ако панталонът или полата са основната Ви дреха, купете ги в цвят, който ще отива с по-голяма част от останалите Ви дрехи.

    voda“Околоплодна вода” е най-популярното и широко разпространено название на течната среда, в която се намира плодът по време на вътрематочния си престой и развитие.
    Околоплодната течност е подложена на динамични промени в количествено и в качествено отношение. От тези промени зависят осигуряването на необходимия комфорт при нарастването и движенията на плода, поддържането на определени обменни процеси и хомеостазата (постоянното равновесие на вътрешните системи в организма независимо от външните условия).
    Проучвания са показали, че течната среда има много сложен биохимичен състав, чиито изменения могат да се отразят благоприятно или неблагоприятно на развитието на плода. Ето защо и в специализираната литература правилно е прието тази специфична среда с определена плътност, състав и относително тегло да се означава като околоплодна течност. В хода на бременността нейното количество нараства от около 30 мл в 10-ата гестационна седмица (г.с.) до 1100–1500 мл в 38 – 39-ата г.с. Следва плавно намаление до 800 мл към деня на раждането. При някои болестни състояния обемът й може драстично да намалее или многократно да се увеличи, достигайки примерно 15 литра!
    В образуването, циркулацията и обмена на околоплодната течност участват различни структури на плацентата, на пъпната връв и на плода, в т.ч. трахеята, белите дробове и бъбреците на бебето. Естествено най-голямата й съставна част е водата. Според наблюдения тя се обменя напълно за 3 часа.

    “Пукнат” околоплоден мехур
    “Пукнатият” плоден мехур (амниален сак) лесно ще се разпознае от бременната или нейните близки, тъй като изтичането на течността и подмокрянето в различна степен почти винаги са очевидни. В такива случаи са необходими спешна консултация и насочване на бременната към специализирано здравно заведение. Какво следва в подобна ситуация? Най-важно е да не се изпада в паника. Бъдещата майка трябва да легне, докато очаква идването на консултант или на санитарен транспорт. Основания за тревога има, ако:

    Изтичането на течността стане преди 34-ата г.с. Тогава плодът е в различна степен незрял. В тези срокове поради относително по-голямото количество течност, особено при контракции и отваряне на цервикалния канал, по-лесно изпадат пъпна връв и крайници, което създава допълнителни затруднения;

    При по-обилно количество околоплодна течност и отворен канал е възможно да изпаднат дребни части и плодът да застане в нефизиологична за раждането позиция. Това може да настъпи и при доносена бременност. При бързо намаление на обема на преразтегнатата матка може и преждевременно да се отлепи цялата или част от плацента, което застрашава живота и на жената, и на плода.

    При първо раждане бременната и нейните близки могат да са по-спокойни, ако спонтанното или под влияние на маточни контракции пукване на околоплодния мехур стане след 37-ата г.с. при главично предлежание (което е най-често) и при добър контакт на детската глава с входа на таза. При раждащи за втори и пореден път детската глава може да е подвижна над входа на таза и при малко по-обилно количество течност при изтичането тя е в състояние да увлече пъпна връв или ръчичка и те да изпаднат във влагалището. Тази патология – за щастие рядка – е реална заплаха за сигурността на бебето. Особено уязвима е бременна, при която са установени седалищно предлежание или близначна бременност. В тези случаи вероятността от изпадане на дребни части е по-голяма.
    При инцидентно изтичане на околоплодна течност в най-добра ситуация е жената, която разполага с най-подробна информация за бременността си. Такива са всички бъдещи майки, които редовно посещават своята акушерка или акушер-гинеколог и бременността им се проследява със съвременните диагностични технически средства. Във всички случаи изтичането на околоплодната течност означава край на бременността – раждане в срок, закъсняло раждане (преносена бременност), преждевременно раждане, аборт. При случаите с преждевременно раждане и очаквана незрелост на плода в часовете до настъпването на раждането може да се извърши медикаментозна профилактика на белодробната незрелост на бебето. Добре е да знаете, че при пукването на плодния сак или дори при съмнение за това следва незабавно да постъпите в специализирано отделение (клиника). Забавянето с много часове и особено с дни може да доведе до инфектиране на половите пътища и плодното яйце с всички възможни последици от това за Вашето здраве и за здравето на бебето.

    Други рискове
    Ненормалното увеличение на околоплодната течност, известно като хидрамнион, освен споменатите усложнения при пукването на мехура може да означава редица вродени аномалии и заболявания, което обаче не е абсолютно задължително. Оскъдното количество течност също е признак на различни отклонения в развитието на бременността и може да доведе до неблагополучия и структурни аномалии при плода.Това са още аргументи в подкрепа на необходимостта от редовно наблюдение на бременността.

    Нейните показания…
    Околоплодната течност дава отличен и много подходящ материал за най-различни изследвания за състоянието на плода, за наследствени заболявания и генетични отклонения. Освен електролити, хормони и метаболитни продукти на плода могат да се изследват клетъчни групи от стената на амниалния сак, кожата и дихателните пътища на плода. Получават се важни данни доколко е доносено и зряло бебето и каква е зрелостта на някои важни системи. Проба околоплодна течност изяснява тежестта на Rh-конфликтна бременност. Едно от най-модерните съвременни изследвания в медицината – за генетично обусловени заболявания и по-специално за откриване на болестта на Даун, се прави също с проба течност, взета чрез амниоцентеза в по-ранните срокове на бременността. След такова изследване има възможност безперспективна бременност да се прекъсне по медицински показания и на партньорите да се даде шанс да опитат отново.

    Смята се, че родината на брюкселското зеле е Белгия, тъй като на почти всички езици наименованието му сочи този произход. От намерените исторически данни се разбира, че още през втората половина на ХV в. то е било включено в менюто на белгийските благородници. През втората половина на ХІХ в. добива широко разпространение във Франция, Англия и САЩ и вече измества обикновеното бяло зеле в ежедневната храна.
    Брюкселското зеле е двугодишно растение. През първата година образува изправено стъбло, високо до 60-70 см, по което спираловидно са разположени листата. От странични пъпки на стъблото се образуват малки зелчета, които са около 50-60 и повече на стъбло. Те се оформят от дребни нежни листа, свити по подобие на обикновеното бяло зеле.

    Топ достойнства
    Брюкселското зеле е много вкусно и от него се приготвят разнообразни ястия. По биологичните си показатели то се нарежда на едно от първите места сред храните от растителен произход. В зависимост от условията, при които се отглежда, съдържа витамин С от 152 до 247 мг%, който е в много стабилна форма и не се разрушава при съхраняването на зеленчука. Като се знае, че в червената капия този витамин е 160 мг%, а в спанака и в лимона – 50 мг%, става ясно какъв богат източник на витамин С е брюкселското зеле. Това го прави ценна храна за детския организъм, за повишаване на устойчивостта му към простудни и заразни заболявания. В брюкселското зеле има още витамини В2 и РР, каротин, минерални соли (калий и натрий в съотношение 38:1), въглехидрати, белтъчини, багрилни вещества, етерични масла и органични киселини. Тези хранителни вещества са 2–3 пъти повече в сравнение с бялото зеле.
    Поради съдържащото се значително количество желязо в малките зелчици те са подходяща храна за предпазване от желязодефицитна анемия, често проявяваща се през първата година от живота на детето.
    Брюкселското зеле засилва апетита, като стимулира стомашната секреция, а също така и образуването и отделянето на жлъчен сок. До момента на използването зелчетата се държат на стъблото – така по-добре се запазват. При употреба се измиват много добре и не се отрязват много късо, защото листата им лесно се разпиляват и разкъсват, което влошава вида на ястието. При задушаването също трябва да се внимава зелчетата да не се развалят. Те трябва да са твърди и плътни.
    При варенето брюкселското зеле увеличава обема си, докато останалите видове зеле го намаляват с около 20%.
    Благодарение на това, че миниатюрното зеле съдържа по-малък процент вода от другите видове, то се съхранява в прясно състояние по-добре от тях.

    Кухня “Брюкселски специалитети” Ароматно зеле
    Продукти: брюкселско зеле 80 г, масло 6 г (1 ч.л.), 35 мл (3/4 кафейна чашка) рядък млечен сос, магданоз, копър, сол.
    Приготовление. Почистете зелето и го пуснете в малко количество леко подсолена вода да се свари до омекване. Отцедете и го смесете със сгорещеното масло. Залейте с рядък млечен сос, приготвен от прясно мляко, сгъстено с препечено брашно.
    При поднасянето поръсете със ситно нарязан копър и магданоз.

    Запечено зеле
    Продукти: брюкселско зеле 50 г, масло 4 г (3/4 ч.л.), кашкавал 10 г (2 ч.л.).
    За соса: прясно мляко 15 мл (1 с.л.), препечено брашно 2 г (1/2 ч.л.).
    Приготовление. Отцедете от водата свареното в слабо подсолена вода брюкселско зеле и го поставете в тавичка. Залейте с млечен сос, приготвен от препеченото брашно, маслото и млякото. Отгоре на ситно ренде настържете кашкавала (при липса може и сирене). Запечете ястието в гореща фурна.

    Зеле с шунка
    Продукти: брюкселско зеле 50 г, маргарин или олио 4 г (1 непълна ч.л.), шунка 15 г (1 с.л.), лук 5 г (1 ч.л.), масло 4 г (1 непълна ч.л.), кашкавал 5 г (1 ч.л.), галета, доматен сок 25 мл (1/2 к. ч.), сол.
    Приготовление. Задушете в маргарина зелето със ситно нарязания лук, като от време на време наливате по малко вода или бульон. Към задушеното зеле прибавете шунката, нарязана на дребни парченца. Разбъркайте и поставете сместа в намазана тавичка. Отгоре залейте с доматения сок, поръсете с настърган кашкавал и парченца масло. Запечете ястието около 30 мин.

    Когато започнете да кихате често, телесната ви температура се повишава ту сутрин, ту вечер, дълго се влачите без сили след прекарания пореден грип, чувствате се отпаднали без видим повод, сигурно ще чуете от Вашия лекар: “Трябва да укрепите имунната система”.

    Стъписана, задавате куп въпроси за имунната система. Що е това? Къде се намира тази система в организма? Какви функции изпълнява? Как може да се укрепи? В имунната система изключително прецизно работят в комбинация органи и клетки, които са бодигардът срещу болестотворните агенти (бактерии, вируси, паразити, гъбички), срещу разпадните продукти на хроничните болести и тумори, образувани в кръвта, срещу дразнители – алергени (прах, битови, растителни и химични отрови). Заболяемостта, оздравяването, продължителността на живота зависят от бързата реакция на имунната система. Коя е тя? В имунната система има много участници, но един-единствен е най-важен – имуноглобулините (белтъчни клетки). За да се произведат те, работят костният мозък, тимусната жлеза, лимфните възли. Създадените имуноглобулини се движат по лимфната система, а тя обхваща цялото тяло. В здравия човек това е сигнал, че имуноглобулините са в строго определено количество. Увеличението му сигнализира, че има хроничен възпалителен процес, тумор... Намалението му подсказва, че организмът не може да се справя с нахлуването на болестотворните агенти отвън или че има условия да се активират вътрешни агенти, които иначе мирно си живеят у него (туберкулозни бацили, колибактерии...). Изводът, който преди сто години е направил френският физиолог Клод Бернар, важи и до днес – възбудителят е нищо, всичко е средата! За да се образуват белтъчните клетки, трябва да им се отправи предизвикателство. Те се синтезират и действат в правилната посока, ако в организма има висококачествен материал и подходяща психична среда.

    Какъв е “материалът”? В основата на имуноглобулините са белтъците, но те са два вида. Пълноценните белтъци съдържат 23 аминокиселини. Те са само от животински произход – месо, риба, морски деликатеси, сирене (но не кашкавал). Непълноценните се съдържат в зърнените храни, ядките и в някои бобови растения.

    Щит от менюто Бъдещите и настоящите майки, при които имунната система е отслабнала, задължително трябва да включват в менюто си месо. Ако сте занемарили рационалното хранене, спешно коригирайте грешката! Не е нужно обаче да консумирате месо в огромни количества. За деня са достатъчни 200–250 г. Но то трябва да е прясно или охладено, нетлъсто – телешко, крехко свинско, агнешко, овнешко, риба, дивеч. Редувайте вида, ако имате възможност. Един ден в седмицата менюто Ви може и да е безмесно. Тогава хапвайте повече сирене и яйца. Сутрин Ви е нужно 250 мл прясно мляко, подсладено с мед, а за вечеря, ако нямате плод за десерт, изяжте 250 г кисело мляко или 70 грама топено сирене. Имуноглобулините се нуждаят от витамини – А, В (всички видове), С, Е.

    Стимулатори на имуноглобулините Цинк. Ще го набавяте чрез месото, рибата, морските деликатеси, тиквеното семе (печено), бирената мая. При кулинарната обработка на храните част от цинка се изгубва, но в тиквеното семе, маята и в месото на скара и на пара се съхранява във висок процент. Цинкът има много добър ефект и върху безплодието. Манган. Богати на манган са ядките, зелените листни зеленчуци, грахът, червенотo цвекло. Сяра. Съдържа се най-вече в пилешкото месо, рибата, чесъна, броколите, в бялото и в брюкселското зеле. Тя е мощен щит срещу бактериалните инфекции. Имунната система не е капризна. Тя не обича въглехидратите, но никога не воюва с тях, щом са с мярка. Особено отрицателно обаче е отношението на тази система към цигарите. Ако сте върла пушачка, през бременността и докато кърмите може да си позволявате най-много по една цигара – и то след обилно хранене. Враг на имунната система е и алкохолът, особено ако често боледувате. Лекарствата, всички успокояващи, приспивателни и стимулиращи средства могат трайно да я увредят и отслабят, защото техните разпадни продукти се изхвърлят в някои части на тази система. А тя не е кошче за боклук.

    Не вземайте по препоръка на аптекаря “безобидните” хомеопатични средства. Стресът, нощният труд, прегряването на слънце или претоплянето от прекалено много дрехи също сриват имунната система. Ако се разболеете (а това не е невъзможно през бременността и в периода на кърмене), вземайте лекарства и витамини само по лекарско предписание. Не се тъпчете с много храна. Болният трябва да яде умерено. В такъв период загубата на апетит е защитна реакция. За не повече от 2–3 дни бременните могат и да погладуват. Задължително е обаче да пият повече течности, да ядат плодове и поне 100 г месо на скара или варено. В менюто да включат салата според сезона. При болест пийте два-три пъти дневно по 200 мл чай, подсладен с мед. Хапвайте пчелен клей или пчелен прашец под формата на бонбони. Два-три пъти седмично сутрин след закуска вземайте 2 ч.л. пчелен прашец с 1 ч.л. мед.

    Имунната и храносмилателната система имат много силна връзка помежду си. При бременност и кърмене имунната се поддържа здрава чрез рационалното хранене.

    Защита от стила на живот Смейте се от сърце. Смехът подпомага отделянето на ендорфини – хормоните на щастието, които силно стимулират имунната система. Не се ядосвайте. Ядът действа като стоп на производството на имуноглобулините. Особено когато боледувате, не изпадайте в паника и отчаяние. Всеки ден най-малко 30-40 минути слушайте любима музика. Ако Ви се додреме на работното място – направете го (дискретно!) за 10-15 минути. За 15 минути 3-4 пъти на ден изключвайте мобилния телефон и компютъра. Вярата е най-важният стимул. Вярвайте в нещо: в Христос, Аллах, Буда, Виши, Черната котка, Белия гълъб... в техническия прогрес, в любовта, но преди всичко в себе си.

    Калкулатори
    Овулационен калкулатор
    Изчислете най-добрите дни за зачеване
    Калкулатор бременност
    Изчислете вашата гестационна седмица
    Калкулатор за пола на бебето
    Вижте момиче или момче очаквате
    Калкулатор за кръвна група
    Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
    Най-новото от "9 месеца"
    • Последно публикувани
    • Най-четени
    Bebino шампоан - вълшебства за бебета
    beb2
    Bebino сапун - син - вълшебства за бебета
    beb3
    Bebino пудра - синя - вълшебства за бебета
    Beb1
    Инфлуцид - Първа линия на защита от вируси
    infl
    Шуслерова сол №3 - За "железен" имунитет
    sh