9 Месеца

    9 Месеца

    Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

    Казвам се Ивана и реших да ви разкажа за моя татко Петко. Моите родители не знаеха до последно, че съм госпожица, но накрая радостта им беше много голяма. Когато в родилното отделение татко ме пое за първи път, очите му се насълзиха. Аз веднага го познах, защото той всяка вечер галеше корема на мама и ми говореше. Когато късно заспиваше много уморен, той често молеше мама да го събуди, ако започна да ритам много силно, за да може да ме усети и той.
    Моят тати е по-различен от другите, защото иска да стане свещеник и да служи на Бог и на хората. Но когато има време, винаги гледа да помага на мама и да играе с мен. Сутрин, преди да тръгне на работа, пали печката, за да ни е топло на двете с мама. Вечер обича да ме подхвърля и да ми показва колко голяма ще стана. Гъделичка ме и ме разсмива, като ми прави най-различни физиономии. По време на баня ми държи ръчичката и ми пее песнички. Докато мама ме подсуши и облече, тати приготвя млякото ми. Целува ме по челото и ми пожелава: “Лека нощ!”
    Благодаря ти за всичко, мили татко! Благодаря ти за нежността и любовта!

    След като разбрахме, че съм бременна, със съпруга ми бяхме на 12-ото небе (да кажа, че бяхме на седмото е просто малко). Чакахме това бебе две години, но си заслужаваше! В момента, в който му показах заветните две чертички на теста за бременност, сякаш станахме едно цяло. Щяхме да имаме бебе! Да станем родители! Той се грижеше за мен, но не както човек се грижи за нещо чупливо, а както се грижи за нещо ценно и свято. Беше близо до мен физически и душевно. С търпение и усмивка изслушваше тирадите ми – кога породени от щастие, кога от притеснение. Нито веднъж не се издаде, че има свои тревоги. Даваше ми сила да вярвам, че всичко с бебето ще е наред.
    Бъдещият татко идваше при всяка възможност с мен на консултация, за да се срещне с дъщеря си (бях сигурна, че ще е момиче). С вълнение показваше на всеки снимката от ехографа. Стараеше се да се чувствам комфортно въпреки огромния ми корем, ритащото бебе и многото килограми.
    Той беше в двора на болницата, когато аз в операционната давах живот на дъщеря ни. Усещах присъствието му, въпреки че не беше до мен. Исках първи да види и да целуне своята плът и кръв.
    Докато ние двете бяхме в болницата, той изчисти къщата, купи всичко, което не успяхме заедно да вземем преди това, и подреди стаята на нашата дъщеря. Когато се прибрахме, той дежуреше до леглото й, ставаше нощем, за да я храни, гушка и преоблича. Правеше всичко, което трябва, за да се чувстват двете му момичета добре. И до ден-днешен е така. Грижи се за нас всеотдайно и се справя невероятно.

    Въпреки непрестанните опити и огромното ни желание измина една година, докато забременея. Когато разбрах, че съм бременна, не казах дори на майка ми – исках преди това да се уверя със сигурност. Съпругът ми обаче вече се беше похвалил на всички. Бях център на внимание където и да отидем – сред роднини, приятели и близки. Но не смеех да кажа на глас колко щастлива се чувствах.
    Оказа се, че отново събитията взеха естествения си ход, редувайки се доброто със злото. На следващата седмица след 5-дневна кома почина другата снаха в семейството, в което бях влязла, оставяйки две малки деца. Всички криеха това от мен, за да ме предпазят от стреса. След седмица почина и дядо ми. Не посмяха да ми го кажат. Разбрах няколко дни след погребението.
    Десетина дни преди Коледа силна простуда ме повали на легло. Не можех да вземам лекарства, да излизам, страхувах се от последствията. За щастие се преборих и с това изпитание. Но ден преди Бъдни вечер брат ми се обади, че майка ми е постъпила спешно в болница и трябва да отида. Сутринта на Коледа бяхме там. Не знаеха какво й е, изследваха я, но най-важните апарати “имаха почивен ден”! След три дни се разбра, че вече е много късно и няма шансове да оцелее. Казаха ми, че все пак има някаква възможност, но аз знаех какво предстои. Мъжът ми се притесняваше за мен и ме отведе у дома. Звънях по телефона да питам как е мама. Всички ме успокояваха, че няма страшно. Сутринта на 1 януари отидох в болницата. Там разбрах, че майка ми е прекарала най-кошмарната нощ в живота си. Живя още 12 дни. Заради нас – близките й, заради мен, за да успея да приема мисълта, че рано или късно това ще се случи... Дори не я изпратих.
    Разкъсвах се между дълбоката скръб и безкрайното щастие.
    До края бременността ми беше безпроблемна. Четях много и се стараех да спазвам всички предписания. Непрекъснато бях в движение, правех гимнастика, тренирах дишането. Въпреки че бях наддала 22 кг, според околните бях стройна и изключително подвижна. Когато бях в 27-ата гестационна седмица, двама лекари, независимо един от друг, изказаха предположение, че съм в 31-вата. Нямаше все още причини за тревоги, защото беше твърде рано.
    С приближаването на термина започнах ежедневни посещения в болницата. Чувствах се добре. Лекарите и акушерките бяха невероятни – сред тях намерих истински приятели. При един от прегледите се установи, че вече съм готова да раждам и плодът е достатъчно зрял, за да излезе. Консултираха ме двама лекари, които проявиха истински професионализъм и отговорност към мен. (Изпитвам респект към високообразовани хора, които не парадират с това, а доказват уменията си само с дела и продължават да учат цял живот.) След консултацията се оказа, че пъпната връв е увита около шията на бебето. И аз, и моят лекар бяхме единодушни, че най-добрият вариант беше раждане чрез секцио. Имах и предишни операции, които щяха да доведат до усложнения, но това не смущаваше лекаря.
    Операцията премина добре. Родих прекрасно здраво момченце. Излишно е да описвам радостта и гордостта, които изпитвах. След раждането си мислех, че животът ми преди появата на това малко човече всъщност не е бил моят. Често се разчувствах и плачех. Най-вероятно това се дължеше и на състоянието, през което преминава всяка жена, станала наскоро майка. Получих огромна подкрепа от баща ми. Той беше до мен през цялото време на бременността и раждането. Макар да знаеше, че не може да замести майка ми, той се стараеше по всякакъв начин да запълни липсата й в ежедневието и в мислите ми. Гушкайки бебето, понякога тихо плача, че тя не можа да види детето ми. Цял живот се раздаваше, за да съм щастлива аз и сигурно съжалява, че днес не може да ми помага. Съзнанието ми отказва да приеме факта, че я загубих именно сега. Често ме спохожда чувството, че ще се върне и ще попълни празнотата, която е в мен.
    Днес вече мога да кажа, че наистина няма по-голямо щастие от това да станеш родител. Звучи като клише, но истината е, че тривиалните изрази всъщност са доказана истина и са заключения, направени след преживени събития, след усетени чувства, след дълги анализи и дори нарочни проучвания. Те са неизменни спътници на речта.
    Щастлива съм и че станах майка на 30 години, в най-хубавата си възраст, когато знам, че съм завършена личност, способна не само да създаде нов живот, но и да го възпита.

    Имената на славата

    Публикувана в Планиране
    28 Февруари 2006

    Използваните в традицията или оригиналните български лични имена, закодирали пожелание за слава и благополучие, са често срещани. Такива са Васил (от гръцки произход, със значение "царствен, царски", с производни Василен(а), Васили(я), Василка, Вас(к)а), Банко (от български произход, със значение “господар”), Боян(а) (от тюркски произход, със значение “богат, омаен, вълшебен”) и най-вече Велко, с производни Вели(ч)ко, Вел(а)ьо, Велин(а), Велян(а), Велия(на), Велемир(а), Велеслав(а), Великослав(а), Велег(а). Владимир(а) остава популярно име и със своите производни Влад(ан), Влад(к)о(а), Владис(л)ав(а), Всевлад(а), Владица.
    Българските мюсюлмани също имат подчертано отношение към желанието за слава и величие. Те обаче напълно запазват традиционните си лични имена, които носят пожелание за тези ценности. Пример за това са Калазъм ("да има най-много"), Галиб(а) (“побеждавам”), Джелял, Джемиле (“велик съм”), Султана (“господарка”), Зафер(е) (“победител”), Наив (“принц”), Юнал (“носещ слава) и т.н.

    За баба Валя миналата година беше най-вълнуващата и със сигурност най-незабравимата в живота й. Тя не подозираше какви подаръци я очакват. Първата й изненада беше още в началото на годината, точно на именния ден на дядо. Тогава тя разбра, че в семейството ни ще се появи нов член – а именно аз, баткото Иво. Тя зачака с голямо нетърпение и вълнение появата на своето първо внуче. След около два месеца – точно на нейния имен ден, баба Валя получи още един голям подарък – новината, че ще става баба не само на едно, а на две внучета – и на моята братовчедка Антоанета.
    Времето минаваше, а баба и дядо тръпнеха в очакване. Грижеха се за нашите майки – техните деца. Двамата – аз, Иво, и Антоанета, се появихме на бял свят почти едновременно. Често преди това, когато мама прегърнеше леля, аз усещах през коремчето ритниците на Антоанета и дори си говорехме.
    Баба не знаеше какво я чака с двама палави малчугани. Тя много помага – докато нашите майки се възстановяваха след раждането, непрекъснато се грижеше за нас. Сега ни къпе, сменя ни пелените и какво ли още не...
    Няма по-щастливи баба и дядо на света от нашите. Двамата много ни се радват, гушкат ни непрекъснато, глезят ни, смеем се заедно, играем, забавляваме се. Лошото е, че никога не ни стига времето, когато сме заедно. Много е весело, когато дядо Веско да ни разказва приказки. Най ни харесва тази за Косе Босе. Много обичаме и баба, и дядо и им благодарим за грижите, вниманието и любовта към нас. Целуваме ги от сърце и им желаем здраве и още много щастливи дни, прекарани заедно.

    Калкулатори
    Овулационен калкулатор
    Изчислете най-добрите дни за зачеване
    Калкулатор бременност
    Изчислете вашата гестационна седмица
    Калкулатор за пола на бебето
    Вижте момиче или момче очаквате
    Калкулатор за кръвна група
    Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
    Най-новото от "9 месеца"
    • Последно публикувани
    • Най-четени
    Bebino шампоан - вълшебства за бебета
    beb2
    Bebino сапун - син - вълшебства за бебета
    beb3
    Bebino пудра - синя - вълшебства за бебета
    Beb1
    Инфлуцид - Първа линия на защита от вируси
    infl
    Шуслерова сол №3 - За "железен" имунитет
    sh