9 Месеца

    9 Месеца

    Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

    И аз като всяка бъдеща майка се страхувах от раждането, но след като видях това невинно и беззащитно същество, всички болки и страдания отстъпиха на сълзите от обич и блаженство. Един ден след раждането получих силни болки в таза, не можех да пазя равновесие, трудно ми беше да ходя. Като се прибрахме вкъщи, всички в дома ни се радваха на мъничето. Аз обаче имах такива адски болки, че в самото начало не можех да се зарадвам истински на дъщеря си. Още на следващия ден след изписването съпругът ми ме закара на преглед. Направиха ми рентгенова снимка. Оказа се, че проблемът най-вероятно е в резултат от бързото раждане. И двамата бяхме изплашени. Голяма буца заседна на гърлото ми, мъчех се да задържа сълзите си. Трябваше да съм силна и да не се издавам пред съпруга ми, защото знаех, че него го боли още повече. Той не можа да се овладее и се разплака пред лекаря. Това ме накара да се взема в ръце и да не се предавам. Консултирахме се с ортопед, който каза, че болката ще отшуми от само себе си, но ще трябва да мине поне месец и половина. Налагаше се да лежа и да нося специален колан. От този ден нататък съпругът ми пое грижите за бебето и за домакинството.
    Сега съм малко по-добре, кошмарните дни отминаха. Рюстем много обича Аляра и не дава прах да падне върху “татината кукла”. Благодарността ми към него е безкрайна, защото без неговата помощ нямаше да се справя.
    Въпреки всичко винаги си казвам, че животът е прекрасен, защото имам всеотдаен съпруг и чудесна дъщеря.

    Вече няколко месеца съм баба на лъчезарно и усмихнато момченце, което се казва Петър. Връщайки лентата назад, с облекчение си спомням как три години преди това на дъщеря ми поставиха диагноза, която я лишаваше от щастието да стане майка. Лекуващият лекар беше категоричен – вероятността за забременяване е минимална, шансът за износване – никакъв, а травмата от подобни опити – огромна. Не можех да си намеря място от тревога. Бях безсилна, всичко зависеше само от Бог. Трудно ми е да ви опиша какви противоречиви чувства изпитах, когато разбрах, че дъщеря ми е забременяла. Със свито сърце се надявах всичко да протече нормално и да завърши благополучно. Страхувах се да се радвам на очакваното щастие, защото още от самото начало тя имаше тежка бременност. Притеснявах се, тъй като освен всички съпътстващи неразположения и куп други проблеми, имаше опасност в последните месеци на бременността да настъпят усложнения.
    Заредиха се мъчителни, изпълнени с трепетно очакване и тревога дни, докато една прекрасна априлска сутрин дойде вестта, че съм станала баба. Това, което почувствах, не може да се опише с думи. Бях безкрайно щастлива, но и изненадана, защото не знаех, че преди три дни дъщеря ми е постъпила в болница. Тя не ми бе казала, за да ми спести притесненията, а всекидневните телефонни обаждания като в добре обмислен сценарий е правела от родилното отделение.
    Сега, когато държа в прегръдките си малкото създание, ми се струва, че животът е много по-хубав и слънчев отпреди. Петър навлезе в дните ми плахо като искрица надежда и неусетно се превърна в сбъдната мечта – много шумна и реална.
    Моля се Бог да е милостив към всяка жена с подобни проблеми и да не й позволи да се отчайва, защото чудеса стават не само в приказките.

    Чувствам се най-богатата майка на света, защото се радвам на три прекрасни деца. Със съпруга ми се познаваме от V клас – бяхме заедно на лагер. Родителите ни работеха в едно предприятие. След лагера не се бяхме виждали до моя абитуриентски бал. Месец преди това срещнах майка му и й подхвърлих той да ми се обади, ако иска. Една вечер Теодор направо дойде вкъщи. И така започна нашата връзка.
    Станахме студенти и малко след това се оженихме. След година се роди първата ни рожба, а след още 3 години – втората. Съпругът ми обаче винаги е искал да имаме три деца. За мен беше лудост – при този скъп живот, децата вече бяха поотраснали, имаме работа... но изведнъж съвсем спонтанно решихме да си имаме (ако и Бог бе рекъл) дъщеря. И чудото стана – забременях веднага.
    Бременността ми не беше тежка. Бях в 30-ата гестационна седмица, когато на поредния преглед с ехограф чух: "Това бебе е женско!" Нищо друго не усетих и не видях през този ден. В ушите ми звучаха единствено думите на лекарката и нямах търпение да споделя със съпруга ми, че ще си имаме така мечтаната дъщеричка. В средата на 8-ия месец почувствах силни болки в таза и в кръста. Отидох на преглед и след консултацията се оказа, че имам скъсяване на маточната шийка и разкритие. Много се разтревожихме. Наложи се да вземам лекарства и да лежа. Не можех да върша дори домакинската си работа. Чувствах се непълноценна майка и за синовете си – те ми помагаха, вместо аз на тях.
    Лекарите казваха, че щом вляза в 9-ия месец, ще родя, че едва ли ще износя детето и че то ще се роди малко. Но аз непрекъснато си повтарях, че всичко ще е наред.
    Дойде последният месец от моята бременност и нищо не се случи. Бебето се появи само 8 дни преди термина. В този период имах четири "фалшиви тревоги" и всеки път тичахме до болницата. Напук на всички бебчето не искаше да излиза.
    Една сутрин изпратих децата на училище и заедно със съпруга ми се отправихме към родилния дом. Причината не бяха родилни болки, а лекото кървене, което се беше появило. След прегледа обаче се оказа, че вече е време да раждам. Нямах търпение да видя как изглежда нашето съкровище.
    След като ме подготвиха за раждането, ми сложиха система. Попитаха ме дали искам епидурална упойка, но аз отказах. Раждането вървеше по план, но изведнъж нещо в записа на сърдечните тоновете на детето подсказа на лекарите, че бебчето в корема ми се измъчва и контракциите не са пълноценни.
    Спукаха околоплодния мехур и всичко се оправи, но започнаха нечовешките болки. За последно се обадих на съпруга ми. Бях вир-вода. Анестезиологът ми постави обезболяващо през системата и малко по-късно започнаха напъните. Само за секунди се роди Тя. Не можех да повярвам, че това се случва с мен. Не знаех какво да направя от щастие, беше се родила бленуваната дъщеря. Още не се беше отлепила плацентата, когато ми подадоха телефона, за да се обадя на таткото, който чакаше навън. Щом чу, че има дъщеричка, той заплака. И така аз плачех вътре, а той отвън.
    След много притеснения и надежди на бял свят се роди нашата дъщеря Преслава. Благодаря от сърце на екипа в родилната зала – д-р Светла Христова и акушерките Светлана Андреева и Людмила Бонева. Никога няма да забравя техните грижи и професионализъм. Желая им от сърце много здраве и щастие. Дай, Боже, всяка жена да има възможност да роди при такъв екип.
    Отсега нататък може да ни е много трудно и физически, и финансово, но заради пламъчетата в детските очички ще се справим. В семейство, в което има любов и разбирателство, всичко се постига. Благодаря на съдбата, че ме е събрала с такъв добър човек като съпруга ми.
    Благодаря, че Бог ни дари с така мечтаната дъщеричка.
    Искам да кажа на всички млади хора и семейства – няма по-голямо богатство от децата. Те са дар Божи! Дай, Боже, всекиму такова щастие – да стане родител за трети път!

    Бременността ми беше изключително желана и планирана – и днес си спомням с подробности всеки разговор за бебе със съпруга ми. И така половин година след гражданския ни брак, докато подготвяхме църковната венчавка, макар да бяхме обещавали да поизчакаме с детето, не издържахме и направихме първия си опит. За наша огромна радост и абсолютно никаква изненада след няколко седмици разбрахме положителния резултат. Направих си поне 3–4 теста за бременност – не толкова, за да се уверя със сигурност, а просто защото и на двамата много ни харесваше да гледаме двете чертички. Отидохме на море. Почивката обаче не ми се отразяваше, както ми се искаше. Апетитът ми намаля и миризмата на готвено предизвикваше неприятно усещане в стомаха ми. Забелязах, че вече не понасям цигарения дим, парфюма си, вкуса на кафето, от изтощение едва се прибирах от плажа. Имах нужда от все повече и повече сън. Носех старите си дрехи, тъй като видимо нищо не ми личеше. Започнах несъзнателно да спя по-далеч от мъжа ми в леглото – да пазя корема си, с гръб към него и без да му позволявам да ме прегръща нощем.
    Една сутрин прокървих – уж съвсем лекичко, но достатъчно, за да ме накара да изпадна в отчаяние. Отидох веднага на лекар, въпреки че не исках непознат гинеколог да ме преглежда. Беше лекар в частен кабинет – възрастен, с авторитетен вид. Прегледа ме на ултразвуков апарат за пет минути, които ми се сториха цяла вечност. Разглеждаше екрана с такъв сериозен израз и въздишаше така тежко, че сърцето ми се свиваше и на няколко пъти почти спирах да дишам. Уплаших се, че се е случило нещо фатално и вече нищо няма да е както преди. Оказа се, че няма проблем. Докторът установи бременност в 6-ата гестационна седмица (г.с.). Трябваше да съм безумно щастлива, а цялото мъчение по време на прегледа и апатията, с която лекарят започна да ми дава съвети за живота ми на бъдеща майка, много ме разстроиха. Излязох разплакана от кабинета и едва разказах всичко на съпруга ми, който пък беше безкрайно щастлив. Два часа ронех сълзи в едно кафене, а той и до ден-днешен ме имитира: “Докторът не ми съобщи радостно новината!” После се обадихме на няколко близки да споделим вестта и отново бях щастлива!
    След третия месец организмът ми напълно се настрои за новия живот. Неразположението отмина и се чувствах изпълнена с енергия. Заспивах с по-голяма лекота, но и станах по-чувствителна. Започнах да планирам бъдещите покупки за бебето и заедно със съпруга ми използвахме всяка събота за разходки по магазините и за набавяне на всичко необходимо за посрещането на бъдещата ни дъщеричка.
    Разбрахме, че ще е момиче, когато бях в шестия месец, и новината ни направи още по-щастливи! И двамата искахме дъщеричка, бяхме й измислили име, а съпругът ми даже с обич предвиждаше, как “ще му се качваме и двете на главата”.
    Всеки път той идваше с мен на преглед, следеше развитието на бебето, като старателно четеше и сравняваше действителността с всичко, написано в книгите и в “9 месеца”.
    Ходех на работа до момента, в който трябваше вече да ме приемат в болница. Терминът ми беше минал и се налагаше да предизвикат раждането. Така на 14 април родих Биляна – моето здраво и сладко бебе. Съпругът ми присъстваше на раждането, първи я прегърна, държа я цели 20 минути! Дъщеричката ми се оказа най-очакваното същество от наши близки, колеги и приятели за последните 9 месеца.
    Два месеца след края на бременността си се връщам назад към нея с чувство на голяма носталгия – пожелавам на всяка жена да изпита подобна радост и удовлетворение от нетърпеливото очакване на бъдещото си дете. Да е обичана и разбирана от съпруг и от колеги, да е обграждана с внимание от близките си! Да има възможност да се наслади на всеки миг мечта и на всяка малка покупка за бебето си! Да е уверена и със самочувствие, когато чете и открива отговор на всеки въпрос в професионално издание като “9 месеца”.

    С Иван (тогава още приятел, сега вече съпруг) много искахме да имаме бебе. Още преди да се оженим, почти всичките ни приятели бяха семейни, с бебе или поне в очакването му. Тайничко исках и ние да сме на тяхно място. Само Господ знае колко много копнеех да имам дете. След всеки опит да забременея купувах тест за бременност, но винаги чертичката беше една. Чувствах се тъжна, потисната и нещастна. С Иван продължавахме да правим опити и така мина цяла година. Разочарованието ни растеше. Месеците се нижеха, животът продължаваше макар и без бебе, ежедневните ни ангажименти ни бяха завъртели и накрая съвсем изгубихме надежда, че ще станем родители.
    Иван работеше като готвач, а аз като сервитьорка. И двамата се бяхме отдали на работата си и си казвахме, че ако Господ е решил, ще имаме бебе. Нещата продължаваха така, докато един ден осъзнах, че мензесът ми закъснява почти с 10 дни. Реших да не си купувам тест за бременност, а направо да отида на преглед при специалист. Бях уплашена и се страхувах да кажа дори и на Иван, че има макар и малка вероятност да стана майка. Мислех, че това просто е лъжлив сигнал и че е плод на моята фантазия и на огромното ми желание за дете. Не исках да разочаровам Иван и да подхранвам илюзиите му с моите съмнения. Бяхме си говорили хиляди пъти колко е хубаво да имаме дете и двамата се чувствахме напълно готови да станем родители.
    Така изчаках още 10 дни, като всяка сутрин се притеснявах дали мензесът ми няма да дойде именно днес. Но за моя най-голяма радост това не се случи. Казах на Иван, че нещо става и трябва да отидем на лекар, за да сме напълно сигурни. Записах си час и двамата се отправихме към кабинета.
    След като ме прегледа на ехографския апарат, гинекологът се обърна към мъжа ми и му каза: “Честито, ще си имате бебе!” Боже, чудото стана! Бяхме най-щастливите хора на света. И двамата се прегърнахме, в очите ни имаше сълзи от радост. Мечтата ни се беше сбъднала!
    Продължих да работя. Толкова се радвах на непрекъснато растящото ми коремче. Чувствах се отлично, бях горда, че ще ставам майка. Всички около мен ми обръщаха внимание и това ме правеше много щастлива. Колегите ми се отнасяха с огромно разбиране към мен. Продължих да работя до 6-ия месец. Всички се чудеха как издържам – бременна, а работя по цял ден на крак, обикалям по 12 часа непрекъснато. Бях много пъргава, чувствах се прекрасно. Нямаше никаква причина да спра да работя. Това дори ме изпълваше с енергия.
    Купувах си всеки брой на списание “9 месеца” и се информирах за бременността, а и за грижите за бебето – все неща, които щяха да са ми много полезни, след като детето се появеше на бял свят. С Иван решихме да сключим брак. Сватбата беше страхотна и двамата много се забавлявахме. В края на бременността реших, че е време да си остана вкъщи. Но това драстично се отрази на килограмите ми – бързо ги натрупах. Останах у дома, за да се наслаждавам изцяло на факта, че съм бъдеща майка. Исках да използвам всяка минута за подготовка за пристигането на бебето. Очаквах Големия ден с огромно нетърпение. Със съпруга ми приготвихме всичко за нашата малка звездичка. (След поредния преглед на ехограф разбрахме, че ще имаме момиченце.) Купихме кошарка, дрешки и всички принадлежности, от които едно малко човече се нуждае. Чантата за болницата също беше готова.
    Оставаше само да чакаме. Терминът дойде и отмина. Броях часовете и се чудех кога ли най-сетне нашата малка госпожица ще реши да се появи на бял свят. Седмица по-късно постъпих в болницата с контракции. След много болки и с голяма мъка родих прекрасната ни дъщеричка Кристияна. Не мога да опиша огромната радост, която изпитах, когато видях това усмихнато бебче. По-късно, когато взех да го кърмя, забелязах, че има две сладки трапчинки.
    Сега се наслаждаме и опознаваме една друга. Прекрасна е, обичам я с цялото си сърце и душа и се чувствам най-щастливата жена на земята.
    Искам да кажа на всички отчаяни жени, които не могат да заченат бързо, да не се предават, да вярват силно и да молят Господ, който ще им изпрати голямото чудо!

    Калкулатори
    Овулационен калкулатор
    Изчислете най-добрите дни за зачеване
    Калкулатор бременност
    Изчислете вашата гестационна седмица
    Калкулатор за пола на бебето
    Вижте момиче или момче очаквате
    Калкулатор за кръвна група
    Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
    Най-новото от "9 месеца"
    • Последно публикувани
    • Най-четени
    Bebino шампоан - вълшебства за бебета
    beb2
    Bebino сапун - син - вълшебства за бебета
    beb3
    Bebino пудра - синя - вълшебства за бебета
    Beb1
    Инфлуцид - Първа линия на защита от вируси
    infl
    Шуслерова сол №3 - За "железен" имунитет
    sh