9 Месеца

    9 Месеца

    Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

    Когато разбрах, че съм бременна, бях ужасена. Защо ли? Защото вече имах син на 7 години, а мъжът, с когото живея, има двама сина от първия си брак. Те не живеят при нас, но аз вече бях преживяла веднъж безсънните нощи, неспокойните дни, когато бебето е болно, капризно и недоволно от всичко, и не смятах отново това да ми се случи. Не бяхме планували това бебе, дори не бяхме обсъждали такава възможност. Дойде като гръм от ясно небе.
    Цял месец след като разбрах за бременността, се чувствах объркана и недоволна. Не можех да взема решение – да оставя ли бебето, или да го махна. Чувствах се ужасно! Решението трябваше да взема аз. Мъжът ми ме остави да определя сама, но да не забравям колко трудно ни е било първия път. По цели нощи не спях, обмисляйки плюсовете и минусите на проблема. Синът ми постоянно боледуваше, а от 4-годишен той непрекъснато ме молеше да му родя сестричка – ако бях сигурна, че ще е момиче, щях да го родя, защото това беше най-голямата му мечта и знаех, че много ще го зарадвам. Но това, както всички знаем, не зависи от нас, а и толкова рано не можеше да се определи полът на бебето. Знаех колко средства изисква едно дете – материални и морални. Чудех се дали не обричам на мизерия и на несбъднати мечти още едно дете, раждайки го тук в България, където не просто е трудно да гледаш и да задоволяваш желанията и нуждите на децата, а е направо невъзможно.
    След като почти цял месец и половина нито се хранех, нито спях, реших да махна бебето. Същия ден, в който взех това решение, прибирайки се от работа, мъжът ми каза: “Ако оставиш това дете, то ще е момиче…”
    Нямах думи… само сълзи. Знаех колко силно беше желанието ни – на мен, на мъжа ми и на моя син Християн да имаме момиче. Мъжът ми продължи: “Сънувах сън, че имам четвърти син и затова съм сигурен, че ще е момиче.” Този сън промени живота ни. Вече знаех, че ще родя това дете, дори то да беше момче.
    Синът ми научи за бременността, когато бях в 4-ия месец. И той беше сигурен, че ще има сестричка. Бях бременна за втори път, чувствах се толкова добре, колкото и първия път, само че този път имах повече задължения. Всеки следобед четяхме и пишехме със сина ми. Животът ни не се промени с нищо. В 8-ия месец на бременността взех сина си с мен на женска консултация. Хриси влезе в кабинета, защото много искаше да види бебето.
    По време на прегледа синът ми извика: “Мамо, мамо, виж – това е сърцето на сестра ми, виж как се свива и тупка…”
    Не знаех как различи сърцето, защото ехографският апарат беше от старите, но докторът потвърди.
    Попитах лекаря и за пола на бебето. Но Хриси ме прекъсна: “Момиче е, мамо, нали ти казах отдавна.” Лекарят също го потвърди, но аз не смеех да повярвам. Бебето беше много буйно, риташе непрекъснато и още през 4-ия месец нощно време се събуждах от силните му ритници. Постоянно се въртеше и шаваше. Всички мислеха, че ще родя една бъдеща футболна звезда. Само синът ми разправяше наляво и надясно, че е поръчал сестричка и че е напълно сигурен, че бебето ще е момиче.
    Втората ми бременност беше по-различна от първата, а раждането беше много по-лесно. И така, без кой знае колко усложнения на бял свят се появи Калина. От този ден нататък синът ми стана много по-отговорен и грижовен. Мечтата му се беше сбъднала. Докато бях бременна, той се грижеше какво ям и пия, спестяваше ми всички тревоги, говореше и галеше корема и много се смееше, когато бебето риташе – сякаш му отговаряше на закачките. Държеше се много сериозно и зряло за възрастта си. Калина ще има най-сериозния, невероятен, грижовен, мил и благороден батко на света.
    На всички бъдещи майки и на всички българки бих казала да родят две, дори три деца. Днес Калина расте буйна, неспокойна, палава, но и много любопитна. Едно прекрасно лъчезарно дете. Такава, каквато батко й я пожела. Тя не беше планувано бебе, но беше много желано дете.

    Когато дъщеря ми съобщи, че ще ставам баба, много се изненадах, но мисълта, че скоро в къщата ще има прекрасно малко същество ме изпълни с огромна радост. Деветте месеца започнаха да се нижат с всички приятни и неприятни емоции. В средата на 7-ия месец реших да придружа дъщеря си на преглед, където за първи път видях малкото бебе. Тогава разбрах, че Бог ще ме дари с внучка. На монитора се виждаше как тя движи прекрасните си ръчички и колко бързо тупти сърцето й.
    Времето минаваше и дойде моментът за първите покупки преди раждането. Всичко беше изключително вълнуващо и много ново за мен, защото това беше първото ми внуче, а от раждането на малката ми дъщеря бяха минали 22 години.
    Терминът наближаваше, но съдбата беше решила да ни изненада малко по-рано. И така рано-рано една сутрин разбрах, че съм станала баба. Беше се родила нашата малка принцеса Виктория. Нямах търпение да съобщя новината и започнах да се обаждам на роднини и познати. Гласът ми трепереше от вълнение. Час по-късно заедно със зет ми и другата безкрайно щастлива баба се отправихме към родилното отделение, за да зърнем вече на живо прекрасното ни внуче и да поздравим младата майка.
    В деня на изписването поръсих цялата къща с бабина вода, която взех от църквата. Омесихме питка и закачихме здравец, за да е здрава и засмяна малката Виктория. И така до днес тя продължава да ни радва и забавлява и всеки ден става все по-интересна. Нека Господ я дари със здраве, ум, красота и много късмет в живота.
    Желая на всички жени да преживеят радостта от раждането и отглеждането на деца и внуци и нека те да ги радват, както винаги са мечтали.

    Качвали ли сте се на влак? Най-вероятно – да. Тогава може моят татко да ви е возил. Той е машинист – една наистина мъжка професия, която освен това е и много отговорна.
    Татко се казва Петър, но аз съм още малък, не мога да кажа цялото му име и му викам “та-та”. Много мил, нежен и грижовен е. Когато е вкъщи, сутрин той става рано-рано и ми приготвя закуската. След това не губи време и започват игрите–белите и забавленията. Като казах белите, се сетих, че още не съм се представил – казвам се Ивайло, но мама винаги ми казва Иво Белята. Чудя се защо ли?!
    Любимата ми игра е “пързаляне” – тати ме слага в един леген и ме пързаля из стаята. Обичам, когато след различни игри и забавления той ме гушка силно и ми шепне в ухото колко много ме обича.
    Вечер ме слага в леглото до него. Обикновено мама мисли, че ще заспя, но това не става, защото аз съм много щастлив, когато се гушкам в татко. Понякога, когато е в добро настроение, той ми пее прекрасни песнички. Е, пее малко фалшиво, но аз се наслаждавам изцяло на гласа му и това никак не ме притеснява.
    За съжаление татко често пътува, защото такава е работата му. Понякога се прибира вкъщи толкова късно, че аз вече отдавна спя. Мама не ми дава да го чакам. Скоро мама ми направи прощапулник и знаете ли какво хванах? Влакчето. Може пък някой ден и аз да стана машинист като моя татко и да ви возя на влака.

    Искрата на любовта между мен и моя съпруг пламна през април 1996 г. Месец по-късно моят любим изрече сякаш магическите думи: "Искам да се оженя за теб и ти да бъдеш майка на децата ми!" Аз не повярвах, че говори сериозно, ние бяхме само на 19! А ето, че годините се изнизаха в следване, работа, купони, екскурзии и винаги много любов, обвързваща ни все повече и повече. Постепенно осъзнахме необходимостта да заживеем заедно, да сме семейство. Имах записан час при гинеколог за профилактичен преглед, всичко беше наред, като между другото при ултразвуковото изследване докторът спомена, че в момента съм в овулация. Акушерката дори ме сгълча не на шега, че на моята възраст (27 год.?!) било направо грехота да оставя такъв хубав фоликул да отиде на вятъра! Въпреки че се позамислих, не приех думите й насериозно. Вечерта споделих случката с любимия си. Само няколко часа по-късно под въздействието на любовната магия помежду ни се случи чудото! Изживяхме най-прекрасния интимен момент дотогава, отдавайки се на желанието да създадем един Нов живот, плод на любовта ни! Следващите две седмици бяха най-дългите и мъчителни в живота ми. Мензесът ми закъсняваше с 6 дни, но това се беше случвало и преди. Не можех да чакам повече и отидох отново на лекар. Първо направихме тест за бременност. Беше положителен! Видозонът също потвърди бременността, бях в 5-ата гестационна седмица. Струваше ми се, че сънувам! Почувствах се невероятно щастлива и горда. Бъдещият татко се развълнува щом му показах снимката на бебчето ни, представляващо едва забележима точка с размер 3–4 мм.
    Седмица по-късно се появиха първите неразположения – гадене, повръщане, отпадналост, световъртеж, получих дори слабо кървене и трябваше да постъпя за няколко дни в болница. Следващите 3 месеца прекарах на легло. Понякога повръщах по 10 пъти на ден, едва поемах храна и течности, не можех да спя, отслабнах значително, сякаш животът се изнизваше през пръстите ми. А най-много от всичко ме измъчваше постоянната тревога за бебето. За моя радост малкото мъниче се беше вкопчило здраво в мен.
    Като насън за мен минаха ремонтът, подреждането, пренасянето в новия ни дом, подготовката за сватбата, а аз продължавах да се чувствам все така зле.
    Точно 10 дни преди празничния ден сякаш с вълшебна пръчица изчезнаха всичките ми неразположения. На сватбата с бебчо доста танцувахме, а по време на медения месец той за първи път ме ритна.
    Идилията обаче бе за кратко. Бях в 22-рата гестационна седмица, когато получих силна бъбречна криза. Откриха ми и хидронефроза. Наложи се отново, за повече от месец, да лежа в болница. Тъй като десният ми бъбрек задържаше урина, имаше вероятност да се развие инфекция, което бе изключително опасно за бебето. Цели две седмици лекарите се мъчиха да овладеят положението чрез антибиотици, обезболяващи инжекции и др. Съпругът ми бе неотлъчно до мен.
    Най-накрая състоянието ми се стабилизира. Започнах да подреждам бебешкия кът. С огромно удоволствие и любов пазарувах.
    Бях в края на осмия месец, когато животът ме изправи пред поредното изпитание. Загубих баба си. Понесох го тежко, но знаех, че трябва да съм силна.
    Терминът наближаваше. Щеше да ми е първо раждане, но когато моментът настъпи, не почувствах страх и паника – благодарение на “9 месеца” бях подготвена какво ме очакваше.
    Първите слаби контракции получих рано сутринта. До вечерта станаха силни и болезнени. Цяла нощ не мигнах. На следващата сутрин с мъжа ми решихме, че е време за болницата. Приеха ме в “Майчин дом” само с 2 см разкритие, а контракциите ми бяха ту редовни, ту отслабваха и съвсем изчезваха. Настаниха ме в отделението “Патология на бременността”, където изкарах още една безсънна нощ. Едва малко преди полунощ започна същинският родилен процес. В 1.30 ч. ме свалиха в предродилната зала, а след още един час спукаха околоплодния мехур.
    Моят малък юнак проплака чак в 6.38 ч. – точно на термина. В хода на раждането възникнаха усложнения, но благодарение на вещата намеса на дежурния екип (д-р Дяволов, д-р Хранов, д-р Славов и акушерките) бебчето ми бе извадено невредимо.
    Ужасът, че мога да загубя детето си, болката и мъките в един миг бяха забравени, когато веднага след раждането прегърнах за първи път крехкото телце на моето малко слънчице! Бях станала майка!
    Благодаря на съпруга ми, на семейството ми, на лекарите и акушерките, с чиято подкрепа и помощ аз успях да измина не лекия път от бременността през раждането до майчинството!
    Благодаря и на теб, мой прекрасен мъничък Дари, че озари живота ни с толкова много любов и щастие!

    Казвам се Евгений и имам най-страхотната баба на света! Баба Лена се грижи за мама още от момента, в който разбра, че аз вече съм се настанил удобно в коремчето й. От този миг тя започна да й помага и да се грижи за нея, да я обгражда с много нежност и внимание. А баба Лена не е майка на мама, а нейна свекърва. Но кой казва, че свекървите са лоши?! Нашата е прекрасна! Тя винаги беше до бъдещите ми родители на консултациите при лекаря, за да се убеди, че всичко с мен е наред. Първа ме видя на ехографския апарат още докато се криех в коремчето на мама, беше там и когато разбраха, че ще съм голям мъж.
    Баба и мама непрекъснато обикаляха магазините, за да изберат всичко, което ще ми е необходимо – легло, ваничка, количка. Дядо и татко даваха парички, а мама и баба пазаруваха. Баба Лена ми избра най-прекрасните дрехи, които някога сте виждали. Още преди да се родя, имах препълнен гардероб, всичко в него беше купено с много обич. Когато болките на мама започнаха, пак баба беше до нея – прибра се рано от работа, за да е близо до нас и да ни помага. Докато се раждах, седеше пред родилното отделение с татко и се молеше всичко да е наред.
    Баба Лена първа ме изкъпа и сега месеци по-късно продължава да го прави, когато има възможност. Тя нежно ме масажира и ме гушка. Винаги когато времето е хубаво, ме води на дълги разходки из парка. Дядо ми купи люлка и, когато не съм в настроение, баба ме слага в нея и ми се усмихва мило. Тогава и аз й отвръщам с широка усмивка и така успокоявам нещата.

    Калкулатори
    Овулационен калкулатор
    Изчислете най-добрите дни за зачеване
    Калкулатор бременност
    Изчислете вашата гестационна седмица
    Калкулатор за пола на бебето
    Вижте момиче или момче очаквате
    Калкулатор за кръвна група
    Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
    Най-новото от "9 месеца"
    Избрано видео
    • Последно публикувани
    • Най-четени
    Bebino шампоан - вълшебства за бебета
    beb2
    Bebino сапун - син - вълшебства за бебета
    beb3
    Bebino пудра - синя - вълшебства за бебета
    Beb1
    Инфлуцид - Първа линия на защита от вируси
    infl
    Шуслерова сол №3 - За "железен" имунитет
    sh