9 Месеца

    9 Месеца

    Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

    Дъщеричката ми Весела се роди чрез секцио в “Майчин дом” в София. Носи името на свекърва ми и напълно го оправдава. Тя е весела, лъчезарна и вечно усмихната. Плаче само, когато е гладна или много й се спи. Всички казват, че не е дете, а истинско съкровище. Весела се роди с шум на сърцето. Този сериозен проблем, който се надявам скоро да отмине, ни сближи със съпруга ми Георги още повече. Той е таксиметров шофьор и работи преди всичко нощно време, но въпреки това никога не е пропуснал прегледите на малкото ни момиченце в кардиологията, а там се чака с часове. Винаги е до мен и Весела и не ни оставя сами да се борим със сложната ни здравна система. Не знам как събира сили, защото не си доспива. Той става рано, за да поиграе с дъщеричката ни и да излезем на разходка само ние тримата, преди да отиде на работа.
    Винаги застава зад мен и ме подкрепя, въпреки трудностите, с които се сблъскваме. Обича Весела и не дава прах да падне върху “татината кукла”. Гордея се, че имам такъв съпруг. Животът е много тежък, но във всеки момент и аз, и Весела можем да разчитаме на татко. Заедно сме и в доброто, и в лошото. Той не се оплаква и не казва от какво се нуждае, а непрекъснато се грижи ние двечките да сме добре – здрави, спокойни и щастливи. Благодарността ми към него е безгранична, защото без неговата помощ не знам дали щях да се справя.

    Няма по-голяма радост от това да сложат малкото същество на корема ти и да усетиш топлина и облекчение. Раждането на първото ми дете Виктория беше истински кошмар. Гинекологът, при когото раждах, ме успокои, че 80% от болките били от самовнушение – излъга ме!
    Тъй като съм с Rh (-), а Вики не искаше да излезе навреме, лекарите решиха да ускорят процеса и да го предизвикат. Поставиха ми ваганилна таблетка. Последваха 4 часа в ада.
    Влизах от контракция в контракция, без да мога да си почина и за миг, виках, молех за операция, за упойка, за почивка… Нямаше спасение… Накрая се наложи да ми направят епизиотомия и ето че бебето се появи. Имах кръвоизлив и доста разкъсвания, но слава на Бога, всичко свърши добре. И досега си спомням, че първите ми думи към всички посетили ме приятелки бяха: “Никога вече!”. Но раждането не беше най-страшното. За два дни ме връхлетя следродилна. Непрекъснато плачех и една след друга ме тормозеха тежки мисли: “Ами сега как ще се оправя, аз не мога да гледам деца, ами ако сбъркам нещо?!” На третия ден станах и се взех в ръце, вече бях майка, а не дете!
    Започваше ново приключение за моето семейство. Прибрахме се у дома. И двете баби работеха и трябваше да се оправяме сами с мъжа ми.
    Първите три дни не спахме и не ядохме нищо. На четвъртия станах и след ранното кърмене излязох да напазарувам нещо, за да сготвя, иначе щяхме да умрем от глад. Справихме се доста добре, а и “9 месеца” много ми помогна с различните си съвети. Къпане, тоалет на бебето, режим, хранене, колики – всичко четяхме и прилагахме върху Вики. На втория месец кърмата ми спря. Най-вероятно от стрес. Хайде пак рев! Нали навсякъде пише, че кърмата е най-добрата храна за бебето, че ще боледува, ако не го кърмиш и т.н. Но моето съкровище ядеше и наддаваше и нито боледуваше, нито затлъстя.
    Трябва да призная, че мъжете са герои. Никак не им е лесно да издържат 4–5 месеца без секс, да изпълняват прищевките на пълничките си жени, да се чудят девет месеца, пък и след това: “Тя защо плаче в момента? Какво пак съм направил?!”
    Татковци, след раждането трябва да потърпите още два месеца, но чакането си заслужава. Сексът никога не е бил по-хубав, поне при нас бе така! За съжаление трябваше да се върна на работа и оставих Вики на три месеца. Добре че съм се омъжила за най-добрия мъж на света. Той остана у дома да се грижи за нея и се справяше доста по-добре и от мен. Аз бях изнервена от работата, нетърпелива и сприхава. Вики го обожава и естествено предпочита татко си вместо мен. Не ревнувам, а и тя расте доста по-самостоятелна от другите деца, което ме прави много щастлива. Благодарна съм на съпруга ми, че прави всичко за мен и за децата.
    Бях казала, че никога вече няма да имам деца, но един месец мензесът ми не дойде. Е, какво да се прави?! Беше ме страх от аборт. Чувала бях от други жени, че болката била като при раждането. Със съпруга ми искахме да имаме две деца, а и две години ни се видя добра разлика. Решихме да го родя. За съжаление втората бременност протече по-тежко от първата. Имах гадене, световъртеж, тежест в стомаха. В шестия месец вече не можех да издържам дълго нито права, нито седнала, нито да карам кола. Коремът ми беше двойно по-голям и тежък. Всички казват, че второто раждане е много по-лесно. Не мога да твърдя, че беше така, но поне протече нормално, с нормални контракции и почивки, както го описваха някои мои приятелки. Този път избрах жена акушер-гинеколог – д-р Николова от Първа АГ “Света София”. Тя беше прекрасна! Благодаря й от все сърце за всичко! Исках да родя със секцио, защото от спомена за първото раждане още ме побиваха тръпки, но тя ме разубеди. Беше до мен през цялото време и въпреки че пак болеше, вече не изтръпвах при мисълта за раждането.
    Сега сме най-щастливото семейство на света: мама Бени, татко Цецо, Вики и Емма Йолови! Пожелавам на всички такава радост и щастие!

    Казвам се Истислав и вече съм на годинка. Искам да ви разкажа за моето първо посещение в дома на прабаба Вера и прадядо Здравко в с. Долно Церовене, област Монтана.
    Селото е само на 20 км от града, в който живеем с мама и татко, но още по пътя, колкото и да е кратък, заспах. Бях с мама, баба и дядо. Те много се страхуваха да не се изплаша от животните. Сложиха ме да дремя под асмата, където не чувах лая на кучето, което първо усети моето присъствие. Прабаба и прадядо не отделяха очи от мен, а аз им се усмихвах насън. Птичките чуруликаха по дърветата веселите си песнички, тихият ветрец милваше бузките ми. Сънят ми продължи три часа, но след това…
    Първо видях малките пиленца, големи колкото юмручето ми. Ти писукаха весело около своята майка, а аз им махах. Не се изплаших нито за миг от тях. Баба Вера ми показа агънцето и козлето, които тичаха неуморно из двора. След това ме заведе при малките зайчета. Погалих едно от тях по пухкавата мека козина. Гушках се в прабаба, докато тя продължи разходката из двора. Сочеше ми пуйките, гъските със своите малки, кокошките и дори петлите, които кукуригаха. Накрая ме заведе при магарето Пепа, което спокойно си пасеше тревичка, махайки с големите си уши за поздрав. Над нас непрекъснато летяха птички, а аз бях толкова щастлив и не преставах да размахвам ръчички и да се усмихвам.
    С това нашата първа разходка с прабаба не свърши. Бях в нейните ръце, когато ми показа прекрасната си градинка. Веднага си харесах лалетата и много ми се искаше да ги пипна. Те бяха като детско килимче, обградени с прекрасни бели и жълти нарциси.
    Първата ми среща с баба Вера беше много напрегната, но и много хубава. Освен с нея и с прадядо аз се запознах и с всички прекрасни животни на село.

    Със съпруга ми Светослав се бяхме примирили, че ще имаме само едно дете – прекрасната ни 6-годишна дъщеричка Снежана. Преди нейното раждане имах два спонтанни аборта и когато забременях с нея и всичко мина почти без проблеми, бях безкрайно щастлива. Майките, които имат подобен горчив опит, знаят какво означава това – трепетно следене на календара всеки месец, любов, която се превръща в “производство”, неделикатни медицински процедури, надежда при положителен тест за бременност и ужас при първата капка кръв, когато разбираш, че и този път няма да има пълна “кошара”… Не го пожелавам на никого!
    Въпреки това със съпруга ми не се отказвахме и изведнъж тестът се оказа положителен… Беше неочаквано, прекрасно и едновременно с това много страшно.
    Измъчваха ни премълчани въпроси: ще оцелее ли това малко човече, дали не е безотговорно да го създадем на 40 години, ще имаме ли време да го отгледаме? И тук – къде на шега, къде наистина – се намеси Съдбата.
    На следващия ден след положителния тест, когато само аз и бъдещият татко знаехме резултата, майката на дете от групата на дъщеря ми ме спря и ми честити новината, че съм бременна. От изумление и уплаха отрекох и отминах с бърза крачка. По пътеката към колата, докато вероятната кака мяташе тежките си плитки пред мен, уж невинно я попитах защо са ми честитили бебе. Снежка се смути, но бързо си призна: “Снощи сънувах, че ще имам братче. Казах, че ще ставам кака, но не признах, че това е само сън.” Целунах я и в себе си реших: “Ще дам шанс на това същество, което вече расте вътре в мен. А ако природата реши друго, няма да страдам така горчиво, както преди. Явно това е добър знак.”
    Заредиха се дни на очакване. Бременността се развиваше почти нормално. Наложи се да отидем в София за едно тревожно, но необходимо на нашата възраст изследване – амниоцентеза. Притеснявах се от процедурата, от резултата… Ужасно изплашена, гледах как една млада лекарка уверено изтегля със спринцовка околоплодна течност за анализ. Бях се приготвила да стискам здраво зъби, ако боли, но всичко мина бързо и безпроблемно. Като насън се изнизаха дните до получаването на съобщението, че ембрионът е здрав и като добавка ни казаха, че са открили XY хромозоми. Ха сега – момче! Ще ставам мъжка майка. До този момент се надявах на още една дъщеря, а сега трябваше да свикна с мисълта за син. А и нали Снежка беше сънувала, че ще има братче. Нещата се сбъдваха едно по едно. Тогава една близка ми каза, че единственият начин да срещнеш перфектния мъж е да го родиш. Провидението ми даваше и тази радост.
    Бременността премина леко с невероятната подкрепа на съпруга ми. Страхът, че съм възрастна за раждане, отстъпи на увереността от натрупания опит и от доброто ми здраве. Този път чаках детето си далеч по-спокойна и дори се наслаждавах на състоянието си. От всички неразположения в последните месеци ме нападнаха само киселините, наддадох общо 7 кг, не ми се появиха стрии и петна, не прекарах нито един ден в болницата. И така дойде денят, в който синът ми трябваше да се роди…

    Ние сме трите най-щастливи, най-обичани и най-глезени момичета в целия свят – мама Таня, кака Мими и бебе Лия. Това е истинското богатство на тати Иво, който е единственият и неповторим мъж в нашия живот, а това не е шега работа – голяма радост, но и голяма отговорност. Той е пръв помощник на мама и е нейна опора във всичко. Без него едва ли ще се справим. Истинска фурия е в кухнята – баща на място. Той знае как се мият бебешки дупета, майстор е във връзването на опашки и сплитането на коси. Може да звучи смешно, но е факир и в правенето на смешки и в носенето на конче, а това е любимото занимание на кака Мими и малката Лия. Игрите му са най-щурите, а милувките и прегръдките му са най-сладките и нежните. Той винаги намира време и за трите ни и затова вкъщи няма недоволни жени. А всички знаем колко трудно е да се направи една жена щастлива... Това доказва, че е и истински мъж на място.
    Татко Иво е като приказка без край, като море от любов, като енциклопедия за всички възрасти, той е най-най-най… Нямаме думи, с които да опишем неговите грижи и любов към нас. Въпреки че много работи, той рядко е уморен или сърдит. Включва се във всички домашни задължения с усмивка и когато мама е изтощена от грижи за нас, той винаги е насреща, за да й помогне и да прогони неприятните й мисли.
    Искаме да ти благодарим, татко Иво, за всеотдайността, нежността и любовта, и за опората, която ни даваш.

    Калкулатори
    Овулационен калкулатор
    Изчислете най-добрите дни за зачеване
    Калкулатор бременност
    Изчислете вашата гестационна седмица
    Калкулатор за пола на бебето
    Вижте момиче или момче очаквате
    Калкулатор за кръвна група
    Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
    Най-новото от "9 месеца"
    Избрано видео
    • Последно публикувани
    • Най-четени
    Bebino шампоан - вълшебства за бебета
    beb2
    Bebino сапун - син - вълшебства за бебета
    beb3
    Bebino пудра - синя - вълшебства за бебета
    Beb1
    Инфлуцид - Първа линия на защита от вируси
    infl
    Шуслерова сол №3 - За "железен" имунитет
    sh