9 Месеца

    9 Месеца

    Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

    През лятото на 2002 г. с приятеля ми Боян решихме, че и двамата сме готови да станем родители. Бебето щеше да е доказателство за нашата голяма любов и привързаност. Не предполагахме, че мечтата ни няма да се сбъдне лесно. Оказа се, че имам гинекологичен проблем. Бях с нередовна менструация и според лекарите шансът да забременея беше много малък. Не се бях замисляла над тази възможност. Единственото, което си представях, беше малкото човече, което се усмихва в ръцете ми. Направих няколко консултации, изследвания, но резултатът беше един и същ – можех да забременея, но трудно.
    Отчаях се, реших да спра посещенията в болницата и се оставих на съдбата. Така само два месеца по-късно мензесът ми закъсня. Нима чудото беше станало? Изгарях от нетърпение да проверя. Купих тест за бременност, но разочарованието ми беше пълно. Резултатът беше отрицателен. По природа съм много борбена и не паднах духом. Какво пък, казах си, другия път ще стане. Реших, че всеки месец, след като получа заплатата си ще купувам и по един тест за бременност. Щастието така и не идваше и резултатът беше все един и същ – отрицателен. След толкова много несполуки се отчаях. Дори спрях да мисля за бебе.
    Около Нова година имах много работа и дните ми минаваха шеметно. Ходех до офиса, прибирах се, хапвах нещо и потъвах в дълбок сън. За два месеца дори спрях да купувам тестове за бременност. Толкова бях отчаяна, че нищо няма да се получи. Но ето, че напрежението мина и през януари нещата в службата ми се успокоиха. Вече имах повече време да мисля за себе си и осъзнах, че напоследък гърдите и кръстът ме боляха, но просто досега не им обръщах внимание. Споделих с няколко колежки. Очаквах, че мензесът ми ще дойде всеки момент и дори отидох до аптеката, за да се подготвя. Но нищо не се случи. Не исках да си давам напразни надежди, но дойде време пак за заплата и… отново купих тест за бременност. Бързо се прибрах вкъщи, за да го направя. Дори не погледнах резултата. Мислех, че всичко отново е загубено, но – ето ти чудо! Появиха се две лентички! Реших, че е някаква грешка. Нима е възможно?! Казах си, че след половин час едната лентичка ще изчезне и че е невъзможно да съм бременна. Но колкото повече гледах теста, толкова по-сигурна бях, че е положителен.
    Бях бременна! Обадих се на приятеля ми и му казах: ”Знаеш ли, че май ще имаме дете!” Той беше на седмото небе от щастие, успя само да каже: “Чакай ме, идвам!”
    След половин час той беше при мен. Целуваше корема ми, прегръщаше ме. Подскачахме от радост. Мечтата ни най-накрая се беше сбъднала. На другия ден посетих личната лекарка, която ми даде направление за гинеколог. Резултатите от изследванията показаха, че съм бременна в 5-ата гестационна седмица.
    Сега предстоеше най-тежката част – да съобщим на родителите си. Майка ми не повярва – и друг път е имало фалшива надежда. Този път обаче всичко беше истинско!
    С приятеля ми решихме да сключим брак. Смятахме, че така ще е по-добре за бебето, а и за нас самите.
    Нямах проблеми с бременността, ходех на консултации редовно.
    Много исках да знам какъв ще е полът на бебето. Отидох на консултация. След първите 5 минути лекарката каза, че ще е госпожица – 80% сигурност. Точно преди да приключи прегледът, бебето се обърна и тя отново започна да го оглежда. Този пък рече: “Над 90% е сигурно, че е момче!” Не знаех на кое да вярвам, а и какво да кажа на съпруга си. Реших, че няма да питам повече за пола. Този преглед не беше много приятен и не исках да се подлагам на повторно мъчение – малкото човече ме притискаше отвътре, а лекарят – отвън.
    За мен и съпруга ми нямаше никакво значение какво ще е детето. Но все пак беше добре да сме подготвени. Всичко, което щяхме да купим за него, трябваше да е съобразено с пола му.
    Боян много се радваше на бременността ми. Всяка вечер с много нежност и любов масажираше корема ми и говореше на още нероденото бебе. А то сякаш усещаше и му отговаряше отвътре.

    Казвам се Йоана и вече съм достатъчно голяма, за да разбера какви прекрасни родители имам. Татко Коце е избрал това име специално за мен, защото съм красива като царица. Мама и татко до последно не знаеха, че съм госпожица, защото исках да ги изненадам. Затова не бяха избрали и име. Татко силно вярваше, че съм момиче, даже се хвана на бас с мама. Мама много му се смееше, защото още докато бях в нейния корем, той непрекъснато ми казваше “дъщеричката ми”. Всяка вечер ме галеше и ми приказваше, усещах силната му ръка. Когато чувах неговия глас, ритах толкова силно, че дори понякога мама изпитваше болка. А аз исках само да им се обадя, че разбирам какво ми говорят и съм щастлива.
    След като се родих, татко не можеше да повярва, че е спечелил баса и съм момиче. Дори когато се срещнах с него за първи път, той се разплака. А аз, за да не остана по-назад, се присъединих към него.
    Откакто се прибрахме с мама вкъщи, татко непрекъснато се грижи за нас. Всяка сутрин преди да отиде на работа, пали печката, за да ни е топло и целува и мен, и нея по челото. Вечер, като се прибере, често готви, защото ние с мама сме много уморени от работа по цял ден, а и от игри. От време на време двете като домакини му приготвяме вечерята. Забавно ми е, когато помагам на мама да готви.
    Моят татко много обича да ме къпе. Внимава да не се подхлъзна във ваничката. Той знае най-добре как да правим заедно гимнастиката и как да ме преоблече. През нощта, когато се събудя, винаги ме взема на ръце и понякога дори ми пее.
    Татко често глези и мама, изненадва я непрекъснато с подаръци. Грижи се и двете да сме здрави и силни.

    С бащата на любимия ми син Никола нямаме сключен граждански брак, но това не ни пречи да сме щастливо семейство. Обичам и двамата така, както не съм и мечтала, че ще обичам. С приятеля ми искахме бебе, и двамата се вълнувахме, когато разбрахме, че мечтата ни за дете най-накрая се е сбъднала.
    Докато бях бременна, усещах как в утробата ми става нещо велико – зараждаше се нов живот, едно мъничко човече, което Бог беше решил да ми подари. Дори типичните за бременността неразположения не можеха да ме потиснат и да сломят духа и желанието ми да съм майка.
    Всеки месец с таткото ходехме на консултация и се радвахме, когато лекарката ни показваше малкото човече на екрана на ехографския апарат. Наблюдавахме го как си смуче палеца и как непрекъснато се обръща.
    Лекарят се смееше – след като е толкова игриво още в утробата, какво ли ще е, след като излезе навън. Представях си едно жизнено и усмихнато бебе.
    Дните минаваха мъчително бавно до следващата консултация, когато отново щях да зърна моето малко съкровище.
    Вечер лежах отпусната в леглото с ръка на вече поизпъкналия корем и си представях бъдещето. През 5-ия месец се случи истинско чудо. Отново бяхме на преглед и за пореден път щяхме да видим мъничето през екрана на апарата. И докато лекарят оглеждаше всичките му органи… изведнъж то махна с ръка. Все едно знаеше, че го гледаме и искаше да ни поздрави, да ни каже за първи път: “Здравейте, мили родители!” Първоначално реших, че си въобразявам, че това е само плод на моята фантазия и на огромното ми желание да съм по-близко и по-скоро до така мечтаната рожба, но и докторът, и приятелят ми го бяха видели. Приех този жест на бебето като опит то да се свърже с нас, макар да звучи налудничаво. Сякаш едва сега напълно осъзнах колко здраво съм свързана с това малко създание. Исках да му махна и аз, копнеех да му покажа колко много го обичам, да го гушна и да му даря само любов.
    Срещите с бебето ме изпълваха с щастие и дни наред след това гледах снимките и мечтаех за деня, в който най-накрая ще се срещнем.
    Често си припомнях момента, в който мъничето махна с ръка, и бях убедена, че то вече знае за нашето присъствие. Разбира се, имаше и моменти, в които ме обхващаха меланхолия и тъга. Притеснявах се за бъдещето, за това дали ще се грижа достатъчно добре за бебето, дали ще съм добра и нежна майка, как ще се оправяме финансово. Но в момента, в който бебчо ме подритнеше отвътре, забравях всички притеснения и опасания и отново летях от щастие. Така, докато се люшках между радостта и тъгата, дойде денят, в който моето малко съкровище най-накрая щеше да излезе на бял свят…

    Съпругът ми е бивш футболист и много искаше да има момчета. Планирахме две деца – така и стана въпреки притесненията и трудностите, които съпътстват раждането и отглеждането на едно дете в наше време.
    Родих първия си син леко и почти без проблеми, макар че бременността ми не беше много приятна. Щастието ми беше огромно. Решихме да го кръстим Алекс, а мъжът ми веднага започна да го нарича Алекс дел Пиеро (италиански футболист, на когото той много се възхищава).
    Няколко години по-късно пак бях бременна. Всичко се повтори и отново на бял свят дойде едно момченце. При раждането на първия ми син вярвах, че съм изживяла най-скъпоценните моменти от живота си, но сега се убедих, че съм сгрешила. Много се чудех какво име да дам на второто си момче, така че всички вкъщи да са доволни. Накрая се спрях на Кристиян. Татко му, разбира се, отново го “прекръсти” и се обръща към него с “Кристиян Виери” (пак италиански футболист). Близките ни хора непрекъснато се смеят, че ако продължаваме така скоро ще направим футболен отбор, а съпругът ми само се усмихва и ми намига. Кой знае – не сме планирали трето, но както е тръгнало…
    Сега къщата ни е изпълнена със смях и веселие. Няма нищо по-хубаво от това да си родител и да виждаш как си дал живот на две прекрасни деца, които растат с всеки изминал ден. А и ние твърдо вярваме, че колкото повече деца има, толкова по-забавно и интересно ще е у дома.

    Тъкмо бяха отминали вълненията около абитуриентския бал на дъщеря ми и аз мечтаех за малко почивка, когато любимото ми дете и приятелят й ме изненадаха с новината, че ще правим сватба и скоро ще ставам баба. Първата ми реакция беше бурна – всяка майка на 18-годишна дъщеря, която е поставена пред такова изпитание, ще ме разбере. Но се успокоих и се заехме с приготовленията за сватбата. Всичко мина добре и едва след това разбрах какво трябва да правя оттук нататък. С дъщеря ми започнахме да посещаваме женската консултация, постепенно свиквах с мисълта, че моето момиче ще става майка, а аз баба. Прекарвахме повече време заедно и много се сближихме. Бременността беше спокойна и без проблеми. 10 дни след определения термин заведох дъщеря си в болницата. Тя остана под наблюдение и на сутринта й включиха система, за да предизвикат раждането. Но родилна дейност нямаше. Преживях дълги часове, изпълнени с напрежение. Раждането щеше да се проточи, затова реших да се прибера у дома, където по-малката ми дъщеря очакваше новини. Поседях малко, телефонът звънна и ми съобщиха най-хубавата вест: “Честито, бабче, имаш внучка!” След десетина минути бях в болницата. Раждането беше минало без усложнения, въпреки увитата пъпна връв около врата на бебето. И двете ми момичета бяха добре. След три дни се прибраха вкъщи.
    Бях на върха на щастието, когато за първи път гушнах малкото човече. Държах в ръцете си един нов живот, на който щях да дам цялата си нежност и любов. Нарекоха бебето Жаклин. Скоро след раждането дъщеря ми се разболя и повериха мъничето на мен. То се променяше с всеки изминал ден. Сега все едно отново съм майка. Около мен има три прекрасни момичета – две дъщери и една внучка.

    Калкулатори
    Овулационен калкулатор
    Изчислете най-добрите дни за зачеване
    Калкулатор бременност
    Изчислете вашата гестационна седмица
    Калкулатор за пола на бебето
    Вижте момиче или момче очаквате
    Калкулатор за кръвна група
    Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
    Най-новото от "9 месеца"
    Избрано видео
    • Последно публикувани
    • Най-четени
    Bebino шампоан - вълшебства за бебета
    beb2
    Bebino сапун - син - вълшебства за бебета
    beb3
    Bebino пудра - синя - вълшебства за бебета
    Beb1
    Инфлуцид - Първа линия на защита от вируси
    infl
    Шуслерова сол №3 - За "железен" имунитет
    sh