28 Ное 2005

Като дете обожавах дъгата - Радиоводещият Атанас Стоянов

Публикувана в Свободно време
Оценете
(0 гласа)

Радиочовекът Атанас Стоянов, който осигурява любимите песни на любимите ни хора, е едва на 25 години. Роден е на многозначителната дата 4 юли, а първия си досег с микрофона осъществява на почти невръстна 14-годишна възраст. Малцина знаят, че кариерата му започва като водещ на следобедно предаване по Радио Пазарджик в родния му град. Наско сигурно е бил най-чистото и ароматно бебе в цяла България. В квартала сигурно още помнят как 5-годишната му (тогава) сестра Гергана влизала в супермаркета със стиснати в юмруче пари и всеки ден купувала сапуни, шампоани и ароматизатори, с които новороденото да се къпе. Помощничката на мама Нели и татко Стоил много държала на хигиената и не пестяла семейни средства за осигуряване на най-качествения сапун. С аромати е свързан и първият съзнателен спомен на Наско. “Градината в двора на баба Мария – пъстри цветя, лалета. Загубвах се сред лалетата Толкова съм бил малък, че градината ми се виждаше огромна.”
Наско е отрасъл в къща, след което заживял в блок. Летните ваканции прекарвал при другата си баба в село Елшица, където били всичките му приятели. На тавана все още се пази кашонът, пълен с детските играчки на бъдещия радиоводещ. В него няма нито механизирани, нито плюшени предмети, а предимно кубчета и една пластмасова костенурка. Любимата му играчка бил камионът, голям почти колкото него, с който той гордо обикалял града. “Запечатали са се в детското ми съзнание две емблематични места в Пазарджик – т.нар. “Тортата” (красив площад с шадравани) и Острова. Пазарджиклии ще ме разберат.”
Малкият Наско правел впечатление не само с камиона. Той и Гергана били сред първите деца, които имали дънки и западни тениски. Дядо Георги, който бил моряк, носел от чужбина дефицитните стоки.
“Веднъж той ни донесе говорещ папагал – Джеки от Никарагуа, който всяка сутрин пиеше кафе и хапваше кафеени зрънца. Живееше в огромна клетка, която се пази вкъщи заедно с хранилките. Знаеше имената на всички ни. Понякога говореше на испански. По-късно се оказа, че това са псувни, научени от моряците на корабите. Един ден обаче клетката на Джеки остана за минута безнадзорна и папагалът излетя. Така и не го открихме.”
Цялото семейство ходело във Варна да посреща от далечно плаване дядо Георги. Той пък подарявал на Наско и Гергана дъвки, банани и дори кокосови орехи. “Отначало мислех, че кокосовите орехи са нещо живо – имат подобие на очи и уста. Питал съм дядо дали ще ги боли, ако ги чупят, за да им изпият млякото. Вечер той ми разказваше за екзотични точки по света. За съжаление никога не ме е водил на кораба, защото бях твърде малък, но сестра ми се е качвала.”
Хрисим на вид, Наско бил послушен и “пазел поведение”... поне вкъщи. “Коронният ми номер бе на своя глава да си тръгна от детската градина и да запраша из улиците. Дразнеха ме разграфеният режим, задължителното спане и безвкусните десерти. Само няколко месеца издържах в детската градина, през останалото време ме отглеждаха двете ми баби. На ясли изобщо не съм ходил. В училище пък не обичах организираните екскурзии и “масовите мероприятия”. Пакостите бяха свързани винаги със сестра ми – по-голямата, лидера. Аз все исках да съм с нея и приятелите й, но тя не ме искаше! (Смее се – бел. авт.) Причината е, че без да се усещам, съм я издавал на родителите ни, че прави разни “забранени” неща...“
Като ученик Наско не се справял с точните науки. Гонели го от час за това, че непрекъснато се смеел. В бележника му почти на всяка страница ще се открие “Шуми в час!!!”, надраскано с нервен учителски почерк. Като всички други деца и той понякога кръшкал “по болест” от часовете, използвайки тебешир и сурови картофи. Но другаде му било сърцето
Още от петгодишен мечтаел да работи в радио. Връзвал дезодоранти с канап, превръщайки ги в микрофони с кабел, правел новинарски емисии, а цялото семейство ръкопляскало. Конструирал дори и телевизионни студия с декор от чаршафи, а нощните лампи превръщал в прожектори. Слушал всички радиостанции, непрекъснато гледал телевизия – бил фен на Кака Лара в “Милион и едно желания”. “Дори не съм си и помислял, че един ден ще се запозная с нея. И ето, че днес не само се познаваме, но сме съ-водещи на предаването “Любими песни за любими хора.”
Изборът му на професия не е наследствен. “Родителите ми са ме оставяли да правя това, което искам. Ходих три години в театралната студия при Александър Пасков, един от най-известните актьори от Пазарджишкия театър. Играх във “Влюбените” на Карло Голдони, а любимата ми роля беше на бащата в Радичковите “Ние, врабчетата”.”
Сестра му Гергана вече има дъщеря – Нели, която се родила на 22 май 2003 г. – точно по време на един изпит на чичо си Наско. “Преди раждането Гергана стана читател на “9 месеца”, а и аз покрай нея. Тя спазва стриктно всички съвети на експертите на списанието. На прощъпалника си Нели взе лекарски слушалки – и дано да се изпълни желанието на бабите в нашия род най-сетне да има лекар...” На своя прощъпалник пък Наско грабнал отвертка. “Бях дете, обожаващо дъгата. Често сам предизвиквах електрическа дъга, за да се наслаждавам на цветовете. Без да си давам сметка колко е опасно, наливах с чаши вода в работещите контакти и щепсели. Електричеството правеше късо съединение – пук! Искрата беше многоцветна и красива.”

Любими песни
“От малък си правя БГ-класации. Имам своите лични Топ-5:

  • “Арлекино” – Емил Димитров
  • “Урок по танц” – Стефан Воронов
  • “Силвия” – Братя Аргирови
  • “Светът е за двама” – Орлин Горанов
  • ... и цялото творчество на Васил Найденов.

    Любими хора
    “Освен роднините и приятелите ми – всички колеги в БГ-радио! Сред тях се чувствам човек, сбъднал мечтата си.”

    Стартът
    В София Наско идва през 1999 г., когато става студент по журналистика. Година по-късно попада в ITV – кабелната телевизия била първото му истинско работно място. Веднъж поканил за гост шефката на БГ-радио Ана-Мария Тонкова, която оценила гласа му и му предложила да се присъедини към нейния екип. Той приел и така изгряла звездата му на радиоводещ – както на предавания, така и на извънстудийни промоции и концерти.

 

Още в Кърмене

Ако бебето се кърми, има ли нужда от вода?

Д-р Анета Попиванова, специалист по детски болести и болести на новороденото, началник на физиологично отделение – Консултативен кабинет по кърмене, Клиника по неонатология, СБАЛАГ „Майчин… Прочети още »
9 Месеца

Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

Калкулатори
Овулационен калкулатор
Изчислете най-добрите дни за зачеване
Калкулатор бременност
Изчислете вашата гестационна седмица
Калкулатор за пола на бебето
Вижте момиче или момче очаквате
Калкулатор за кръвна група
Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
Най-новото от "9 месеца"
Избрано видео
  • Последно публикувани
  • Най-четени
Крем Живокост-балсам
Untitled 4
Крем Бифлекс
Untitled 3
Крем Антисиняк-Експрес
123456654321
Крем Антисиняк-Експрес с гримиращ ефект
Untitled 1
Бочко Крем при подсичане и кожни раздразнения Смрадлика
krem smradlika 2
Верен помощник при появата на първите признаци на подсичане и кожни раздразнения 40мл и 65мл