29 Сеп 2008

    Първенец... на второ място - Ирина Първанова – Раши

    Публикувана в Свободно време
    Оценете
    (0 гласа)

    Спомням си как Иван – синът на моя приятелка, малко преди петия си рожден ден се разболя и много тъжен от факта, че партито се проваля, въздъхнал и казал: “Този рожден ден се счупи!” Толкова образно и естествено по детски гениално го е изрекъл!
    В тази връзка един рожден ден на Раши направо шумно се е разбил, а споменът за това разби и мен. Причината била простичка – просто са забравили за рождения й ден. За да не ви става прекалено тъжно – спокойно! Празнували са го! Пет-шест месеца обаче по-късно…
    Има родители, които снимат бебето още преди да се е появило. Някои рамкират снимката от видозона, на която принципно нищо не се вижда. Важното е, че там някъде в черно-бялото е тяхното бебе! Нищо, че още си няма ясни контури, то вече е в рамка. Да не говорим какво се случва, когато се роди… На тази снимка е на 15 минути, тук е в болницата с мама, тук е на изписването, тук е за първи път в креватчето си… Има такива родители!

    Има и други!
    “Родила съм се едно такова ревящо, червено, сбръчкано – едно много грозно бебе. Даже баща ми казал: “Нали си е наше, ще го гледаме...” Затова и не са ме снимали – за да не се нанасят травми.”
    Месеци по-късно случайно минал “добрият ловец” на кадри и снимал бебето. Добре че е станало така, защото в противен случай сега нямаше да има какво да публикуваме в списанието.
    “Един ден приятел на майка ми се отбива да я види. Тя е художник и той е бил човек на изкуството, имал е фотоапарат и като ме видял, веднага поискал да ме снима. А тя казала: “Как това грозно бебе ще го снимаш?”, а той: “Как ще е грозно?! Прекрасно е детето!” Първите ми снимки са от него.
    Родила съм се в София, в Майчин дом... Майка ми е слабичка, има спортна фигура и бременността не й е личала толкова много. Като отивала да ражда, акушерките говорели: “Тя, горката, в 6-и месец ли ще ражда?” Мама ме е родила на 6 ноември 1979 г. Аз съм второто дете. Интересно се е получило с рождените дати на мен и на брат ми – аз съм на 06. 11, а той на 11. 06, аз в 6.45 вечерта, той в 6.45 сутринта. Абсолютните противоположности… Такива сме си и в действителност. Той – винаги затворен, сърдитковец, не много общителен. Дървен философ – все всичко знае... Даже ме лъжеше няколко години, че е извънземно. Бил се появил като семчица в супата на майка ми и тя го изяла и затова го е родила. И аз две-три години му вярвах.

    Първи стъпки в киното
    “Аз пък бях много общително дете и все дъра-бъра… Веднъж в супермаркета, купувайки кисело мляко, заговорих един човек, който се оказа кинорежисьор. Бях на девет години, когато ме поканиха да се снимам във филм! Даже и брат ми го огря! Филмът беше музикален, нещо като клипове върху опери, а режисьорът беше Христо Христов.”
    Начинът, по който Раши е получила първата си роля, е забележителен. Още по-забележителна обаче е първата й роля!
    “Аз бях закланият “ – царьевич Дмитрий! Мъжка роля, защото имах прическа точно като руски царевич – бретон като каска.
    Втора роля – по-женска! Бях в VI клас и изиграх една арфистка – дъщеря на посланик. Започнах в киното и дотук бях.”

    Прилики и разлики
    “С брат ми имаме малка разлика – година и пет месеца. Майка ми и баща ми са ни гледали в едно ателие над апартамента на баба ми в Лозенец. И тя, като истински отдаден на изкуството художник, е рисувала 23 часа в денонощието. Твърди, че ме е гледала, но си мисля, че баща ми е отнасял по-тежките грижи...
    Той по образование е инженер, но по душа е артист и винаги ме е забавлявал. Ако е имало игри... аз си спомням само баща ми. Когато съм ревяла, пак той ме е разсмивал. Винаги се правеше на чужденец, говореше на различни езици. Точно като куклен актьор... Даже ми е напомнял Кръстьо Лафазанов. Мисля, че и от двамата ми родители съм взела... Дано по-доброто да съм взела, но май и лошото съм отнесла. И двамата закъсняват, и аз закъснявам. Артистизмът може би е от баща ми, въпреки че и майка ми е човек на изкуството, но тя е по-стеснителна, обича да се затваря в рисуването...“
    Дотук с приликите и разликите! Сега отваряме книгата за оплаквания. Макар и с усмивка, Раши има какво да каже по въпроса за първото и второто място.

    Първото ВТОРО място
    “Дали съм наследила рисуването от мама? Честно казано, родителите ми обърнаха повече внимание на брат ми. Някак си по-смели му бяха първите стъпки: “О, я, Влади може да рисува!” И аз останах на втори план, мен никой не ме забелязваше, пък и аз се свивах. А винаги тайно рисувах отзад в тетрадките. Чак много късно майка ми забеляза това и каза: ”Абе, ти всичко, което рисуваш, гледа...” В смисъл, че има живот. Докато брат ми рисуваше по натура – цветя, вази... А аз моите фантазии...”

    Второто ВТОРО място
    “Тъй като брат ми ме е изпреварил с това свое извънземно потекло , аз си представях, че един ден ще направя нещо Голямо! Най-вече исках да спася света! Помня в училище първите години бях толкова тихо дете, че дори за мен нямаше мнение в дневника.. И все си мислех, че един ден, без учителите да подозират, ще се случи някакъв катаклизъм и тогава аз ще изляза и ще спася класа! Много исках да се окажа уникална, да мога да направя голямо добро. Мечтаех да бъда значима, не само брат ми да е извънземно. Пак съм била на второ място.”

    Третото ВТОРО място
    “Винаги последна ме вземаха от детската градина. Просто се молех поне да съм предпоследна. А живеех срещу детската градина...“

    Четвъртото ВТОРО място
    “Помня един тъжен рожден ден – 10-ия. Почти ме бяха забравили. Имах урок по пиано и след това денят мина. Все ми казваха: “Айде, бе, после ще го празнуваме.” Наистина го празнувах, но на 6 май – след 6 месеца! Оттогава обичам да си празнувам и половинката на рождения ден.”
    Какво му е толкова лошото на второто място? Аз намирам по-привлекателна позиция именно второто място, защото ИМАШ КАКВО ДА КАТЕРИШ!
    Като малка Раши е свирила на пиано, ходила е на балет, на солфеж. Кандидатствала е в НАТФИЗ за куклена актриса, но я приели за драматична. Не е обичала да пее, сега пее в хора на Руската църква…Освен това съчетава и телевизия, и радио, и театър… Няма да пропусна клишето да я попитам: каква си мечтаеше да станеш?
    “В детската градина все ни задаваха този въпрос. Като стигнеха до мен, гледах да измисля нещо, което не са го казали другите. И отговарях: майка!”
    Прекрасен финал!

    Още в Споделено

    Наградата от миналия брой спечели мама Снежана Методиева – 21 год., София

    Приятелят ми отдавна искаше да имаме дете. Въпреки че аз не се чувствах напълно подготвена за такава сериозна крачка в живота, реших, че няма за… Прочети още »
    9 Месеца

    Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

    Оставете коментар

    Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

    Калкулатори
    Овулационен калкулатор
    Изчислете най-добрите дни за зачеване
    Калкулатор бременност
    Изчислете вашата гестационна седмица
    Калкулатор за пола на бебето
    Вижте момиче или момче очаквате
    Калкулатор за кръвна група
    Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
    Най-новото от "9 месеца"
    Избрано видео
    • Последно публикувани
    • Най-четени
    Душ гел & шампоан за деца с портокал
    EN CMYK Orange Kids ShowerShampoo
    Слънцезащитен лосион с еделвайс за чувствителна кожа SPF 30
    00 RGB SUN Baby Kids SPF 30 150ml 24047700 PAC
    Слънцезащитен лосион с еделвайс за чувствителна кожа SPF 50
    00 RGB SUN Baby Kids SPF 50 50ml 24047400 PAC
    Душ гел & шампоан за деца със сладка ванилия
    EN CMYK Vanilla Kids ShowerShampoo
    Душ гел & шампоан за деца с освежаващ лимон
    EN CMYK Lime Kids ShowerShampoo