23 Сеп 2009

Роберта – момичето, което стълбата води само нагоре

Публикувана в Свободно време
Оценете
(0 гласа)

„Р” като „родих се”, „Р” като Роберта!
Този път приказката за своето детство Роберта ще разказва сама. Тя започва с усмивка, емоция и доста самоирония. Малко хора са способни на това…
“Роберта се е родила много отдавна – преди 44 години на 20 юни 1965 г. в  Шумен. Баща ми е софиянец и по незнайни пътеки дошъл в Шумен да служи. Бил е войник, когато са се запознали с майка ми, и... любов от пръв поглед! Оженили се. Майка ми тогава е била съвсем малка – на 18 години. Когато съм се родила, тя е била много слабичко 19-годишно момиче.  Аз съм се появила също съвсем слабичка и малка – 2.300 кг. Човече някакво... Раждането не е било леко и по незнайни причини в болницата са се държали лошо с мама. Просто защото тя не е знаела за какво става дума и е била много млада. Аз обаче съм се родила напук на всички. И съм оцеляла. И ме кръстили Роберта.
Навремето е имало един певец Пепино Ди Капри, който пеел една песен “Роберта”. Имам си я на запис – много е хубава. Всъщност той е бил любимец на майка ми и баща ми и те ме кръстили на тази песен. Обаче! В Съвета не искали да ме запишат така, защото по това време е имало ограничения за имената и се е наложило “пускане на връзки”. Вуйчо ми тогава е работел в Съвета и е успял да ме запише. И така аз нося име на песен, която е била много специална за баща ми и майка ми – за тяхната любов.

„О” като отглеждам, „О” като обичам!
Отглеждали са ме мама и татко. Работели са на три смени, а аз в един период съм ходела на седмични ясли. И до ден-днешен им го натяквам, защото имам ясни, неприятни спомени от това време, тъй като мама и татко много ми липсваха. Но и ги разбирам. Те са живеели на квартира – млади, зелени, и са се опитвали по някакъв начин да се оправят и да ме гледат. Първо бях на ясла, след това на детска градина, а по-късно сама започнах да си ходя на тренировки. Изобщо съм била много самостоятелна – не съм чакала някой да ме гледа, ами съм се гледала сама.
Мама и татко ми имаха пълно доверие, но бяха и много грижовни родители. Правели са чудеса, за да ми осигурят някакъв стандарт на живот. Но истината е, че и не съм била капризно дете. 
Спомням си, навремето нямаше много играчки и аз много исках една спяща кукла. Подариха ми я за един рожден ден. Тя беше много скъпа, за онези времена просто безумно скъпа, но те ме изненадаха много – наистина бях много щастлива тогава... И до 8-и клас си играех с кукли. Не се бях наиграла. И до-ден днешен си имам плюшени играчки, с които общувам от време на време.

„Б” като балет, „Б”като битка!
В този живот няма нищо случайно. Когато бях на 4 ½ год., майка ми реши, че трябва да се занимавам с нещо полезно. Тя ме заведе в Младежкия дом в Шумен при една балерина, която установи, че мога да правя шпагат, видя ми крачетата, огледа ме и каза, че имам данни. Но добави, че мога да стана известна чак... към 40-ата си година. Аз заявих, че нямам време да чакам толкова и искам да постигна нещо бързо. Тръгнах си разплакана. Нищо не е случайно! Слизаме надолу по стълбите – аз плача, майка ми плаче, защото ще трябва да чакаме да стана известна на 40 години, и ни среща една възрастна дама, която пита: “Мамче, къде водиш това хубаво момиченце?” Мама обясни всичко и дамата каза: “Я елате при мен да видим какво може да направим!” А там – ленти, топки, обръчи, чудеса... Беше любов от пръв поглед – влязох и повече не съм излизала от залата по гимнастика. Жената беше Пепа Георгиева, лека й пръст, първата ми треньорка по гимнастика. Беше изключителна жена. Никога няма да я забравя и много я обичам. Тя каза, че имам данни за гимнастика и много бързо се развих – още в VII клас станах кандидат-майстор на спорта, а първия си медал взех на 9 години. Спечелих трето място на републиканското първенство “Златен обръч” в Шумен пак на 9 години. В X клас станах майстор на спорта и кандидатствах за националния отбор – ансамбъл. Това че бях от провинцията оказваше влияние – никога не ме допуснаха до най-добрите. Истината беше, че нямаше кой да ми удари едно рамо, защото бях от Шумен. Мечтаех си да играя в националния отбор – но тази мечта не се сбъдна. Но и това е било за добро, защото, ако бях влязла в националния отбор, сега може би нямаше да има Роберта балет...

„Е” като емоция, „Е” като енергия!
Как разбрах, че имам хореографски талант? Когато станах кандидат-майстор на спорта, ме прехвърлиха към друга треньорка, която може да ми се обиди, но факт е, че тя никак не ме обичаше и изведнъж реши, че не мога да се развивам повече – застой. А всъщност бях в супервърхова форма – 39 кг, 1.60 м висока, фиданка, с изключителни качества, правех много високи скокове, това ми беше силата. Имах и изключително добра техника на уредите, бях си измислила едни елементи, които никой не ги прави в гимнастиката –те са си мои... Мама се обади на първата ми треньорка Пепа Георгиева и й каза, че няма да тренирам повече, защото съм в спортно плато, т.е. застой. Тогава Пепа Георгиева отново ми подаде ръка – внуши ми, че трябва да ми правят съчетание и да ме пускат на състезание...
Отидох при пианистката, избрах си музика за петте съчетания, с които станах кандидат-майстор на спорта. Станах четвърта на спартакиадата на въже, а в многобоя станах шеста. Вложих цялата си енергия и емоция.

„Р” като Роберта балет!
За обикновения зрител разликата между балета и гимнастиката е малка, но всъщност е голяма... Тренирах си гимнастика и на едно тържество по случай 25 години БСФС – Шумен представях Федерацията по гимнастика със съчетание с бухалки. Водещ беше Видин Даскалов, лека му пръст,  той дойде при мен и ми каза: “Ела,  искам да те запозная с един човек... ”. Оказа се, че е директорът на Музикалния театър в Шумен. Видин Даскалов му каза: “На премиерата ми другия месец в “Лелята на Чарли” искам това дете да играе в балета.” Така започнах да играя в балета на Шуменския музикален театър. Когато станах студентка в НСА, мой преподавател ми предложи да сменя едно от момичетата в Народния театър, защото било болно. Дълги години танцувах в балета на Народния театър, вече бях направила Роберта балет.

„Т” като тайни, „Т” като таланти! 
 В детската градина не бях влюбена, но момчетата там искаха да се женят за мен и ми слагаха престилката на главата като на сватба.
 Всеки ден като ученичка тренирах по 6 часа, после учех, лягах…
 Лятото, когато нямахме тренировка, само четях! Вземах по няколко пъти на ден книги от библиотеката. Почти всичките си любими приказки съм ги направила на спектакли – “Снежната кралица”, “Малката кибритопродавачка”...
 Бях разумно дете. Майка ми казва, че не е било нужно да ми казва: Пази се! Внимавай! Имала съм вродено чувство за самосъхранение.  Пазех се сама. Не бях страхлива, а разумна и предугаждах, когато нещо е опасно... Силната ми интуиция ме води и до ден-днешен.”

„А” като амбиция!
Финалът на приказката е от мен.
Роберта балет съществува вече 20 години. Втора поредна година децата от този балет печелят световна титла на танцовия шампионат в Хърватска.

Още в Кърмене

Вярно ли е, че докато кърмя, не бива да ям карантия, защото е вредна?

Може, но внимателно В карантията се съдържат много ферменти и ензими, които са трудносмилаеми. Освен това в някои видове карантия се съдържат оксалати, от които… Прочети още »
9 Месеца

Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

Калкулатори
Овулационен калкулатор
Изчислете най-добрите дни за зачеване
Калкулатор бременност
Изчислете вашата гестационна седмица
Калкулатор за пола на бебето
Вижте момиче или момче очаквате
Калкулатор за кръвна група
Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
Най-новото от "9 месеца"
Избрано видео
  • Последно публикувани
  • Най-четени
Крем за бебета с невен против подсичане
3
Душ гел/шампоан за коса и тяло
4
Подхранващо мляко с невен
2
Паста за зъби за деца
6
Чай за кърмачки
chaichai