01 Сеп 2010

    Да му върви по вода!

    Публикувана в Традиции и обичаи
    Оценете
    (0 гласа)

    В традиционната българска култура, както и в културите на останалите европейски народи първото къпане на детето представлява обреден комплекс, изпълнен с магични и ритуални действия, които имат за цел да предпазят новороденото и да го пречистят от вредни влияния. В миналото тези обичаи се извършвали веднага след раждането у дома. Днес в повечето случаи това се прави, когато бебето и родилката напуснат клиниката и се приберат вкъщи. В миналото обреда извършвала жената, помагала при раждането, или свекървата на родилката. Във водата поставяли различни билки, носещи здраве. Най-често това са т.нар. еньовски билки, които са набрани срещу Еньовден (24 юни) и след това са изсушени. Поставянето на всяко растение има своето обяснение и носи пожелание към новороденото. Така например хвърляли люляк във водата за хубост, синап – „болестите да броят синапените зрънца и да не се лепят по детето”, жълта билка или цвете, за да не хваща то жълтеница, здравец – за да е здраво и силно, детелина – за да е щастливо, и пр.
    При първото къпане пускали пирони или звънци, за да е детето силно като метала. Бабата хвърляла в коритото сребърна пара – за да е детето здраво и богато. Понякога във водата слагали и живи въгленчета, които са против уроки. Със същата цел бабата сдъвквала чесън и го изплювала във водата. По-рядко срещано е във водата да се хвърли просо, жито или ечемик – „за да го просят” (да го искат за женене момите и момците), или като порасне и се задоми, да ражда „мешано” – и мъжки, и женски деца. Някои баби слагали малко козина от куче или котка, като вярвали, че бебето няма да плаче често.
    Днес от всичко изброено е останала практиката да се пуска пара във водата на първото къпане и да се хвърля жълто цвете. Тези действия са запазили присъщата си за традицията обредна насоченост. Наред с това повсеместно е разпространено и спазвано до днес сипването на светена вода в коритото на детето при всяко къпане до 40-ия  ден от раждането му. В никакъв случай във водата не се слага сол. В миналото водата от къпането се изхвърляла в корените на плодно дърво, за да е плодовито детето, или върху трендафил – за да е хубаво като цвете. След изкъпването, ако е момиче, детето се поставяло върху женска риза, а ако е момче – върху мъжка, за да придобие качествата на майка си или на баща си.
    До началото на ХХ в. сред българското население в някои части на Югоизточна България е съществувала старинна практика (вероятно с тракийски произход) след раждането на детето то да се поръсва с пепел или с катран, за да не го ловят болести. В никакъв случай не бивало бебето да се изтегля за врата от водата с обяснението, че така шията му ще стане дълга и красива. Единственото, което се правело при изваждането на бебето от коритото, е да се благославя с думите: „Горе момчето/момата – долу водата!”
    Българските мюсюлмани също отдавали голямо значение на обредното къпане на новороденото. Наред с хвърлянето на железен предмет във водата – символ на сила и здравина, сребърна или златна пара – на богатство и берекет, се изпълнявал и един допълнителен обред. Всеки ден от раждането до 20-ия ден добавяли по едно камъче или по една лъжичка вода при къпането, а на 40-ия ден – съответно 40. Това също се правело за здраве и благополучие на детето. При изхвърлянето на тази вода се изричала благословията „Бисмилях!”, като се внимавало действието да не стане под капчук, за да не се разсърдят „периите” (зли женски демони) и да донесат болест на новороденото.
    Евреите много държали на първите пелени, в които е повито новороденото след къпане. Те били от нов плат, украсени в синьо или в розово според пола и задължително забодени със синьо мънисто против уроки. Това мънисто присъства и при християни и мюсюлмани под названието „синец” или „бонджук” и се слага обикновено на шапката на бебето. Всички етноси спазвали, а някои техни представители и до днес спазват обичая да не се оставят пелените на бебето до 40-ия ден от раждането му навън след залез слънце, за да не им въздействат зли сили.
    Българите не простирали дрехите на бебето върху шипка, защото вярвали, че в нейните клони се крият самодивите, които могат да пратят на бебето обриви, пъпки и болки в корема. За да не го „хване сюргюнът” (стомашно разстройство), мюсюлманите след пране изтърсвали пелените на бебето върху огнището.

    Д-р Петя Банкова
    Етнографски институт и музей – БАН

     

    Още в Възстановяване след раждане

    Отложете “промоцията”

    След няколко дни ще ви изпишат с бебето от родилното. В дома ви телефоните прегряват. Роднини и приятели питат: “Дойде ли вече бебето?”, “Кога можем… Прочети още »
    9 Месеца

    Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

    Оставете коментар

    Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

    Калкулатори
    Овулационен калкулатор
    Изчислете най-добрите дни за зачеване
    Калкулатор бременност
    Изчислете вашата гестационна седмица
    Калкулатор за пола на бебето
    Вижте момиче или момче очаквате
    Калкулатор за кръвна група
    Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
    Най-новото от "9 месеца"
    Избрано видео
    • Последно публикувани
    • Най-четени
    Душ гел & шампоан за деца с портокал
    EN CMYK Orange Kids ShowerShampoo
    Слънцезащитен лосион с еделвайс за чувствителна кожа SPF 30
    00 RGB SUN Baby Kids SPF 30 150ml 24047700 PAC
    Слънцезащитен лосион с еделвайс за чувствителна кожа SPF 50
    00 RGB SUN Baby Kids SPF 50 50ml 24047400 PAC
    Душ гел & шампоан за деца със сладка ванилия
    EN CMYK Vanilla Kids ShowerShampoo
    Душ гел & шампоан за деца с освежаващ лимон
    EN CMYK Lime Kids ShowerShampoo