11 Дек 2018

    Уляна Чан и усещането да спечелиш джакпота

    Публикувана в Семейство
    Оценете
    (1 глас)

    Познавате Уляна Чан – красивата, екзотична водеща на „Български спортен тотализатор” по БНТ. Вероятно сте я виждали и в много други продукции. Но в момента тя е на сцената на майчинството със своите трима синове. Какво ни разказа тя за тях, за съпруга си, за голямата къща, в която живеят, за домашните любимци, за грижите и за отглеждането на деца в България – ще разберете в следващите редове.

    Уляна, Вие сте позната на хората от екрана – водеща сте на игрите на „Български спортен тотализатор” по БНТ. Кой e пътят, който Ви доведе в телевизията?

    Всичко започна уж на шега, явих се на кастинг преди 15 години за музикалната класация БГ ТОП 100 по bТV и сред доста голяма конкуренция бях избрана, тъкмо ме бяха приели в Театралната академия и много бързо започнах да се докосвам до мечтите си.

    Коя е първата Ви медийна изява?

    Като първа медийна изява считам участието си в предаването на Миглена Ангелова „Искрено и лично“, колко отдавна беше… Tам бяхме поканени няколко души от новия клас на Мастера по повод на Студентския празник 8 декември. Тогава Миглена на шега ме предизвика да си разменим местата и ми предложи да заема мястото на водещата. Оттогава ми тръгна на телевизия. Tя ми предрече телевизионна кариера и след години, като се засякохме на едно събитие, тя с радост отбеляза, че е била права.

    Завършили сте актьорско майсторство в класа на проф. Стефан Данаилов. Какви бяха тези години за Вас?

    Ех, това бяха едни много хубави, различни и незабравими студентски години, буквално живеехме в Академията, непрекъснати репетиции, отдаденост, школовка, разбира се, имаше и моменти на много сълзи от преумора, разочарование и изобщо всякакви емоции, но определено позитивните остават. Тази година имахме 10-годишнина от завършването, но поради голямата заетост на всички ни не успяхме да се съберем. Но сме се разбрали с леко закъснение да си я отпразнуваме. Радвам се, че повечето ми колеги продължават да се занимават с любимата професия.

    cats778

    Коя е любимата сцена, в която сте участвали?

    Честно казано, не мога да определя някоя като любима. За мен е голяма чест, когато работя с професионалисти и доказали се имена, от всеки гледам да си „крада“ по нещо, все пак всичко си е занаят, дали ще е в театъра, киното или телевизията. А и моят учител Стефан Данаилов винаги ни е казвал да си представим, че имаме една въображаема торбичка, която през целия си живот трябва да пълним със знания и умения, така че всичко е плюс, аз обичам да си пълня торбичката – всичко е опит.

    Телевизия и/или кино/театър?

    Задавали са ми много пъти този въпрос, категоричен отговор нямам, но нескрито мога да отбележа, че имам огромно влечение към киното, театърът ми е тайна любов, а от телевизията не мога да се отърва, в добрия смисъл на думата, там се чувствам като у дома си.

    Как срещнахте любовта в лицето на съпруга Ви Явор?

    Голямата ми любов – Явор, срещнах на снимачната площадка преди 11 години. Снимах в детската телевизионна поредица „Приказки за физиката и астрономията”. Винаги съм мечтала, като всяко момиченце, да срещна своя принц и ето... така се и случи, там съпругът ми Явор играеше ролята на принц Явор и в буквален, и в преносен смисъл аз срещнах своя принц и си живеем в нашата приказка, за която съм мечтала. Всъщност майка ми винаги ми е казвала, че съм родена под щастлива звезда – това беше една мантра, която тя винаги ми е повтаряла („Мамина душица, родена под щастлива звездица“), и аз вярвам, че наистина съм родена под щастлива звезда.

    Вие сте майка героиня – вече имате трима синове. Като крехка млада жена как се справяте с ежедневните грижи за тях?

    Ха-ха-ха, колко крехка трябва да е една млада жена, майка на три деца, имам мускули и на двете ръце, защото почти винаги нося някой или нещо. Та да се върнем сериозно към въпроса – справям се някак си, както се пееше в една песен на Тоника, дори сега отговарям на Вашите въпроси, докато спи най-малкият ни син, големият е на училище, първокласник е, а средният е на детска градина и в момента е странно тихо, дори много странно. Междувременно, докато си почивам, пуснах пералнята, прострях, пуснах миялната, прахосмукачката ме чака и понеже пътувахме в почивните дни, няколко раници и сакът ме викат с купчини дрехи за подреждане и сортиране, но иначе, сега се сетих, трябва да зазимяваме градината, защото есента вече е при нас. Изобщо не скучая, опитвам се да съвместявам работата и ежедневните задачи.

    По какво си приличаха и по какво се различаваха трите Ви бременности?

    Много бяха различни трите ми бременности, всъщност, като се замисля, имат и много общи неща. Например ето няколко прилики: и на трите наддадох сравнително нормално, не повече от 15 кг до края, и на трите работех до последно (едва се събирах на екрана), въпреки огромния корем, в гръб почти не личеше, че съм бременна (късмет и ген), и изобщо винаги съм била много активна, понеже имаме къща, която почти сами си построихме, вечно сме в някакви строежи и ремонти и аз, все с корем, помагах.

    А разлики… ами с най-големия ми беше най-леко или защото бях по-млада, или защото съм позабравила неразположенията, с втория ми син ми ставаше малко по-лошо, много усещах миризми, а с третия направо се усещах, че на моменти бях много нетърпима, най-вече за мъжа ми, много ми беше лошо, тежко и си мрънках, но мина, сега съм си пак аз, почти не мрънкам.

    Как родихте децата си – по естествен път или чрез секцио?

    И трите пъти родих нормално в Майчин дом, така се случи, че беше през три години, хората вече си ме познават, не е само заради екрана, редовна съм си там. Доволна съм от отношението и професионализма на специалистите, напоследък много се изписа и изговори за лошото отношение към родилките, но аз, за мое щастие, имам само хубави спомени (това явно е от късмета ми). И трите пъти раждах като „по учебник“ – много бързо, чакам си до последния момент вкъщи, отивам в родилното с 10 см разкритие и директно в родилната зала.

    Бързо ли се възстановявахте след всяко раждане?

    Много бързо, дължа го на гените на баща ми. Дори без тренировки влизах във форма, само  при третото раждане успях да се вредя на xbox, a на мъжете вкъщи им правех едни много приятни упражнения – танци, но вече и за това не намирам време. Дори сега съм по-слаба отпреди да забременея, не знам как стана.

    Съпругът Ви помага ли Ви в грижите за момчетата?

    Определено, изпадам в умиление, когато ги видя четиримата заедно да си играят или да вършат нещо, например наскоро си построихме детска къщичка в двора, по идея и проект на мъжа ми, с помощта на цялото семейство. Децата така се учат на труд, а и примерът, който виждат от баща си, е много важен.

    Разкажете на читателите какви са децата Ви.

    И тримата са много различни. Най-големият се казва Персиян, той е на 7 години и сега е в първи клас. Всички казват, че прилича визуално на мен, тъмна коса, тъмни очи, замечтан поглед, любими са му динозаврите, има всякакви възможни енциклопедии, материали, фигурки и какво ли още не на динозаври, определено се увлича по науките и чуждите езици, да видим как ще продължи нататък. Обича да рисува и иска да измисли хапче против остаряване, за да останем с баща му вечно млади и красиви.

    Вторият ни син се казва Християн, той е на 4 и половина. Aми той е душа човек, толкова е любвеобилен, копие на баща си е на външен вид – светъл, със зелени очи. Увлича се по коли и мотори и всякакви МПС-та. Пада си техничар и изобщо е силов актьор, винаги е жаден за внимание и ласки. Не че ни е син, но е много чаровен и е голям ценител на женската красота, това да видим до какво ще доведе...

    И най-новото попълнение в нашето семейство – третият ни син, Касиян, е на годинка и три месеца и е най-усмихнатото бебе на света. Взел е от всеки по нещо, смесил е всички бои, роди се с много тъмна коса и светли очи, а сега е с по-светла коса и по-тъмни очи. Изобщо... тъкмо го похвалих, че е много усмихнат и добричък, и се събуди с рев, ще ме разберете, ако отговорите на въпросите не са вече толкова изчерпателни.

    Опишете ежедневието си в този период от живота Ви.

    Ежедневието ми е интересно, натоварено и всичко друго, но не и скучно. И само да вметна, не знам как бабите ни са гледали по десет деца и домът, и градината плюс нивата им са били безупречни. Старая се вкъщи да е уютно и приятно, но не ми се получава да е за дълго подредено. Обичам да готвя и да се събираме на вечеря, всеки да разказва как е минал денят му. Много ми се иска да успявам да съчетавам работата и семейния живот. Но 24 часа в денонощието не стигат до никъде...

    Как се възпитават 3 момчета?

    Възпитават се с много любов, но и строгост, предимно от бащата в нашия случай, но според мен водещото при всяко възпитание най-вече е личният пример.

    Днес в България все по-голяма част от жените не се осмеляват да родят повече от веднъж. Какви са Вашите впечатления за този стандарт?

    Въпрос на лично решение, ако си намерил подходящия човек, тогава децата са просто отражение на огромната любов. Напоследък покрай нас имаме все повече примери на семейства с повече деца, но тенденцията може би е българката да ражда все по-късно и все по-малко, за сметка на кариерното развитие, което за мен е жалко, но пак казвам – въпрос на личен избор, а може би и на късмет да срещнеш правилния човек в правилния момент.

    Какви са нуждите за отглеждането на 3 деца в България?

    Големи нужди – много простор, много свобода, много време, много пари, но най-водещото е да има много любов, която да се разпределя по предназначение, и помощ. Който ми каже, че не иска помощ от баби и приятели, значи има само едно дете. Ако някой иска да ни гледа децата за малко, за да се усамотим с мъжа ми, да ми се обади.

    Какъв е животът между Ловеч, Виетнам, Германия и дома Ви в близост до София?

    В различните етапи от живота ми съм била на тези различни дестинации, но сега се чувствам добре там, където е семейството ми, където са любимите ми хора. Не мога да скрия, че обичам да пътувам, както и разнообразието, но е незаменимо да се върнеш вкъщи, а нашата къща е специална, поне за мен, има уникална енергия и си я построихме с мнооого любов.

    Коя е приказката, с която бихте свързали живота си?

    Имаме ябълка в двора, но не е „Тримата братя и златната ябълка“, а за принца и принцесата, които заживели дълго и щастливо...

    Какъв е съветът или пожеланието Ви към читателите на списание „9 месеца”.

    Пожеланието ми към читателите на сп. „9 месеца“ е да бъдем по-добри и да даваме личен пример на децата си, пазете се, обичайте се и оценявайте всеки миг, защото той е незаменим и неповторим.

    Разговора проведе Даниела Старидолска

    Още в Новини

    Грижа в ранна детска възраст

    Днес беше първият ден от двудневната конференция „Грижа в ранната възраст“, в който фондация „За Нашите Деца“ оповести резултатите от тригодишния проект, чиято основна цел е… Прочети още »
    9 Месеца

    Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

    Оставете коментар

    Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

    Калкулатори
    Овулационен калкулатор
    Изчислете най-добрите дни за зачеване
    Калкулатор бременност
    Изчислете вашата гестационна седмица
    Калкулатор за пола на бебето
    Вижте момиче или момче очаквате
    Калкулатор за кръвна група
    Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
    Най-новото от "9 месеца"
    Избрано видео
    • Последно публикувани
    • Най-четени
    Bebino шампоан - вълшебства за бебета
    beb2
    Bebino сапун - син - вълшебства за бебета
    beb3
    Bebino пудра - синя - вълшебства за бебета
    Beb1
    Инфлуцид - Първа линия на защита от вируси
    infl
    Шуслерова сол №3 - За "железен" имунитет
    sh