Д-р Иванка Ежова

Д-р Иванка Ежова

Доктор по клинична психология, завършила образованието си във Франция. Днес тя работи за един от най-престижните университети в света – Кингс Колидж Лондон, където участва в развитието на международни проекти в сферата на детското и семейното здраве.

Д-р Ежова съветва...

В световен мащаб средната възраст на зачеване на първо дете нараства все повече и повече. Клиничната ми практика с частни клиенти в Лондон ме подтиква да твърдя, че в развитите западноевропейски държави жените с висше образование и успешна кариера често правят избора да оставят майчинството след развитието на своята кариера. Те не се страхуват да родят на 35 или 40+, въпреки рисковете, които една по-късна бременност може да донесе на майката и на детето.

В този специфичен контекст късната бременност може да се окаже проблематична не само от биологична и здравна гледна точка. Работила съм с много пациентки, които споделят, че по една или друга причина са необвързани в момента, в който искат да станат майки, и притиснати от възрастта, избират да поемат по този път сами.

В тази статия ще обърнем внимание на психологичните аспекти, свързани с желанието на жената да създаде дете сама.

Възможно ли е жената да стане майка сама?

Дори и най-малките деца знаят, че за да се създаде един нов живот, винаги трябват двама – мама и татко. През последните десетилетия развитието на медицината пречупи този стар принцип. Човек днес може да контролира природата и нейните естествени закони. Жената може да стана майка сама, чрез инвитро оплождане.

Този процес обхваща множество етични, психологични и социални въпроси, на които бъдещата майка трябва да си отговори, преди да предприеме посочената процедура. В противен случай тя потенциално излага на емоционално страдание себе си, както и бъдещото си детенце.

Проблем ли е да се създаде дете от един родител?

От психологична гледна точка няма никакъв проблем една жена да реализира желанието си да вдъхне живот и да отгледа едно здраво и уравновесено дете. Проблемите тук идват повече от културните вярвания, различия, стереотипи и ограничения, които могат да породят чувства на срам, вина, тъга, неразбиране или отхвърляне.

Както в Западна, така и в Източна Европа подобни ситуации остават табу и общественото мнение е по-скоро отрицателно, отколкото положително. Това подтиква майките да крият своята история. От една страна, това прави тяхното изживяване още по-трудно. От друга страна, не се дава гласност на този вид майчинство, което не само съществува, но и зачестява все повече.

Има ли рискове за детето?

Като клиничен психолог, често съм чувала твърдението, че липсата на баща може потенциално да предизвика душевни и емоционални проблеми при детето, които да окажат влияние, когато то порасне.

Подобни твърдения са грешни. Те са по-скоро повлияни от стереотипи и социални вярвания и не са научно доказани. В клиничната психология има разлика между биологичен родител и ролята, която имат мама и татко. Биологичният родител дава живот, но много по-важна е ролята, която той ще има в отглеждането и възпитанието на рожбата си.

Ако вземем за пример едно класическо семейство, където мама и татко се грижат за своето дете, но татко има проблеми с алкохола, пренебрегва детето и е агресивен с мама – в този конкретен случай потенциално има много по-големи рискове детенцето да развие душевни или поведенчески проблеми в сравнение с детето, което е създадено и се възпитава единствено от своята майка. Запомнете, че когато става въпрос за майчинство и бащинство, нещата са много сложни и относителни. Генерализирането и съденето на родителите не носят нищо конструктивно и позитивно.

Как майката трябва да комуникира с детенцето си?

Комуникацията между майката и детенцето е от изключително значение. Рано или късно то ще започне да задава въпроси за липсата на татко. Майката трябва да отговори на тези въпроси искрено и внимателно, колкото и трудно да бъде това. Жената, която създава дете сама, не е самотна майка, защото тук няма нито биологичен баща, нито мъжка фигура, която символично да заеме тази роля.

Преди време моя пациентка ме зададе следния въпрос:,,Чудя се дали да използвам анонимен донор, или да дам шанс на бъдещото ми дете да намери един ден своя баща? Дали ще ме напусне и отиде при татко си? Ако избера анонимен донор, постъпвам егоистично, като го лишавам от тази възможност. Какво да правя?”.

В този контекст няма правилен или грешен избор. Всяка посока, която избере майката, носи своите последствия, които трябва да бъдат ясно и точно дискутирани и обяснени на детето, когато дойде моментът. Майката не трябва да се срамува да обоснове своите решения и искрено да защити позицията си. Ако например изборът на анонимен донор е свързан със страх от изоставяне, както в примера по-горе, това трябва да бъде споделено с детето. Не е изключено на първо време то да прояви негативни емоционални реакции, като гняв или неразбиране. Тези реакции са нормални и отминават с времето.

Има ли определена възраст за разговор с детето?

Още от най-ранна детска възраст детето ще забележи, че не расте в класическо семейство. Неговите връстници също ще допринесат за това усещане чрез задаването на неудобни въпроси или коментари. ,,Истината излиза от устата на децата’’, казва една френска поговорка. Понякога тази истина е болезнена, но това в никакъв случай не е показател за развитието на душевни, емоционални и поведенчески проблеми, както подчертахме по-горе.

Майката трябва да е неутлъчно до детето, особено когато вижда в него неразбиране или страдание, свързани с тази тема. Едно кратко обяснение, адаптирано на езика и възрастта на детето, прави чудеса. Консултацията със специалист също е позитивна, както и уведомяването на училището за избора на майката. Запомнете, че всяка тайна рано или късно се разкрива и последствията в този случай могат да се окажат рискови не само за детето, но и за неговата майка, която с избора си да зачене сама, избира да носи цялата отговорност. По тази причина съответният избор трябва да бъде много добре премислен, със своите плюсове и минуси, както от емоционална, така и от социална и икономическа гледна точка.

Запомнете:

Няма добър или лош избор, когато става въпрос да вдъхнете живот. Има премислен избор, в който носите отговорност до края на живота ви за вас и вашето дете.

Когато двама души се срещнат и заживеят заедно, напълно нормално е след известен период да се появи детенце. Ако за някои влюбени тази поява е планирана и очаквана, за други нещата са малко по-сложни.

Според доклад на известната американска организация „Child trends” между 2006 г. и 2010 г. 37% от ражданията в Съединените щати са били непреднамерени. По-голямата част от тези 37% съответстват на раждане, което не се е случило в правилния момент (примерно бебчето е дошло по-рано или по-късно), като за някои двойки детенцето е било нежелано.

В тази статия ще обърнем внимание на децата, плод на нежелана бременност – тогава, когато един от родителите не иска детето.

Мама иска да запази детето, а татко не

Родителството е процес, който се изживява по съвсем различен начин от двата пола. Бащинството и майчинството не са едно и също нещо. Да дадеш живот и да обгрижваш своето дете, е генетично заложено при жените. Една от основните им роли е да бъдат майки и да продължат човешкия род. Това поведение е като инстинкт и често надделява над други аспекти, формиращи женската същност като жена съпруга, приятелка, кариеристка.

При мъжете бащинството се характеризира повече със закрилата и финансовата сигурност на семейството. Мъжът участва в създаването на живота, но не го дава директно. Неговата емоционална инвестиция в продължението на човешкия род съответно е различна.

Легитимно и нормално е жената да желае да запази детето си, въпреки несъгласието на своя партньор.

 

В този случай тя трябва да вземе под внимание следните потенциални последствия:

Трудностите да бъдеш самотна майка

Нежеланата бременност може да подтикне към раздяла, ако партньорът твърдо не желае да бъде баща. Да бъдеш самотна майка, изисква усилия в организационен, финансов и емоционален план.

Частната ми практика на клиничен психолог ме подтиква да твърдя, че когато жената вземе решение да запази детенцето си и да го отгледа сама, често тревогите са насочени към финансовия аспект на тази ситуация. Той е от огромно значение, защото е свързан със сигурността в отглеждането на децата, но в никакъв случай не е най-важният. Както сме обсъждали в предишни статии, любовта и вниманието са основните чувства, които трябва да се предадат на детето, за да може то да се превърне в здрава и уравновесена личност. Когато няма татко, майката често поема ролите на баща и майка. Тук е важно да отбележим разликата между биологичния родител (човека, който дава живот) и родителя, който е пряко ангажиран в отглеждането и възпитанието на детето. От психосоциална гледна точка родител е не този, който дава живот, а този, който дава обич, внимание и възпитание.

Когато биологичният баща отсъства от семейното гнездо, други мъжки фигури, като дядото, чичото, учителят в училище или новият партньор на майката могат да поемат ролята на баща. Някои деца инвестират емоционално фиктивни герои от детски филми, предавания или книги и им приписват бащини функции. Тези фиктивни герои могат да бъдат примери за тях и детето да се идентифицира в положителни техни качества. Например едно момченце може да иска да бъде добро и храбро като Супермен, ако няма пряка мъжка фигура, която да имитира. Същият процес е валиден и за децата, отгледани в класически семейства.

Отсъствието на бащата от отглеждането на детето не е фактор, който на 100% ще причини негативни психологични или емоционални последици. Това се дължи на адаптационните и защитни механизми, които всяко дете развива от най-ранна детска възраст и които запълват детските липси чрез инвестиране на други мъжки фигури.

Може ли да се приеме решението на бащата

Както в класическите семейства, така и при самотните майки от важно значение е речта, която майката предава на детето относно неговия баща. Ако майката вербализира пред детето негативни мисли и нарицания спрямо бащата, това може потенциално да провокира отрицателна визия за бащинството и семейството. Тази отрицателна визия може да попречи на детето да създаде здрави любовни взаимоотношения в зряла възраст. Колкото трудна и нечестна да е една ситуация, положително настроената реч спрямо бащата е най-добрият вариант. Когато детенцето порасне, майката може да му обясни историята в нейните детайли, още повече че много деца на самотни родители държат да знаят истината за своя произход. От психологична гледна точка това желание е конструктивно, нормално и легитимно. Колкото и да е трудно, отговорът трябва да е праволинеен и искрен.

Детето не е припознато от своя баща

В някои случаи бащата не желае да даде фамилното си име на своето дете. Много мои пациентки се притесняват, че ако рожбата им не е припозната от таткото, това може да предизвика отрицателни психологични и емоционални последствия. Истината е, че както в класическите ситуации, така и тук не толкова името, а грижата и любовта са основни фактори в изграждането на човешкия характер и личност. Не се притеснявайте и не се чувствайте виновни, ако детенцето не носи името на таткото.

Трябва ли майката да се чувства виновна

Самотната майка не трябва в никакъв случай да се чувства виновна за създалата се ситуация. Нежелана бременност може да се случи на всяка жена и както подчертахме в началото на статията, изборът да се запази детето, е личен и легитимен. Запомнете, че отглеждането на децата в класическо семейство (когато мама и татко живеят под един покрив) не е гаранция, че детето няма да развие определени проблематики по-късно. В този ред на мисли, да бъдеш самотна майка, не означава, че детенцето няма да се превърне в здрава и уравновесена личност. Всичко е много относително и често животът носи изненади, които не сме очаквали.

Самотните майки са жени герои, както всички останали майки, защото една от най-трудните житейски задачи е да дадеш живот и да отгледаш този живот, своето дете.

Появата на детето е основен момент в живота на всяка двойка. То носи неописуемо щастие, но и редица промени, които родителите невинаги планират. Умората вследствие на безсънните нощи, фокусирането на майката главно върху детето и липсата на интимност променят трайно комуникацията на партньорите. Те са потенциален извор на конфликти и отрицателни емоции, които родителите трябва да вземат под внимание.

В тази статия ще обсъдим трудностите в общуването на родителите и ефектите, които тези трудности имат върху емоционалното развитие на бебето.

Какво разбира детето от разговорите на възрастните?

Новороденото не е достатъчно развито, за да разбере и осмисли темите на разговорите на родителите, но за сметка на това може да бъде афектирано от мимиките и жестовете на лицата и тоновете на гласовете им. Бебето е като гъба, която попива всяка емоция на своите родители. Ако те се смеят пред него, то също ще възпроизведе тази емоция на своето лице. Ако те се карат, това може да провокира тъга или тревога, които детенцето ще изрази чрез плач, защото все още не е развило своята реч. Родителите са модел на подражание за него още от най-ранна детска възраст. Този модел винаги е приет от него за универсална и абсолютна истина. От една страна, малкото дете не може да отсъди кое поведение е правилно и кое е вредно. От друга страна, то сляпо повтаря и имитира това, което вижда и чува, защото за него това, което правят мама и татко, винаги е правилно.

Продължителното каране пред него ще породи не само страдание и чувство на вина от страна на родителите, но и потенциално може да подтикне развитието на негативни емоции, фрустрация и напрежение при детето. По този начин несъзнателно му се показва, че човешката комуникация е базирана на говорене на висок тон в напрегната обстановка. По-късно то може да приеме този вид комуникация като модел за общуване с околните. Възможно е тези аспекти да окажат отрицателно влияние върху развитието му в близко и/или по-далечно бъдеще.

Как да комуникираме пред детето?

Отглеждането на едно дете не е праволинеен процес и понякога родителите не избират най-подходящия подход. Не се притеснявайте. Няма перфектен родител – има внимателен и мислещ родител. Ако, по една или друга причина, не е възможно да избегнете скандал или разговор на висок тон с вашата половинка, направете го в отсъствие на детето. Примерно отидете в съседна стая, където детето не може да ви чуе и да ви види. Друг е въпросът, че още от най-ранна детска възраст детето трябва да разбере, че родителите работят в екип и показват взаимно съгласие по въпросите, свързани с възпитанието му. Опитайте се да бъдете повече аналитични, отколкото критични към вашия партньор.

Появата на детето: от идеализация към реалност

Критиките към партньора се дължат отчасти на факта, че много двойки идеализират появата на детето, като се фокусират върху щастието, което тя несъмнено създава, но не мислят достатъчно за практическите последствия, които тя провокира. Много двойки не са подготвени за трайната промяна на любовните и интимните взаимоотношения. Изисква се адаптация, която може да отнеме седмици или месеци. Този период трябва да се използва като време за опознаване на новата ситуация, а не като повод за критики към партньора. Критиките пораждат отрицателни чувства и емоции и могат да разклатят стабилността на двойката. В този случай трябва да се вземе под внимание гледната точка на всеки участник с цел нормализиране на семейната обстановка и отношения. Дайте време на партньора да се адаптира към новата реалност, имайки предвид, че вашата комуникация има ефекти върху развитието на вашето бебе. Не забравяйте, че като родител, вие носите отговорност не само за вас, но и за бебето, което е напълно зависимо от вас.

Кога започва детското емоционално развитие?

Някои психолози твърдят, че емоционалното развитие започва още по време на бременността, тоест преди раждането на детето. Едно нещо е сигурно: в момента, в който бебето се появи на бял свят, всичко, което се случва около него, ще има положителни и/или отрицателни ефекти върху неговото развитие. Родителите невинаги могат да контролират своите негативни емоции или поведения в присъствие на детето. Ако един скандал не може да бъде предотвратен, струва си те да анализират своята комуникация и да се постараят да постъпят по различен начин следващия път.

Родителството не е лесна задача. Никой не е защитен от грешки. Важното е тези грешки да се поправят, за да се създаде балансирана и щастлива семейна среда.

Запомнете:

  • Бебето е 100% зависимо от вас.
  • Основите на балансираното и здравословно развитие се поставят още от най-ранна детска възраст.
  • Балансът е най-добрият приятел на родителите. Всяка екстремност, било то прекалено обгрижване, или конфликтни ситуации, водещи до различни фрустрации, са потенциален извор на проблеми. Те могат да имат отрицателен ефект не само за детето, но и за семейното равновесие.
  • Семейството е система, където поведението на всеки участник има ефекти върху поведението на другия. Стремете се тези ефекти да бъдат позитивни.
  • Спокойната семейна среда е най-оптималната опция, която може да дадете на вашето дете.
  • Вместо да се съдите – анализирайте ситуацията.
  • Вместо да идеализирате – адаптирайте се към реалността.

Отглеждането на детето винаги е работа в екип. Колкото по-сплотен е екипът, толкова по-ефективни и качествени са очакваните резултати.

Текст: д-р Иванка Ежова, www.ezhova.com. FB: Positive Psychology Net

Иванка Ежова, доктор по клинична психология, завършила образованието си във Франция, понастоящем изявяваща се в престижния университет Кингс Колидж Лондон, където участва в развитието на международни проекти в сферата на детското и семейно здраве, ще ни разкаже дали родителите могат да си „купят“ най-ценното – любовта на техните деца.

Коледен звън

Заедно с честването на Христовото рождение, в съзнанието на по-малките, Коледа е време за подаръци и много внимание от цялото семейство. Раздаването на подаръци от доста години се е наложило като социална норма. Дядо Коледа, наричан още Дядо Мраз или Санта Клаус, е именно персонажът, който носи подаръци на послушните деца. Както всички знаем, подаръците са закупени от семейството и най-вече от мама и татко. Това е един от начините, чрез който родителите изразяват любовта си и показват, колко много държат на децата си. В случая на разведени родители, без значение дали отношенията след развода са приятелски и дипломатични, или обтегнати и по-конфликтни, Коледа може да се превърне в момент, в който родителите се сравняват и състезават, искайки да покажат на другия, че се справят по-добре от него, в ролята на настойник.

,,Детето обича повече мен!’’

...е често срещана фикс идея, която може да породи редица последствия. В тази статия, ще обърнем внимание на две от тях:

  • Детето е като ,,пионка’’ в отношенията на родителите.
  • Детето усеща играта на възрастните и извлича полза от нея.

Детето ,,пионка’’ в отношенията на родителите

  • Подаръкът е внимание

Важно е да отбележим, че детето и най-вече малките дечица (на възраст между 1–3 години) винаги се радват на подарък. За тях това е внимание. Символиката на жеста е една и съща, независимо дали те получават скъп или евтин подарък.

За стойността на подаръците

В детското развитие и възпитание, получаването на подарък също символизира постигането на някаква цел. Примерно, когато детенцето се научи да ходи на тоалетна и вече няма нужда от памперс, то получава награда. Именно оттам идва и идеята, че Дядо Коледа носи подаръци на добрите и послушни деца. За децата, подаръците са материална награда за добро поведение, което те са постигнали, за да задоволят родителските искания и очаквания от тях. Тук е важно да се подчертае, че материалното по никакъв начин не може да измести любовта и вниманието, което целогодишно децата получават от родителите. Едно детенце, било то в много млада възраст, винаги чувства отношението на родителите между тях и към него. Ако майка му даде награда, а то чувства, че нещо не е наред, този предмет няма никаква стойност.

  • Конфликтите между родители могат да породят вина

Колкото и да е празнична коледната обстановка, ако детето усеща напрежение между родителите, то може да се почувства виновно. Примерно, ако родителите се състезават и се опитват по този начин да се наранят, детенцето може да изпита вина, защото е центърът и причината на тази надпревара. Но то не знае, че е най-вече е начинът и инструментът, по който родителите решават сметките си. Този сценарий може да провокира емоционално и психическо страдание, с потенциални негативни последствия в юношеска и зряла възраст. Не трябва да забравяме, че детето все още няма нужния речник, за да си обясни какво се случва, но чувства емоцията от породилата се ситуация. Тази липса на обяснение може да доведе до страдание по-късно. Съветът, който можем да отправим към родителите е да мислят на първо място за детето, като ,,отделно’’ създание със свои чувства, болки и желания.

  • Напрежението между родителите може да породи в детето, липса на вяра във възрастните

Чувството на вина, вследствие на гореописаните ситуации, може да създаде слаба самооценка (,,Аз съм винаги виновен за конфликтите между мама и татко’’); липса на вяра и позитивни очаквания от възрастните, както и потенциално възпроизвеждане на модела на възпитание и комуникация на родителите. Разведените родители трябва да знаят, че разводът като събитие не е проблематичен, ако няма напрежение в отношенията им. Ако всичко е наред между тях, дори и разделени, те ще осигурят щастливо и спокойно детство на своите деца.

Детето извлича полза от играта на възрастните

Някои деца имат споспобността от най-крехка детска възраст да ,,анализират’’ ситуацията и да извлекат полза от отношението на родителите в по-късен етап от развитието им. Примерно, ако са разбрали, че родителите се надпреварват за тях, те може да провокират и засилят тези поведения, за да извлекат лични ползи: повече подаръци, повече внимание, повече време, прекарано с единия или с другия. Това може да задълбочи конфликтите между родителите и да даде негативен пример за подражание в юношеска и зряла възраст, основан върху пресметливостта и манипулацията (,,Аз ще манипулирам и стимулирам поведението на другите, за да получа това, което искам и постигна целите си’’). Подобни мисловни навици могат да доведат до емоционална токсичност и празнота, както за индивида, който ги поражда, така и за всички други участници.

Какво е решението?

  • Важно е родителите да работят в екип, независимо дали живеят заедно или са разделени.
  • Важно е да имат едно и също мнение по различните въпроси спрямо възпитанието на детето. Ако има различия, те се решават насаме, без да се замесва детето. Речта им трябва да върви в една и съща посока.
  • Светът на възрастните не е светът на децата: нека оставим детето да изживее детството си.
  • Детето е плод на любовта на родителите. В никакъв случай, то не трябва да се превръща в център на техните конфликти и различия.

 

Д-р Ежова съветва...

Как да възпитаме децата си, когато мама е строга, а татко е нейната противоположност? Когато една двойка реши да има деца, тя е отговорна да им осигури не само закрила, любов, внимание и добро детство, но също да им даде солидно възпитание. От психологична гледна точка възпитанието обхваща навиците, поведението, нравите и ценностите, които един човек трябва да развие и притежава, за да се превърне в уравновесена и здрава личност. Възпитанието е естествен процес, който родителите предават на своята рожба, и първите седем години от живота на детето са най-важни за неговото усвояване и интегриране.

В тази статия ще обърнем внимание на една специфична и често срещана ситуация – възпитанието на детето, когато родителите се позиционират по различен начин (единият е строг, а другият е неговата противоположност).

Защо възпитаваме децата си?

Както споменахме по-горе, възпитанието е естествен процес, който се задвижва и предава автоматично от родителя. Не съществуват нито точна дефиниция, нито формула за ,,перфектно възпитание’’. Това се дължи на културните разлики, националната принадлежност, разбиранията и манталитета на родителите, които провокират специфични виждания и концептуализации за живота и света. Именно оттам идват и различните мнения на родителите, които всички сте чували или срещали в социалните мрежи, например: ,, Ох, вижте как тя говори на детето си. Аз никога не бих му казала това’’ или ,,Боже, тя остави детето си само на площадката да удря другите деца’’ и т.н.

Ако няма точна дефиниция, има ценности и качества, които задължително трябва да предадете на детето си, за да може то да изгради своя характер.

Кои качества родителят трябва да предаде на своето дете в крехка възраст?

Граници

Когато детенцето стане на около две годинки, то започва да утвърждава личността си. Противопоставянето на изискванията на родителите и изричането на думата ,,Не!’’ са основни моменти, на които трябва да се обърне внимание. Тук се изисква родителят да бъде по-строг и да отстоява своята дума, но не и да наказва сурово рожбата си. „Строг” и „суров” са две различни понятия. Ако родителят позволява всичко на детето си с цел да избегне емоционален конфликт с него (плач, тръшкане вкъщи или на обществени места), то няма да да усвои границата като понятие. Когато порасне, може да си мисли, че всичко е позволено или хората са длъжни да отговарят положително на неговите изисквания. Това може потенциално да доведе до личностни или поведенчески проблеми, които да го затруднят в по-зряла възраст.

Авторитет

За да се избегнат подобни проблематики, родителите трябва винаги да са съгласни пред детето и да предоставят една и съща версия относно различните ситуации. Ако детето си даде сметка, че татко винаги позволява всичко, то ще се допитва до него. От една страна, това има негативен ефект върху уважението на детето към майката. От друга страна, това внушава на детето, че винаги има план Б, който е по-лесен и който прави всичко възможно. Липсата на забрана води до убеждение, че няма забранени поведения, което може да засили поемането на рискове в юношеска възраст, както и по-късно. Примерно юношата може да реши да кара кола без книжка, над ограниченията за скорост или да не спазва законите, действащи от дадена държава, и т.н.

Уважение

Различията в стила на възпитание между майката и таткото не само подронват авторитета на единия родител, но и пречат на детето да усвои уважението като качество. По този причина родителите трябва да уважават мнението си един на друг, за да може и детето да вземе този пример от тях.

Имитация

Не забравяйте, че детето изгражда своя характер, имитирайки своите майка и татко. По-късно идват учителката в училище, баба и дядо, братя и сестри, приятелите и т.н. Ако родителите не показват единност, хармония и не са добър пример за своето дете, има потенциален риск детето да възприеме по грешен начин различното поведение на възрастните. Например може да си помисли, че да прави каквото си поиска, без никаква граница, не е лошо нещо, защото мама и татко са го позволили. Това не само не е здравословно за него, но и може да породи конфликтни ситуации в детската гранина и училището, които изискват определен ред и дисциплина.

Запомнете:

  • Основните навици на детето се изграждат от най-крехка възраст до седмата година. Понякога е трудно да се ,,поправи’’ дадено грешно усвоено поведение.
  • Детенцето в крехка възраст ,,не говори’’, защото все още не е достатъчно развило своята реч, но чува, разбира и имитира.
  • Здравословните навици и поведения трябва да се предадат възможно най-рано.
  • Ако родителите имат различия спрямо възпитанието, тези различия не се дискутират в присъствие на детето. Винаги е възможен консенсус, който се представя на детето.
  • Усвояването на границите, уважението и авторитета са основни моменти, които не трябва да се пропускат.
Калкулатори
Овулационен калкулатор
Изчислете най-добрите дни за зачеване
Калкулатор бременност
Изчислете вашата гестационна седмица
Калкулатор за пола на бебето
Вижте момиче или момче очаквате
Калкулатор за кръвна група
Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
Най-новото от "9 месеца"
Избрано видео
  • Последно публикувани
  • Най-четени
Бочко Шампоан за коса и тяло Липа и Лайка
bocho shampoo 200 400
Един продукт с комбинирани измиващи функции и нежна формула, с балансирано рН. Без сълзи 200мл и 400мл
Бочко Мляко за тяло Маслина
bochko mlqko maslinaa
Подхранва кожата и я прави по бебешки мека 200мл
Бочко Гел за никнещи зъбки Шипка, Лайка и Градински чай
bochko pasta za zubi
Успокоява и помага при израстването на първите зъбки благодарение на натуралните билкови екстракти 20 мл
Бочко Олио за тяло Пшеничен зародиш
Bochko
Богато подхранване, съчетано с деликатно докосване за бебешката кожа. С ценно масло от пшеничен зародиш 150мл
Бочко Крем при подсичане и кожни раздразнения Смрадлика
krem smradlika 2
Верен помощник при появата на първите признаци на подсичане и кожни раздразнения 40мл и 65мл