30 Апр 2010

    Да не бъдеш или да бъдеш

    Оценете
    (0 гласа)

    18 ноември
    „Изолацията ме убива. Безразличието също. Отново съм в криза, в която потъвам от много отдавна. Надежда ли? Не виждам. Единствено депресия с хистерични изблици на плач. А очаквах само радост, като във филмите с розовите бебета и красивите им усмихнати родители, кръжащи около тях... Дали не откачам? Като заклещена съм. Ужасно уязвимо състояние е майчинството. А когато в такъв момент нямаш духовна подкрепа от никого, просто загиваш. Да, аз загивам. Няма светлина в тунела. Нито светулки. Трябва да изплувам! Как? Трябва да оцелея! Как? Трябва да заживея! Как? Мислех, че като родя, животът ми ще започне... А става точно обратното. Аз съм една умираща планета, която имаше много неща да разкаже, но нямаше кой да я чуе...

    19 ноември
    „Сънувах апокалиптичен сън. На Земята бяха оцелели само 15 човека, и то без мозъци, т.е. нямаха познание за нищо. Бях оцеляла психически единствено аз – бременна в 6-ия месец... С моята бременност витаеше във въздуха някаква плаха надежда, че отново нещо може да се съживи... Сънят беше страшен. Отговорността, която падаше на раменете ми – огромна. Пълна изолация! Сън и реалност се припокриват. И до мене само едно дете! Какво ще се случи?”
    Из дневника на майка на 11-месечен син

    Да оставим тази майка на спокойствие, защото синът й отдавна е пораснал.
    И тя дори се е “престрашила” да има още едно дете. А към момента е толкова отдадена на кариерата си, че понякога се пита дали да не се потопи в блаженството на ново майчинство. Дори не си спомня  „умиращата планета” и апокалиптичните си сънища...

    Сблъсък с действителността
    Действително през първата една година от живота на детето майчинството и бащинството са изключително идеализирани както в художествената литература, така и във филмите. След раждането майката очаква малко кротко ангелче в дома си, усмихнати и щастливи роднини и приятели, откликващи на нуждата й от подкрепа, и любещ партньор, който нежно прегръща нея и детето и шепне гальовно в ухото й колко е прекрасна...
    Но за най-голяма изненада това се оказва доста фантазно.
    Родилката се връща от болницата. Съпругът й отива да спи в другата стая, за да не е изморен сутринта за работа, защото малкият ангел пищи от глад през два часа... Докато денят за майката се превръща в нощ, а нощта – в ден, докато сменя памперси и стерилизира шишета, докато изпада в паника от разни пъпчици на бебчето, докато плаче заедно с бебето, когато то пищи неудържимо от болезнени колики, таткото... се отчуждава от нея.
    Тя вече не знае коя дата е днес, колко месеца са минали, кога за последно е била на фризьор... Не си спомня имала ли е някога приятелка, с която не са говорили само за пюрета и за болезненото никнене на зъбките...
    Нейният любим има своята работа. Тя – своя ангел. Вече обаче е забравила коя е. А била ли е някога нещо значимо? Толкова е обвързана с всички физиологични нужди на детето си, че няма спомен да е мислила за нещо друго извън например сферата на ороаналния рефлекс. (Бебето рефлекторно се освобождава от храната още докато приема новата. Стомахът му се изпразва на всеки 2.30–3 часа, което изисква през първите месеци от живота си да се храни през такъв интервал.)

    Пътят към отчаянието
    Какво през първата година от живота на детето води повечето майки до малоценностни изживявания и до състояние на отчаяние? Кое убива радостта и удоволствието им от съприкосновението с него?
    Изолация. Майката вижда единствено детето си. Всички останали фигури в нейния живот са само „фон”. В дневника си майката е написала: „Пълна изолация!... И до мене само едно дете!”
    Илюзии. Нереалистичните очаквания за майчинството. Кой е казал, че е само лесно? Кой е казал, че е само трудно?
    Липса на подкрепа от най-близките. Много от бащите преживяват болезнено загубата на първенството в сърцето на любимата си и емоционално се дистанцират от нея. Други се отдръпват и чисто физически. Бабите и дядовците предпочитат да се радват на внучето си, когато е в сигурните ръце на мама поне докато не стане на годинка. Бебето им изглежда толкова фино и крехко. Били ли са децата им някога толкова мънички?!
    Физиология. Майката е крайно изтощена от недоспиване, нередовно хранене, психическо и физическо натоварване.
    Загуба на идентичността. Всеки има потребност да си отговори на въпроса „Кой съм аз?”. На много малко жени им е достатъчно да кажат „Аз съм само майка”, за да се чувстват пълноценни. А реално през първата година от живота на детето основното е: „Майка съм!”
    Стесняване на интересите. Няма време за театър, за филми, за концерти, за купони с приятели. Оправданията са детето, кърменето... Монотонност. Животът на майката е изключително еднообразен. Денонощно тя извършва еднотипни действия, които са способни да убият ентусиазма и на най-отдадената и позитивна майка.

    Как да се справяте

    – Дръжте любимия си наоколо, емоционално и физически го ангажирайте както с потребностите на бебето, така и с вашите. Не го гледайте с очите на майка. Все пак той не е по-голямото ви дете. 
    – Проявявайте повече организаторски талант. В сферата на организационната психология това се нарича умение за делегиране, т.е. от вас се очаква да имате почти мениджърски умения, за да оцелеете физически и психически през този период. Това означава да успявате да си осигурявате подкрепа от всички възможни близки – тати, баби, дядовци, приятели, лели, чичовци... Предлагат ли ви съдействие, не отказвайте. Детето ви няма да се разболее от липсата на вашата любов за час-два. 
    – Мислете позитивно. Отглеждането на дете не е затъпяващ и зациклящ процес. То е придобиване на нов вид интелигентност, която не ви е била позната. Благодарете на Бог, че ви е дарил с това чудо.
    – Почивайте винаги когато имате възможност. Само не казвайте, че бебчето ви е постоянно будно. 
    – Отървете се от самоизолацията. Театрите и кината не са забранени за вас, просто купете билети. – – Поканете и любимия си. Той ще е доволен. А на бебето си дайте шанс да види и други хора в живота си освен вас, оставяйте им го за малко.
    – Информирайте се. Ако сте наясно, че в началото на вашето майчинство предстоят и известни трудности, няма да сте толкова шокирана, оставайки сама с детето вкъщи.
    – Не прекъсвайте връзката с външния свят. Общувайте и с хора без бебета. Добре е да имате една-две приятелки, с които да коментирате цвета на акото на детето си, но разширете компанията си. 
    Намерете вашия „мост” към света извън топлата детска стая... Все пак нали не възнамерявате да си останете вкъщи през следващите 10 години от живота си?!
     – Добрата новина е, че идва ново поколение бащи! Вече таткото е все по-отдаден на отглеждането на бебето и много по-съпричастен към чувствата на майката.
    – Ако все още чувствате, че сте „умираща планета”, обърнете се към психотерапевт.

    Димитрина Проданова                                                           
    детски психолог
    GSM 0885 438 574

    Още в Новини

    Дните на японската култура в София

    Славеите от Детския хор на Българското национално радио ще открият Дните на японската култура в София с концерт в зала "България", който ще се състои… Прочети още »

    Оставете коментар

    Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

    Калкулатори
    Овулационен калкулатор
    Изчислете най-добрите дни за зачеване
    Калкулатор бременност
    Изчислете вашата гестационна седмица
    Калкулатор за пола на бебето
    Вижте момиче или момче очаквате
    Калкулатор за кръвна група
    Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
    Най-новото от "9 месеца"
    Избрано видео
    • Последно публикувани
    • Най-четени
    Bebino шампоан - вълшебства за бебета
    beb2
    Bebino сапун - син - вълшебства за бебета
    beb3
    Bebino пудра - синя - вълшебства за бебета
    Beb1
    Инфлуцид - Първа линия на защита от вируси
    infl
    Шуслерова сол №3 - За "железен" имунитет
    sh