×

    Внимание

    JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 51
    Д-р Иванка Ежова

    Д-р Иванка Ежова

    Д-р Иванка Ежова е клиничен психолог с 10-годишна международна практика. Завършва бакалавърска, магистърска и докторска степен по клинична психология във Франция, където натрупва богат стаж в областта на клиничната, преподавателската и научната дейност. Днес работи за един от най-добрите университети във Великобритания – King’s College London, където ръководи мащабни проекти в сферата на детското и семейното здраве. Паралелно има частна онлайн практика с клиенти от цяла Европа, за които организира индивидуални консултации, семинари, лекции и терапевтични групи. Работи на английски, френски и български език. Тя е сертифициран специалист по когнитивно-поведенческа, психодинамична и семейна терапия. Регистриран клиничен психолог в Health and Care Professions Council във Великобритания, Registre ADELI във Франция и Дружеството на психолозите на Република България. Член е на British Psychological Society във Великобритания и American Psychological Society в Съединените щати. В момента работи върху първата си авторска книга. За контакти: Skype: ezhova.psychologist; FB: Positive Psychology Net; тел. 0044/7482 351 951

    Появата на детето е основен момент в живота на всяка двойка. То носи неописуемо щастие, но и редица промени, които родителите невинаги планират. Умората вследствие на безсънните нощи, фокусирането на майката главно върху детето и липсата на интимност променят трайно комуникацията на партньорите. Те са потенциален извор на конфликти и отрицателни емоции, които родителите трябва да вземат под внимание.

    В тази статия ще обсъдим трудностите в общуването на родителите и ефектите, които тези трудности имат върху емоционалното развитие на бебето.

    Какво разбира детето от разговорите на възрастните?

    Новороденото не е достатъчно развито, за да разбере и осмисли темите на разговорите на родителите, но за сметка на това може да бъде афектирано от мимиките и жестовете на лицата и тоновете на гласовете им. Бебето е като гъба, която попива всяка емоция на своите родители. Ако те се смеят пред него, то също ще възпроизведе тази емоция на своето лице. Ако те се карат, това може да провокира тъга или тревога, които детенцето ще изрази чрез плач, защото все още не е развило своята реч. Родителите са модел на подражание за него още от най-ранна детска възраст. Този модел винаги е приет от него за универсална и абсолютна истина. От една страна, малкото дете не може да отсъди кое поведение е правилно и кое е вредно. От друга страна, то сляпо повтаря и имитира това, което вижда и чува, защото за него това, което правят мама и татко, винаги е правилно.

    Продължителното каране пред него ще породи не само страдание и чувство на вина от страна на родителите, но и потенциално може да подтикне развитието на негативни емоции, фрустрация и напрежение при детето. По този начин несъзнателно му се показва, че човешката комуникация е базирана на говорене на висок тон в напрегната обстановка. По-късно то може да приеме този вид комуникация като модел за общуване с околните. Възможно е тези аспекти да окажат отрицателно влияние върху развитието му в близко и/или по-далечно бъдеще.

    Как да комуникираме пред детето?

    Отглеждането на едно дете не е праволинеен процес и понякога родителите не избират най-подходящия подход. Не се притеснявайте. Няма перфектен родител – има внимателен и мислещ родител. Ако, по една или друга причина, не е възможно да избегнете скандал или разговор на висок тон с вашата половинка, направете го в отсъствие на детето. Примерно отидете в съседна стая, където детето не може да ви чуе и да ви види. Друг е въпросът, че още от най-ранна детска възраст детето трябва да разбере, че родителите работят в екип и показват взаимно съгласие по въпросите, свързани с възпитанието му. Опитайте се да бъдете повече аналитични, отколкото критични към вашия партньор.

    Появата на детето: от идеализация към реалност

    Критиките към партньора се дължат отчасти на факта, че много двойки идеализират появата на детето, като се фокусират върху щастието, което тя несъмнено създава, но не мислят достатъчно за практическите последствия, които тя провокира. Много двойки не са подготвени за трайната промяна на любовните и интимните взаимоотношения. Изисква се адаптация, която може да отнеме седмици или месеци. Този период трябва да се използва като време за опознаване на новата ситуация, а не като повод за критики към партньора. Критиките пораждат отрицателни чувства и емоции и могат да разклатят стабилността на двойката. В този случай трябва да се вземе под внимание гледната точка на всеки участник с цел нормализиране на семейната обстановка и отношения. Дайте време на партньора да се адаптира към новата реалност, имайки предвид, че вашата комуникация има ефекти върху развитието на вашето бебе. Не забравяйте, че като родител, вие носите отговорност не само за вас, но и за бебето, което е напълно зависимо от вас.

    Кога започва детското емоционално развитие?

    Някои психолози твърдят, че емоционалното развитие започва още по време на бременността, тоест преди раждането на детето. Едно нещо е сигурно: в момента, в който бебето се появи на бял свят, всичко, което се случва около него, ще има положителни и/или отрицателни ефекти върху неговото развитие. Родителите невинаги могат да контролират своите негативни емоции или поведения в присъствие на детето. Ако един скандал не може да бъде предотвратен, струва си те да анализират своята комуникация и да се постараят да постъпят по различен начин следващия път.

    Родителството не е лесна задача. Никой не е защитен от грешки. Важното е тези грешки да се поправят, за да се създаде балансирана и щастлива семейна среда.

    Запомнете:

    • Бебето е 100% зависимо от вас.
    • Основите на балансираното и здравословно развитие се поставят още от най-ранна детска възраст.
    • Балансът е най-добрият приятел на родителите. Всяка екстремност, било то прекалено обгрижване, или конфликтни ситуации, водещи до различни фрустрации, са потенциален извор на проблеми. Те могат да имат отрицателен ефект не само за детето, но и за семейното равновесие.
    • Семейството е система, където поведението на всеки участник има ефекти върху поведението на другия. Стремете се тези ефекти да бъдат позитивни.
    • Спокойната семейна среда е най-оптималната опция, която може да дадете на вашето дете.
    • Вместо да се съдите – анализирайте ситуацията.
    • Вместо да идеализирате – адаптирайте се към реалността.

    Отглеждането на детето винаги е работа в екип. Колкото по-сплотен е екипът, толкова по-ефективни и качествени са очакваните резултати.

    Текст: д-р Иванка Ежова, www.ezhova.com. FB: Positive Psychology Net

    Иванка Ежова, доктор по клинична психология, завършила образованието си във Франция, понастоящем изявяваща се в престижния университет Кингс Колидж Лондон, където участва в развитието на международни проекти в сферата на детското и семейно здраве, ще ни разкаже дали родителите могат да си „купят“ най-ценното – любовта на техните деца.

    Коледен звън

    Заедно с честването на Христовото рождение, в съзнанието на по-малките, Коледа е време за подаръци и много внимание от цялото семейство. Раздаването на подаръци от доста години се е наложило като социална норма. Дядо Коледа, наричан още Дядо Мраз или Санта Клаус, е именно персонажът, който носи подаръци на послушните деца. Както всички знаем, подаръците са закупени от семейството и най-вече от мама и татко. Това е един от начините, чрез който родителите изразяват любовта си и показват, колко много държат на децата си. В случая на разведени родители, без значение дали отношенията след развода са приятелски и дипломатични, или обтегнати и по-конфликтни, Коледа може да се превърне в момент, в който родителите се сравняват и състезават, искайки да покажат на другия, че се справят по-добре от него, в ролята на настойник.

    ,,Детето обича повече мен!’’

    ...е често срещана фикс идея, която може да породи редица последствия. В тази статия, ще обърнем внимание на две от тях:

    • Детето е като ,,пионка’’ в отношенията на родителите.
    • Детето усеща играта на възрастните и извлича полза от нея.

    Детето ,,пионка’’ в отношенията на родителите

    • Подаръкът е внимание

    Важно е да отбележим, че детето и най-вече малките дечица (на възраст между 1–3 години) винаги се радват на подарък. За тях това е внимание. Символиката на жеста е една и съща, независимо дали те получават скъп или евтин подарък.

    За стойността на подаръците

    В детското развитие и възпитание, получаването на подарък също символизира постигането на някаква цел. Примерно, когато детенцето се научи да ходи на тоалетна и вече няма нужда от памперс, то получава награда. Именно оттам идва и идеята, че Дядо Коледа носи подаръци на добрите и послушни деца. За децата, подаръците са материална награда за добро поведение, което те са постигнали, за да задоволят родителските искания и очаквания от тях. Тук е важно да се подчертае, че материалното по никакъв начин не може да измести любовта и вниманието, което целогодишно децата получават от родителите. Едно детенце, било то в много млада възраст, винаги чувства отношението на родителите между тях и към него. Ако майка му даде награда, а то чувства, че нещо не е наред, този предмет няма никаква стойност.

    • Конфликтите между родители могат да породят вина

    Колкото и да е празнична коледната обстановка, ако детето усеща напрежение между родителите, то може да се почувства виновно. Примерно, ако родителите се състезават и се опитват по този начин да се наранят, детенцето може да изпита вина, защото е центърът и причината на тази надпревара. Но то не знае, че е най-вече е начинът и инструментът, по който родителите решават сметките си. Този сценарий може да провокира емоционално и психическо страдание, с потенциални негативни последствия в юношеска и зряла възраст. Не трябва да забравяме, че детето все още няма нужния речник, за да си обясни какво се случва, но чувства емоцията от породилата се ситуация. Тази липса на обяснение може да доведе до страдание по-късно. Съветът, който можем да отправим към родителите е да мислят на първо място за детето, като ,,отделно’’ създание със свои чувства, болки и желания.

    • Напрежението между родителите може да породи в детето, липса на вяра във възрастните

    Чувството на вина, вследствие на гореописаните ситуации, може да създаде слаба самооценка (,,Аз съм винаги виновен за конфликтите между мама и татко’’); липса на вяра и позитивни очаквания от възрастните, както и потенциално възпроизвеждане на модела на възпитание и комуникация на родителите. Разведените родители трябва да знаят, че разводът като събитие не е проблематичен, ако няма напрежение в отношенията им. Ако всичко е наред между тях, дори и разделени, те ще осигурят щастливо и спокойно детство на своите деца.

    Детето извлича полза от играта на възрастните

    Някои деца имат споспобността от най-крехка детска възраст да ,,анализират’’ ситуацията и да извлекат полза от отношението на родителите в по-късен етап от развитието им. Примерно, ако са разбрали, че родителите се надпреварват за тях, те може да провокират и засилят тези поведения, за да извлекат лични ползи: повече подаръци, повече внимание, повече време, прекарано с единия или с другия. Това може да задълбочи конфликтите между родителите и да даде негативен пример за подражание в юношеска и зряла възраст, основан върху пресметливостта и манипулацията (,,Аз ще манипулирам и стимулирам поведението на другите, за да получа това, което искам и постигна целите си’’). Подобни мисловни навици могат да доведат до емоционална токсичност и празнота, както за индивида, който ги поражда, така и за всички други участници.

    Какво е решението?

    • Важно е родителите да работят в екип, независимо дали живеят заедно или са разделени.
    • Важно е да имат едно и също мнение по различните въпроси спрямо възпитанието на детето. Ако има различия, те се решават насаме, без да се замесва детето. Речта им трябва да върви в една и съща посока.
    • Светът на възрастните не е светът на децата: нека оставим детето да изживее детството си.
    • Детето е плод на любовта на родителите. В никакъв случай, то не трябва да се превръща в център на техните конфликти и различия.

     

    Д-р Ежова съветва...

    Как да възпитаме децата си, когато мама е строга, а татко е нейната противоположност? Когато една двойка реши да има деца, тя е отговорна да им осигури не само закрила, любов, внимание и добро детство, но също да им даде солидно възпитание. От психологична гледна точка възпитанието обхваща навиците, поведението, нравите и ценностите, които един човек трябва да развие и притежава, за да се превърне в уравновесена и здрава личност. Възпитанието е естествен процес, който родителите предават на своята рожба, и първите седем години от живота на детето са най-важни за неговото усвояване и интегриране.

    В тази статия ще обърнем внимание на една специфична и често срещана ситуация – възпитанието на детето, когато родителите се позиционират по различен начин (единият е строг, а другият е неговата противоположност).

    Защо възпитаваме децата си?

    Както споменахме по-горе, възпитанието е естествен процес, който се задвижва и предава автоматично от родителя. Не съществуват нито точна дефиниция, нито формула за ,,перфектно възпитание’’. Това се дължи на културните разлики, националната принадлежност, разбиранията и манталитета на родителите, които провокират специфични виждания и концептуализации за живота и света. Именно оттам идват и различните мнения на родителите, които всички сте чували или срещали в социалните мрежи, например: ,, Ох, вижте как тя говори на детето си. Аз никога не бих му казала това’’ или ,,Боже, тя остави детето си само на площадката да удря другите деца’’ и т.н.

    Ако няма точна дефиниция, има ценности и качества, които задължително трябва да предадете на детето си, за да може то да изгради своя характер.

    Кои качества родителят трябва да предаде на своето дете в крехка възраст?

    Граници

    Когато детенцето стане на около две годинки, то започва да утвърждава личността си. Противопоставянето на изискванията на родителите и изричането на думата ,,Не!’’ са основни моменти, на които трябва да се обърне внимание. Тук се изисква родителят да бъде по-строг и да отстоява своята дума, но не и да наказва сурово рожбата си. „Строг” и „суров” са две различни понятия. Ако родителят позволява всичко на детето си с цел да избегне емоционален конфликт с него (плач, тръшкане вкъщи или на обществени места), то няма да да усвои границата като понятие. Когато порасне, може да си мисли, че всичко е позволено или хората са длъжни да отговарят положително на неговите изисквания. Това може потенциално да доведе до личностни или поведенчески проблеми, които да го затруднят в по-зряла възраст.

    Авторитет

    За да се избегнат подобни проблематики, родителите трябва винаги да са съгласни пред детето и да предоставят една и съща версия относно различните ситуации. Ако детето си даде сметка, че татко винаги позволява всичко, то ще се допитва до него. От една страна, това има негативен ефект върху уважението на детето към майката. От друга страна, това внушава на детето, че винаги има план Б, който е по-лесен и който прави всичко възможно. Липсата на забрана води до убеждение, че няма забранени поведения, което може да засили поемането на рискове в юношеска възраст, както и по-късно. Примерно юношата може да реши да кара кола без книжка, над ограниченията за скорост или да не спазва законите, действащи от дадена държава, и т.н.

    Уважение

    Различията в стила на възпитание между майката и таткото не само подронват авторитета на единия родител, но и пречат на детето да усвои уважението като качество. По този причина родителите трябва да уважават мнението си един на друг, за да може и детето да вземе този пример от тях.

    Имитация

    Не забравяйте, че детето изгражда своя характер, имитирайки своите майка и татко. По-късно идват учителката в училище, баба и дядо, братя и сестри, приятелите и т.н. Ако родителите не показват единност, хармония и не са добър пример за своето дете, има потенциален риск детето да възприеме по грешен начин различното поведение на възрастните. Например може да си помисли, че да прави каквото си поиска, без никаква граница, не е лошо нещо, защото мама и татко са го позволили. Това не само не е здравословно за него, но и може да породи конфликтни ситуации в детската гранина и училището, които изискват определен ред и дисциплина.

    Запомнете:

    • Основните навици на детето се изграждат от най-крехка възраст до седмата година. Понякога е трудно да се ,,поправи’’ дадено грешно усвоено поведение.
    • Детенцето в крехка възраст ,,не говори’’, защото все още не е достатъчно развило своята реч, но чува, разбира и имитира.
    • Здравословните навици и поведения трябва да се предадат възможно най-рано.
    • Ако родителите имат различия спрямо възпитанието, тези различия не се дискутират в присъствие на детето. Винаги е възможен консенсус, който се представя на детето.
    • Усвояването на границите, уважението и авторитета са основни моменти, които не трябва да се пропускат.

    Ще бъда ли добра майка

    Публикувана в Майчинство
    03 Юли 2017

    Бременността и майчинството са основен етап в живота на всяка жена. Те са заложени в женската психика още от най-ранна детска възраст, когато малкото момиченце си играе на ,,майка и бебе” със своите кукли и им показва обич и загриженост. Когато момиченцето порасне и детската игра отстъпи място на реалния живот, нещата стават малко по-сложни. Щастието и насладата от появата на бъдещото дете често вървят ръка за ръка с огромна доза въпроси, загриженост, страх и несигурност.

    В тази статия ще обърнем внимание на страховете, които една бъдеща майка изпитва по време на бременност. Ще определим тяхното значение и ще предоставим интересни съвети и препоръки, които биха ви били от полза.

    Бременна съм. И сега?

    Както вече сме обсъждали в минали статии, бъдещото дете се ражда първо във фантазията и желанието на родителите. След това желанието се материализира с появата на двете чертички на теста за бременност и първите промени в тялото на бъдещата майка. Тогава възникват първите страхове и въпроси, свързани с емоционалното и физическото здраве на детето.

    В частната ми клинична ми практика често съм работила с бъдещи майки, които са изпитвали стрес, тревога, лека депресия или други психологични проблеми. Почти всички са се питали дали емоционалните им състояния се пренасят на детето и дали те ще бъдат пречка за неговото здраве и развитие. Тук трябва да подчертаем, че не съществува бременност без стрес или друг негативен фактор просто защото ежедневието ни и модерното общество, в което живеем, ни налагат известна доза фрустрация и негативизъм. Това може да се преведе като проблеми в работата, в двойката, в семейството или в социалните ни контакти. Не се обвинявайте, ако имате подобни преживявания. Те са в рамките на нормалното и няма да навредят на бебчето ви.

    Изпитвам голям стрес. Какво да правя?

    Животът е непредвидим и понякога бъдещата майка може да преживее травматични събития, като загуба на близък, раздяла с партньора по време на бременност, катастрофа или хронична болест, например диагноза на диабет. Както споменах по-горе, важно е да не се самообвинявате от промените, които настъпват. Теорията, че майката предава негативните си преживявания на детето, не е научно доказана. Друг е въпросът, че независимо пред каква трудност е изправен човешкият организъм, той винаги се адаптира към средата, в която живее. Стремете се да сте максимално спокойни, което не означава, че не трябва да изпитвате никаква негативна емоция. Животът е труден и понякога трябва да се примирим, че не сме съвършени, колкото и да ни се иска.

    Комуникирайте с бъдещото си детенце, като му говорите все едно е срещу вас. Дискутирайте с него, обяснявайте му какво се случва с вас по време на бременността, извинете му се, ако си мислите, че някъде сте сгрешили, и показвайте любовта си към него през всяка изминала минута. Любовта не се измерва с това колко сте перфектни, а с това колко внимание обръщате на своето дете. Няма перфектен родител – има любвеобилен и внимателен родител.

    Опитвам се да съм спокойна, но много пълнея. Какво да правя ?

    Друг фактор, който е потенциален извор на стрес и тревога, е качването на килограми. Модерната действителност налага слабото тяло като модел за красота, което създава емоционални проблеми на много бъдещи майки. По време на бременността много по-важно е жената да се фокусира върху своето физическо и психично здраве, отколкото върху фигурата си. Гладът не само допринася за повече умора и може потенциално да навреди на физическото здраве на плода, но и ще накара майката да се чувства виновна, лоша или егоистична. За всичко си има време и винаги може да се концентрирате върху силуета си, когато родите едно здраво и красиво бебче.

    Подобно на психиката, тялото се адаптира към всички промени. Балансираната диета и физическата активност са особено важни и необходими, когато дойде моментът. Диета може да започнете всеки ден, но не носите детенце в утробата си всеки ден, нали ? Не бъдете сурови със себе си и не изисквайте твърде много, защото по този начин само емоционално вредите на себе си.

    Как да знам дали ще бъда добра майка?

    Никой не се е родил научен и е нормално младите родители да изпитват трудности с първото си дете. Един мой професор по психология казваше: ,,Професор съм. Знам всички теории по психология, но вярвайте ми, когато се роди първата ни дъщеря, тя плаче, ние се чудим да я отвием ли, да я завием ли, да я храним ли. С втората нещата бяха значително по-добре, а с третата бяхме вече експерти”.

    Няма универсална формула за перфектно родителство. Друг е въпросът, че детето, за да стане автономна и независима личност, трябва да изпита още от най-ранна детска възраст доза фрустрация. Това значи, че не всичко трябва да се изпълнява перфектно от родителите. Ако детенцето плаче, защото е гладно, а майка му го завива, мислейки, че му е студено, това показва, че заобикалящият го свят невинаги дава положителни отговори на неговите искания и изисквания. Това го подготвя по-късно да се интегрира в света на възрастните, където животът не е лесен и забавен.

    Перфектен бъдещ или настоящ родител няма

    Обръщайте внимание на детето си, бъдете до него и го дарявайте с любов по всяко време, независимо дали понякога правите грешки във възпитанието му, или не отговаряте точно на неговите нужди. Не се колебайте да показвате обичта си с думи и дела, защото именно от тях се нуждае най-много едно дете. Не се съдете и не бъдете строги със себе си.

    Изборът на име е важен момент за една двойка, защото символично вписва в семейната история появата на бъдещия член на семейството. Френският психоаналитик Жак Лакан казва, че човек съществува, защото е назоваван по име, тоест семейството, близките и всички останали му отреждат място на този свят и му дават идентичност чрез името.

    Идентичността е един от най-важните аспекти, формиращи човешката личност. Тя определя нашата социална, културна и национална принадлежност и е пряко свързана с майчиния ни език. Именно по тази причина хората от една и съща националност имат сходни по произношение имена и лесно можем да разберем откъде е даден човек.

    В тази статия ще обърнем внимание на психологичните, емоционалните и културните въпроси, възникващи, когато родителите българи избират име на своето дете.

    Между традиция и модернизъм

    От историческа гледна точка падането на комунизма постави основите на един по-демократичен и освободен начин на мислене, давайки свобода на двойките при избора на имена на техните деца. Преди това патриархалната българска традиция гласеше, че децата трябва да бъдат кръщавани на баба или на дядо и по този начин младите показваха уважението и любовта си към родителите си. За разлика от западните държави, където различните поколения често живеят на големи дистанции едни от други и имат собствен стил и начин на живот, в България все още се наблюдава смесване на поколенията, където баба и дядо често казват думата си и оказват намеса в семейния живот на своите деца и внуци. Именно тук възниква въпросът: грешно ли е, ако детето не е кръстено на баба или на дядо или въобще не носи българско име?

    Българско или чуждо име

    В процеса на писане на тази статия се поинтересувах от статистическите проучвания за имена на бебета, родени в Република България през 2016 година. Не бях учудена да видя един прекрасен микс от български и чужди имена, където ясно се наблюдава нарастващата тенденция от „западни” имена. Обясненията са няколко :

    • Мондиализацията, развитието на технологиите и социалните мрежи правят българите много по-свързани с останалия свят и е напълно нормално западното влияние да се чувства, когато двойката избира име на своето дете.
    • Във всяка страна има имена, които са модерни в даден период от време. Не е учудващо да се наблюдава преобладаване на дадено женско или мъжко име в определена година.
    • Някои родители избират да са оригинални и искат детето им да носи име, което да се среща рядко.
    • Други желаят да кръстят отрочето си на известна личност, която ги е вдъхновила в даден момент.
    • Трети предпочитат интернационално име, което да се среща в различни държави и да „минава” навсякъде.

    Какъвто и да е изборът на родителите, той е личен и е подбуден от лични мотивации.

    Изневеряваме ли на културата и на родителите си, ако не кръстим детето с българско име?

    Този въпрос е комплексен и често е извор на големи дебати, дори конфликти от страна на различните привърженици.

    Както посочих по-горе, изборът на име е личен и принадлежи единствено на бъдещите родители. От психологична гледна точка произходът на името не е от голямо значение. Важно е детето да има име, което да го свързва с неговото семейство и с обществото, в което ще се развива през първите си години. В този ред на мисли фамилното име е дори от по-голямо значение, защото именно то свързва детето с неговото семейство и корени. По тази причина всички имаме по две или, както е в България, три имена: първо име, презиме (бащино име) и фамилно име. Бащиното и фамилното име официално и законно вписват детето в неговото семейство. Но не трябва да забравяме, че идентичността не идва единствено с името. Любовта, обгрижването и вниманието са основни фактори, които трябва да бъдат развити от всеки родител, за да може детенцето да израсне като уравновесена и здрава личност. Вместо да спорим дали е по-добре рожбата ни да се казва Ванеса или Иванка и дали да носи името на баба или на дядо, нека се съсредоточим повече върху любовта и вниманието, които ще й дадем. Друг е въпросът, че не всички български имена всъщност са български.

    Колко българско е българското име?

    Абсолютно всяка дума има своя етимология, тоест свой произход. Същото е и с имената. Всяко име, което днес съществува, има точно определен произход и начинът, по който днес това име се изписва, се е променял през вековете. Както днес, така и в миналото хората са мигрирали от една географска част в друга, смесвали са се с други народи, завладявали са нови страни и по този начин тяхната идентичност, азбука, език и културна принадлежност продължително са се изменяли. Ако не сте го правили, проверете етимологията на вашето име –сигурна съм, че с учудване ще откриете, че може би то е от гръцки или от еврейски произход. Съществуват много сайтове, които биха ви предоставили тази информация. Всяко име също има свое собствено значение, защото преди всичко името е дума и както всички знаем, всяка дума означава нещо. В този ред на мисли може би част от българските имена не са с български произход, но ние не го знаем.

    Запомнете:

    • Името, презимето и фамилията дават идентичността на детето, като законно и официално го вписват в неговото семейство.
    • Идентичността се гради въз основа не само на името, което получаваме, но също на любовта, грижите и вниманието. Именно те вписват детето символично, но само законно в неговото семейство. От психологична гледна точка символичното вписване е много по-важно от официалното.
    • Изборът на име е лично действие, което легитимно принадлежи единствено на родителите. Ако детето не носи името на баба и на дядо, това по никакъв начин не означава липса на уважение или любов. Нормално е манталитетът на младите да се различава от този на по-старите поколения, където традицията повелявала детето да се кръщава на баба и на дядо.
    Калкулатори
    Овулационен калкулатор
    Изчислете най-добрите дни за зачеване
    Калкулатор бременност
    Изчислете вашата гестационна седмица
    Калкулатор за пола на бебето
    Вижте момиче или момче очаквате
    Калкулатор за кръвна група
    Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
    Най-новото от "9 месеца"
    Избрано видео
    • Последно публикувани
    • Най-четени