×

    Внимание

    JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 51
    9 Месеца

    9 Месеца

    Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

    Заради ръста на заболеваемост от коронавирус ще препоръчаме на училищата да ограничат всички незадължителни дейности или те да бъдат прехвърлени в електронна среда. Това обяви министърът на образованието Красимир Вълчев, но уточни, че учебните заведения сами ще решават как да подходят.

    Той поясни, че онлайн могат да се провеждат родителски срещи, педагогически съвети, сбирки на училищните настоятелства, учителски и директорски квалификации.

    Той ще препоръча на училищата да отложат и екскурзиите за края на учебната година, съобщава ucha.bg

    Към момента 172 са децата и учениците с коронавирус, а учителите са 165. 0,5% са карантинираните учители и ученици.

    Което означава, че 99,5% от учениците са в училище и образователният процес тече нормално. Учениците по-рядко се заболяват и развиват симптоми на вируса, каза още той. В момента основният проблем са не толкова високият брой ученици с коронавирус, а тези, които са развили грипоподобни симптоми. Вълчев допълни, че има много голяма вероятност да се запази присъственото обучение до края на учебната година.

    Министърът  призова да се носят маски в общите помещения в учебните заведения, а преподавателите да дават и личен пример – защото освен да обучават, имат задачата и да възпитават.

    Той призна, че трудно се намира балансът между правото на здраве и правото на образование, защото такава формула няма. Но засега възприетият подход за невзаимодействие между паралелките и превключване към обучение в електронна среда от разстояние при нужда дава резултат. Очаква повече трудности в сезона на грипа.

    И в момента има по-скоро грипоподобни симптоми, които налагат децата да си останат у дома, добави Вълчев. Целта пред образователната система е присъственото обучение в училищата. Не може да си позволим да затворим училищата. Рискуваме да забавим развитието на децата и да се изправим пред поколенческа катастрофа, коментира министърът на образованието.

    Бебето да остане в корема след аборт и след тежка коремна операция?! Възможно ли е? С какво може да се справи женският организъм? Трудно е да се дадат отговори на тези въпроси. Малкият Божидар вече е на 2 години. Усмихнат, весел… и много глезен. Той се е появил на бял свят въпреки лекарска грешка и напук на всички медицински закони. С огромно желание за живот…

    Първият аборт
    „Преди да забременея с Божидар, вече имах две деца – Михаела на 14 год. и Йордан на 6 год. След като видях двете чертички на теста за бременност, със съпруга ми Кирил решихме, че няма да запазим бебето. Щеше да ни е трудно да отгледаме трето дете. Нямаше да се справим финансово. Не е лесно да възпиташ, отгледаш и изучиш три деца. Ние сме отговорни родители и искаме да  осигурим на децата си всичко необходимо, за да се чувстват добре. Реших да направя аборт. Приятелка ми препоръча лекар във голяма столична клиника”, започва да разказва своята история Таня Динева, 39-годишната майка на Божидар. Тя отишла в болницата и след обстоен преглед лекарят й насрочил час за манипулацията. И до днес Таня си спомня как всичко е започнало – упойката не й подействала напълно и Таня попаднала във филм на ужасите. Виждала и усещала какво става наоколо. „Лекарят започна аборта, но изпитвах дискомфорт и се въртях. Само след няколко минути почувствах ужасна болка. Чух го как извика, че е перфорирал матката ми. Изведнъж около мен се разтичаха лекари и акушерки. Казаха, че трябва да ме пренесат в операционната. Под мен течеше много кръв. Помислих, че ще умра. Молех се на Господ това да не се случи, защото имах две деца, за които трябва да се грижа. Знаех, че има много жени, починали по време на аборт, но винаги съм мислела, че това не може да се случи в болница. Бях чувала, че при перфорация на матката единственият начин да спасят жената е лекарите да отстранят цялата матка”, връща се към преживяното Таня.

    Операцията
    След неуспешния аборт и с огромна дупка в матката бъдещата майка попада в операционната. Лекарите й направили лапароскопска операция, а по-късно от документите станало ясно, че са й направили и абразио (кюретаж) на маточната кухина. „По обяд се събудих в реанимацията, а на съседното легло седеше лекар. Каза, че състоянието ми е тежко и може да се наложи да ми направят още една операция, защото кръвотечението от матката не намалява”, разказва Таня. За щастие няколко часа по-късно състоянието й се стабилизирало. Лекарите решили да я изведат от реанимацията.

    Ужасни дни и нощи
    „Нощта беше кошмарна. Бях цялата в кръв, а не можех да стана, за да се измия. Казаха ми, че всичко е наред и че би трябвало да се разхождам. Не можех дори да вдигна глава. За щастие на съседното легло имаше жена, която се погрижи за мен. На сутринта дойде съпругът ми – като ме видя, се разплака. Донесе ми мокри кърпички и лигнин, за да ме почисти. С негова помощ успях да се изправя в леглото”, не може да забрави тези дни Таня. На следващия ден лекарите я изписали, но преди това й взели кръв за изследване и й казали, че всичко е нормално. Тя се чудела защо продължава да кърви толкова обилно, но й обяснили, че е в резултат от аборта. Съпругът й я пренесъл на ръце до дома.

    Чудото на един живот
    Седмица след аборта, операцията и абразиото Таня лежала у дома, а Кирил я носел на ръце и я хранел със супа и шоколад. Постепенно младата жена укрепнала и се възстановила, а кръвотечението намаляло. Въпреки това обаче всяка сутрин тя продължавала да повръща, гадело й се, а гърдите й значително нараснали. Месец след злополучния инцидент Таня отишла в болницата, за да вземе епикризата си. При срещата с лекаря, направил аборта й, го попитала кога е редно да дойде мензесът й, защото много се бавел. „Той ми отговори, че вече трябва да имам мензес. Учудих се. На другия ден бабата на Кирил, акушерка с дългогодишна практика, ми каза нещо, което ме шокира – че е възможно още да съм бременна! Реших, че се шегува. Бях преживява аборт, операция и абразио. Бяха ми поставили две упойки в един и същи ден, бях изпила купища лекарства. Как може бебето да е оцеляло в матката ми?! Що за желание за живот би имало? Нима лекарите нямаше да го видят, ако беше още там? Все пак реших да проверя с тест за бременност. Оказа се положителен”, разказва Таня. Бъдещата майка била ужасена. Двамата със съпруга й си представяли какви ли не кошмарни сцени. Ако бебето е оцеляло, няма ли да е с множество малформации… Таня се чудела възможно ли е в това състояние да преживее още един аборт. На другия ден отишла на преглед. Като погледнал документите, лекарят не допуснал, че може да е бременна. Прегледал я с вагинален ехограф. „В стаята се чу сърдечен пулс, а на монитора се видяха главата, крачетата и ръчичките на моето бебе. То беше живо и изглеждаше напълно здраво”, спомня си Таня.  Акушер-гинекологът бил изумен. Извикал и други свои колеги, за да потвърдят, че малкото човече е оцеляло след всички интервенции. „Разплаках се. Щом чух как бие сърцето на моето бебче, вече знаех, че го искам. От друга страна, страхувах се дали ще е здраво.” По съвет на бабата на съпруга си Таня се консултирала и с лекари от САГБАЛ „Майчин дом” – София. Те се чудели как е оцеляло бебето. Посъветвали я да не прави аборт, защото имало сериозен риск за живота й. Лекарите я предупредили, че матката й може да не издържи напрежението от разтягането през 9-те месеца. Младата жена обаче решила, че съдбата й изпраща знак и ще роди детето.

    9 чудодейни месеца
    Таня преживяла следващите няколко месеца между кошмара и реалността. Постоянно имала контракции. Наложило се да взема магнезий и но шпа за болките. Отказала да посещава женска консултация, защото изпитвала ужас от лекари. Не направила дори задължителните изследвания за фетална морфология. Със съпруга й отишли само два пъти на преглед с ехограф. И двата пъти резултатите били добри. Въпреки това, щом видял документите на Таня, специалистът не дал пълни гаранции, че всичко с бебето ще е наред. Бъдещата майка живеела в постоянен страх. Решила да роди в I САГБАЛ „Св. София” – София.

    Чудото Божидар
    В разгара на лятото и за учудване на всички Таня постъпила в болницата с контракции бременна в 9-ия месец. Лекарите решили, че раждането не може да стане през естествените пътища и трябва да се направи секцио. „Преди да отидем в болницата, със съпруга ми посетихме  манастира „Св. Мина”. Помолих се светецът да ми помогне да родя здраво бебе”, признава Таня. В болницата се отнасяли към нея като към писано яйце. Лекари и акушерки я успокоявали, че всичко ще е наред. Поставили й упойка и скоро тя прегърнала Божидар. „Разплаках се от щастие. Гушнах моето бебче!” Лекарите показали Божидар и на гордия баща. Педиатърът прегледал новороденото и успокоил майката, че всичко е наред. Таня останала в реанимацията два дни. Лекари и акушерки я разпитвали как се е справила след всичко преживяно. Наричали Божидар Божие чудо. „Лекарката, която направи секциото, ми каза, че перфорацията на матката ми е много по-голяма, отколкото пишело в първата епикриза, и че съм имала сериозен вътрешен кръвоизлив. Чудеше се как съм оцеляла.”

    Голямото семейство
    Днес Божидар е най-обичаното и глезено бебе. Всички му се радват, а той се развива добре, въпреки страховете на родителите си. Таня не иска да си спомня миналото и вярва, че бъдещето ще й носи само радост. Радва се на първите стъпки на сина си и на първите му думи. Знае, че той е дошъл на този свят със специална мисия – да извършва велики дела.
    „Мечтая децата ми да са живи и здрави, да са образовани… Вечер, когато с Кирил ги гледаме как играят, мислим за бъдещето и знаем, че ще сме едно голямо и щастливо семейство…

     

    Мая Ковачева

    Учени от Университета в Падуа, Италия, твърдят, че близнаците проявяват желание за социален контакт и ласки още в утробата. При наблюдения на двойки близнаци между 14-ата и 18-ата гестационна седмица изследователите забелязват докосвания на братчето или сестричето в утробата, които са повече от неизбежен допир в „тясната хралупа“, проява на нежност към другия. Любопитно е, че когато единият близнак докосва другия в зоната около очите, движенията му са по-внимателни, подобно на по-голямото внимание, с което той докосва собствените си очи. Тези анализи са любопитни и с още едно предположение на учените – че нежните ласки към другия вероятно са сигнал, че човек развива усещане за собствена идентичност на доста ранен етап, още преди раждането.

    Снимка: twinsurprises's Blog

    Можем да разделим децата ранобудници на два лагера:

    • Едните са щастливи от ранното събуждане, а другите просто не могат да го преодолеят. Дребосъците, които се събуждат весели, отпочинали и готови да започнат деня, го правят, защото са се наспали добре. За някои от тях този момент идва след 12-часова дрямка, а при други след 10 или по-малко часа сън. Ако вашият малчуган, е един от тях, можете да бъдете поздравени, че имате здраво, щастливо дете с правилен режим на сън. Лошото е, че той не съвпада съвсем с вашия.
    • Втората група малчугани са тези, които се събуждат все още уморени. Те стават от сън раздразнителни и след час-два могат пак да се върнат в леглото или да са ужасно изнервени. Според психолози малките деца, които се събуждат твърде рано и се държат по описания начин, може би се нуждаят от преместване на времето им за лягане с час или повече напред. Може би за някои родители е нелогично да се сложи детето да си легне по-рано, с надеждата, че ще спи до по-късно, но при деца, които са хронично преуморени, трябва да се направи точно това.

    Не можете да накарате здраво, щастливо дете да спи повече, но можете да се опитате да нагодите неговия график към вашия. Като начало, отмервайте в продължение на няколко дни каква част от съня му е през деня. Ако това време е повече от час, помислете дали да не го намалите. След това проверете времето за лягане. Ако вашето дете не се нуждае от много сън през нощта, ще трябва да решите дали времето, което ще ви оставя да спите, да бъде през нощта или рано сутрин. За да преместите времето за лягане в по-късен час, ще ви се налага да следите часовника. Започнете цялата процедура по приспиването 15 минути по-късно от обикновено, приключвайте и гасете лампите 15 минути след обичайното. Седмица след първото петнадесет минутно преместване можете да добавите още 15 минути. В най-добрия случай дребосъкът ще спи с толкова по-дълго. Този метод не е най-добрият, но при много деца действа.

    Друга възможност да откраднете още малко сън от дребния ранобудник, е да му дадете игра или работа за след събуждане. Ако пък, детето ви се събужда всяка сутрин с първите лъчи на слънцето, проникващи през прозореца му, ще ви бъде трудно да се преборите с това. Понякога поставянето на плътни щори или завеси може да помогне на децата да спят до малко по-късно особено тези, които изглежда се будят, когато са все още изморени.

    За да помогнете на малчугана, който не спи достатъчно, да си дремва до по-късно всяка сутрин, опитайте се да приложите следната тактика. Всяка сутрин в продължение на няколко дни влизайте на пръсти в стаята му с вашата възглавница половин час преди обичайното му време за събуждане и лягайте до креватчето му. Когато отворят едното око и видят, че мама вече е там, някои деца ще се прозинат и пак ще заспят. След като веднъж са успели да спят до по-късно няколко поредни дни, много деца ще се придържат към новия график, дори и без вашето присъствие до леглото.

    Може би най-често срещаната грешка, която правим като родители е, че се нагърбваме с повече задачи, отколкото можем да разрешим. Ние толкова много искаме да направим най-доброто за детето си, че напълно забравяме понякога за собствения си живот.

    Като родители трябва да се научим на три основни правила:

    • Да отделяме време за себе си.
    • Бездействието ни не е почивка.
    • Никой няма да ни благодари, затова че сме се трудили твърде усилено, т.е приемете нещата такива, каквито са - без да имате очаквания.

    Работа и семейството

    Работата и семейството безспорно са много важни, но не бива никога да забравяте за себе си. Много родители посвещават на децата си буквално всяка минута и забравят за собствените си нужди. Прекалената отдаденост към семейството може да бъде опасна както за вас, така и за децата ви. Всеки се нуждае от отдушник на напрежението и от малко време за да се поглези.

    Запомнете, че в седмичния си календар задължително трябва да предвидите време за себе си. Не гледайте на нещата, които правите без децата си като непростим грях. Всички родители трябва понякога да останат сами, за да се презаредят емоционално и физически.

    • Оставете децата си за един ден при някоя баба и дядо.
    • Опитайте се да разпределите времето си.
    • Научете се да казвате „не”. Често ние се товарим допълнително, защото не можем да кажем „не”. Проблемът е в това, че много от нас се чувстват виновни като откажат. Не се съгласявайте защото смятате, че сте длъжни.

     

    Любимо хоби

    Когато успеете да намерите малко време за себе си, не го пропилявайте в бездействие. Най-добрата терапия за пълноценна почивка е освобождаване на енергията, чрез занимание, което поглъща цялото ви внимание. Това занимание трябва да е съвсем различно от ежедневната работа. Открийте това, което ви ангажира и умствено и физически - примерно спортувайте, четете, въобще захванете се с нещо което ви доставя удоволствие.

    Комуникация

    Споделяйте проблемите си. За много родители е от голяма полза да споделят проблемите си с други родители. Огромно облекчение е да чуеш, че другите също имат проблеми като твоите.

    Най-вече споделяйте с партньора си. Изслушването и разбирането ще заздравят връзката ви и ще ви помогнат при отглеждането на децата. Ако сте се отчуждили, това незабавно ще се отрази върху децата. Опитвайте се да почивате пълноценно по време на семейните ваканции.

    Време да правим любов с партньора

    Времето за самите нас трябва да включва и време за правене на любов с партньора. Плачът на децата може да унищожи всякакво желание за интимност. Ако всеки път когато си помислите за секс, чувате детето си, най-вероятно ще ви завладее отчаяние.

    Бъдете изобретателни! Никъде не е казано, че любов може да се прави само вечер. Сексът не е някакво специално забавление, на което се отдаваме само когато имаме време и енергия. Той е част от общуването в една връзка. Насладете му се. Не пренебрегвайте и романтиката. След раждането на децата и двамата партньори се променят. Но това не значи, че животът ни трябва да бъде скучен. Флиртувайте с партньора си. Изненадвайте го, повтаряйте му, че го обичате. Опитайте се да си отделите по една вечер от седмицата само за вас двамата. Оставете детето на бавачката или при баба и дядо и отидете на ресторант или някъде другаде, за да се забавлявате.

    Има една поговорка която гласи: „Най-важното нещо, което бащата може да направи за децата си, е да обича майка им.” Обичайте се и бъдете добри един с друг!!!

    Калкулатори
    Овулационен калкулатор
    Изчислете най-добрите дни за зачеване
    Калкулатор бременност
    Изчислете вашата гестационна седмица
    Калкулатор за пола на бебето
    Вижте момиче или момче очаквате
    Калкулатор за кръвна група
    Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
    Най-новото от "9 месеца"
    Избрано видео
    • Последно публикувани
    • Най-четени