×

    Внимание

    JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 51
    9 Месеца

    9 Месеца

    Списание "9 месеца" е първото специализирано издание за бременност и майчинство в България. Любопитните материали и статии имат за цел да ви информират и да ви бъдат полезни, но не заместват медицинската консултация и индивидуалния подход на специалистите към пациентите.

    Най-вероятно сте наясно, че споделянето -  на храна, играчки или любовта на мама с някой друг, не е сред любимите занимания на малките деца. Ако при вас е обратното, то определено имате късмет, но за повечето семейства нещата изглеждат по различен начин. Не, не казваме, че малкото ви съкровище е „завършен егоист“, но просто е на такъв етап от своето развитие, в който предпочита да бъде център на внимание и не одобрява факта, че страничен човек би могъл да се намеси в семейната идилия.

     Сега си представете – не е ли предизвикателство детето изведнъж да се наложи да споделя любимата си храна или играчки, а за капак и любимите си хора – родителите. Не е чудно, че появата на нов член в семейството ще повлияе на настроението на мъника. Детската стая ще се промени, за да приеме неговата сестричка или братче.

    Ревността е напълно естествено чувство за първородните и можете да очаквате спонтанен изблик на сълзи, предизвикани от чувството за „несправедливост“. Важен е начинът, по който се справяте с тези емоции между братята и сестрите. Този период на приспособяване е деликатен, от главно значение да подпомогнете изграждането на връзка между децата си, не пренебрегвайте сложността на ситуацията.

    Ето няколко идеи, които да ви помогнат да преминете през този период по-лесно:

    Признайте чувствата си на детето

    Разберете, че вашето мъниче може да има проблеми с новите обстоятелства, не го упреквайте за негативните чувства. Вместо да му се карате, използвайте спокоен момент на интимност, в който да си поговорите. Кажете на мъника, че винаги ще го обичате, независимо от всичко, и ще му помогнете да се справи с тези неприятни чувства. На финала си сипете чаша червено вино – действа благоприятно по време на преговори. 

    Прекарвайте повече време заедно – целенасочено

    Уверете се, че сте отделили малко време само за вас и детето, за да не се чувства то като заменено. Това може да бъде само за 10-20 минути на ден, но е важно да му поднесете цялото си внимание. 

    Ако се чувствате безпомощни, помолете партньора си да планира специални дейности заедно с детето -  хапване на палачинки, сладолед навън, или посещение на киното, а защо не и детски център със забавления.

    Ако тати е зает, на помощ да дойде някоя баба, може и верен приятел. След време ще си споделяте как са ви оказвали подкрепа и ще се смеете на някои комични моменти – винаги ги има, когато други хора се грижат за някое от децата ви.

    Занимавайте ги през деня

    Бъдете готови с някои забавни игри или неща, които да реализирате у дома, за да ангажирате вниманието на първородното дете. Сега е моментът да се насочите към Pinterest за идеи и да се развихрите. Пъзели, лего, книжка за оцветяване… Бъдете креативни, нищо че сте уморени.

    Предлагайте подаръци 

    Да, много е тежко бебето също да получава подаръци… В случай че са по-големи от на първото дете – очаквайте нервна криза.  Изглежда, че животът става все по-несправедлив за първородното съкровище, докато гледа как „плячката“ се трупа при братчето или сестричката. Хубаво е да компенсирате тази ревност, като давате от време на време по малък подарък-изненада на по-голямото дете, за да не се чувства като изоставено. Това не е подкуп! Действайте разумно, винаги с внимание и любов, най-добре изненадите да се поднасят тогава, когато детето не ги очаква.

    Наградете доброто им поведение

    Кажете на детето си, че оценявате всички усилия, които полага, за да се разбере с бебето. Дарявайте му много прегръдки и му правете мотивиращи комплименти. Разгърнете актьорските си умения, особено пред други хора: „Благодаря ти много, че помогна на мама да нахрани бебето! Ти си най-добрият голям брат или сестра на света! “ 

    Винаги ще има някакво състезание между двете деца, но ако комуникирате с тях правилно, между тях ще се създаде силна връзка, основана на любов и доверие, която те няма да могат да намерят никъде другаде.

    Срещаме ви с Петя Запрянова – акушерка, която се е отдала на професията със сърцето и душата си. Тя посреща новия живот с трепет и изключителна отговорност вече над 30 години. Неотдавна спечели в категория „Акушерка“ на международния конкурс „Kate Granger Awards 2020“  - огромно признание за професионализма ѝ, не само в България, но и в Европа. Щастливи сме, че има светли примери като нея, пожелаваме на Петя още много успехи и безброй здрави бебета.

    pet zap

    Когато професията те намери

    В професията попаднах случайно. Бях приета за медицинска сестра, а в тази специалност ме приеха на второ класиране. Дълго се колебаeх дали да се преместя но една медицинска сестра ми направи такава агитация, така красиво описа професията „акушерка‘‘, мотивира ме с аргументи и аз се записах. Много съм ѝ благодарна за това. Когато започнах да уча ми хареса и останах. Никога не съм съжалявала, че избрах тази професия и съм убедена, че в живота няма нищо случайно.  Така е отредила съдбата – това е моето призвание.

    Най-трудните и най-хубавите страни на призванието

    Както всяка професия и нашата има позитиви и негативи. Позитивите от професията са много: работа (в повечето случаи) с млади, здрави хора, работа, свързана с щастливи събития, даряваш радост на хората и виждаш щастието в очите им и това те зарежда позитивно.

    Но има и негативи: трудна и много отговорна професия, носиш отговорност за два живота едновременно. Нощни дежурства, ангажираност в почивни дни и по празници, лишаваш семейството си, за да помагаш на другите. Стрес, натоварване, ниско заплащане, нисък имидж сред обществото.

    Страхуват ли се жените да раждат нормално

    Да, голям процент от съвременните българки се страхуват от раждането и за това в България е толкова висок процента на оперативните раждания. Това обаче е следствие на недалновидната, реорганизация в здравеопазването, при което качественото наблюдение на бременните на участъков принцип, включващо психопрофилактична подготовка за раждането, беше премехнато. Днес, 20 години по-късно, пренаталната подготовка на бременните все още не е достигнала това високо ниво, което имаше тогава. Това не е носталгия към миналото, това са факти, които правят впечатление и се коментират и от чужди специалисти. Създателят на „Съвета на сестрите и акушерките“ във Великобритания проф. Сър Джон Асбридж при посещението си в УМБАЛ „Свети Георги" в Пловдив каза: ,,Вие сте разрушили нещо хубаво, което сте имали, което ние сега се опитваме да градим. ‘’

     

    „Секцио по желание“ – как приемате този термин?

    Секцио пожелание - не приемам този термин. Природата е отредила жената да ражда чрез естествените родови пътища и повечето жени могат да родят вагинално. Има обаче жени, при които има сериозни медицински противопоказания за естествено раждане и те се родоразрешават по оперативен път. Или когато в хода на раждането се появи причина, налагаща да се извърши Секцио Цезареа. Но когато жената иска секцио, само защото се страхува или когато акушер-гинекологът ѝ предлага това, защото е ,,по-интелигентно‘‘  и раждане преминава по-бързо - това не го приемам.

    Нормалното раждане през погледа на акушерката

    Нормалното вагинално раждане си остава приоритет, запазена марка на акушерката. Тя както винаги е била и днес стои неизменно до жената, подкрепя я, помага ѝ, дава съвети за правилно дишане, успокоява я. В рoдилна зала работят много опитни, качествени колеги, които с майчина загриженост се отнасят към раждащата жена. Още с прекрачването на предродилна зала жените, които са преминали качествена пренатална подготовка, си личат. Те са по-спокойни, не се страхуват и се държат адекватно във всеки един етап от родилния процес. Те раждат по-лесно и умеят да се насладят на щастливото събитие. Удоволствие е да обслужваш такива жени, защото ти се доверяват напълно и знаят, че акушерката е до тях, за да им помогне. А тези, които идват неподготвени, се страхуват много, нямат доверие на никого, усещат контракциите по-болезнено и именно при такива жени по-често се наблюдават усложнения.

    Кога се налага прилагането на епизиотомия?

    Епизиотомията е малка хирургична интервенция, която представлява разширяване входа на влагалището по време на раждане. Прави се с цел предпазване от преразтягане и разкъсване на мускулите на тазовото дъно. Епизиотомия се извършва по преценка на екипа, водещ раждането на жената и се прилага, за да подпомогне изгонването на плода или да предотврати неправилно разкъсване на перинеума и още в някои случаи.

    Какво е важно да знаят родилките в условия на Covid-19?

    Родилките, които ще родят през този период в условията на Covid-19 трябва да знаят, че ние сме си на работните места, работим като спазваме всички правила за безопасност и сигурност и те не бива да се страхуват. Но е нужно да се информират предварително и да знаят, че в болницата и те трябва да носят маски, за да се подсигурят с тях. Да знаят, че в този период свижданията са забранени, близките им няма да могат да влизат при тях, дори и когато са настанени в самостоятелна стая. Спазването на тези изисквания осигурява тяхната безопасност, на бебето, както и тази на медицинския персонал.

    Емоцията да посрещнеш в ръцете си Новия Живот

    Всяко раждане е уникално само по себе си. Но винаги е голяма емоция, когато се ражда  нов живот. Първото раждане съм го водила още като студентка и честно казано не го помня. Но вълнението, което изпитвам всеки път, когато раждат мои близки е толкова силно, сякаш е за първи път. Така беше и когато се роди моя прекрасен внук през 2015 г.

    Опцията „избор на акушерка“, вместо „избор на екип“

    Това е една съвременна, актуална опция за избор на родилките. Те трябва да имат алтернатива за избор при нормално раждане. Много от жените предпочитат до тях да бъде акушерка по време на раждането, защото от една страна ще им струва по-евтино, а от друга - акушерките имат търпението да изчакват естествения ход на раждането и ще ѝ отделят повече внимание.  Доколкото знам в няколко столични болници я има тази възможност и това снижава процента на оперативните раждания. А избор на екип се прави, когато става въпрос за планово Цезарово Сечение.

    Защо в България е забранено раждането у дома

    В България законодателно не е разрешено домашно раждане и това е така, защото системата на здравеопазването и организацията на здравеопазването при нас е различна. Аз, като акушерка, съм категорично ,,против“домашното раждане, защото през последните  години  бременностите  са доста проблемни, крият големи рискове от усложнения, с риск за живота и трябва раждането да е задължително в лечебно заведение, за да може светкавично да се реагира и да се спаси животът на жената. Работя в голяма болница и само за миналата година имахме 3-4  много тежки раждания, благодарение на това, че КАИЛ е на един етаж под нас и на бързата и адекватна реакция на акушер-гинеколози и анестезиолози-реаниматори, тези жени бяха спасени. Ако трябваше да се транспортират с линейка до някъде другаде, щяха да имат фатален край.

    В болниците се предлагат самостоятелни родилни зали, където раждащата жена може да бъде придружена от най-близките си хора, да си слуша любима музика, да си запали свещички за ароматерапия. Всичко това помага болничната обстановка да наподоби домашната среда, като в същото време се осигурява на жената максимална сигурност и не е нужно да се драматизира този въпрос.

    „Кожа до кожа“

    Koнтактът ,,кожа до кожа‘‘ е много полезен и за щастие, все повече  се прилага в българските болници. Част от доказаните ползи за бебето от метода ,,кожа до кожа‘‘ са: регулиране на телесната температура, стабилизиране на сърдечната и дихателната честота, подобряване на сукателните умения, стимулиране на психомоторното развитие.

    При майката поставянето на бебето на гърдите спомага за по-бързото развитие на майчинските чувства, стимулира лактацията, намалява вероятността от развитие на депресия, спомага за развиването на родителските умения.

    Отложено клампиране на пъпната връв

    Има доста привърженици на отложеното клампиране сред специалистите, защото се смята, че така бебето получава почти 1/3 повече кръв и това повишава хемоглобина му, профилактира се анемия и получава повече стволови клетки. Доста неонатолози пък са против, защото смятат, че това води до увеличен риск от полицитемия (по-голямо количество червени кръвни клетки) и по- силно изразена жълтеница.

    СЗО препоръчва пъпната връв да не се прерязва, преди да мине поне една минута след раждането, като за оптимално време за изчакване се приема между 1 и 3 минути.  Там, където аз работя, се съобразяваме с желанието на жената и ако няма проблем с дишането на бебето, се прилага отложеното клампиране.

     Бяхте  отличена в международния конкурс „Kate Granger Awards 2020“ – разкажете ни повече…

     Най-хубавото нещо, което произтича от самата награда, е удовлетворението от  постигнатото признание на европейско ниво, но удовлетворение и от това, че оправдах доверието на колегите от Алианс на българските акушерки, които ме номинираха, удовлетворение от това, че представих достойно България, българските акушерки  и себе си, разбира се. Чувствам се щастлива и горда от този факт, че моят всеотдаен труд и акушерски са били оценени.

    Имаше кандидати от всички европейски страни, които бяха оценявани от жури, съставено от изтъкнати специалисти в своята област. Аз попаднах във финалната петица и накрая видео-презентацията ги е впечатлила най-много и се оказах победител в категория ,,Акушерка‘‘. Наградата е за цялостна дейност, всеотдайна акушерска и състрадателна грижа. Тази награда, освен че е голяма чест за мен и всички акушерки в България, тя е и голяма отговорност. През последните три години в Алианс на българските акушерки положихме много усилия не само да се говори за акушерките - за издигане авторитета на професията, но и за това да достигнат нашите грижи до всяка майка             (кампанията „Акушерките близо до майките‘‘).

    Непрекъснато организираме продължаващи обучения за колегите, семинари, конференции, където те надграждат своите знания, за да са максимално полезни за майките, бебетата и семействата с оказване  на  качествена акушерска грижа и даване на  адекватни съвети.

    Сега сме в трескава подготовка за деветата Академия за акушерки в Пловдив, но заради обстановката в страната и безопасността на колегите, ще я проведем при закрити врата и ще осъществим излъчване в реално време, за да могат всички желаещи да я гледат безплатно. С този  форум ще завършим и поредицата  от различни  събития, които осъществихме в годината на акушерката 2020.

    Не е нужно менопаузата да слага край на способността на жените да забременеят. Научен екип твърди, че е открил начин да възстанови функцията на яйчниците при жени, които са в менопауза, като това ще позволи отделянето на фертилни яйцеклетки. Екипът казва, че терапията е възобновила менструалния цикъл на жени в менопауза, включително на една жена, която от пет години е в това състояние. Ако резултатите се потвърдят при по-обширно изследване, техниката може да подобри иначе понижаващия се фертилитет при по-възрастните жени, да позволи на жените, при които менопаузата е настъпила рано да забременеят и да подпомогне избягването на разрушителните за здравето ефекти на менопаузата.

    „Методът дава надежда на жените в менопауза, че ще могат да забременеят, използвайки собствения си генетичен материал” – казва Konstantinos Sfakianoudis, гинеколог от гръцката клиника Genesis Athens.

    „Много е вълнуващо” – казва Roger Sturmey от Hull York Medical School във Великобритания. „Но поставя и етични въпроси за това каква трябва да бъде горната възрастова граница на майчинството.”

    Възприето е, че жените се раждат с всички яйцеклетки, които някога ще имат. В периода между пубертета и менопаузата техният брой постоянно намалява, като се смята, че плодовитостта е най-голяма, когато жената е на възраст около 20 години. Към 50-тата година, когато обичайно настъпва менопаузата, яйчниците спират да освобождават яйцеклетки – но повечето жени вече са безплодни до тази възраст, като овулация настъпва все по-рядко. За много жени менопаузата настъпва твърде скоро, казва Sfakianoudis.

    Възрастта, на която жените стават майки за първи път нараства и все повече жени раждат след четиридесетата си година. Но докато много жени отлагат бременността си, други полагат големи усилия, за да забременеят. Жените, които се надяват да забременеят по-късно, все по-често прибягват към ин витро или замразяване на яйцеклетки, но и на двата метода не може да се разчита.

    При около 1% от жените менопаузата настъпва рано – преди четиридесетата година, което се дължи на здравословен проблем, лечение на рак и др.

    За да върнат часовника назад за жените, при които е настъпила ранна менопауза, Sfakianoudis и колегите му са се обърнали към терапия, която обикновено се използва за бързо заздравяване на рани.

    Богатата на тромбоцити плазма (PRP) се добива чрез центрофугиране на кръвна проба от пациента, за да се изолират растежни фактори – молекули, които предизвикват растежа на тъканите и кръвоносните съдове. Това често се използва за ускоряване на възстановяването на увредени кости и мускули, въпреки че ефективността на метода не е ясна. Лечението може да разчита на стимулиране на тъканната регенерация.

    Екипът на Sfakianoudis открил, че PRP изглежда обновява старите яйчници и е представил резултатите си на тазгодишната среща на Европейското общество за репродуктивна медицина и ембриология (ESHRE) в Хелзинки. Учените твърдят, че когато инжектирали PRP в яйчниците на жени в менопауза, това възобновило менструалните им цикли и позволило на изследователите да съберат и оплодят освободените яйцеклетки.

    „Имах пациентка, чиято менопауза е настъпила преди 5 години, когато жената била на 40” – казва Sfakianoudis. Шест месеца, след като яйчниците ѝ били инжектирани с PRP, менструацията ѝ се възобновила за първи път след менопаузата.

    Впоследствие екипът на Sfakianoudis успял да вземе три яйцеклетки от тази жена. Изследователите казват, че успешно са оплодили две от тях, използвайки сперматозоиди от съпруга ѝ. В момента тези ембриони се съхраняват, докато екипът успее да оплоди поне още една яйцеклетка – едва тогава биха ги имплантирали в матката на жената.

    Екипът не е сигурен какъв механизъм стои зад тази техника, но е възможно PRP да стимулира стволови клетки. Някои изследвания предполагат, че малък брой стволови клетки продължават да дават начало на нови яйцеклетки през целия живот на жената, но все още не знаем много за това. Възможно е растежните фактори да подтикват подобни стволови клетки към регенерация на тъканите и производство на овулационни хормони. „От биологична гледна точка това звучи достоверно” – казва Sturmey.

    Оплодени яйцеклетки

    Екипът на Sfakianoudis е приложил техниката върху около 30 жени на възраст между 46 и 49 години, като всички те искат да имат деца. Изследователите казват, че са успели да изолират и оплодят яйцеклетки от повечето от тях.

    Изглежда работи в около 2/3 от случаите” – казва Sfakianoudis. „Виждаме промени в биохимичните модели, възстановяване на менструацията, освобождаване и оплождане на яйцеклетки.” Екипът му все още не е имплантирал ембриони в жени в менопауза, но се надява да го стори през идните месеци.

    Според Sfakianoudis, вече е установено, че PRP подпомага бременността при друга група жени. Около 10% от жените, които търсят репродуктивна помощ в неговата клиника имат матка, към която ембрионът трудно се прикрепва – поради наличието на кисти, белези от спонтанни аборти или тънка лигавица на матката. „Те са най-трудно лечими” – казва Sfakianoudis.

    Но след инжектиране на PRP в матките на 6 жени, които са преживели множество спонтанни аборти и неуспешни ин витро процедури, три от тях забременели чрез ин витро и бременността протича добре. Като оставим фертилитета настрана, тази техника може да бъде желана и от жени, които не се опитват да забременеят. Хормоналните изменения, които предизвикват менопаузата, могат да направят сърцето, кожата и костите по-податливи на състаряване и заболявания, а горещите вълни са изключително неприятни. Много жени не се решават да преминат на хормонозаместителна терапия, поради нейната връзка с рака на гърдата. Подмладяването на яйчниците с PRP може да осигури алтернативен начин за забавяне на симптомите на менопаузата.

    Но екипът на Sfakianoudis все още не е публикувал резултатите си. „Необходими са ни по-мащабни изследвания, преди да знаем със сигурност колко ефективна е терапията” – казва той.

    У някои хора съществуват опасения относно безопасността и ефективността на процедурата, според които екипът е трябвало да я изпита първо върху животни. „Този експеримент не би бил позволен във Великобритания” – казва Sturmey. „Изследователите трябва да поработят още, за да гарантират, че отделените по този начин яйцеклетки са нормални” – казва Adam Balen от British Fertility Society.

    За да разбере дали техниката наистина подобрява плодовитостта, екипът ще трябва да проведе рандомизирани клинични изпитвания, при които на контролната група не се дава PRP.
    Virginia Bolton, ембриолог от Guy’s and St Thomas’ Hospital в Лондон, също е скептична. „Опасно е да се вълнуваме от нещо, преди да имаме достатъчно доказателства, че то работи” – казва тя. Bolton твърди, че поради огромния наплив от хора, които са готови да дадат всичките си спестявания, за да имат дете, в клиниките по репродуктивно здраве често се въвеждат нови техники, за чиято ефективност няма категорични доказателства.

    Ако техниката устои на по-нататъшни изпитвания, тя може да повдигне етични въпроси, засягащи горната възрастова граница на забременяване – и дали трябва да има такава.
    Здравословни проблеми като гестационен диабет, прееклампсия и спонтанен аборт са по-чести при по-възрастните жени. „Това би изисквало широк дебат” – казва Sturmey.

    Източник: medicina.nauka.bg, ROSITSA

    Той е Ата! И се роди с тегло от 4 860 грама и ръст 55 сантиметра. Да, голям мъж! Вторият в семейството след 9-годишнито си братче, също родено със завидно тегло от 4 400 грама. На въпросът трудно ли се носи толкова голямо бебе, майка му Халиме се смее: "Не, даже спрях да работя съвсем скоро само защото вече трябваше да спра". Халиме е акушерка от пловдивска болница и почти до последно преди раждането на Ата посреща нови животи.

    "Благодарни сме, че повери нейното специално събитие на "Селена"!", споделя екипът на болницата и допълва - " Празнуваме посрещането на всеки нов живот! Пожелаваме здраве на Ата и сила на Халиме, за да се справи със силното мъжко присъствие в дома си!".

    Снимка: АГ Селена

     

    Това ти ли си или Твоето Его?

    Публикувана в Семейство
    30 Октомври 2020

    Всеки от нас желае да има стабилна връзка с партньор оповаваща се на откровенност, честност и изпълнена с любов и уважение. И тогава когато намерим този партньор започваме да бъдем толкова заети, че често забравяме да се грижим за връзката в която сме с него.

    Задавате ли си въпроса, кое може да отклони връзката ни с партньора в негативна насока – Твоето ЕГО!

    Нищо не трябва да приемаме за даденост – нито случките, нито човека до нас, нито „случайностите“. Няма нужда от сравнения, от доказателства, от обяснения. Егото се прокрадва там, където правим сравнение. Започва да се появява недоверие, ревност, раздразнение, алчност и все по-голямо разстояние между Теб и Другия. Нашият "Аз" очертава границите на егото, а то ни вкарва в борби за надмощие с всичко извън нас самите и не ни позволява да виждаме истината.

    Горделивост, надменност, трупане на материални придобивки, стремеж към налагане във връзката, стремеж за надмощие са все средства чрез които да позакърпим нараненото ни съществуване. И ето, че Егото е подхранено. Всичко това ни дава усещане за реалност, но това е само измамна картина. Илюзия, породена от страх от себезаличаване.

    Егото - това не си ти!  Дали ще го подхранваш, или ще го подтискаш – това е игра, в която ти решаваш и определяш правилата.

    Човешката същност по природа е добра, любяща, чиста. Ако се проявява по друг начин, е защото има пречки и прегради да се прояви в истинския си вид. И когато се развие осъзнатост, пречките и преградите падат. Ставаш открит, приемащ, мъдър, гъвкав, добър. Учиш се да споделяш своята любяща искреност.

    Веднъж като добиеш това ново възприемане за себе си, хората и събитията около теб, имаш нова гледна точка, нов критерий, спрямо който да измерваш своя опит. Виждаме се как сами изкривяваме реалността с анализи, коментари, и лични мнения. Знаем какво правим и какви са нашите действия. Започваме да ставаме все по-чувствителени към начините, по които възприемаме истинската реалност, ставаме по-осъзнати и възприемчиви. От тази гледна точка всичко се преживява с яснота и логика.

    Има само наблюдаване, липсва Егото. И осъзнаваш, че всичко се случва в хармония. Всичко възниква и утихва, засилва се и отслабва. Гледаш с широко отворени очи тази реалност и чувстваш единствено радост и любов. Изпълнен си с живот. Разбираш, че животът ти е белязан от радости и разочарования, от успехи и неудовлетвореност и ясно виждаш източника на това - страхове или копнежи, притеснения или желания. Разграничаваш страховете от твоят воля. И осъзнаваш колко повърхностни всъщност са повечето ти притеснения.

    Собственият ни опит е нещо уникално, неповторимо. Всеки има различни умствени навици, различен начин на реагиране на всичко, което идва и се случва в живота. Затова ако искаме да имаме една стабилна и озарена от одухотвореност връзка трябва да се замислим над следното:

    • Да се опитаме да не се защитаваме и оправдаваме, а да се опитаме спокойно и с мъдрост да изслушваме партньора си.
    • Да чуем критика за себе си е отрицателно преживяване. Понякога партньора до нас изпитва притеснение от някое наше качество, което на нас не ни се иска да чуем, но за да бъде пълноценна връзката не трябва да позволяваме на нашето Егото да ни предпази за да не проведем разговор. Не давайте шанс на Егото, слушайте внимателно другия и бъдете разумни за да създадете и развиете прекрасна партньорска връзка.
    • Да обичаме себе си и партньора си без компанията на нашето Его означава да бъдем повече реалисти и логични и да градим връзката ни без кавги и раздразнения.  

    Мilenita May

    Калкулатори
    Овулационен калкулатор
    Изчислете най-добрите дни за зачеване
    Калкулатор бременност
    Изчислете вашата гестационна седмица
    Калкулатор за пола на бебето
    Вижте момиче или момче очаквате
    Калкулатор за кръвна група
    Изчислете бъдещата кръвна група на детето ви
    Най-новото от "9 месеца"
    Избрано видео
    • Последно публикувани
    • Най-четени