Отдавна се каня да ви пиша, мило списание, но все отлагах. Виждам, че приемате много истории на бъдещи и настоящи родители, които споделят своя личен опит и индивидуален път до появата на децата - все хора, преживяли някои предизвиквикателства до двете чертички. Интересно ми е да чета чуждите разкази, защото намирам частица от своите емоции в тях.
Разбира се - всичко е индивидуално, различно, но понякога болката и страха си приличат, любовта и вярата - също. Пожелавам си повече от последните две в бъдеще.
Моята приказка се сбъдна, доскоро най-голямата ми мечта беше да стана майка, а сега - когато вече съм бременна, имам нови цели и желания. Преди да си помислите, че това е странно, ще кажа, че по-скоро е човешко. Философията ми е да не се вкопчвам, а да живея пълноценно, правейки смели крачки, стъпки напред към поредните мечти. Ние като жени, освен да бъдем майки, да заченем новия живот, да го износим и родим, имаме и други призвания - никога не ми е допадало, когато жените казват, че започват да живеят, едва когато станат майки.
Ми не мога да се съглася и не смятам, че е редно да си поставяме подобни граници, етикети или ограничители. Всъщност е хубаво да си дъщеря, сестра, съпруга, работеща жена, приятелка и разбира се, майка. Ние сме пъстри и такива трябва да останем. Всяка фикс идея, всяко обсебване е излишно и не води до прогрес.
Как започна всичко при мен? С желание да забременя, защото съм намерила своята сродна душа. Не ставаше обаче, а явни проблеми не се намираха. Следих си овулацията, четях всякакви рецепти из интернет, говорех с приятелки... Но явно това не беше правилната посока. Две години по-късно се озовах в кабинета на акушер-гинеколг. Дамата не беше репродуктивен специалист, но аз не смятах, че имам нужда от такъв. И там се започна със следене на овулацията, после прием на противозачатъчни, след това на прогестерон, имаше и една инжекция. Надявах се, отново без очаквания резултат.
Поех към среща с репродуктивен специалист - преди да се усетя ми препоръчаха инсеминация, която направих, но... Нали разбирате - полагаш усилия, правиш каквото трябва, пускаш скъпи изследвания, обаче усещането, че не си при правилния лекар не те напуска. На крачка от депресията поех в различна посока.
Смених тази клиника с нова. Последнваха още изследвания, оказа се, че има проблем и при мен и при моя партньор. Съмняваха се в отличното качество на яйцеклетките ми, трудно стигах до бластоцист на 5-ти ден. Това го разбрах след един опит инвитро. Плаках една седмица, после сякаш станах нов човек.
Казах си, че не съм направила всичко, зазвисещо от мен. Прочетох доста литература на англисйки по темата и се заех - добавки, спорт, храна (без захар и тесто). Три месеца по-късно имах доста по-добър отговор от стимулацията, до пети ден останаха 4 ембриона при това съвършени на вид. Последва трансфер и към днешна дата "моето чудо" палува в корема ми - на топло и сигурно място.
След три месеца очакаваме нашия син да се появи на бял свят, ще го кръстим Емануил. Не съм купила нищо още, но не от суеверие, просто работя и нямам време. Ще използвам последния миг. Реших да родя със секцио, моят лекар предлага нормално, но аз взех това решение за себе си и така се чувствам спокойна.
Посланието ми към дамите, които искат да бъдат майки, е: бъдете смели, не спирайте да се радвате на живота, грижете се за тялото си и намерете лекар, който е готов да експериментира и да не се води само по заучени протоколи.
Успех и весели празници!